ЧУЖДИЯТ ОГЪН ОСТАВЯ ОВЪГЛЕНИ ОСТАНКИ

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

Фрагментът от ТОРА за текущата седмица се казва "Шемини", което значи "Осмия". Това име е взето от уводната част на тази глава, в която се казва, че свещениците са били посветени в служение на осмия ден.

По това може много да се говори, разкривайки паралелите за това, как ние ще бъдем свещеници в пророческия осми ден, след седмото хилядолетие, но сега ще се съсредоточим на друга част от фрагмента. Ще се фокусираме върху чуждия огън на Надав и Авиуд, за който се говори в глава 10. Ако сте следили последните ми статии, то сте забелязали множеството пророчески първообрази, с които са изпълнени наставленията за Скинията.

В началото Творецът дава инструкции за построяването на Скинията, което пророчески е свързано с нас, като поотделно взети свещеници.След това направихме различни паралели с одеждите на свещениците и което е най-важно - с тия на първосвещеника.И накрая разгледахме всички приношения, по протежение на това, което Йахве даваше като наставления, стремеейки се към крайната цел, Неговите свещеници да са в служение в интерес на народа Му. И в тоя фрагмент, който днес разглеждаме днес, свещениците най-накрая, са осветени в осмия ден ( гл.9) и са готови да пристъпят към служение. Скинията е построена и подготвена. Одеждите са изготвени и пригодени индивидуално за всеки човек. Наставленията и теоретическата подготовка са завършени. Дойде моментът да се започне. И какво се случи веднага, след като свещениците започнаха да служат? Двамата синове на Аарон бяха убити. Левитското служение не беше посрещнато с овации от хората или Йахве. Какво се случи и какъв урок можем да извлечем днес от това ? Нека малко по-внимателно да се загледаме в текста и да видим какво можем да открием тук.

Левит 10: 1-2А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил. За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа. Ясно и точно. Това е всичко, което трябва да знаем, за да разберем същността на произшествието.

Двамата сина на Аарон се държали твърде самоуверено, решавайки, че имат право да се приближат до Живия Бог със собствени условия и тогава, когато самите те искат. Но Йахве не ги е викал. Те взели медните кадилници, приличащи на малки кръгли чашки, напълнили ги с тамян и въглени от олтара и се представили пред Йахве. Тази дръзка постъпка, обусловена от самостоятелно мислене, им струвала живота. Защо са постъпили така, въпреки че са били обучени от Мойсей и знаели, че не трябва да се явяват пред Йахве, без Негова заповед? Още повече, че при всички царе по цялата земя, е съществувал точно такъв закон. Вие не можете да с е представите пред царя, ако той не ви е викал. Нарушаването на тоя закон, било наказуемо със смърт. Помните ли Естир и нейната ситуация, когато Мардохей я помолил да иде при царя без покана?

Отговорът й е записан в Книга на Естир 4:11 "Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив;" Това "златно правило" било всеизвестно. Лично аз мисля, (заедно с много други изследователи), че постъпката на Надав и Авиуд се обяснява с това, че са пили малко вино оная вечер. Към такъв извод подтиква и факта, че веднага след трагедията в Левит 10: 9 Йахве говори за поведението на свещениците: " Вино и спиртни напитки да не пиете, ти и синовете ти с теб, когато влизате в Шатъра на срещане" Логично е да се предположи, че това наставление не се появило от нищото. Било е дадено вследствие на поведението на двамата сина на Аарон. Думата, преведена като "чужд" на иврит звучи "халал", която според Конкорданс на Стронг означава: "да рани", "разкрива", "нарушава дума", и даже : "започва"( например "да забива клин"). Всички тези определения перфектно описват този аспект, който искам да изследваме. Когато решим да постъпваме по наш собствен начин, става компромис с нашата вяра, ние "раняваме " Всевишния. Ние разводняваме и изтъняваме Завета. Нарушаваме си думата и "забиваме клин", даващ на врага опорна точка в нашия живот. Според речника на Уебстър, терминът "компромис" буквално означава "да изложим нещо на опасност." Това е много сериозно нещо, приятели. Когато правим компромис с Божието слово в нашия живот, предпочитайки да постъпим по своему, да грешим или даже да служим на Бога, но по наши собствени правила, ние "излагаме нещо на опасност" и това "нещо" е нашето отношение с Твореца, което определя нашата участ.

В Откровение 3 :15,16 се казва : "Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си." Всеки човек е или вътре или извън. Вие живеете или в рамките на градските стени, или извън тях. Да сложите палатка на стената- няма да стане. Йахве казва, че Той е свят и изисква подходящо отношение към Себе си. Той е отделен от всички други богове, затова и ние сме длъжни да бъдем отделени от всички други хора. Божият народ твърде дълго се опиваше от идеята, че можем да се покланяме на Твореца с всички стари методи по наше си усмотрение. Когато Мойсей не се връщаше от планината, израилтяните се опитаха да се поклонят на Господ, като Го заменя със златния телец, който да е качеството на посредник за тях и това е доведе до плачевни резултати. Те се лишиха от свещеническата си позиция. Израилтяните се опитаха да се покланят на Ваал и Астарта, на същите хълмове, на които се покланяха на Йахве и поради това бяха отведени в робство. После юдейските лидери от Южното царство по време на Вавилонския плен, решили да добавят към спазването на Божиите наствления собствените си идеи и резултатът е т.нар. Талмуд - огромна, многотомна колекция от коментари и правилата за извършване на всички закони, изложени в Писанията. Основна част от служението на Йешуа и Павел, се заключваше в борбата с тези измислени традиции и човешки доктрини, ясно противоречащи на повеленията на Отец. Впрочем и християните не се представят много по-добре.

Колкото повече езичниците биваха добавяни към новата юдейска секта, наричана "Пътят", толкова повече в Църквата проникваха компромисите. Не минало много време и ШАБАТ бил преместен от събота в неделя, Пасха била заменена от римския празник Истър и започнали да празнуват раждането на бога на слънцето на 25 декември, свързвайки го с Месията, и се допускат много други компромиси. Ние хората намираме по десет хубави радикални решения. Харесва ни да постъпваме така, че и овцете да са цели и вълците да са сити. За съжаление, от момента на указа, приет от римския император преди близо 1700 години, ситуацията само се е влошила.

Около нас днес много хора, които наричат ​​себе си християни, не виждат нищо лошо в ругатните, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, гледане на порнография, флиртуване с секретарката си по време на работа и гласуване за политици, които подкрепят убийството на деца в майчината утроба. И това са само някои от греховните дейности. Даже не говоря за греховното бездействие, когато не постъпваме така, както бихме били длъжни. Когато съпругът не се посвещава изцяло на жена си и не се извръща от полуголи жени, той прави компромис с брачните клетви, поставяйки брака си в опасност. Когато същия тоя мъж не се задълбочава в Словото на Бога, не го учи, когато не следва със сърцето си Йахве, прави компромис, защото не достига пълнотата на своя потенциал. Когато съпругата узурпира власт над мъжа си и взема решения без да се консултира с него, това е компромис, вбиване на клин между тях. И списъкът може да продължава и продължава. Малко мошеничество тук, малко неистина там, малко тук, малко там - и компромиси се натрупват, образувайки огромен билборд, който приканва врага да влиза свободно в живота ви и да открадне вашето благословение.

Дами и господа, ние сме същества с двойнствена природа. Можем да кажем, че ние сме наполовина божествени, наполовина човешки същества. Ние сме създадени като дух, обладаващ душа и живеещ в телесна обвивка, наречена плът.Според Божия план трябваше да станем духовни същества, чиято душа се ръководи от предписанията на Неговия Дух. Но инцидентът в Едемската градина наруши единството на душата и духа, а сега на врага непрекъснато ги подбужда един срещу друг. Това е война. Отчасти желаем да следваме Твореца, докосвайки се сами до божествената природа. Жадни сме за водата на Живота, която изтича от Неговия престол, но другата наша част иска да яде от забранения плод, ако и да знаем, че това води до явна смърт.

Павел описа тази война, която се води в свръхестествената сфера, в седмата глава на Римляни, където казва, че се сражава с греха и смъртта, пребиваващи вътре в него. Това е истинска война и колкото по-скоро осъзнаем значимостта й, толкова по-бързо ще спрем да правим компромиси. Веднага след като осъдим някого, без да имаме пълна информация, позволяваме си да се поддадем на влиянието на клюки, хвърлим още някой поглед на оная жена, започнем да оправдаваме нещо друго, врагът прониква в нашата система и ни насърчава да подложим на опасност взаимоотношенията си с Твореца.

Всеки от нас е преживял падение в горепосочените области и в много други. Също и аз. Всички сме грешници, които се нуждаят от Спасителя. Въпреки това, аз съм убеден, че нас ни заблуждават така лесно и подтикват към компромис, само защото не разбираме значението на духовната война, сред която живеем. Не осъзнаваме, че всяко вземано от нас решение, е много важно, защото се отразява на много хора. И колкото по-влиятелни сте, толкова по- внимателни трябва да бъдете към решенията си. Господ знае, че мога да напиша книга, за това как учителите ще бъдат подложени на много строг съд (Яков 3: 1). Казвам всичко това, за да подходя към следващата мисъл. Отец иска да получи безупречна Невяста - непорочна и съвършено трезвена. Вино, прониквайки в тялото ни, се отразява неблагоприятно на всички наши способностти. По аналогичен начин, решението да нарушим святото Божие слово ( било съзнателно или несъзнателно) влияе отрицателно на всички наши духовни способности. Има само един начин да се угоди на Бога истински, не позволявайки на врага да ни подтиква към компромиси и това е задълбочено познаване на Словото Му.

Например, ако имате нещо против брат си, тогава сте длъжни да отидете с чувствата си и обвинения си директно при него, като му дадете шанс да се покае и да допълни липсващата ви информация. Докато не сте говорили с тоя човек, не ви се позволява при никакви обстоятелства да вземате мерки, да разпространявате слухове, или да вземате нещата в свои ръце. Ако пропуснете този етап, вашите взаимоотношения са изложени на риск от пълно разрушаване. Като пастир мога да кажа: ако хората в тоя конкретен пример не следват Божието слово, то ще дойде разрушение. Определено. Но за да се следва Словото, е необходимо да се знае.

Само в една от горепосочените сфери, аз съм виждал да се разпадат бракове, приятелите да стават врагове, а дори и да се разделят църкви, защото хора, които твърдят, че изпълняват Библията, правят компромиси и решават въпроси по своему. Но това неизменно води до смърт.

Време е Божия народ да възрасти и да отхвърли компромисите, даже в най-малките неща, на които не отдаваме голямо значение. Време е ДЕЙСТВИТЕЛНО да започнем да изпълняваме Библията по библейски. Съблюдаването на Шабат не е сложно, но не е така лесно да спрем да пушим, да победим зависимостите, да анулираме плътта и да любим ближните си. Бог ни призовава да бъдем "святи", "непорочни" и "съвършени" пред Него. Нека да престанем да се оправдаваме, че "не можем" и да започнем да ПРАКТИКУВАМЕ святостта, която очаква от нас Бог. Нека бъдем хората, които казват: "Всичко мога чрез Христос, който ме укрепва". Йешуа каза:"Мнозина са призвани, но малцина са избрани”. И така, вие сте призвани. Но избрани ли сте ? Бог кани на масата Си мнозина, но малцина от тях ще са удостоени с честта да влязат през Неговата врата. Всички останали няма да имат нужното облекло, защото никога не са чели наставлението, за това как следва да се обличат, отивайки на Царския пир. Нека да станем истински народ на Книгата. Нека да изучаваме намиращите се в нея принципи- от началото до края- от това зависи живота ни. Защото той наистина зависи точно от това.

Шалом Джим Стейли