Да идеш зад завесата

Картината на храмовата организация в древен Израил е всъщност картина на нашите духовни пътешествия. Има такива, които прекарват времето си като левитски пчели-работнички, постоянно принасяйки жертви на Бога. Има и такива, които прекарват цялото си време, гледайки във Водата на Словото ( Бронзовия леген ) като така увеличават знанията си по Библията с всеки ден. И най- после има и такива, които почти не се виждат по двора, те се намират зад завесата в самия Храм.

Въпросът е: вие от кои сте?

В пребиваването на Израил в пустинята имаше Огнен стълб, който се движеше над Светая Светих на шатъра за срещане. Това бе физическото проявление на Всемогъщия и местоположението не е било случайно избрано. Израилевият Бог показваше на Своя народ къде може да бъде намерен. Въпреки, че ТОЙ пребъдва в жертвата на хваление и обича това, че Неговия народ внимателно се взира в Словото Му, измивайки себе си в тази вода, има само едно място, където Той действително може да бъде намерен в истинско присъствие. Има само едно място, където се открива славата на ш'хината: зад завесата, която отделя Пресвятото място от Святото място. Тук душата бива оставяна настрана, а вътрешното на духа на човека се разширява до съвършенство в присъствието на Святия Бог.

Човек има две части: духовен човек и душевен човек. Духовният човек може да работи за Бога, да научи за Бога, да се посвети на нещата на Господа и да се подчини на обредите и заповедите на Неговото Слово. Но това не е най-висшата форма на любов. Да, Писанието казва в 1 Йоаново послание, че за да обичаме Бога, трябва да пазим Неговите заповеди. Но това е само външното изражение, което идва от интелектуалното решение на душата (нашия ум, воля и емоции). Това е същото като свещеник, който прекарва цялото си време във външният двор (на Храма), като се подчинява на всяка заповед и изпълнява своя дълг всеки ден. И макар, че това може да е угодно на Господа, то това, което Той наистина търси са всички онези, които разбират, че духът на човека трябва да бъде хранен и той може да получи Неговата храна само зад завесата, там в скута на нашия небесен Отец. Духът на човека не разбира работата, дългът, послушанието. Той разбира само едно нещо: ПРИСЪСТВИЕТО.

Като вярващи, ние подценяваме и недоразбираме нещата, които наистина се случват, когато се изкачим до Милосърдието в тиха самота и молим за помощ в присъствието на нашия Господ и Цар. Това, което физическите ни сетива не възприемат и не изпитват, духовният човек го възприема. Отговорите и стратегиите за решаване на всеки проблем, пред който сме изправени, се появяват, защото ангелите биват изпращани едновременно на наша страна, в помощ на нас. Виждате ли, че решенията не произлизат от нашето собствено разбиране или дори от това, колко библейски знания сме придобили. Те стоят зад завесата, в самия облак на Святото присъствие.

Великите Божии мъже, през времената, които са говорели с несравнима духовна власт, не са били помазани заради знанията си, чиновете си или дори артикулацията си. Това е станало именно защото са знаели тайната на своя Учител: усамотяването зад завесата.

"Църквата чака търпеливо гласът на светеца, който е проникнал зад завесата и гледа с поглед, вперен вътре Чудото, което е Самия Бог". - А. У. Тоузер

Джим Стейли Ноември 2017 г.