Взаимоотношенията като двете страни на една монета

Не можете да имате глава, без в същото време да имате и опашка. Положителното не съществува без отрицателното, няма герой без злодей, Ин без Ян. Нашата култура е такава, че винаги сме принуждавани да правим избор: черно или бяло, ляво или дясно, нагоре или надолу, демократ или републиканец, хартия или пластмаса, правилно или грешно. Истината обачeе, че животът е комбинация от всички тях. Никой не е абсолютно прав или напълно погрешен, пълен алтруист или завършен лицемер. Всички постъпваме противоречиво рано или късно. Просто не го забелязваме. И колкото повече Святият Дух ме води да изследвам взаимоотношенията, поведениeто и човешката психика – с цел как да живеем Новия Завет, основан на Тората – толкова по-ясно разбирам от Библейска гледна точка защо хората вземат едни или други решения. Стигнах до заключението, че всички сме слепи, емоционални същества, които не могат да понесат факта, че не всички са като тях. Толкова е просто.

В книгата си „Как мога да ти простя?” Джанис Авраам пише, че точно тези черти, които не можем да понасяме в някого, са същите онези качества, които създават онова, което обичаме в него. С други думи, смелият, целенасочен човек, който прави нещата да се случват, като хваща бика за рогата, когато никой друг не се осмелява, може да нарани хората, бивайки твърде прям и безцеремонен. Този, който има куража да се справи с лошите и да отстоява принципите си, може в същото време случайно да нарани невинни наблюдатели. Главата си има и опашка. Монетата има две страни поради определена причина. Не може да имате само едното без другото. Привлекателните качества вървят ръка за ръка с непривлекателните.

Има един стих в Библията, който описва тази концепция много точно: „Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.” (Притчи 14:4). С други думи, силната личност често става велик лидер, постигайки много за реализарането на определена цел. Същата тази личност, обаче, може да остави голяма бъркотия зад себе си. Наша задача като вярващи и пазители на завета е да разберем този парадокс, защото той се отнася за всички нас. Трябва да бъдем благоразположени към останалите, за да може да се осъществи абсолютната воля на Бога на тази земя.

Същият принцип се отнася и за хората, които са кротки, милостиви и пълни със съчувствие. От една страна, удоволствие е да си с тях в малка група и тези личности са едни от най-жизненоважните части на тялото Христово. Същите тези хора обаче не са благонадеждни, ако трябва да бъдат начело и да поведат останалите. Човек, който е стеснителен и е добър слушател, би могъл в същото време да изкара от равновесие своя брачен партньор, защото никога не иска да поеме риск. Твърде консервативният характер, с който някой ви е привлякъл в началото, може понякога да се превърне в чертата, която по-късно да не харесвате толкова много. Да разберем тези две крайности е от изключително значение за всички видове взаимоотношения. Д-р Спринг казва, че трябва да подхождаме балансирано към всеки човек и да осъзнаем, че няма „само лоши” или „само добри”. Всички ние сме смесица и от двете. Отделяйки време да видите положителните черти у другите, може би няма да ви накара да ги харесвате повече, отколкото досега, но ще ви позволи да ги приемате такива, каквито са.

Така че следващия път, когато се срещнете с някого, който не се отнася добре с вас, по-добре потърсете положителните му качества и се фокусирайте върху тях. Ако сте принудени да сте близо до такъв човек, било то на работа, социални мероприятия, църква или защото е част от семейството, можете да превърнете облачния си ден в слънчев именно като търсите положителното у него. Да бъдем милостиви, благоразположени и състрадателни – това е най-важното, за да живеем и изявяваме Тората всеки ден. Можем да научим всичко относно писанията, можем да знаем как земята се върти около оста си, но ако нямаме любов, то нямаме нищо.

Шалом

Джим Стейли

Октомври 2019