Как изглежда реалното служение. Част 3

Богът на състраданието

В стремежа да разберем истинското служение, е важно да разберем кои сме ние. А за да разберем кои сме ние, трябва да разберем КОЙ Е БОГ. Знанието за това кой е Бог и това, което Той желае от нас, има първостепенно значение за това да разберем правилно каква е ролята ни в служенето на Неговия народ, със състраданието на Христос.

Според богословът Брайън П. Стоун "Състраданието умишлено влиза в общността с онези, които състрадат и работи в името на тяхното освобождение" (Stone, Bryan P. Compassionate Ministry. Maryknoll, NY: Orbis Books. pg. 101). 

Състрадателното служение не просто дава информация на хората, или им  преподава богословски вероизповедания. Истинското служение ги освобождава от всичко, което ги възпира да се възползват от пълния си потенциал както в този свят, така и в следващия.

Има голяма разлика между знанието за Бог и познаването на Бога. Има много "експерти" в теологията, които изобщо не познават Бога. Това е показано в Матей 7:21, където Бог говори за онези, които са направили велики неща в Неговото име.

"Не всеки, който ми казва, Господи, Господи, ще влезе в Небесното царство, а който върши волята на Отца Ми на небесата. "

В Последните дни ще има мнозина, които ще заявят, че Го познават, защото са вършили неща в Неговото име. Но лакмусовата хартийка за познаването Му е далеч по-различна от разбирането как Той иска да живеем или да тълкуваме Неговото Слово правилно.

Да вземем примера с Добрия самарянин.

В историята на Добрия самарянин има свещеник и левит, които минават край ранен човек на пътя. И двамата бяха учени Божии хора, работещи на пълен работен ден в служението, и двамата бяха посветили живота си, за да помагат на другите да "разберат" кой е Създателят. Но нито един от тях не е похвален в тази история. Самарянинът, човек, на който гледаха като на нечиста смесена порода евреин,  стана героят на тази притча, защото бе единственият, който се  спрял да помогне на ранения човек. Самарянинът действително доказал познанието си за Бога. Експертите по закон знаеха много повече, отколкото самарянинът някога би могъл да узнае, но самарянинът далеч надвиши правдата на онези, които имаха познания.

В друг пример Йешуа е попитан от богат млад човек как да наследи вечен живот. Йешуа отговаря, като му казва, че трябва да спазва заповедите. Той продължава да шокира лидерската система, като му казва, че има още едно нещо, което се изисква за да влезе във вечния живот:  трябва да продаде светските си блага и да ги раздаде на бедните. С други думи, това, което Бог търси, е подчинението и вярата, която се проявява чрез състрадание.

В една друга, още по-силна притча, Бог седи на своя престол, докато народите на света се представят пред Него. В този момент са изяснени критериите за разграничаване на козите от овцете. Неговото заявление е доста изненадващо:

"защото гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ми дадохте да пия,  чужденец бях и ме проютихте,  гол бяхи ме облякохте,  болен бях и ме посетихте, в затвора бях и дойдохте при Мен"  Матей 25: 35-36

Йахве не подчертава в разликата между  козите и овцете колко много знаели Писанията, на колко мисионерски пътувания са били, колко заповеди са спазили и т.н. Той не казва нищо за това колко добре са спазвали Шабат или празниците, как са изчислявали новолунието или дали са следвали правилния календар. Неговият лакмус тест беше: колко състрадание и любов са показали на ближния си. Ако те не са разбрали това, всичко останало е просто мед що звънти, или кимвал що дрънка. 

Той дори ги пита как са се отнасяли към затворниците. Това последното ме засяга лично по очевидни причини. Виждате ли, че е твърде лесно да се осъждат затворниците и да се смята, че получават това, което заслужават. Но такава ли е позицията на Христос? Ако заплатата на греха е смърт, не  заслужаваме ли всички ние нещо, по-лошо от затвора? Има ли някой от нас правото да каже, че не заслужаваме да бъдем в затвора за някои от нещата, които сме извършвали в този живот, когато Библията казва, че "няма ни един праведник" (Римляни 03:10)?

 Христос за кои дойде - болните или здравите?  Той дали  прекарваше времето си с богатите и известни или с потиснатите, болните, куците, болезнените и отхвърляните от обществото? Ако състраданието, по дефиниция, е благодат, дадена на физическо ниво на някой в нужда, който  не я  заслужава, няма ли да сложи това  затворниците първи в списъка? Ако Христос умря за всички, това не включва ли и тези, които са лишени от свобода? Йешуа каза: "бях  затворник и дойдохте при Мен" (Матей 25:36). Това означава, че Той се намира в затвора с "най-малките от тях" (Матей 25:45).

Лесно е да  състрадавате на някой, който страда. Но РЕАЛНОТО състрадание, РЕАЛНАТА любов в Христос, се показва към онези, които са допринесли за собственото си страдание. Точно за това говори Христос, когато  обяснява как ще съди  козите и овцете. Болните биха могли да са се разболяли сами. Онези, които са гладни, може да са допринесли за глада си като са били мързеливи. Тези, които са в затвора, може да са там, защото го заслужават или биха могли да бъдат там поради корумпирано правителство. Така или иначе, всички те страдат и се нуждаят от състраданието и любовта на Христос.

Яков преповтаря своя равин, като казва на Павел в Галатяни 2:10, че едно нещо иска да направи Павел, и това е да "помни бедните". Той продължава да казва в собственото  си послание, че нашата вяра е изявявана от нашите дела и говори за това, да  обличаме и да храним тези, които са по- слаби и бедни. Отново и отново, определението за "познаване на Бога" се съдържа в една дума: състрадание. Да познаваш Бог, значи да си  справедлив.

В смъмрянето на сина на цар Йосия, Йеремия каза:

 "Понеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? Да! но той извършваше правосъдие и правда? Така благоденстваше".

Той отсъждаше делото на сиромаха и на немотния...

" Тогава беше добре "(Йеремия 22: 15-16). 

И после той поставя този голям въпрос пред него, като се позовава на практиката на баща му- да върши правосъдие:

" Не значеше ли това, че  Ме познава? казва Бог."(Йеремия 22:16b)

 Колко от вас са прочели този пасаж от Писанието преди? Великият АЗ СЪМ току-що каза на Израилевия цар, че да Го познава- това е да  извършва справедливост и правда към сиромаха и немотния. Защо? Защото това е същността НА Йахве.

Самата Му природа е милосърдие и справедливост. 

Приятели, да познаваме Бога е това : да вършим и показваме  справедливост и състрадание към онези, които страдат.Ако не сме в авторитетна позиция, заемете позицията на състраданието и оставете Съдията да съди.

В днешното информирано общество знанието е власт. Тази концепция е проникнала в Църквата и в някои отношения е заменила връзката, основана на любовта, както с нашия Създател, така и с нашия ближен. Познаването на Бог не е натрупването на информация за Него или дори за Неговите пътища. Именно така мнозина, които са се завърнали към еврейските корени на вярата си, са били подмамени от врага. Хората са толкова развълнувани да научат за корените на своята вяра, че забравят да живеят  вярата си и затова самите корени, които те се опитват да задълбочат, стават крехки и умират. Става въпрос за практикуването на основните елементи: състраданието, любовта и справедливостта. В края на краищата, почти всички плодове на Духа попадат в този списък.

Истинският ученик на Бога на Библията не разкрива нищо друго, освен един състрадателен Бог. Именно това знание ни принуждава да участваме в истинска общност и общение. Това  не може да се случи никога без първо да се илюстрира истинско състрадание. Според Библията, истинското практикувано състрадание ни води към познаването на Бога.

В оригиналния език думата "състрадание" буквално означава "да имаш разкъсана вътрешност." Този вид състрадание накара Христос да умре за цялото човечество, нещо, което никой от нас не заслужава. И ако Божият Син е съвършеното отражение на Бога и нашата цел е да отразим образа на Бога, то тогава  Йешуа е реално  идеалният пример за това, какви трябва да бъдем. И както бе показано по-горе, животът на нашия Месия беше основан на една характеристика, която стоеше далеч и над всички други Негови божествени качества: състраданието.

Шалом,

Джим Стейли

Март 2018 г.