СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли
В живота си всеки от нас е чувал тази поговорка много пъти. В детството си често сме го казвали на братята си и сестрите си. За съжаление, дори и като възрастни, ние понякога живеем, като че ли все още вярваме в нейната истинност. Именно на тази поговорка ( на анг. What is lost is lost. бел. ред.) е посветена тази статия. Нека разберем дали наистина " което е изгубено, е загубено ".
Левит 19:18 "... Да възлюбиш ближния си както себе си. Аз съм Йахве ".
Всички сме запознати с думите на Йешуа в Евангелие на Матей, определящи двете най-големи заповеди, но малцина осъзнават, че Той не е изобретявал нова заповед, а просто цитирал Тората като последна инстанция по този въпрос. От Битие до Откровение ние виждаме, че Създателят на Вселената иска от нас да обичаме Него и другите хора. С каквато и заповед да се сблъскаме, то тя се опира на тия двете главни. Имайки това предвид, нека да разгледаме кратък фрагмент от седмичния откъс от ТОРА "Ки теце", който е от книгата Второзаконие.
Второзаконие 22:1-4 Разнообразни закони
"Когато видиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш; непременно да ги върнеш при брата си. И ако брат ти не е близо при тебе, или ако не знаеш кой е, тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш. Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш. Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него."
За съжаление, поради факта, че мнозина от нас са ни учили, че Тората вече не важи, а Стария завет вече не е нужно да се използва за доктринално учение, ние просто нямаме понятие за Божията сила, заключена във всяко, взето отделно, наставление. Ние не сме научени да гледаме на първоначалния замисъл, затова виждаме само вола в ямата и загубения осел. Ние не разпознаваме принципът на Тората на най-високо равнище- Божието намерение, което е независещо от времето и актуално за всяко поколение. Когато започнем да виждаме нещо повече от черен текст на бял лист, и поглеждайки в Божието сърце, ние ще открием огромното приложение на този пасаж от Писанието.
ВЪПРОС:Какъв е първоначалния замисъл на Бога, изразен в този фрагмент? И как вие бихте приложили тези наставления днес?
Първото нещо, което можем да научим от този текст е, че в Божието царство не съществува такова понятие като "независим изпълнител". Древните израелтяни са били земеделско общество. Както винаги казва моят колега Брад Скот, всичко се върти около дома, семейството и земята,.. и наистина е така. В онези дни, целия човешки живот можело да бъде сведен до тези три компонента. Това било семейно общество, в което всички си помагали един на друг, защото е било въпрос на оцеляване. Днес подобна концепция, всъщност на нас ни е непозната. В детството си ние много добре познавахме нашите съседи и често се събирахме с тях за барбекюта и седянки. Днес повечето хора дори не знаят имената на съседите си, а даже и не им идва на ум да се запознаят с тях. Но в младежките ми години всички се грижеха за другите, защото искаха да има кой и за тях да се погрижи. И така, по какъв начин този текст се отнася до нашето време?
В него е казано, че виждайки заблудилия се вол на съседа, вие сте длъжни да върнете животното на стопанина му. Ако не знаете на кого принадлежи, трябва да го вземе у дома си и да го пазите, докато не се появи търсещия го собственик. А какво става ако видите развързалото се съседско куче? Болшинството просто отминават, мимоходом игнорирайки подобни ситуации, само защото не е техен проблем. Но според Писанията, ние трябва да върнем кучето на собственика или да го заведем вкъщи и да поставим обяви в района, така че хората да узнаят, че е намерен техния домашен любимец.
Повечето хора намирайки нещо ценно, автоматически го вземат и задържат за себе си. "Което са изгубили, е загубено"- казват те.( на бг е "Който си го намери-за него си е"-бел.ред.)
Но не това очаква Бог от нас. Не ни е позволено да мислим по този начин. Трябва да положим всички усилия, за да намерим собственик на намереното и да върнем намереното. Когато намерите нещо ценно следващия път, запитайте се: " Ако това нещо го бях загубил аз, то как искам да постъпи с него намерилият го ?"- и точно така постъпете и вие ! Малко са отзивчивите хора, които са готови да навлязат по-дълбоко в любовта към ближния, и несъмнено извършват добро дело, но нека разгледаме тази идея по-обстойно. Какво става, ако сте част от общност и видите как някои от децата на приятелите ви правят неща, които родителите им не биха одобрили? Как ще постъпите? Напомням ви, че Писанието казва: " Ако видиш вола на брата си или овцата му, които са се заблудили...."
Какво ще направите, ако видите заблудената му "овца" ? Ще отместите поглед встрани и ще кажете в разговор с жена си, колко ужасно се държат децата му, така и така..? Или ще трябва да изпълните неприятната мисия, да отидете до тези родители и с Божията любов към ближния да им кажете какво сте видяли? Всички добри и благочестиви родители искат да знаят, ако детето им не се държи добре, държи се неправилно или "не върви в пътя" и наша работа е да го поправим, за да не се заблуди окончателно. За съжаление, хората просто отклоняват очи в страни и сплетничат за такова дете или за неговите родители. Това лишава младия човек от надлежащото наставление и , съгласно Писанието, в Съдния ден може да се окажете ответник за това, че нищо не сте казали. Езекиил 3:18 “Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.”
Яков 4:17 " И така, който знае да върши добро, но не върши-грях нему..."
Въпреки, че представените по-горе фрагменти от Писанието имат малко по-различен смисъл, отколкото изглежда на пръв поглед, то същността им е очевидна. Ние трябва да правим добро и да предупреждаваме другите за това, което виждаме, ако това е по силите ни, а и Господ ни насърчава в това. След като сърцата ни влязат в съгласие с дадена заповед, Светия Дух конкретно ще ни покаже какво и кога трябва да направим. Не, ние не ставаме "ловци на греха", а просто трябва да станем по-възприемчиви и чувствителни към гласа на Светия Дух, водещ ни към "да правим добро."
Може да се запитате: "Пазач ли съм аз на брата си?". Но преди да го направите, може би ще искате да узнаете, кой стана известен като автор на фразата. След като Каин уби Авел, Йахве го попита" Къде е Авел?", на което Каин отговори: "Не знам. Пазач ли съм аз на брат си? "(Битие 4: 9) Думите на Каин излязоха от сърце, в което нямаше грижа за брат му, и всичко това се случи в контекста на един много сериозен грях.
Истината е, че ние СЕ ЯВЯВАМЕ пазителите на нашите братя, както и те - наши. Трябва да се подкрепяме взаимно и да се издърпваме от тресавището, протягайки помежду си ръка един на друг и да се повдигаме един другиго. Освен това, в този фрагмент от Тора се каза още, че виждайки животното на ближния си, което падна на пътя, трябва да му помогнете да се изправи на крака. Ако това е наш дълг - да повдигнем падналото животно на ближния, тогава колко по-сериозно трябва да приемем това, да повдигнем ближния си ако ТОЙ падне? Всички ние от време на време падаме. Човек може да загуби работата си, да се сблъска с проблеми в брака или дори да изпадне в грях. Според разглеждания фрагмент от Писанието, ние НИКОГА не трябва да се крием от брата си. Ние трябва да направим точно обратното: да протегнем ръката за помощ и да го подкрепим в Христовата любов. Какво обикновено правим, когато открием, че някой е съгрешил или има проблеми в отношенията с Бога, а след това случайно го срещнем в магазина? КРИЕМ СЕ! Ние веднага си пренареждаме количката на пети стилаж и се крием зад кутиите със супа, толкова дълго, докато този човек не ни подмине. Защо?
Защото не искаме да показваме любов към ближния си. На нас редом с него-не ни е комфортно. Изпитваме уникално чувство на неловкост само от вида му, защото не знам какво да кажем. Нали? Реалността е, че ние всъщност не обичаме хората. Мислите, че съм рязък в оценката си ли? Дали? Ако се съди по това, което чета в Библията, истинската ни идентичност се проявява тогава, когато някой не може да излезе от ямата сам, или прави грешка. Именно в такива моменти ние сме длъжни да бъдем повече от всякога УПОДОБЕНИ НА ЙЕШУА, нали така? За кого дойде Христос? За болните или за здравите? За праведните или за грешниците? Към кого прояви любов ТОЙ : към бирниците или към свещениците? Ами ако преди 2000 години, Той беше решил да ни обърне с гръб, вместо да страда в унижение и позор и да върви една допълнителна миля към върха на хълма, носейки на гърба Си НАШИЯ кръст?
Позволете ми да илюстрирам колко сме далеч от това, да съблюдаваме истински Тората на това ниво. Какви мисли или чувства възникват у вас, когато си мислите за проститутка? "Отвратително"? "Това е грях"? "Мерзост"? Но това не биха били мислите на нашия Господ и Спасител. Неговите мисли са проникнати от състрадание и голяма скръб. Вероятно ще си мисли нещо подобно: "Колко жалко, че тази млада жена се занимава с това. Вероятно в живота й нещо ужасно се е случило, поради което тя е хванала тоя път. Може би е била прелъстена от някого от роднините си или е била изнасилена като дете? Или няма дом и тя не вижда друг начин да изкарва прехраната си? Или може би още по-лошо, вероятно от ранна възраст са я заставили да върши това зли хора, които я заплашват , че ще я убият ако избяга." Сигурен съм, че в този момент Йешуа би се помолил за нея. Точно така приятели, изглежда отделянето на греха от грешника. Религията съди и осъжда хората, които са паднали от пътя и лежат в канавката. Любовта се протяга да им помогне да се изправят.
Религиозните се крият от ближния си, а изпълнените с любовта Божия разбират, че "всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога" (Римляни 3:23) и "заплатата на греха е смърт" за всеки един от нас (Римляни 6:23).
Разбиращите силата на Тора в живота на всекиго, не хвърлят камъни. Да, написаната Тора е принудена да показва греха, но ЖИВАТА Тора, станала плът- Този, на Когото сме длъжни да подражаваме - показва изхода! И за да го направи, Той се нуждае от истински хора.Ето как,приятели, ние "Обичаме ближния си както себе си."
Ние подаваме ръка, когато някой се е отклонил. Минаваме допълнителната миля, когато виждаме възможност да покажем любов, вместо да осъждаме. Когато някой не е в настроение и хвърля гневни думи, в посочения фрагмент от Писанието се казва, че този човек просто е паднал на пътя и се нуждае от малко помощ. Вместо да му се ядосваме, защо не се опитаме да му се усмихнем ? Защо не кажем: "Виждам, че си имал тежък ден. Мога ли с нещо да ти помогна? Може би трябва да се помолим за нещо?" Ако е вярно, че наранените нараняват останалите, то тогава защо не си дадем сметка, че може би този човек ви наранява, само защото някой го е наранил него? Разглежданият фрагмент има само четири стиха, но има четири сфери на приложение, всяка от които се свежда до едно и също: до любовта. Ако се наричате деца на Книгата, то започнете да постъпвате по съответния начин. Още днес обещайте на Отец, че ще престанете да се криете от падналите от пътя и няма да ги съдите, а ще започнете да им протягате за помощ ръка, белязана от гвоздей. Вдигайте ги с любов от канавките и ги връщайте в пътя, водещ към Царя. Ако Йешуа изостави Своя престол и се унижи, за да стане живата Тора за нас, то не трябва ли и ние да слезем от нашия собствен трон, за да се срещаме с хората на тяхното ниво и да станем за тях жива Тора? Любовта към хората, не изключва факта, че грехът има последствия. Ние всички ще пожънем това, което сме посели, а понякога е много трудно да поправим всички тези последствия (или да наблюдаваме как това се случва с някой друг). Това означава, че ние трябва да положим всички усилия да помагаме на хората да се върнат в правилния път, а съдът нека да го оставим на религиозните фарисеи.
Шалом, Джим Стейли