ИЗДИРВАНЕТО ЗА ТРЕТИЯ ДЕН

Споменаването на това заглавие извиква във въображението ми картина за ясна априлска сутрин в Йерусалим, преди почти 2000 години, когато Синът на Живия Бог възкръстна от мъртвите точно преди слънцето да освети пейзажа от 1 век. Тъмните три дни от Страстната седмица преминаха, докато нашият Господ лежеше в онази гробница. По лицето на последователите Му се стичаха сълзи, докато бяха скрити шокирани, при мисълта за случилото се с техния равин, с Учителя им, ... Господаря на цялата Вселена. Не знаеха какво означава това, което каза, когато възкликна, че ще възстанови храма за три дни. И на Третия ден Той изпълни това обещание, както и много други.

Колкото и невероятно да е възкресението от третия ден, концепцията за появата на небесната светлина, свързана с Третия ден, не започва в Новия Завет. Дори не започва в Стария Завет. Подобно на останалата част от историята, тя е написана в самата същност на Творението. В тази статия бих искал да споделя с вас някои от любимите ми връзки "за Третия ден" и да обясня как всички те са само "закуската" на най-големия Трети ден от всички тях. Да започнем от космоса и да вървим обратно към земята.

ЛУНАТА Битие 1:14"И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините"

Този пасаж е един от НАЙ - ВАЖНИТЕ в Библията, тъй като ни разказва за целта на слънцето, луната и звездите. Те не са просто красиви неща, които да се виждат в небето. Всичко, което е създал, трябва да ни помогне за в по-дълбоките ни взаимоотношения с Него. И това е нашият пръв поглед към Неговия план. Това, което прави истинското намерение Твореца почти неоткриваемо в този стих, е английската дума "сезони"/ на български преведено "времена" бел.ред./. Ако спомена тази дума на английски, почти веднага ще си помислим за пролет, лято, есен и зима, тъй като това е нашата модерна дефиниция на думата. Оригиналната дума на иврит обаче няма нищо общо с нашето определение за "сезон"/"време". А при първата двойка дори нямаше сезони в Градината. В този момент Земята все още беше изправена на оста си, с нулев наклон и всичко беше тропическо, както юрските джунгли на Южна Америка. Земята все още не беше ударена от гигантски метеорит или комета, който вероятно е разтворил/ разбил/ изворите на дълбочините й. А това причинило Потопа от дните на Ной, както и изместило Земята на сегашният й осемнадесет и половина градусов наклон на оста и създало сезоните, които имаме днес. За древните евреи и за еврейския народ днес, използваната думата "сезон" в религиозен контекст, винаги е в разбираема връзка с Дните на празниците на Йахве. И невероятно, но точно това означава еврейската дума.

МОЕДИМ

На иврит думата, преведена като "сезони"/времена на бг./ в Битие 1:14 е думата "МОЕДИМ", което означава "назначение, назначаване на определено време, празник, събиране, среща и т.н." Той положи слънцето, луната и звездите на местата им така, че Неговият народ да знае кога да се среща с Него през цялата година, в Неговите специални "назначени" дни. После, в Левит 23, Той казва на Своя народ как да изчислява тези специални дни, използвайки това, което е поставил на небето. И луната беше основният символ, използван за изчисляването. Луната не произвежда никаква светлина сама по себе си. Тя отразява светлината от Слънцето. По същия начин Йешуа, Синът на Йахве, отразява само Светлината, която получава от своя Отец. И така, Израилевият Бог е като слънцето, а Йешуа е като луната. Той е прякото отражение на Отец. В съответствие с тази аналогия, ние също трябва да бъдем отражение на Отец, точно както Синът, Който е съвършеното отражение на Своя Отец.

Всичко това се отнася към Третия ден в това, че луната потъмнява, започвайки процеса на новолунието, като на третия ден от новолунието луната започва "възкресението" си. Луната е нашата първа връзка с Третия ден и ще се появява отново и отново в цялата Библия. Всеки месец луната става"тъмна", а после се възвръща, за да отрази най-голямото си количество светлина в средата на месеца, и след това започва да отслабва, като връща всичко към началото на цикъла.

ВРЪЗКАТА С ИСААК

В Битие 22 ние виждаме историята, в която Авраам взема обещания си син Исаак на пътешествие до планината Мория, в послушание на заповедта на Йахве да го пожертва. Това, без съмнение, беше най-тъмният момент от живота на Авраам. След вълнението, че и той ще има наследник, и че децата му ще са по брой като небесните звезди, Същият, Който му каза, че ще има син от Сара, му казва да го пожертва. Болката, объркването и тъмнината би трябвало да са били огромни. Планината на Мория не беше зад ъгъла. Щеше да отнеме на Авраам и Исаак няколко дни, само за да се доближат до нея. Обърнете внимание на стих 4 в същата глава.

Битие 22:4 "На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч."

Не е случайно Авраам и Исаак са дошли до планината на третия ден от пътуването си. Йахве подреждаше шаблона на Историята на изкуплението. Макар, че Авраам се приближаваше до най-тъмния час от живота си, нямаше и представа, че винаги е най-тъмно преди зазоряване. Този Трети ден нямаше да бъде ден на тъмнина, а ден на голяма светлина. Денят щеше да бъде "Денят, в който Йахве изкупи единствения роден син на Авраам" и даде заместителната жертва, оплетена с рогата си в близък храст. Пророческата картина е следната: Отец на Вселената определя курс за унищожаване на човечеството, което Той създаде по Неговия образ, но заместителното агне предлага да заеме мястото ни под Неговия нож. Това, което Авраам смяташе за ден на смърт и мрак, се оказа ден на живот и голяма светлина.

ЯКОВ БЯГА ОТ ЛАВАН

Битие 31:22"А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал."

Яков работи за Лия и Рахел в продължение на 14 години, а и още 7 отгоре. И понеже нямаше зестра да даде на Лаван за дъщерите му, той беше принуден да изплати дълга си с работа. Той всъщност беше роб на Лаван в земята му, и Лаван намираше все повече и повече причини да го държи като заложник. За съжаление, Яков просперирал в къщата на чичо си и се превърнал в заплаха за Лаван. Така Яков не е имал друг избор, освен да се върне в земята на баща си, Ханаан. Беше на тридневно пътуване от домът на чичо си, когато Лаван реши да го преследва.

Отново виждаме концепцията за Третия ден. Невероятно, стотици години по-късно потомците на Яков щяха да изпитат точно същия вид Изход, когато те също се превърнаха в заплаха за Египетския фараон, защото бяха просперирали под ръката му и също искаха да тръгнат към земята на баща си. Яков нямаше представа, че цялата му история ще бъде преповторена по същия начин и при бъдещите му деца.

ИЗХОДЪТ

Изход 3:18".... Йахве, Богът на евреите, се срещна с нас и сега, моля те, да отидем на три дни пътуване в пустинята, за да жертваме на Йахве, нашия Бог."

Отново, историята е една и съща и моделът започва да се задълбочава. Както баща им Яков, който тръгна и беше застигнат от Лаван три дена от тръгването му, децата на Яков ще се оттеглят от Египет и ще бъдат застигнати от фараона, три дни от как са излязли, по пътя им. Денят на бягащите израилтяни беше много тъмен ден, когато шестстотин колесници ги преследваха и смъртта чукаше на вратата им. Но в онзи ден те щяха да преминат кръщението си през разделеното море и щяха да бъдат изкупени, за да започнат съвсем нов живот. И не само, че израилтяните помолиха Фараона да ги пусне от Египет за тридневно пътуване в пустинята, но деветата язва на тъмнината продължи точно три дни над египетската земя, давайки ни идеалната типизация на това, с което тия три дни са свързани : тъмнината и липсата на зрението. В тези три дни има нещо свързано с липсата на видимост, отсъствието на светлина и запълването й с тъмнината, която Йахве иска ние да видим. Моделът е в пълен ход. Невероятно, но след като фараонът и армията му се удавиха в Червено море, отново виждаме Третия ден. Изход 15:22"Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намириха вода."

Отново, друга тъмна и жалка ситуация, свързана с три дни. Израилтяните нямаха вода и когато вече бяха три дни без вода, положението им по чудо се обърна, когато на Моисей беше казано от Йахве, да вземе дърво и да го хвърли всред горчивите води, за да ги направи сладки. Виждаме една невероятна връзка с това, което се случи, когато Йешуа дойде и живя сред нас. Навсякъде в Писанията хората са свързани с дърветата. А множествата хора са описани като морета и води. Водите (хората по земята) бяха много горчиви. Но когато ДЪРВОТО, Йесеевата клонка, бе хвърлена всред водите (хората), всеки човек, докоснат от тази клонка, става сладък и достоен да бъде използван, за да угаси жаждата на чуждите. Горчивината се превърна в сладост на Третия ден.

ВИНОЧЕРПЕЦЪТ

Йосиф седеше в затвора, принуден да прекара време там за нещо, което не бе извършил. В края на престоят му, хлебарят и виночерпецът на фараона също се озоваха в затвора и двамата имаха сънища, които само Йосиф можеше да разтълкува. Виночерпецът имаше сън, в който видял лоза с три клона, които пораснали и вързали грозде. Йосиф му даде тълкуването: Битие 40:12-13"...трите пръчки са три дни. След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец." Моделът е поразително последователен. Виночерпецът ще бъде изкупен след три дни. Има нещо в това тридневно "нещо". А ние едва започнахме!

ПЛАНИНАТА СИНАЙ

Когато се връщаме към историята в Изход, ние отново виждаме важността на концепцията за Третия ден в Божия ум.

Изход 19:10-11"Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде."

После, в 16 стих се казва:"А СУТРИНТА на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха." (акцентирането е мое)

Йахве иска да се срещне със Своя народ и точно тук, по това време, на това място. Той им казва да се подготвят, защото Той ще се срещне с тях на Третия ден. Той вече е там в тия два дни, водещи до третия ден, но Той избра да се разкрие на третия ден. Това е точно както луната. Започва съвсем нов цикъл в момента, в който потъмнява, но не се показва, примерно, чак до третия ден от този цикъл. Откриват се паралели със смъртта и възкресението на нашия Месия. Кога беше даден новия живот? При Неговата смърт или възкресение? Според Тора, в момента, в който е пролята кръвта, ние бяхме опростени. Завесата беше раздрана и най-накрая ние вече имахме достъп до Светая Светих. Възкресението му доказа само това, което вече се бе случило. В Тора не се изискваше възкресение от мъртвите, за да бъде жертвата приета от Господа. В момента, в който кръвта биваше пролята, имаше опрощение за греховете. Защото Той дойде за Неговата Невяста, Неговото възкресение имаше за цел да осигури подходящ ерген, за Който Неговите новоосвободени хора да се оженят. Освен това, кога Йешуа възкръсна на третия ден? Сутринта. Точно както когато Неговият Отец разкри Себе Си на Своя народ за пръв път, така и Синът отново разкри Себе Си на Своя народ в същия ден, по същото време. Просто забележително.

ПРЕЗ ОГЪНЯ

Левит 19:5-6 "Когато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети. В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън"

И така, в продължението на търсене смисъла на Третия ден, тук виждаме още един компонент, който се вписва в модела на останалите, но ни дава по-добра представа за първоначалното намерение на Отец. Примирителната жертва трябваше да бъде споделена. Дарителят трябваше да участва в приноса, като трябваше да яде от него, след като беше посветен вече Богу. На третия ден обаче не трябваше да има остатъци. Всеки остатък от жертвата трябваше да премине през огъня, на третия ден. Целта на огъня е да преобразува и очисти. Той преобразува обекта от едно състояние в друго. Йешуа беше преобразен от едно състояние в друго, на Третия ден. А Колосяни 1:19 ни казва, че Той всъщност е нашата примирителна жертва. От това научаваме, че Третият ден е средство за преобразуване и очистване. И, разбира се, ние виждаме това във всички примери, които разгледахме досега. Да продължим.

ОЧИСТВАНЕТО НА ТРЕТИЯ ДЕН

Числа 19:11-12"Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена. С тая вода той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист."

Цялата глава е за Законите на очистването и за очистването на човека с водата с праха на червената юница, която е "за очистване от греха" (Числа 19: 9). И кога трябва да се извърши това преобразуване и очистване? На третия или седмия ден. Това е алюзия към страстните седем дни в Първи век. Празникът на първите плодове идва на третия ден след Пасхата, в тая година, точно в деня, в който на Йешуа "просто се е случило" да възкръстне от гроба. А седмият ден беше Големия шабат -Празника на безквасните хлябове, който приключва пасхалния жертвен сезон, а окончателното приключване идва почти петдесет дни по-късно - с Празника Шавуот (Петдесетница). Още веднъж виждаме огън, вода и преобразуване в този специален ден. Същото нещо виждаме и в 1 Царе 30: 1, когато на третия ден Давид и неговите хора влязоха в Сиклаг и го намериха изгорен с огън. Моделът е невероятно последователен.

ДАВИД СЕ КРИ ДО ТРЕТИЯ ДЕН

1 Царе 20:5 "И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден."

Този пасаж е ремез (намек или алюзия) с Йешуа, Който също бил скрит в продължение на три дни и също бил пророчески бъдещ цар на Израил. Нещата, които са скрити, постоянно се разкриват на Третия ден.

АМАЛИКЧАНИНЪТ БЕ УБИТ НА ТРЕТИЯ ДЕН

В 1 Царе 2: 1 един амаликчанин дойде при Давид и му съобщи, че Саул и Йонатан са мъртви, и че той помогнал на Саул да падне на меча си. Това стана на Третия ден след смъртта на Саул и означаваше, че сега Давид щеше да бъде помазан за цар на Израил. Този амаликчанин беше убит, защото се осмели да докосне Божия помазаник. Амаликчаните бяха жестокият враг на Израил, когото Бог заповяда да бъде изкоренен от земята. Давид току-що се беше върнал от избиването им, когато получи това послание. Това беше третият ден след завръщането му. Невероятно е, когато осъзнаете, че цялата тази история отразява историята за това, което Йешуа- вторият цар Давид, ако щете - направи. Йешуа беше избил врага с цялото си служение и на третия ден, когато Той възкръсна от гроба, Той лично се зае със самия Сатана, защото се опита да докосне Помазаника на Отец Му.

ТЕНДЕНЦИЯТА ЗАТВЪРДЕНА!

Има достатъчно много примери за важни неща, които се случват на Третия ден. Бихме могли да напълним една малка книга, ако отделим време да минем през всички тях. Исус Навин сключва завет с гаваонците на третия ден (Исус Навин 9), животът на Езекия е удължен и той е изцелен на третия ден, когато се изкачил в храма (2 Царе 20), бунтът срещу злия цар Ровоам започна на третия ден, когато неговите съветници дойдоха при него (2 Летописи 10), храмът бе завършен на третия ден от месец Адар (Ездра 6), а нощта, която Естир прекарваше с царя, за да спаси народа, беше на третия ден от нейното посещение. Но от всички тези, любимият ми пример може би е последен в Стария Завет. Намира се в Книгата на Осия.

Осия 6:1-2 "Дойдете, да се върнем при Господа; Защото Той разкъса и Той ще ни изцели, Порази и ще превърже раната ни. Подир два дни ще ни съживи, На третия ден ще ни въздигне; И ще живеем пред Него."

Този пасаж е един от най-мощните пасажи в Писанието, който пророкува, че на Третия ден Отец ще ни въздигне, за да можем да живеем. Той прекарва първите два дни, като ни съживява, а третият - в пълното ни възкресение. Разбира се, това е и намек за възхода на Месията. Двата дни, които прекарваме в съживяване, са последните две хиляди години. На третия ден, който всъщност ще бъде седми от Сътворението (завършвайки процеса на очистване с червената юница), Месията ще издигне Невястата Си Израил и ще я доведе пред Отец. Междувременно Той е в процес на съживяване. Неговата невяста се готви за Големия си ден.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не бях сигурен към какво се стремеше Духът, когато ме вдъхнови да изучавам Третия ден в Писанието, но след като преживях всичко, което разкрихме дотук, мисля, че сега разбирам малко повече. Ние не открихме просто един древен модел, ние разкрихме и извадихме едно обещание. Скръбта трае само една нощ, но радостта идва на сутринта. Зората на новата светлина идва след най-тъмния час. Трябва да има смърт преди новия живот. Всички тези примери са създадени от принципа за Третия ден. Може би минавате през трудно време и се чувствате така, сякаш сте в средата на своето собствено затворническо преживяване, в собствения ви тъмен час. Може би току-що сте загубили любим човек и вашият свят е изчезнал напълно. Може би просто ви е трудно да видите какъвто и да е изход от вашата ситуация в момента. Или може би просто желаете да научите повече Кой е Той и какво наистина желае да бъдете вие. Във всичко това виждаме, че преобразуването идва от огъня, възкресението идва след смъртта, радостта идва след болката и обещанието идва след преминаване на теста. Йахве е в процес на съживяване и рафиниране на Неговия народ. Той ни подготвя за вечността и се опитва да ни накара да стигнем до точка, в която ще получим възможно най-голямата награда, когато стигнем там. За да направи това, Той трябва да ни прекара през огън. Той трябва да каже на Луната да престане да дава светлината си. А тази предварително планирана тъмнина вдъхновява душата ни отново да желае силата и топлината на Неговата светлина. Именно това желание ни кара да се преобразяваме и ни издига, за да живеем в Неговата гледна точка, на едно по-високо ниво отпреди. Без огън не може да има чисто злато. И без болката на смъртта и тъмнината не може да има Трети ден. Чакайте. Вярвай Му. Спрете, млъкнете и знайте, че Той е Бог, защото утре може би ще бъде вашият Трети ден.

Шалом, Джим Стейли ....................... * по Параша Йитро