ТРЕТАТА ВЕЧЕР НА ХАНУКА – СВЕТЛИНАТА НА АВРААМ

Празнувайки Фестивала на светлините, стигаме и до третия ден. Избрах Авраам за този ден и с него ще продължим темата ни за светлината. Започнахме със Светлината на Творението, когато Словото на ЯХВЕ се прояви и и се роди концепцията за разделянето. След това стигнахме до Ной, който представляваше осемте дни на Ханука, свещникът, който „Бог затвори“ и използва да занесе Светлината в новия свят. Тази вечер е ред на Авраам да предаде факела на светлината.

Животът на Авраам прилича на влакче на ужасите в увеселителен парк. Дълги години той е живеел добре с родителите си като езичник. След това, когато вече бил на възраст, Бог го призова да напусне страната и рода си и му каза да отиде в земя, „която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Без да има представа какво означава това, той събра целия си дом и покъщнина и напусна отчеството си заедно с племенника си Лот. От живота в просперитет, богатство и признание до номадския начин на живот, Аврам живя ден за ден, вярвайки и доверявайки се на Гласа, който бе чул. Стана свидетел на драматичното унищожение на Содом и Гомор, мина през битката на петимата царе и срещата с Мелхиседек, направи грешката да влезе при Агар, слугинята на Сара – животът на Авраам не бе нищо повече от една постоянна драма. Бихте казали, че ви звучи познато като във вашия живот? За мен със сигурност е така.

На Авраам, обаче, се роди дете. Детето на Обещанието – Исаак. Двадесет и пет години, след като напусна дома си и направи много грешки по пътя, обещанието се сбъдна. Години по-късно Бог отиде при Авраам и му каза да направи нещо, което със сигурност е накарало сърцето му да спре да бие. Кулминацията в живота на Авраам се свежда до това как той ще отговори на следващото изявление. Битие 22:2 (222!): „И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та отиди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за които ще ти кажа."

Отделете малко време да усетите как се е почувствал Авраам. Бог идва при вас и лично ви обещава, че ще имате дете, наследник и че с него ще бъде сключен целият завет. След това Той се връща и ви казва да жертвате това дете на олтара. И още, Той посочва, че това е „детето, което обичате“. Няма думи, които да опишат как можем да се чувстваме в такава ситуация.

Това дете беше светлината в живота на Авраам и Сара. Въпреки че не го осъзнаваха, Исаак беше предвестник на самия Месия, на истинската Светлина на света. Авраам беше изправен пред криза на вярата. Щеше ли да се довери на Словото на Създателя? Той избра да се подчини, съзнавайки че му липсва информация. Той избра да ходи с вяра, а не с виждане. Той никога не попита защо и знаеше, че Бог би направил и чудо, за да изпълни обещанието Си.

В Битие 22:4 се казва: „На ТРЕТИЯ ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч“ (подчертаването е от мен). На третия ден той видя мястото, където трябваше да жертва единствения си син. На третия ден Яхве се яви пред народа на планината Синай. На третия ден Божият Син щеше да се разкрие като истинската жертва и Светлина на света. И точно в тази трета нощ на Ханука ние си спомняме за послушанието на Авраам и какво означава истински да се довериш на Бога и в най-трудния си час, вярвайки, че Той знае какво прави.

Авраам нямаше представа, че е „Авраам“, известният основател както на Израел, така и на голяма част от света. Този акт на подчинение бе изпитание за вярата му, за да се види дали е достоен за обещанието, което му бе дадено. Това е моделът, по който работи нашият Създател. Той призовава неквалифицираните и след това квалифицира повиканите. Понякога Той трябва и да ни изпита, като убие нашите мечти, за да знаем, че мечтата/ обещанието не е по-важно от Създателя на мечтата.

Уподобявате ли се на Авраам? Имате ли ситуации в живота си, които изглеждат непреодолими? Има ли обстоятелства, когато гледайки с естествените си очи, си казвате: „Сериозно, не виждам как ще стане това“. Това са нашите моменти, подобни на тези на Авраам, когато трябва да се доверим на Божието Слово и просто да направим правилното нещо за настоящия момент. Ние не живеем в бъдещето. Живеем сега, в настоящия момент. Това, което правим или не правим сега, определя нашето утре.

Така че бъдете Авраам и не мислете за утрешния ден и не се притеснявайте как ще преминете през това или онова. Доверете Му се и Му се подчинете днес, а утре ще се погрижи за себе си. Днес е изпитанието. Преминете през него, защото третият ден е на път!

Доверете се на Светлината. Бъдeте Светлината. Предайте Светлината.

Честита Ханука!

Джим Стейли