ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОМЪТ МУ-ЧАСТ 2

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли Както вече изяснихме в първата част от тази серия от статии, когато Йахве даде наставления на Моисей за построяването на Скинията, това беше един образец, а образецът е затова- да бъде точно дублиран. Ние сме Храм на Светия Дух и следователно, можем да научим много от разглеждания фрагмент на Писанието, по отношение на изграждането на нашите "храмове" така, че те нагледно да отразяват образа на Бога. Ние обсъдихме подробно първоначалния замисъл за изграждане на Божия дом, като изяснихме, че Бог желаеше отново да бъде сред Своя народ и за тая цел Му беше необходимо някакво свято и чисто място. В тази част 2 ние ще разгледаме по-широко този въпрос и от непосредственото светилище ще преминем към елементите на Скинията, важни за Бога. Нека започнем с Ковчега на свидетелството, или повече известен като Ковчега на завета.

СВИДЕТЕЛСТВОТО В СРАВНЕНИЕ СЪС ЗАВЕТА

Преди да се потопим в детайлите, важно е да се анализират тези две думи и да се обясни по какво се различават една от друга в езика на оригиналите. В описанието на Ковчега се използва думата "свидетелство", както и думата "завет", но тия думи са съвършено различни по своето значение. ИЗХОД 25 10 Да направят ковчег от ситимово дърво,....... 16 И да вложиш в ковчега плочите на свидетелството, което ще ти дам.

И така, имаме ковчег и имаме откровение. Това "откровение"(свидетелство), за което тук говори Йахве, не е нищо друго, освен каменните скрижали, съдържащи Десетте заповеди. На иврит думата, преведена като "откровение" е "едувт" и се състои от буквите АИН, ДАЛЕТ, ВАВ и ТАВ. Нейното буквално значение е : "свидетелство, постановление" и е пряко свързано със скрижалите, дадени като спомняне за отношенията на Израил с техния Творец. По този начин "откровението" се явява в действителност свидетелството за завета. В древноеврейската пиктографска писменост, в която всички символи първоначално представлявали сами по себе си различни рисунки, развили се в съвременните употребяващи се букви, думата "едувт" имала страхотен смисъл. На буква АИН съответствало изображение на око и това е свързано с духовното разбиране. ДАЛЕТ е изобразявана под формата на отворена врата, а ВАВ като пирон или кука за закрепване на два обекта заедно. Буквата ТАВ, последната в еврейската азбука, символизира белег или завет. И така, слагайки всичко това заедно, ние получаваме първоначалното пикрографско значение на думата "свидетелство": Духовното значение: "оня , който отваря врата, свързваща със завета". С други думи казано, истинското свидетелство: това е човек, който се отказва от живота, ръководен от логиката и естественото зрение, но позволява Светия Дух да го направлява. За такъв човек, наистина се отваря врата, водеща го към пълноценен, настоящ завет с Неговия Творец. От друга страна термина "завет" в иврит съответства на думата "брит", която описва клетвата на двама души или групи от хора, които искат да влязат в делови взаимоотношения, и от когато сключат завет, нататък тези двамата не могат да съществуват без един от друг. Свидетелството служи за "потвърждение" за съществуването на завет. Завет без свидетелство - не съществува. Ето защо Йахве е заповядал да се сложи в Ковчега свидетелството ( наставленията). То е предназначено да свидетелства срещу израелтяните, като им напомня за сключения с тях, завет.

НАШЕТО СВИДЕТЕЛСТВО

Точно както Йахве каза на Моисей: " положи в Ковчега само това откровение, което Аз ще ти дам"- ние трябва да строим своите домове само със свидетелствата, които ТОЙ ни дава. Това особено се отнася до служителите.Често, в стремежа си да служи на Твореца и изграждането на Неговото царство, ние бягаме пред Него, не осъзнавайки, че си създаваме свое собствено свидетелство, вместо това- да Му позволим Той да го създаде за нас. Той обеща, че ще ни даде необходимите доказателства, а това означава, че за получаването им е необходимо да се убедим, че следваме Бог на достатъчно близко разстояние.

В Откровение 12:11 се казва : А те го победиха ( врага) чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.

В древни времена двама души, решаващи да сключат завет един с друг, са правели нарези на дланите си и предмишниците, а после ги долепяли едни с други, за да се смеси кръвта им. Това означавало, че от този момент нататък те вече са с една кръв. Накрая те издигали ръцете си, показвайки на всички наоколо, че вече не са двама души, а са станали едно. Тези разрези били последвани и от разсичане на животно, което после тия двама са изяждали, както и няколко други ритуали. Поставяли са на десницата на встъпващите в завет - белези, които са били предназначени точно за това-да се показва на врага, да знае врага, че ако иска да нападне този човек, в действителност ще трябва да се разправи с всички, които са в завет с него. Изводите, които ние вярващите може да направим от всичко това, са очевидни и удивителни. В Посланието към Галатяните 2:20 се казва, че ние " се Съразпнах( ме) с Христос." Това означава, че ние носим на себе си същите белези, които Той е получил на Себе си в резултат на страданието си на кръста. Христос е направил белези не само на десницата си, но по цялото Си тяло. Неговото тяло и това ще е Свидетелството, самия самият знак на завета. Христос е "Алеф"и "Тав" - Словото станало плът. В древноеврейската пиктографска писменост на буква АЛЕФ съответствало изображение на глава на бик, означаващо "силата на Лидера". ТАВ означавала белег или завет. Йешуа в буквалния смисъл е станал "силен Лидер, имащ белега на завета". Ние сме в състояние да побеждаваме врага само защото всеки път, когато той ни атакува, ние можем просто да му покажем Кръвта на Агнеца и да провъзгласим словото на нашето свидетелство. С други думи, в първия завет Десетте заповеди са били свидетелството, сложени в Ковчега, а във втория ( тъй като Йешуа беше Словото, станало плът) вече НИЕ се явяваме живото Слово за нашето поколение. Когато врагът види, че вашия живот е живо свидетелство, и че е била пролята кръв за Завета, то той няма вече никаква възможност да проникне вътре в тази "кутия" ( Ковчега на завета) без право и конкретно разрешение от Самия Йахве. Ето защо е толкова важно за нас да стоим в завета и да разберем същността на свидетелството, чийто образ ние сме длъжни да пресъздаваме. Ако решим да стоим в опозиция на този завет, врагът може лесно да отбележи факта, че ние нарушаваме заветните наставления и затова може да заяви пред законния Божий съд, че има право да ни атакува в дадена сфера. Нашето свидетелство трябва да бъде в съответствие с Божието свидетелство. Ето защо сме ДЛЪЖНИ да знаем Словото Му и да изучаваме скритите в него, принципи. Не е достатъчно да кажем, че изпълняваме Тора и съблюдаваме Шабат, ядем чисти храни и почитаме Господните празници.Ние трябва да познаваме сърцето на Йахве, СКРИТО във всичко това, за да прилагаме Свидетелството във всички жизнени ситуации.

УМИЛОСТИВИЛИЩЕТО (Престолът на милостта)

Създавайки по правилния начин чисто място за Йахве, за да може ТОЙ да обитава сред нас, ние Му позволяваме да ни превърне в мощно свидетелство и олицетворение на живото Слово, отдавайки Себе си в качеството на белег на завета. По този начин ние автоматически изграждаме в живота си Престолът на Самият Йахве. Неговото намерение не е само да живее сред нас, но и да управлява от Престола, намиращ се вътре в нашите храмове. За да стане това в действителност, нашата задача е да очистим пространството и да поставим духовен трон, на който да може да седне Йахве. В това се заключава служението на Светия Дух, даден нам с една единствена цел: да ни помага в тоя процес " да направим Господ Йешуа -наш живот", както обичаме да казваме. За да Му бъде предадена цялата власт и царския престол, ние преди всичко сме длъжни да разберем как е била устроена първата Скиния и после да копираме тоя образец. Встъпването в завет посредством кръвта на Агнеца и после съгласувайки живота си със Свидетелството, с помощта на дадените ни от Бога заветни наставления ( Тора), ние привеждаме в действие последния елемент на Ковчега: милостта ( хесед) на Йахве в нашия живот. Както е писано в Римляни 8: 1, "Няма осъждане на тия, които са в Христа Исуса." , когато ние сме ИЗЦЯЛО в Него, следваме Неговите наставления ( 1 Йоаново 5), ставаме пряко отражение на Бога на Земята. Милост се дава на всеки, който се стреми да бъде Негово свидетелство на Земята. Тези, които жадуват за това Йахве да управлява и царува в сърцата им, преди всичко са длъжи да се подчиняват на наставленията за Свидетелството- както на написаното с букви, така и скритите зад тях, принципи. Въпреки, че заповедите са вътре в кутията, която осъжда всеки, който не ги съблюдава, Ковчега е покрит с Умилостивилището, защото "Милостта тържествува над съда" (Яков 2:13). Този образец ни говори за това, че милостта в нашия живот ще бъде строго гледана и съдена. Съдейки другите повече с осъждение, отолкото с милост, ние сваляме Йешуа от престола Господен и Господния съд, заменяйки го със самите себе си. Това разместване на милостта с осъждение разрушава първоначалния образец, който Йахве даде на народа Си и Го представя пред хората в неправилна светлина. Именно този грях Моисей направи, когато в гнева реши два пъти да удари скалата, вместо само да и говори както беше инструктиран.

И така, към момента ние вече констатирахме факта, че за изграждането на подобаващ дом за обитаване на Йахве, ние трябва да започнем с разбирането на правилните чертежи (Неговото Слово). След това трябва да Му позволим да ни учи и да ни покаже как да ги приложим в живота си. Това ще стане с помощта на молитва, размисъл, знамения и чудеса, пророчески думи и внимателно проучване на Словото Му в търсене на модели, необходими ни за да разберем как да постъпим в нашите практически ситуации. След това, ние изяснихме важното различие между свидетелство и завет и видяхме как те са свързани едно с друго. Открихме, че старозаветната Скиния е била модел на нещо по-голямо, което съществува на небето и в Новия завет нашата "скиния" по същия начин трябва да отговаря на тоя същия модел. Това означава, че ние трябва да носим белега на нашия Господ, да бъдем живото свидетелство на Завета и да въздигаме милостта над съденето. Постъпвайки така, ние предоставяме на Господ надлежащото Му място за да може да управлява в нашето сърце и ще можем да съградим Неговия дом , така както Той желае. В трета част ще поговорим за важността на менората в древните времена и за това, какво е значението й за нас днес.

Шалом Джим Стейли