ВЕЛИКДЕН ИЛИ ПАСХА?

Какво трябва да празнуват християните? Великден (Easter) или Пасха? Има ли въобще значение? В тази статия ще оставя историята и библията да отговорят на това. Когато разполагате с цялата информацията ще решите за себе си. Ако следвате Пътя и сте ученици на Книгата би трябвало да искате да знаете и да ви интересува. В крайна сметка не става въпрос какво чувстваме или искаме, а какво Създателя чувства и желае. И това е което целим: да следваме Неговото сърце по въпроса.

Ние не сме първите, които задаваме този въпрос. Съвсем не. Той е обект на дебати повече от 2000 години. За първи път, не само повдиган, но и гласуван е бил през 325 г. на Никейския събор, свикан от римския император Константин. Ще засегнем и това.

Най-първо, важно е да осъзнаем, че Пасхата и Великден са диаметрално противоположни един на друг.

Пасхата е заповядана от Бога на Израил за всички, които се наричат Негови деца, докато Великден е заповядан от хората, за удобство, както ще видим сега. Съмнявам се някой да оспорва факта, че Бога на Библията е много ориентиран откъм детайлите и изключително придирчиво Същество.

Всяка йота и чертица от Неговото Слово е важна и Той изисква стриктно народа Му да върши нещата по Неговия начин, а не по своя си. Тора е достатъчно ясна, че не трябва да добавят или премахват от Неговото свято Слово (Втор. 12) и че компромиса в това отношение, ще направи да бъдат избълвани от устата Му (Откр. 3:16).

Той просто не толерира непослушание и компромис.

За съжаление ние хората, всички сме с докторат и по двете неща. Древен Израил беше пленяван по причина на изоставяне и нагаждане на Неговия свят Закон, а и с днешните вярващи нещата не са много по-добри. И така, преди да се потопим там, където нещата са се объркали, нека се върнем в самото начало и видим точно колко важна е била Пасхата и за Йахве и за последователите Му.

ОРИГИНАЛНИЯ ПЛАН

Битие 1:14 И Бог каза, „Да има светлина на небесния простор, за да разделя ден от нощ; и нека служат за знаци и за сезони*, и за дни, и години;“

Този текст е показателен и говори много, ако знаете къде да гледате. Думата преведена като "сезони" тук всъщност не са сезоните пролет, лято, есен и зима. Еврейската дума е "moedim", което е думата за „обозначени празници, отделени или фиксирани времена“ и дори може да се преведе, като „паство или свикване“ след като това е заповяданото на Неговите свети празници. За библейския писател сезона се върти около насрочените Празници на ГОСПОДА. Както ние се изразяваме за баскетболния или ловния сезон, точно това е значението за евреинът. Сезонът на Пасхата, сезонът на Суккот и още.

Причината това да е важно, е тая- показва, че празниците и насрочените времена на Йахве са дадени още в Градината много преди човека да помисли да вземе от плода на забраненото дърво. Това е Неговото изпърво намерение хората Му да имат предварително определени и обособени времена.

ПАСХАТА НЕ Е САМО ЮДЕЙСКА

Изход 12:11 И така да го ядете; препасани през кръста си, с обути сандали, и тоягата в ръцете си. Да го ядете на бързо. Това е ГОСПОДНЯТА Пасха (преминаване).

Много хора вярват, че Пасхата е Юдейски празник, а Великден е Християнски. За съжаление не това казва Библията. Бог ясно е постановил, че никой не може да си приписва НЕГОВИТЕ празници. Тези са Негови празници, а ние сме само поканени. За това Той казва че „това е ГОСПОДНЕТО преминаване“. Хората мислят, че това е Юдейски празник защото, като цяло, основно Юдеите го празнуват. Ако Китайците го празнуваха, света щеше да каже, че е Китайски празник.

КАКВО ПРАВЕХА УЧЕНИЦИТЕ?

Лука 22:19 И Той взе хляб, благодари и го разчупи, и даде им казвайки, „Това е моето тяло, което за вас е дадено; това правете за Мое възпоменание“.

Израилтяните празнуват Пасхата в памет на изхода от Египет в продължение на 1200 години. Хагадата (историята) била същата всяка година, но когато Равви Йешуа се изправил и го обявил, всички го изгледали зачудено, защото Той изцяло променил значение на празника. Казва им не просто да го пазят за спомен на предците им и изхода им от Египет, но да си спомнят за Него на празника. Те не разбираха напълно идеята на Неговото поучение, до след смъртта Му, когато вече видяха, че Той е истинското Пасхално Агне, даващо живота Си за да плати греха на първия Адам, което преобръща курса. Но идеята остава същата. Йешуа каза, „Правете ТОВА“.

И кое е „това“? Пасхата.

1 Коринтяни 5:8 За това, нека пазим празника (пасхата), не със стар квас, нито със квас от злоба и поквара, но с безквасния хляб на чистотата и истината. (Думите в скоби са мои).

Не може да бъде по-ясно от това. Апостол Павел говори на новообърналите се, бивши езичници и коринтяни, а аз бих добавил и юдеи, да пазят празника Пасха. С тази разлика, че вместо всички да го ползват като претекст да пият, както много юдеи са правили, месианските общества да празнуват в чистота и истина. Деяния 18:20-21Когато го помолиха да остане с тях още време, той не се съгласи, но си замина от тях, казвайки, „Аз непременно трябва да бъда в Ерусалим на идещия празник; но пак ще се върна при вас, ако ще Бог“. И отплава от Ефес. Деяния 20:16 Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, защото бързаше за да стигне в Ерусалим, ако е възможно, за Деня на Петдесетница. Отново, тези пасажи показват усърдието и намерението на Павел относно празничните дни. Те са заповядани от Йахве, пазени и заповядани от Йешуа, и учениците Му не само продължили да ги пазят те самите, но увещавали и езичници и юдеи да ги пазят правилно.

СЛЕД ТОЧНО 166 ГОДИНИ

Имаме сведения за повече от 150 години след смъртта на Месия, които ни казват, че всички християни са празнували празниците точно както първите ученици със Самия Йешуа. Погледнете този цитат от Поликрат от Ефес, деветият епископ на Месианската Църква след Яков, за който пише в Деяния на апостолите.

„Ние спазваме истинския ден; нито добавяме, нито отнемаме от него… Всички тези (апостолите) са пазели четиринайсетия ден на Пасхата според евангелието, неотклонни по никакъв начин, но следващи правилото на вярата“.

Дами и господа, това е паметен цитат. Казва ни, че е имало един вид разкол случващ се където някои ранни вярващи започвали да се заблуждават от модела на писанията и първите ученици. „Четиринайсетия ден на Пасхата“ за който говори е четиринайсетия ден на първия месец на библейския календар. Казва се Нисан. Според Тора (в Левит 23 гл.) Бог заповядва пасхалното агне да бъде убито на вечерта на 14-ти Нисан. Поликрат ясно прави категоричен водещия авторитет на ТОРА за цялата Ранна църква, която те продължавали да следват по стъпките на равви Йешуа и ранните ученици, следвайки и библейските заповеди относно пазенето на Пасхата.

КОГА НА ПАСХАТА Е ПОГЛЕДНАТО ОТРИЦАТЕЛНО

Със навлизането на още езичници в църквата, разни групи започнали да се разграничават. Буквално всички църкви на изток следвали Пътя, който са следвали и учениците на Йешуа, но християните на запад - в Рим, състоящи се основно от повярвали езичници, започнали да се отдръпват от еврейските корени на вярата. Тези римски християни са били всички от езически произход и не различавали „ела тук“ от „дръж ги“. Нямали и представа, колко важни са правилата или как да се покланят на този нов Бог, към Когото се причислили. От горе на всичкото мнозина ставали християни,само защото Императора казва да го направят, или ако не- ще последва друго. Това естествено разделение между пътя на бившите езичници и пътя, практикуван от източните вярващи, щяло да назрее до някакво категорично решение и това наистина се случва.

Заедно с гласуването на съботата и преместването й в неделя, през 325 г. след Христа на Никейския събор, Римския Император най-после повдигнал въпроса за Пасхата и Великден, заявявайки следното:

„Когато се повдигна въпрос свързан със светия празник Великден, беше всеобщо мнение, че би било удобно всички да пазят празника в един ден… Беше обявено за недопустимо това – най-светият от всички празници да се води по обичая на (подредбата) на юдеите, които опетниха ръцете си с най-страшното престъпление, и чиито умове бяха заслепени… Отхвърляйки техните постановления (които идват от Самия Йешуа), ние предаваме на потомците си новия облик на Великденския празник… Затова не трябва да имаме нищо общо с юдеите, защото Спасителят ни е показал друг начин… Всички братя на изток, които съгласуват Пасхата с юдеите, от сега нататък ще го пазят по времето, както това правят римляните“. (Думите в скоби са мои).

Уау! Ако някога е трябвало да си вдигате ченето от пода, то това е сега. Анти-семитския император Константин току що ни даде повод. С един замах на писалката ни даде следните исторически сведения:

1. Имало е диспут на тема : кой ден да се празнува празника.

2. Решението му е основано на удобството. Звучи като нещо, което политик го е казал…

3. Те не са искали да го пазят на същия ден, като юдеите, заради мнението на Константин, че юдеите са убили Йешуа. Предполагам той един вид е забравил, че е било също и негов грях да Го изпратят на кръста.

4. Избира да отхвърли „техните порядки“, нямайки си и идея, че „порядките“ са заповеди, идващи директно не просто от Библията, а и директно от устата Самия Месия: „Това правете“.

5. Твърди, че не трябва да имат нищо общо с юдеите. Само това разкрива анти-семитската му нагласа и колко сляп е бил, създавайки напълно различна религия, нямаща нищо общо с тази на учениците на Ранната църква.

6. Последното му изявление ни казва, че всички братя на изток са, точно както Поликрат ни казва, пазещи празника съобразно Библията.

7. Последно, но не на последно място, езическия Римски Император, който претендира, че е обърнат към християнството, сега вече е на волана на добре установената Месианска Църква. И повече няма да е централен лидер Ерусалим, както по времето Яков или Поликрат. От този момент нататък лидерството преминава на Рим и скоро всичко се превръща в голям бизнес.

ИЩАР

Ако всичко до момента не е достатъчно лошо, то има и още-някои източници казват, че Ищар, богинята на плодородието на изтока е оная Ищар (бел. ред. Астарта или Ашера) от Библията, по която израилтяните редовно се увличаха в идолопоклонство. Спекулира се, че римските езичници са си празнували Ашерската неделя в първата неделя след пролетното равноденствие. Това е лесно за вярване по няколко причини. Първо, защото знаем, че са имали много други богове за празнуване през годината. Второ, те вече са празнували рожденият ден на богът слънце, който бил на 25 декември, както се вижда на техния собствен календар, датиращ от 354 г. след Христа. Трето, второто най-популярно божество в буквално всички езически култури и понякога най-важното, е женската богиня на плодовитостта. Тя също представлява и изгрева и се твърди, че е съпруга на богът слънце. Не можем да се съмняваме, че ако Рим е празнувал богът слънце, то те най-определено са празнували плодовитата богиня на изтока също. Последно, както показахме, Рим е място на компромис. „Удобството“ и Pax Romana (мирът на Рим) е било най-важното на деня. Ако по-голямата част от Рим е празнувала богинята на Великден (бел. ред. в превод Easter, което е Ищар, която е Ашера) на първата неделя след пролетното равноденствие и императора вече е казал, че иска цялата Римска Империя да бъде Християнска, то простата логика да направи Великден „християнски“ не само е основателна и удобна, но също и (в неговия ум, вероятно) поправя един езически празник. Това, разбира се, е забранено в писанията, тъй като Йахве никога не поправя неща, които са езически. Той поправя хората.

Каквато и да е причината доказателството е ясно. Просто няма спор… Пасхата печели в исторически аспект без коментар. И въпреки, че според буквата на закона не може да се спазва, след като няма храм и защото Христос стана изпълнение, заповедта да го уважаваме, както и Йешуа ни каза да правим, все още стои. Ние трябва да празнуваме смъртта му и възкресението правейки „така“ Пасхата за Негов спомен.

След, като всичко е казано и направено ние трябва да вземем решение, когато става въпрос да следваме Създателя на Вселената. Следваме ли го по начина, по който НИЕ искаме, по начина и постановленията на Католическия император или Го следваме по начина по който НЕГОВИЯ СИН каза, по начина по който всички ранни ученици са правели за стотици години? Това е сериозна промяна. Бил съм там. Мислят, че сте си загубили ума. Това е Ок. Просто се обърнете и им кажете „Не, ние сме си изгубили ума още в 325 г. след Христос, а сега аз просто съм си го намерил“.

Шалом, Джим Стейли