Вярата не е за периоди от време на комфорт и лекота, когато всичко се намира под наш контрол, и животът е „сладък“. Вярата доказва своята същност в това време, когато вие не можете да стоите на краката си поради болката, когато вие не знаете, къде да отидете, когато пътят ви се струва толкова дълъг, че си мислите: „Никога няма да видя неговия край“. Вярата започва когато мостът през каньона се разтваря и парчетата от живота ви лежат разхвърлени по полето на вашите мечти. Изпитанията, трудностите, разстройствата и моментите на силната болка – това е което определя нашият живот, тези моменти които диктуват, какви сме ние наистина, и ни предоставя възможност да се приближим към нашия Създател. Това са моменти, когато ние най-накрая спираме и търсим помощ. Струва ни се, само във момент на голяма нужда хората осъзнават своята слабост и викат към Този, Който е способен да помогне.
Творецът желае да се докосне с Неговото творение, и да бъде около него. Той гледа със очите на вечността и вижда, до колко ние сме лошо подготвени. Той знае, че близостта идва само през търсенето на Него в молитва, в задълбочени отношения … или чрез болката. И тъй като ние сме хора, до толкова склонни да търсят своите собствени удоволствия и забравяме, че този живот е – само подготовка за вечността, Той (Бог) позволява болката да прониква в живота ни с едничката цел: да възстанови отношенията Си със нас. Болката кара душата да спира на пътя на егоизма, и да се обръща към Твореца за помощ, по този начин възстановява и задълбочава отношенията си със Него, и съдейства за подготовката към вечността.
И тъй като ние сме хора, до толкова склонни да търсят своите собствени удоволствия и забравяме, че този живот е – само подготовка за вечността, Той (Бог) позволява болката да прониква в живота ни с едничката цел: да възстанови отношенията Си със нас. Болката кара душата да спира на пътя на егоизма, и да се обръща към Твореца за помощ, по този начин възстановява и задълбочава отношенията си със Него, и съдейства за подготовката към вечността.
Вярата – това е водата, с която гасим пламъка на болката. Вярата е свидетелство за невидимата вечност. Вярата – е не осезаема субстанция на това, което ние не сме способни да виждаме на тази земя, но тя е истинската реалност на тази структура, върху която е построено Царството Небесно. Вярата не моли за отговори. Вярата знае, че ТОВА Е САМИЯТ отговор. Вярата говори: „Бог е благ и благ завинаги“. Вярата ЗНАЕ, че „обичащите Бога, са призвани по неговата воля, и всичко съдейства за тяхното добро“. Вярата поражда мир (шалом на иврит).
Изпитанията – това са просто инструменти, които Бог използва за проверка на възможността за границите на нашата вяра. Изпитанията ни хвърлят предизвикателство към нашата вяра, подобно теглото на гирите върху нашето тяло, за времето на тренировка. Изпитанията са определени за това, за да превъзхождат вярата ни. Ето защо ние призоваваме към божествена помощ – за да запълни пропускът от края на нашата вяра до дълбочината на изпитанието. След краят на изпитанието, ако ние сме използвали нашата вяра и сме сътрудничили със Твореца, ние оставаме с пораснала вяра и привързаност към нашия Създател. Като добър Баща Той се опитва да ни подготви към всяко възможно благословение във вечността. Болката и загубите извършват със вярващия сила и мир. И аз открих, че те идват само чрез хвала. Хвалата – е ключът към движението на вярата.
Отче, благодаря Ти за болката. И благодаря Ти за изпитанията, през които аз преминавам. Аз си признавам, че не мога да отида до отсрещната страна на тази пропаст без Твоята божествена помощ. Но Ти си ме призовал на отсрещната страна, затова аз няма да се върна. Аз ще изляза от тази лодка във бурята бушуваща наоколо. И със сълзи капещи по лицето ми, аз ще дойда при Господа на бурята. Аз ще позволя на Тебе да ме придърпаш към Себе си и да уголемиш вяра ми. Благодаря Ти за това, че Ти така се грижиш за мен, като правиш всичко, което е нужно за да ме подготвиш към следващия живот, към единствения който в действителност има значение. Сега аз разбирам, че Ти си виждал – аз изпускам благословения. Ти си разбирал, че само чрез голямата болка за мен се появява право да получа на края онова, което съм пропускал, дори не подозирайки за него. Там където аз някога съм стенал и плакал от пълното разрушение, сега аз виждал разчистено от Твоята ръка пространство, подготвено за строителството на вечното. И всичко това започна със болката. Благодаря Отче за силата на болката.
Джим Стейли
26 септември 2017 г.