Теорията за двете книги - опровергана. Част 1

Книгата на Закона срещу Книгата на Завета: Дали наистина са две отделни книги? Теорията за Двете книги (Melchizedek Two-Book Theory, анг.) -прегледана.

Книгата на Закона срещу Книгата на Завета, част 1

Тези от вас, които са влезли в еврейските корени на вашата вяра и са прегърнали "предната част на Книгата", както обичам да я наричам, са започнали да ценят и обичат Тората и нейните невероятни връзки както с нашия Месия, така и с нашия живот днес.Нейните богати принципи силно преобразяват душата по образа на Твореца, чрез силата на Светия Дух. За съжаление една сравнително нова доктрина заплашва да подкопае една от основите на нашата вяра - Божия закон. Това учение/ Теорията за Двете книги/ е доктрина, основана на една единствена теория: че съществува разлика между "Книгата на закона" и "Книгата на завета". Това според тях, са две различни книги. Ние ще докажем, че няма никаква разлика, и че учението е абсолютно измислено от авторите на самата доктрина. Ще докажем, че няма никаква разлика между двете понятия, но те всъщност се използват взаимозаменяемо и синонимно, като доказването на това ще покаже лъжата на това учение.

Има много различни начини да се опровергае тази теория, но нека ограничим нашия подход към три основни категории, така че тази статия да не се окаже книга. Това са:

1. Липса на теологична историческа подкрепа от небиблейски източници 2. Старозаветно доказателство 3. Новозаветно доказателство

Не е необходимо да вървим от глава на главата, по всички точки на доктрината на тази теория. Ако бихме могли да докажем без сянка на съмнение, чрез тези три определени категории, че двете книги всъщност са една и съща книга, само, че гледани от две различни гледни точки, тогава всяка точка от тяхната теория става невалидна.

Нека първо се заемем с най-лесната точка- първата категория.

ЛИПСА НА ИСТОРИЧЕСКА ПОДКРЕПА ОТ НЕБИБЛЕЙСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Както казва Соломон: "Няма нищо ново под слънцето." Първото ни червено флагче: никъде не се съдържат никакви исторически сведения, които дават основание или дори намекват за валидността на теорията. С други думи, за последните 3400 и повече години, от времето на даването на Тора, би следвало да мислим, че има поне една шепа древни еквивалентни библейски ресурси, където тази теория /че "Книгата на закона" и "Книгата на завета" са различни неща/да е била поне обсъждана от някакъв надежден еврейски източник. Така, че самото отсъствие на такова обсъждане през годините и цялото това време - а именно че "Книгата на Завета" и "Книгата на закон"а са две отделни книги- прави тази теория изключително подозрителна, или в най-добрия случай, съвременно богословско изобретение. Това, само по себе си, е доста важно и не е редно да го отхвърляме с лека ръка.

Ако има някаква група хора на Земята, които изучават Стария Завет повече от всички други, и то така, че да го разчленяват, нарязват, обсъждат всяка малка подробност, даже търсейки значението на всяка подробност дълбоко в текста и отвъд пределите му понякога, за да разгледат всяка възможна идея и доктрина, които могат да бъдат измислени - това са евреите.

Техните умения и таланти за изкопаване на всяка възможна представа от Писанията, са доказани с времето, което е видно от томовете с коментари на древни и съвременни мъдреци и равини, както и изчерпателния труд от трактати, събрани в сборника Талмуд, като доказателство за трудолюбието им в проучване и обсъждане на Тора.

И при всички тия хиляди коментари, дискусии, равински диалози и литература по всяка тема, дали можем да си представим, че никъде няма ни една дискусия, която да споменава идеята за фразата "Книгата на закона" и "Книгата на завета" като отделни книги. Вие можете да откриете всичко, като примерно- дали има двама Йахве на небесата, дали Синедриона има силата на Бога на земята, дали хората може да ходят по тревата в събота, но няма дискусия по тази теория за Двете книги.

И въпреки, че аргументът на мълчанието обикновено е слаб аргумент, в този случай той показва подозрителната природа на доктрината, тъй като наистина няма "нищо ново под слънцето". Всяка доктрина или предложена теория, която е била заобикаляна хиляди години от теолози, библейски ученици и древни равини, е или напълно ново божествено откровение, заключаващо се само за Последните дни, или просто е невярна.

И тук сега нека позволим на самите Писания да покажат и потвърдят автентичността на тази съвременна теория, за да можем да определим нейната достоверност.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ

Тук е важно да споменем, че привържениците на тази теория казват, че "Книгата на Завета" започва от Битие 1: 1 и завършва в Изход 24:11. Това разграничение не е направено от нито един автентичен екзегетивен (извлечен от Писанието) принцип, но се базира единствено на обратното чете на Писанията, за да може да стане тяхната теория по-правдоподобна.

Само на пръв поглед се "вижда" такова разграничение и изглежда валидно-когато Мойсей накарал народа да се закълне в "Книгата на Завета" в Изход 24, в допълнение с принесената кръвна жертва. За праволинейното западно гръко-римско мислене, доказателствата изглеждат ясни, защото с този западен начин на мислене читателят разглежда нещата от линейна гледна точка. Ето как се пишат днес книгите. Но в древните култури, особено в еврейската, често нещата не са писани за всеки един детайл, като разглеждан само в линеен формат. Вместо това те дават кратък обзор и след това се връщат по-късно и попълват подробностите с други пасажи.

Например, Битие 1:28 ни казва: "Тогава Бог ги благослови и Бог им каза:" Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я обладайте ... ", но в глава 2 намираме подробности как са били създадени хората и как са били поставени в Градината. С други думи, това е традиционен стил на писане в еврейската култура-дава се първоначален общ изглед на нещата, а след това се попълват детайлите на същата тази история, по-късно в текста.

Именно това се случва и тук. Най-напред имаме един общ изглед за това, което Моисей получи при първата си среща с Йахве на планината, и което беше разказано на народа, в Изход 20: 1-23: 33. След това той се върнал горе на планината, за четиридесет дни и получил останалата част от Завета (24:18). Интересно е да разберем, че при първата среща, Мойсей получава инструкции, които се отнасяха пряко до народа, но не и свещени закони или планове за скинията, неща които нямаха нищо общо с редовия израилтянин. А после следва и четиридесетдневната среща с Бога, при която бяха дадени останалите подробности- подробности, които са по-скоро административни и касаят изпълнението.

На съвременен език, Мойсей накара "служителите" (хората) да се закълнат в частта от Завета, която касаеше главно тях, а след това, при втората среща, Йахве му предостави подробностите, които касаеха "мениджърите" и администрацията. Освен това, когато видим паралелния преглед на срещите на Синай, във Второзаконие, виждаме, че е невъзможно "Книгата на Завета" да бъде ограничена само до Битие 1: 1 - Изход 24:11. Причината е, че във Второзаконие 5 и предисловието, Мойсей на един дъх изказва на народа всички условия по Завета, които са били дадени на бащите им преди четиридесет години, като в тази версия Мойсей излага много по-подробно всичко, отколкото е направил в отчета в Изход, добавяйки десетки заповеди, които не съществуват в отчета му в Изход. Защо? Ами просто защото това е еврейския начин на писане.

" Книгата на завета" в Изход е нещо като основно / макро/ нахвърляне на нещата, докато това от Второзаконие просто е с попълнени всички точки и парафрафи. Едно подробно описание. С други думи, и двата доклада трябва да бъдат взети заедно, точно като историята на сътворението в Битие, за да получите пълната картина. Само този факт е достатъчен да оспори идеята, че предполагаемата "Книга на Завета" се намира само от Битие 1: 1 до Изход 24:11. Ако искаме да бъдем технически точни, "Книгата на завета", за която говори Мойсей, започва от Изход 20, когато Бог започна да дава Десетте заповеди и завършва в Изход 23:33.

И така, както виждаме от тази гледна точка, не можем да използваме гръцката линейна логика или западните модели на стил на писане, когато разглеждаме Писанията на такова ниво. Не можем да слагаме парчета от Писанието в хубави малки кутийки и да ги номерираме, за да отговарят на нашите теории, просто защото Писанията не следват нашия линеен модел на мислене. Заветът, с който израилтяните се съгласиха, не се състоеше само в думите, които бяха казани специално за тях, записани в пасажа Изход 24. Той включваше и всички корпоративни, административни и церемониални закони, като разширение. От еврейската гледна точка, Моисей разглежда правилата на Завета, отнасящи се за хората, както и всички указания за скинията и т.н.- като една книга - "Книгата на Завета", която също се нарича и "Книгата на закона", защото "Заветът" съдържаше "законите".

Ето защо Мойсей разказал отново и потвърдил "Книгата на Завета" / това същото, което бе казал на бащите им в Изход 24 /, в книгата Второзаконие.

Той буквално заявява в 28:58: "Ако не внимавате да спазвате всичките ДУМИ НА ТОЯ ЗАКОН, написани в тази книга ..." [подчертаването е мое]. Мойсей използва синонимно изразите "думите на този Завет" и "думите на този Закон". В съзнанието на Мойсей и на народа, Заветът е съставен от закони, които не се отличават от брачен завет, състоящ се от обет (закони) или договор, съдържащ закони в себе си. "Книгата на Завета" се състои от "думите на този Закон" и затова двете са взаимозаменяеми.

Нека докажем това по-долу, като започнем с един от най-мощните пасажи, който показва, че двете фрази са синоними.

СИНОНИМНИ ПАСАЖИ

Книга на Исус Навин 8:30,31 "Тогава Исус издигна олтар на ГОСПОДА Израилевия Бог на хълма Гевал, както ГОСПОДНИЯ слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон"

Има две интересни неща за този пасаж. В сюжетната линия, този пасаж веднага е последван от изричането на заповедите, започващи с Десетте Божии, но от Второзаконие 5, което несъмнено се споменава от тия, които преподават разглежданата от нас, теория, като "Книга на завета". Тази "Книга на Завета" преминава през цялата останала част от Второзаконие и се оказва завършена, подновена и изпълнена, точно както заповяда Моисей, тук от Исус Навин, в глава 8 от Книга на Исус Навин. Разликата е, че този път е наречена "Книга на Закона".

Вторият и много по-дълбок и важен факт за този пасаж, е съдържанието на тези два стиха. То ни казва, че Исус Навин е построил олтар точно както заповяда Мойсей в "КНИГАТА НА ЗАКОНА".

Проблемът е, че заповедта за построяването на олтар, бива открита отново в Изход 20:25, пасажът, който и Мойсей, и поддръжниците на "Теорията на Двете книги" наричат "Книгата на Завета". Справката е тука:

Изход 20: 24, 25 "От пръст Ми издигай ОЛТАР, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям. Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш"

За да бъдем честни, този пасаж от Книгата Исус Навин доказва без всякакво съмнение, че първите лидери на Израил разглеждат "Книгата на Завета" и "Книгата на закона" като една и съща книга, защотопоказва как тази заповед се намира в това, което Мойсей нарича "Книга на Завета "(Изход 24: 7), но Исус Навин я нарича " Книгата на закона "в 8:31. Казусът е приключен.

Но нека продължим да разбиваме, за да не остане камък върху камък.

4 Царе 14: 6 "Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето ГОСПОД заповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя си грях."

Тази заповед -за греховете на бащите, тук е посочена в този пасаж, че е от "Книгата на закона", но когато се върнем там, където всъщност е била дадена тази заповед, тя е дадена към "Книгата на Завета" във Второзаконие 24:16 . И няма никакво съмнение, че думите, приведени във Второзаконие 24, са част от "Книгата на Завета", защото Мойсей започва този пълен монолог на заповедите в глава 5 с даването на Десетте заповеди и продължава практически в цялата останала книга на Второзаконие. И обърнете внимание на факта, че в глава 29 това бива наричано "Заветът" няколко пъти.

Второзаконие 29:1 "Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив."

Това доказва не толкова, че целият набор от заповеди, дадени в тази книга, се нарича "Заветът", но доказва също, че към Завета е добавено много повече от това, което беше казано от Мойсей, при първата му среща с Бог, в Изход 24: 7. Тази точка е важна, защото доказва, че "Книгата на Завета", която също се нарича "Книгата на закона", е била непълна при първоначалното й приемане от народа, описано в Изход 24: 7. Концепцията за подновяване и актуализиране на Завета може да се намери в цялата Библия, включително такива мощни пасажи, като този от Еремия 31:31, където за Новия Завет е пророкувано, че ще бъде написан върху човешките сърца, а също и цялото Евангелие на Йешуа се явява едно друго подновяване на оригиналния Завет.

Да продължим с Второзаконие 4:44, което установява началото на подновяването на "Книгата на Завета" от Изход 24.

Второзаконие 4:44 "И ето законът, който Моисей изложи пред израилевите синове."

От самото начало на разговора относно "Книгата на Завета" той я нарича "Законът на Мойсей", който съдържа "свидетелствата, уставът и съдбите".

Това е същият език, използван в цялото Петокнижието, без значение е дали ще е наричан "Книгата на закона" или "Книгата на Завета".

Тази фраза "свидетелства, устави, съдби" се използва в цялата книга на Второзаконие, тъй като Мойсей излага все повече подробности около Завета. Но Второзаконие 28:58 казва: "Ако не внимаваш да изпълняваш всичките думи на тоя закон, които са написани в тая книга..." Забелязахте ли това? "Всичките думи на този закон, които са написани в тази книга."

Как може да се нарече книгата, която е изпълнена с "думите на този закон"?Отгатнахте— "Книгата на закона". И все пак тези "думи на този закон" само единадесет стиха по-нататък в 29: 1, вече се наричат "думи на Завета".

И отново е наречен "Завет" в стихове 9, 12, 14, а в стих 21 е наречен и "Завет" И ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА "Книгата на закона":

Второзаконие29 :21 "ГОСПОД ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на Завета написан в тая Книга на закона."

Тези същите "проклятия" се срещат във Второзаконие 27, което е същата Книга на Завета, която започва от глава 5, но тук тя се нарича Книгата на Закона И "Завета" Защо? Защото те са една и съща книга.

ЦАР ЙОСИЯ

В 4 Царе 22-23 намираме друга част от Писанието, където Книгата на Закона и Книгата на Завета се използват взаимозаменяемо. След като Йосия става цар в Юда, през осемнадесетата си година на царуването си, първосвещеникът му съобщава, че са намерили "Книгата на закона", но после същата книга бива наречена "Книгата на завета". Нека да погледнем. 4 Царе 22:8 "Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. "

След като намери "Книгата на закона", той я отнесе на цар Йосия в стих 11, и царят раздра дрехите си. После се допитва до пророчицата за това, което трябва да се направи, и се покайва пред Йахве заради народа. След това той прави следващата логична стъпка - той свика старейшините и всичките йерусалимски мъже заедно, за да им кажат какво се е намерило - точно както направи Мойсей (Изход 24: 3-8) и Исус (Исус Навин 8: 34,35). Но веднага след като той приключва да я нарича "Книгата на закона", я нарече "Книгата на завета". Погледнете: 4 Царе 23: 2 "....и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от Книгата на Завета, която се намери в Господния дом." Видяхте ли това? Тая МНОГО ВАЖНА книга, която е намерена в храма, наречена "Книгата на закона" в 22: 8, се нарича "Книгата на Завета" в 23: 8, когато я представят пред народа.

Интересно е да се отбележи, че изглежда има закономерност, която се наблюдава постоянно - когато бива представена пред народа, се нарича "Книгата на Завета", а когато се споменава като цяло, се нарича "Книга на закона" или "Мойсеевия закон". Във всеки случай, този пасаж ясно посочва как същата книга, която се намерила в храма, бива наричана и с двете заглавия.

Начинът, по който теоретиците на "Двете книги" се опитват да заобиколят този факт, е като твърдят, че са открити две различни книги. Тази теория не само не успява да се справи със здравия разум при обикновеното четене в прогресията на самата историята, но също така не успява да изведе някакви текстови доказателства. Например, според тяхната теория, това би принудило читателя да вярва, че Йосия е чел друга книга на собствените си старейшини и йерусалимските мъже, а не тази, която го е накарала да разкъса дрехите си.

На второ място, самият текст на еврейски предотвратява такова разбиране при четенето, защото думата "книга" в текста е в единствено число, а не в множествено число. Например, в 22: 3 се казва: "тази книга", в 22: 8 се казва "Книгата на закона", в стих 11 се казва "Книга на закона", в стих 13 се казва "на тази книга ", в стих 16 се казва: " всички думи на книгата", в 23: 2 се казва: "Книгата на Завета" и т.н.

Отново и отново...и при откриването на тази книга, или в диалога около нея, книгата винаги е в единствено число. Ако са намерени две книги, в 22:13 нямаше да се казва "относно думите на тази книга, която беше открита", а вместо това щеше да се каже "тези книги". Но не е казано така, защото се е намерила само една книга, която се нарича "Книгата на Завета", и която е "Книгата на закона", която пък е Мойсеевият закон.

ИСУС НАВИН И МОИСЕЙ

Исус Навин 1: 7-8 "Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем..."

Исус Навин приравнява "Книгата на закона" със "Закона на Моисей". Той им казва, че трябва да пазят Книгата на закона, предадена им чрез Мойсей, така, както са я чули от него. А кога я чуха от Моисей? Когато Моисей започна да им дава подробностите по "Книгата на ЗАВЕТА" в Второзаконие 5, което е преповтаряне на Изход 20-24, където Мойсей я нарече "Книгата на Завета" (Изход 24: 7). Освен това, има два неоспорими факта, от академична и писмена гледна точка: 1. "Книгата на закона", "Законът на Мойсей" и "Законът" се използват взаимозаменяемо. 2. "Законът", който се споменава в целия Нов Завет, със сигурност няма да бъде свързан с Книгата на Завета, от гледна точка на онези, които вярват в Теорията на Двете книги, но ще бъде свързан със сигурност и без съмнение с Книгата на Закона.

Теоретици от "Двете книги" предполагат, че вярващите в Новия Завет вече не са под Книгата на закона, а само под Книгата на Завета. С двата факта, посочени по-горе като даденост, онези, които следват тази теория, са изправени пред непреодолими проблеми, защото Новият Завет подкрепя "Закона" по най-позитивния и обвързващ начин. И макар да съм написал цяла книга от 350 страници по темата в защита на Божия закон (и ако Господ желае, ще бъде на разположение към средата на 2018 г.), ще представя само няколко пасажа от Свещените Писания, които директно подкрепят факта, че Книгата от Закона (известен още като "Законът") все още е в сила.

Но преди да продължим, трябва да докажем, че : "Книгата на закона" = "Законът на Бога" = "Мойсеевият закон" = "Законът".

С други думи, трябва да установим, че всички те са взаимозаменяеми и синонимни термини. Въпреки че има буквално стотици пъти, когато тези термини се използват взаимозаменяемо, то ето няколко, за да се установи този момент.

Исус Навин 8: 31 "... Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон.." "Книгата на закона" е равна на "Закона на Мойсей".

Исус Навин 24:26 "Тогава Иисус написа тези думи в книгата на Божия закон".

"Книгата на закона" е равна на "Божия закон".

2 Летописи 17:9 "И те поучаваха в Юда, като имаха със себе си книгата на Господния закон; и обхождаха всичките Юдови градове та поучаваха людете."

"Книгата на закона" е същата като "Законът на Господа".

Неемия 8:1-2 "Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе КНИГАТА на Моисеевия ЗАКОН, който ГОСПОД бе заповядал на Израиля. И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе ЗАКОНА пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират."(подчертаванията са мои)

В стих 1 се нарича "Книгата на закона", а в стих 2 се нарича "закона". "Книгата на закона" - е "Законът на Бог" - е "Законът на Господ", който стотици пъти се нарича "Законът". Тази точка е критична, тъй като всеки отделен стих , представено от тук нататък, ще се основава на този факт. Тъй като теоретиците от "Двете книги" твърдят, че вярващите в Новия Завет не са подчинени на Книгата на Закона (Законът), тогава е необходимо да се докаже, че пророците и новозаветните автори всъщност подкрепят и препоръчват Закона, особено "Книгата на закона", която както твърдят теоретици от "Двете книги", е била премахната. Да започнем с най-популярния пасаж в целия Стар Завет, който е посветен на Новия Завет.

Еремия 31: 31-33 " Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа Закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде"

Еремия казва, че Йахве пак ще поднови Завета, но този път Той ще "напише закона" (Тора) на сърцата им ". "Законът" се отнася до Книгата на закона. Отново виждаме книгата на Закона и езика на Завета, един до друг. Йахве ще напише на сърцата им Книгата на закона, която Е Заветът. Невероятно, Йахве използва същия език във Второзаконие 6 , в Ш'ма - непосредствено след Десетте заповеди.

Теоретици от Двете книги признават, че Десетте заповеди са част от "Книгата на Завета. Бог иска да Го обичат с цялото си сърце и да пазят Завета чрез спазването на Неговите заповеди, които Той нарича "Законът".

Исаия 2:3 “И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма ГОСПОДЕН, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе закона (Тора) , И словото ГОСПОДНО от Ерусалим.” (Бележките са мои)

Този пасаж засяга Второто пришествие на Христос, след като пристигне за Неговото хилядолетно царуване. Обърнете внимание, че предметът на този пасаж е Законът, който се преподава на хората по света, същия Закон, споменат в цялото Писание като Книгата на закона. Ако Книгата на закона е отменена, няма да има причина Христос да учи на него, когато се завърне. Притчи 6:23 "Защото заповедта е светилник, И законът е светлина,И поучителните обличения са път на живот"

Ако Книгата на закона вече не е актуална, тогава трябва да заключим, че Законът вече не е светлина. Това е изявление, от което не съм сигурен, дали някой вярващ би се чувствал комфортно.

Притчи 7:1-3 "Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си. Пази заповедите ми и ще живееш - И закона ми, като зеницата на очите си. Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си"

Това е ясна препратка към инструкциите на Ш'ма във Второзаконие 6 , дадени в рамките на това, което Мойсей нарича "Книгата на Завета", но тук той се нарича "Моят закон". Притчи 28:4 "Които отстъпват от закона [на Моисей, или Книгата на закона]хвалят нечестивите, Но които пазят [Книгата на]закона противят се на тях. 9 Който отклонява ухото си от слушане[на Книгата на] закона, На такъв самата му молитва е мерзост."(вмъкнатите думи в скобки са мои)

Тези два стиха са мощни. Да повярваш, че Божият закон е премахнат и отделен от Книгата на Завета, е все едно да хвалиш нечестивите и да пречиш на молитвите си. За тези, които вярват в "Теорията за Двете книги", този предмет може да бъде много сериозен, тъй като самите им молитви биват възпрепятствани.

Малахия 4:4-6 "Помнете закона на слугата ми Моисея [Книгата на закона], Който му заповядах в Хорив за целия Израил, Сиреч, повеленията и съдбите. Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен; И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би да дойда и поразя земята с проклетия." ( вмъкването е мое)

Този пасаж е недвусмислен. Той говори за Второто пришествие на Христос и за окончателния съд на човечеството. И какво е единственото нещо, което пророкът каза, че всички в Последните дни трябва да правят? "Да помнят Мойсеевия закон", който отново и отново се нарича Книгата на закона, или просто "Законът" за кратко. Ако теоретиците от Две книги са прави, тогава защо пророкът ни каза да помним Книгата на закона в Последните дни? Защото според тях, "Книгата на закона" е премахната на кръста. Или Малахия е фалшив пророк или "Теорията за Двете книги" просто не е вярна. Освен това текстът споменава "Хорив" като мястото, където е даден "Мойсеевият закон". А ние знаем, че Хорив е просто другото име за Синай, което ни връща в Изход 20-23, за който теоретиците от Двете книги казват, че е Книгата на Завета.

И така, ако Изход 20-23 е "Книгата на Завета", тогава защо тук е наречен "Законът на Мойсей", който вече сме установили, че е синоним на "Книгата на закона"?

ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ

Има много доказателства, потвърждаващи валидността на Божия закон в Новия Завет, но пространството не ни позволява да преминем през всички тях. Само четири глави има написани в моята предстояща книга " Казуса на ИСТИНСКИЯ ЗАВЕТ", засягащи този въпрос. Но засега ето няколко доказателства.

Деяния на апостолите 21:20 "А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат ЗАКОНА."

Кой закон? В Първия век е имало само един закон- Законът на Бог, известен още като ... Мойсеевият закон / Книгата на закона/. Трябва ли да вярваме, че Яков, лидерът на Йерусалимския събор, не е знаел, че смъртта на Месията е унищожила Книгата на закона? Не, основата на Новия Завет е именно "Книгата на закона". Важно е да се има предвид, че в Първия век не е съществувала такава доктрина като "Теорията за двете книги". Това е съвсем ново изобретение на 21-ви век. Тогава ония бяха евреи, които държаха ЦЯЛАТА Тора и не знаеха нищо друго. Помислете за това за минута. Ако тази теория е вярна днес, това би било вярно и в Първи век и без съмнение щеше да бъде едно от най-великите откровения за всички времена, но няма нито едно обсъждане, обяснение, или небиблейско писмо НИКЪДЕ по този въпрос? Ако нито един равин не е преподавал тази теория, тогава нито един евреин не е знаел, че съществува такава. "Теорията на Двете книги" би означавала, че Яков греши, защото е развълнуван, че неговите преобращенци желаят да спазват Закона. Обмислете също и следните стихове: 1 Йоаново 3:4 "Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;"

С други думи, единствената дефиниция на грях в цялата Библия е нарушаването на Книгата на закона. Не казва, че грехът е завещание. Тя казва "беззаконие", защото да не спазваме Божия закон Е определението за грях.

1 Йоаново 2:3-4 "И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него"

И кои заповеди спомена Йоан, защото това е доста сериозно изявление? Квалификаторът, на който той се е уповал, просто отсъства. Трябва да пазя сега заповедите на "Книгата на Завета" или на "Книгата на закона"? Авторът не намеква даже за това, кои заповеди трябва да спазвам, но все пак казва, че съм лъжец, ако не ги пазя. Причината е проста. Има само една Тора - всеобхватната Книга на Завета, която е и Книгата на закона. Матей 22: 35-40“И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? (Забележете, че книжника го пита за" Закона ", който ние вече доказахме, че е равнозначен на "Книгата на закона".) А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.”

Нека да разгледаме паралелно пасажите - това, което Йешуа каза в Матей 22, с този в Исус Навин 22:5: "Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и Закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа."

Отново установяваме факта, че термина "Божият закон" е същият като "Книгата на закона", която пък е едно и също с "Мойсеевия закон", а също и "Закона". Освен това вече документирахме, че в съзнанието на фарисея от Първи век не съществува такава теория, която би позволила "Законът" да означава нещо различно от това, което Писанията вече го е определило. Това означава, че фарисеят поиска от Йешуа да каже каква е най-голямата заповед от "Книгата на закона", и отговорът идва директно от Второзаконие 6: 5, което е началото на "Книгата на Завета"! Ако съществуваха две книги, то тогава това би означавало, че Йешуа не е отговорил на въпроса. Въпросът беше коя беше най-голямата заповед от "Книгата на закона", а не от "Книгата на Завета". Ако някой би трябвало да знае, че има ДВЕ книги, това би бил самият Йешуа. Но както текстът казва, Той отговори правилно, защото има само ЕДНА книга. Също така знаем, че двете златни заповеди са дадени в Книгата на Завета и въпреки това Йешуа казва:"целия Закон се опира на тях".

Тъй като теоретиците от "Двете книги" признават, че има закон и в двете книги, а Йешуа казва, че ЦЕЛИЯ Закон и Пророците се опират на двете най-големи заповеди, тогава това не означава ли, че ВСИЧКИ заповеди (и от двете книги) са тясно свързани с тези две заповеди и все още са валидни? Те, безусловно, са в в ума на Йешуа. Матей 5:19 "И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство"

Кои заповеди трябва да спазваме? Заповедите от "Книгата на Закона" или заповедите от "Книгата на завета"? Отново, причината за това да няма описание за коя книга става дума, е тая, че има само ЕДНА книга, един свитък и един Завет, за едно Царство. Рискът за онези, които учат срещу "Книгата на закона" е, че по подразбиране те учат хората да игнорират заповедите, като по този начин се позиционират като най-малки в Царството.

1 Йоан 5: 2-3 "По това знаем, че обичаме Божиите чада, когато любим Бога и пазим Неговите заповеди. Защото това е любов към Бога, да пазим Неговите заповеди; а Неговите заповеди не са тежки. "

И отново - кои заповеди трябва да спазваме? Тези в Книгата на закона или в Книгата на завета? Приятели, това са евреи, които имат само една дефиниция за "заповеди" и това е Тора, Божият закон.

Деяния на апостолите 24:14 "Но това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по Закона и е писано в пророците..."

В този контекст Павел е обвинен, че учи срещу Закона на Мойсей (Книгата на закона) и отговорът му бил, че той вярвал ВСИЧКИТЕ неща, които са написани в Закона и в Пророците. Не някои неща само. ВСИЧКО. Има буквално, множество стихове, които мога да продължа да прилагам. Ето го и финалния монтаж. Павел каза в Римляни 3:31, че "поддържа Закона (Книгата на закона)", в Римляни 7:22 той "се наслаждава на закона", в 7:25 той каза, че с разума си желае да го съхрани, и в 8: 7 той каза, че само онези, които са плътски настроени, не се подчиняват на Закона. Каза също в Римляни 6: 1, че не трябва да продължаваме да нарушаваме само защото Христос е дошъл, но че е добре, ако се обхождаме законно (1 Тимотей 1: 8). А Яков каза, че не трябва да бъдем обикновени слушатели, а изпълнители на Закона (Яков 1: 22-25), а в 2 Тимотей 3:16 се казва, че "ВСИЧКОТО ПИСАНИЕ" трябва да се използва за поучение, изобличение, поправяне и обучение в праведност - нашият стандарт на живот.

Поддръжниците на "Теорията на двете книги" имат само една възможност: всеки път, когато в Новия завет се спомена Законът на Бога, той трябва да се смята за закона от "Книгата на завета". Това не е нищо повече от едно предположение, за да може се впише в "Теорията за Двете книги" и не се основава на никакво академично или писмено основание. Вече доказахме, че когато фарисеите, Йешуа и учениците Му казаха "Закона", те се позоваха на "Книгата на закона", която в действителност е част от "Завета". Херменевтично безотговорно е да се налага в текста предложена интерпретация над ясното и текстологично подкрепено намерение на самите автори. И това намерение е ясно чрез безбройните стихове от Писанието, както в Пророците, така и в Новия Завет. Те повтарят изразите, намерени в Танах, като "Законът на Мойсей", "Законът на Бога", "Законът" и т.н., всички отнасящи се до една и същат книга - "Книгата на закона", която се състои от инструкциите на Завета.

ОБОБЩЕНИЕТО

Просто няма подкрепяща документация за тази теория, съществуваща извън това богословско изобретение от 21-ви век. И сега вече знаете защо. Писанията не предлагат подкрепяща документация. Освен това, тъй като исторически евреите от Първи век не са имали представа за тази "Теория на Двете книги", можем окончателно да разчитаме на факта, че всеки път, когато Законът на Бог е споменат в Новия завет, то това се отнася единствено до следното: че цялата еврейска религиозна култура смята, че това означава-Тората, първите пет книги на еврейските Писания.

Научихме, че "Книгата на закона" и "Книгата на Завета" са синоними и се използват взаимозаменяемо в целия библейски текст. Един от най-могъщите примери, който разгледахме, беше в Исус Навин 8:31, където Исус Навин построи олтар според инструкциите, които даде Мойсей "както е записано в Книгата на закона".

Проблемът, който открихме, бе, че заповедта е дадена в Изход 20:25, което е онова, което Мойсей (в Изход 24: 7) и теоретиците от "Двете книги" наричат "Книгата на Завета". И така, или Мойсей греши, като го нарича "Книгата на завета", както и Исус Навин греши, като го нарича "Книгата на закона", или и ДВЕТЕ "книги" всъщност са ЕДНА КНИГА, наречена с няколко заглавия. И ние достатъчно документирахме и показахме, че последното е истина.

Накрая, не само доказахме, че двете заглавия се използват взаимозаменяемо, но и потвърдихме, че "Книгата на закона", "Божият закон", "Мойсеевият закон", "Законът на Господ" и "Законът" са всички синонимни фрази. След това приложихме тази истина към няколко пророчества от Новия Завет, както и към различни новозаветни стихове по темата и открихме, че и пророците, Йешуа и всички ученици не само подкрепят Божия закон, но и насърчават другите да се научат да го пазят , като им казват, че единственият начин да обичат истински Бога е действително да спазват законите на Завета (1 Йоаново 5: 3)

Приятели, не се лъжете. Тората (което означава "инструкции" на иврит) започва от Битие и преминава през целия път до Откровение. Цялата книга е едно откровение за ръководенето на живота на вярващия. Всяка заповед и устав може да не бъде в състояние да се поддържа перфектно днес поради различни причини (няма храм, не се намираме в Обетованата земя, няма теократично правителство, левитско свещеничество и т.н.), но "ни йота няма да падне, докато не преминат небето и земята."

Когато Господ направи завет с първата двойка в Градината, Той им даде правилата на Завета (т.е. "Не яжте от забраненото дърво"). Тези правила не бяха отделени от Завета. Те БЯХА Заветът. Те съставяха Завета. Когато мъж и жена се оженят, сключват завет на олтара, като обещават да спазват правилата на брачния договор. Трябва ли да вярваме, че това са единствените правила на Завета и всяко създадено след това правило е без значение? Всеки, който е женен, знае, че "Десетте заповеди" (брачните обети) са само началото. Останалите се научават по пътя. По същия начин израилтяните получиха брачния си завет с течение на времето.

Има един свитък на Завета, който съдържа всички свитъци на законите и пророците, точно както Йешуа каза в Матей 22:40. И тази "Книга на закона", наречена "Книгата на Завета", беше поставена отстрани на Ковчега на Завета, като свидетел на народа, че те ще се придържат към този стандарт. С други думи, щеше да бъде като съдия срещу тях, ако го нарушат. Забележете, че "Книгата на закона" всъщност е била ЧАСТ от Ковчега на Завета. Това не се наричаше Ковчег на закона. Това беше Ковчегът на Завета, който съдържаше Закона на скрижалите (каменните плочи) и подробно описан в свитъците отстрани. "Книгата на закона", херувимите, манната в стомната, жезъла на Аарон, умилостивилището - всичко това е част от Ковчега на Завета. Не можете да отделите Книгата на закона от Ковчега на Завета, както не можете да отделяте самите херувими. Всяка част съставлява цялото. Един ковчег, много парчета. Едно тяло, много членове. Един Бог. Една книга. Един Завет. Един набор от правила. Точка. КАЗУСЪТ Е ПРИКЛЮЧЕН.

И макар, че тази статия изглежда дълга, тя се отнася само до три от многобройните начини за опровергаване на тази теория. Например, бихме могли да разгледаме "доказателствените текстове", които тези учители вадят от контекста и изкривяват, за да подкрепят теорията си. Те използват Езекил 20:25,26 за да демонизират "Книгата на закона". "Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят, и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха през огън всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ."

Те използват този стих, за да кажат, че "повеленията, които не били добри", се отнасят до "Книгата на закона", която според тях е била дадена след случката със Златните телета (също невярно). Тяхната теория казва, че "Книгата на закона" е проклятие за тях за греха им от Златните телета. Това обвинение противоречи на безброй стихове от Писанието. Всеки, от цар Давид до Йешуа и до апостол Павел, нарича Закона добър, свят, съвършен, светило на нозете ни и т.н.

Исторически, това пророчество в Езекиил, се е дало почти 900 години след като бяха дадени всички заповеди от Тора, така че е невъзможно стих 25 да се позовава на Бог, Който им дал "Книгата на закона". Истината в този пасаж е, че Йахве изобщо не говори за Неговия закон. Бог не е единственият, който има наредби и присъди. Той ги предаде на наредбите на враговете им - наредби, които не бяха добри. Контекстът на главата и дори околните стихове доказват това. Да се върнем към стих 22 до стих 26, за да получим непосредствения контекст.

"Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел. При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по разни страни, защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им. Затова и Аз им дадох повеления които не бяха добри (а не Моите), и съдби, чрез които не щяха да живеят (защото Той им каза да изберат живота ), и оставих ги да се осквернят в приносите си...." (В скобките са мои бележки)

Тъй като те не спазиха наредбите Му, Той ги предаде на наредбите и присъдите на враговете им. Ето защо Той казва, че ще ги разпръсне между езичниците, което знаем от историята, че означаваше пленничество. Следващите два стиха също доказват, че Той не говори за собствените Си Закони и съдби: "И ги оставих да се осквернят в приносите си заради ритуалите им , гдето превеждаха всичките си първородни през огъня, за да ги запустя и да познаят, че Аз съм Господ."

С други думи, защото израелтяните престъпиха Божия закон и решиха да служат на други богове от дърво и камък (ст.32), Той ги предаде на самите закони и присъди на другите народи, които щяха да ги поробят. По същество, Той казва: "Тъй като сте изоставили закона Ми, съботите ми, постановленията MИ и МОИТЕ съдби и сте решили да спазвате наредбите и съдбите на другите народи и други богове, аз ви ги давам и ще разберете, че те не са добри и не дават живот. "

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тази теория изцяло се основава на съществуването на две различни книги, но все пак ние заключихме, че може да има само ЕДНА книга. Всички останали тълкувания на Писанието, произтичащи от тази теория, нямат нужната подкрепа, както е видно по-горе, в Езекиил 20:25. След като основата бъде премахната, къщата не може да остане цяла. С други думи, всички допълнителни доктрини, произтичащи от тази теория, трябва да се считат за неверни и без значение, ако основата на теорията се окаже фалшива - както в този случай.

В крайна сметка, след внимателно проучване на доказателствата, изложени от поддръжниците на "Теорията на Двете книги", може категорично да се каже, че "Книгата на закона" и "Книгата на завета" са всъщност синоними на една и съща книга. Нека всички се върнем към истинския Завет на нашите предци - това се основава на ЕДИН закон, който формира ЕДИН Завет, произтичащ от Неговата любов към ЕДИН народ, ръководен от ЕДИН ЦАР, с цел формиране на ЕДИН нов човек.

Една Книга. Един Завет. Едно Царство.

Шалом, Джим Стейли