ИЗСРЕД ОГЪНЯ

Бог даде десетте заповеди на Мойсей, горе по планината, в полза на целия свят. Но как точно стана това? Как говори Йахве, как се представи? При какви обстоятелства БОГ говори на Моисей? Ако може да разберем всичко това, ще можем по-добре да осъзнаем кога Всевишният ще иска да ни говори. Отговорът е във Второзаконие 5 гл, веднага след Десетте Божии заповеди.

Второзаконие 5:22 " Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака,.."

Огън, облак , гъста тъма, мрак.. Това даже е трудно да си го представим - как Творецът се появи, за да говори със Своя народ. Хайде да се върнем в "Изход", за да прочетем оригиналния разказ за това, което стана тогава.

Изход 19 : 16-18"А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно."

Помислете над това за минута. Бог всъщност слезе под формата на гигантска огнена топка, толкова голяма, колкото цялата планина, и тя веднага изгори всичко наоколо. Заради тази огнена топка, цялата планина се превръща в една огромна огнена пещ, бълваща дим извън въображението ви. И димът е толкова гъст, че едва ли нещо ще може да видите през него. В допълнение към това, цялата планина почва да се тресе под краката ви , вие виждате мълнии в облачния дим пред вас. И не стига това, ами чувате такъв дълбок и силен глас, който ви звучи като гръмотевици и хиляди водопади заедно, които ви казват нещо, и звучи сякаш навсякъде около вас. И вие падате на колене, покривате ушите си и започвате да се тресете от страх. Казахте, че искате да "преживеете Бога", нали? Е, ето така е изглеждало това преживяване, преди 3200г ! Йахве започва да говори думите на Завета Си: една, две, три...сякаш не възнамерява да спира. Но хората не можеха повече да изтърпят. Те се изпълниха с Бога. Вижте какво точно казаха те в стих 19 "[Мойсей] Ти говори с нас и ще слушаме. Но нека Бог да не ни говори, за да не умрем. "

За тях нямаше никакво съмнение, че Моисей познава Кой е Бог, когато за първи път се яви в Египет за да ги изведе оттам и да ги спаси. Искаха да се срещнат с Него, но не искаха да Го слушат защото се уплашиха, че Той ще ги убие.

Лесно е да погледнем назад и да кажем, че израилтяните са били луди, че са се отказали от такава невероятна възможност - да чуят Божия глас и да видят някакъв вид театралност, каквато не са виждали оттогава. Ние знаем историята! Знаем, че нямало да ги убие. Той просто е показвал Неговата велика и могъща сила, вдъхвайки в тях страх от Неговото величие! Той им давал да познаят, че Той е могъщ Бог, и че тези исполини зад реката са едно нищо пред Него!Искал е да знаят Кой наистина е на тяхна страна! Но израилтяните не знаеха каква ще е история. Те бяха историята! Те бяха убедени, че ще умрат на минутата, заради всичко, което виждат с естествените си очи.

НИЕ ДАЛИ СМЕ ПО-РАЗЛИЧНИ?

Не сме ли и ние същите? Казваме, че искаме да чуем Божия глас, да Го изпитаме, да узнаем пътищата Му и да видим Неговата сила. Но когато Той започва да отговаря на нашите молитви, ние молим Той да спре и бягаме по хълмовете. ТОЙ говори най - силно когато сме в средата на огъня! Само когато се намираме в огъня на живота, гласът Му се чува най-ясно. Той е най -близо там - в тъмнината, в огъня, в издигащия се дим от изгарянето на всичките ни мечти. И през цялото време ТОЙ не ви казва да бягате от планината, но ви призовава към ВЪРХА на планината. Всички ние говорим как бихме искали да сме на "върха на планината" с Бога, отколкото да сме в долината. Шегувате ли се? Върхът на планината беше в огън, издигаше се димен облак, всичко беше като пещ, стрелкаха се мълнии, докато долината беше пълна с буйна растителност имаше и поток, който минаваше през нея. В западното християнство ние приравняваме върховните преживявания с радост, щастие и вълнение. Но тези чувства идват от желанието ни да се чувстваме добре.

И въпреки, че със сигурност няма нищо лошо в това да се чувстваме добре, от гледна точка на Йахве, върховното преживяване на планината често е придружено от пожар и огън. По естеството си огънят унищожава. Но от Божията гледна точка всичко е доста по-различно.

ВЪПРОС: Защо от Негова гледна точка е различно всичко? Какво всъщност вижда Той в огъня и действието му, което се отличава от нашия начин на виждане?

Отец използва както науката, така и Творението, за да ни научи на това - как функционира духовното царство. Той използва физическите принципи, за да ни научи на духовните.

ВЪПРОС: Помислете как действа огъня, когато изгаря нещо. Какво всъщност произтича от този процес ?

Той трансформира и издига в едно и също време. Само от гледна точка на човека огънят разрушава. От гледна точка на Бога, огънят превръща обекта от едно състояние в друго!

Забелязали ли сте понякога, че искри, пепел и гореща жар се издигат от огъня? Издигайки се, горещият въздух създава "възходящият поток", увлича и издига изгорелите частици към небето! Духовните принципи, които могат да се извлекат от това действие, са твърде впечатляващи. Когато се сблъскваме с огнени изпитания, нещастия, както и с огньове от много други видове, "нека го смятаме за голяма радост", защото в Духовното царство, ако останем близо до Бога в огъня, ще бъдем автоматично преобразени и издигнати на по-високо място в Него. Огненото изпитание ще създаде "възходящ поток" , водещ право към Царя на царете. Ето защо Яков ни казва да го смятаме за радост, когато се изправим пред огнени изпитания, защото е разбирал силата на трансформацията. Това е, което прави огненото изпитание- трансформира тотално. Вие просто не можете да останете същите, ако преминете през това и се придържате близо до Него. Огънят е изпратен с цел да изгори всичко, което не е от Него, но се намира у вас. Това е просто пещта на Бога! Каква полза ще има от кекса, ако той не е изпечен първо във фурната? Каква ползва има от среброто, ако то първо не е пречистено в пещта? Йахве се намира в огъня. Той живее в него. Той говори изсред него. ТОЙ Е всеизгарящият огън.

Нека да разгледаме някои стихове от Писанието, за да разкрием този принцип. Изход 3:2"И Ангел от Йахве му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше."

ВЪПРОС: От гледната точка на Моисей храстът е горял, но действително ли е горял? Дали храстът е бил погълнат от огъня, както би трябвало да стане, ако е горял? Защо не е бил погълнат от огъня ? Какво иска тук Духът да ни каже за Божия огън? А Моисей оцеля ли в Божия огън? ДА. Той никога повече не беше същия. Той бе преобразен. Забележете, че първият път, когато стоеше далеч от огъня, Ангелът на Йахве (пред-въплътеният Йешуа) му говори от огъня. След това Моисей беше поканен в него. Той вече не беше наблюдател, стана част от огъня и част от гласа, който сега беше навсякъде около него. От това следва един мощен принцип. Но не мисля, че бих могъл да го формулирам по-добре отколкото го е казал пророк Исаия: "А сега, така казва БОГ Творецът ти, Якове, И Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих, Призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти НЯМА да се изгориш, И пламъкът не ще те опали."

Исаия 43:1,2 ( акцентирането е мое)

Когато наистина схванем принципа, че няма никакво огнено изпитание, което може да ни сполети и да има власт да ни унищожи, ще можем да кажем, както Йов каза: "Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам" (Йов 13:15).

Помислете за огъня на планината и огъня в горящия храст. Те не бяха истински!Всъщност, ДА- бяха си истински, но същността им беше духовна. Не биха могли да ви докоснат, защото вие не сте само плът и кости, а дух, който има душа. Без значение колко е голям и силен огъня, той просто не може да докосне духа. Това може да повлияе на ума, волята и емоциите ви (душата ви), но вие можете да минете през огъня и ДА НЕ ИЗГОРИТЕ. Защото ТОЙ е с вас.

Нека да разгледаме друг стих от Писанието и да добавим още един принцип.

ОГНЕНАТА ПЕЩ

Приятелите на пророк Данаил, Шадрах, Мешах и Абед'него ( в бг преводите Седрах, Месах и Авденаго, бел.ред.) решиха, че няма да се поклонят на образа, създаден от цар Небукаднецар ( Навуходоносор). Знаеха, че последицата от това ще е смърт в огъня, но бяха сигурни и имаха вярата, че Йахве ще ги спаси:

"Тогава Небукаднецар ( Навуходоносор) се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Шедрах, Мешах и Абед'него, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше. И заповяда на някои силни мъже от армията си: Вържете Шедрах, Мешах и Абед'него и ги хвърлете в пламенната огнена пещ.... Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ. А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Шедрах, Мешах и Абед'него. А тия трима мъже, Шедрах, Мешах и Абед'него, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ. Тогава цар Небукаднецар ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю. В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете. Тогава Небукаднеццар се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Шедрах, Мешах и Абед'него, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Шедрах, Мешах и Абед'него излязоха изсред огъня. И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе стигнала до тях." (Данаил 3: 19-27)

ВЪПРОС: Погледнете историята като черен текст. Какво беше първоначалното намерение тук? Какво се опитва да ни покаже, което се отнася до огъня в нашия живот? Първото нещо, което научаваме тук е, че за да преминеш през огъня и да излезеш от другата му страна, от решаващо значение е да имаш вярата, че Бог може да те избави. Приятелите на Данаил заявиха това с устата си на всички наоколо, убивайки духа на страх в собствените си сърца, по този начин. Разбраха, че въпреки че огънят изглеждаше истински, видян с плътските очи, духовните им очи виждаха горящия храст. Те видяха върха на планината Синай. Видяха Бог. С вяра обявиха онова, което не беше станало все още, сякаш вече се е случило. Вместо да избягат от огнената пещ, опитвайки се да се измъкнат от оковите, които ги връзваха за тази земя, те приеха съдбата и влязоха право в пещта. И какво се случи? Бяха преобразени! Оковите им паднаха и към тях се присъедини Божия син ! Тяхната огнена пещ се превърна реално в Божията планина.

Когато схванем тази концепция, ние реално ще видим всеки огън, всяка пещ, всяко изпитание, всяко лъжливо обвинение и всяко затворническо преживяване като Божи огън, като онова върховно преживяване от върха на планината, което спомага за нашият напредък. В тези преживявания, ние реално изпитваме силата и любовта на живия Елохим (като Съдия).

ВЪПРОС: Какво още можем да извлечем от тази история? Какво се случи с мъжете, които свързаха Шадрах, Мешах и Абед'него и ги хвърлиха в огъня? На какъв принцип ТОЙ се опитва да ни научи тук?

Погледнете отново историята, ЗАЩО Той е включил тук тези подробности? Отговорът се явява в днешния откъс от Тората. Когато има несправедливо обстоятелство, при което вярващият е изправен пред съд или скръб несправедливо, и е третиран несправедливо или е фалшиво обвинен, тогава се раздава пълно правосъдие. Тези, които причиняват болката, ще усетят огъня на собственото си произведение, докато обвиняемият бива преобразяван и издиган по-високо. Даниил 3:30"Тогава царят повиши Шадрах , Мешах и Абед'него във Вавилонската област."

Когато изпитаме топлината и видим огъня, такъв какъвто си е (интервюто преди нашето поощрение), без съмнение ще изпитаме радост и ще можем да се изправим пред всяко препятствие и изпитание от всякакъв вид.

Защото ако само промените реда на буквите на думата "изпитание" ( на анг. trial, бел.ред.), ще се получи от думата "изпитание"( trial)- думата "пътека"( trail). Пътека, която води до огнената Божия планина!

Нека разгледаме още няколко фрагмента от Писанието, за да разберем добре това.

РЕШЕНИЕТО "Огън върви пред Него и изгаря противниците Му отвред.." - Псалм 97: 3

Въпреки че пламъците на ЙАХВЕ не могат да навредят на вярващия, който уповава на Него, същите тия пламъци, които носят преображение и поощрение, осъждат и пояждат враговете Му. Като споменахме за съда, нека да се спрем на това за минутка. Какво се случва, ако огненото изпитание, в което пада човек, е заради собствения му грях? Какво да правим ако не сме сигурни дали човек не си го е нанесъл сам, или е изпратено от Бога? Това е важен въпрос, а също така и опасен. Изпитанието на някой друг може да стане голям капан, както виждаме от историята с тримата приятели на пророк Данаил. Това беше тяхното изпитание, но онези, които ги осъдиха и вързаха, всъщност бяха тези, които бяха осъдените.

Матей 7:1,5 "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око."

Всички сме чували тези стихове от Писанието. Повечето хора го тълкуват, като че ли изобщо не трябва да отсъждаме нищо. Но не това казват стиховете. Просто текстът казва, че първо трябва да се разберат принципите на съдене:

1. Трябва да съдим само с мярката, която бихме искали да бъде използвана и за нас. В края на краищата, ако грешим в нашата преценка, това и ще ни постигне.

2. Трябва да се уверим, че не сме лицемерни, според наша собствена преценка, като се опитваме да премахнем сламките от окото на ближния си, докато и ние имаме собствени такива. Например, ако някой пастор проповядва за братската любов, но използва пример за свой приятел, за който е убеден, че е недостатъчен, то в същото това време, когато дава такъв пример, той не проявява братска любов. Той се явява оня човек, за ни който предупреждава текста в Матей 7, да не бъдем!

3. Трябва да сме в състояние да отсъдим, което означава, че трябва да познаваме всички факти, да сме изслушали и двете страни и трябва да сме получили властта да извършим отсъждането.

Решението, дадено от лице, което не е овластено за това, е нещо глупаво, защото съдията поема риска да бъде съден от Господ по същия начин, което не носи никаква награда. Кой би направил това? Само един глупав човек. Сега нека видим как това се вписва в огнените изпитания и ще открием какво прави мъдрият човек, гледайки как някой минава през огъня.

ВЪПРОС: Преди отново да включим Матей 7 в главната ни тема, как го виждате вие?До колко този пасаж за съденето се оказва важен за онзи, който наблюдава някой, преминаващ през огъня? Ако сте в група, отделете малко време, за да помислите над това и да го обсъдите. ( ЗАБЕЛЕЖКА: обсъдете и двата възможни варианта, относно лицето, преминаващо през изпитание и как това се отнася до Матей 7 гл. ) Истината е, че няма значение дали някой преминава през огъня поради извършен неволен или умишлен грях, или е огнено изпитание, дадено от Отец за негово благо. Резултатите ще са еднакви и за двата примера. Или ще бъде унищожен от огъня или ще бъде преобразен и издигнат чрез него. Човекът, който е съгрешил, има същата мощна възможност да бъде издигнат, както онзи, който не го е направил. В Римляни се казва , че всички "сме съгрешили и сме изпаднали от славата на Бога".

Всеки от нас се е дънил и сбърквал в живота си. Ако биха се узнали всички ни греховете, бихме се разтреперали в ботушите си и никога не бихме хвърлили ни един камък по брата си. Само въпрос на време е, преди да се видим един друг през огненото изпитване (пътека). Тъй като ние не сме като Бога и нямаме всички факти, относно това защо някой преминава през огнено изпитание, то ние просто не можем да съдим. А това означава, че не ни е позволено да съдим и сами себе си. Колко от нас, заради нещо, което преживяваме, започват да се обвиняват, ...дори мразим сами себе си и поглъщаме хапчето на вина, срам и депресия? Не ни е позволено да съдим себе си дори от тази гледна точка!

Има само три позиции в историята с огнената пещ. Имаме позицията на тримата приятели на Данаил, позицията на тримата стражи и позицията на "Йешуа" в огъня. Четвъртата позиция е на цар Небукаднецар ( Навуходоносор),а една е запазана за Сатана-обвинител. Така, че ако съдите някой, който преминава огнено изпитание, вие заставате в позицията на ония трима съдии, които изпълняват заповедите на Сатана, който обича да обвинява братята, да открадне, убива и унищожава. А ако сте оня, който преминава през огненото изпитание, то това е, може би, вашата възможност за издигане, в зависимост от вярата ви и колко добре се справяте със ситуацията.

Най-накрая, ако сте външен и виждате брат или сестра, които преминават през огнената пещ, можете да влезете в ролята на Йешуа и да ги възлюбите достатъчно, за да влезете в огъня заедно с тях, така ще бъдете сигурни, че те няма да бъдат сами, преминавайки през огненото изпитание. Истинската братска любов е това, да ги подкрепим и да се молим с тях да преминат изпитанието!

Ще завърша тази мисъл за това как Матей 7 се вписва в нашата огнена тематика, и можем да видим, че няма награда за съденето на някого, преминаващ през изпитание. Но последицата от риска е много болезнена, ако сгрешим. Помните ли Йов? Той не беше заслужил с нищо огнената пещ, през която минаваше. Но приятелите му сметнаха, че няма как да е попаднал в тая пещ, ако не е извършил някакъв грях. Те го обвиняваха в това, и в онова, и в другото... Посочваха този или онзи "факт".

В края накраищата, Отец трябваше да премахне малкото му гордост, но пък създаде един напълно преобразен човек, който беше възвисен и насърчен. Погледнете и ситуацията на Йосиф. Беше ли невинен, когато братята му го хвърлиха в рова? Няма начин! Той беше горделив и Отец го видя! Той размахваше многоцветната си дреха и се хвалеше със сънищата си за семейството си, което му се поклонило много пъти. Отец имаше страхотен план за него, но първо трябваше да се отърве от тази негова гордост. Ако Йосиф съумееше да се възползва от опита си "от върха на планината"- на дъното на рова и в тъмнината на затвора, с вяра и смирение, той щеше да бъде преобразен, насърчен и възвишен. И слава на ЙАХВЕ, че той направи именно това, като даде чудесен пример как можем да оцелеем на Божията планина. Беше лесно за братята на Йосиф да го съдят за недостатъците му и няма съмнение, че Бог ги е използвал, за да го съдят. Но ако биха знаели, че всъщност съдят следващия кандидат- Фараон, те биха задържали решението си. Винаги е по-добре да бъдете с някой в ​​изпитанието, молейки се да премине изпитанието си и да може да научи уроците си за да бъде повишен в Царството.

Псалм 104 : 4 казва "Който правиш ... слугите Си като огнения пламък;"

Онези, които излизат от огъня, рафинирани като сребро и пречистени като злато, са достойни да бъдат наречени служители.

Те носят опита от върховното преживяване навсякъде със себе си, където и да отидат. Божият огън гори дълбоко в тях и може да запали всяка угасена свещ на пътя им. Огънят на Бога е страшен и огромен и освещава сърцата им.

Откровение 1:14 казва, че Месията има очи като огнен пламък. Всичко, което вижда, е присъствието на Своя Отец. Той вижда всичко с очите на преживяването от върха на планината. Той е преминал през огъня на кръста и е бил повишен до дясната ръка на Отец. Всички онези, които гледат в очите Му, ще бъдат или преобразени или съдени.

Матей 3:11 казва, че Йешуа ще ни кръсти с Духа и с огън. Именно чрез огъня на нещастието се става истинско дете на Царя . Когато цялата плът бъде погълната от огъня, ние се издигаме в новото си свещеническо положение. Деяния 2 казва, че Светия Дух (Руах ха Кодеш) слезе върху главите на тези в горницата, във вид на огнени езици. Всъщност езиците бяха като малки огнени стълбове, които се носеха над обявения нов храм на Всевишния Бог. Сякаш Отец казваше: "Съдбата започва от Божия дом. Това е Моят огън. Изпитанието започва оттук. Опитът от върха на планината, който вече веднъж Мойсей преживя, вие можете да го преживявате всеки ден. Не се притеснявайте. При всяко изпитание Моята сила и мощната Ми десница са тук, за да ви избавят, ако продължавате да гледате в очите Ми и да Ми вярвате с цялото си сърце ".

И накрая, на иврит думата "огън" се пише с Алеф и Шин. Ако погледнете оригиналния пиктографски йероглиф, Алеф представлява "силата на лидера", а Шин представлява "всеобхватния огън, който поглъща". Когато ги сглобите, думата "огън" всъщност означава: "Силата на лидера е във всепоглъщащия огън!"

Така че следващия път, когато се изправите пред съд или познавате някои, които се срещат лице в лице с Всемогъщия, влезте с тях в огъня и ги насърчавайте, защото ТОВА Е МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ЗАПОЧВА ТЯХНАТА СИЛА! Това е мястото на тяхното ИЗДИГАНЕ и НАПРЕДЪК!

Това е замаскираният момент в обстоятелствата, в който те биват преобразявани, издигани и повшени до нови висоти! И накрая, ако преживявате трудно изпитание сега, разберете, че ситуацията, през която преминавате, е само тест на вашата система на вярата. Дръжте очите си да гледат дълбоко в Него и помнете, че Този, който позволи да влезете в огъня, е Същият, който ще ви извика да излезете от него.

Шалом, Джим Стейли