Как да спрем болката, част 3

В първите две части на тази серия научихме, че по-голямата част от болката, която изпитваме в живота, се дължи на собствените ни умове и възприятията, които преживяваме чрез тях. Също научихме, че като нови творения в Христос ние вече не трябва да сме роби на това, което нашите плътски умове възприемат и измислят, и че благодарение на оказаната ни Божествена помощ, ние можем "да пленим всяка мисъл". Разбулихме вече начина, по който да направим това и стигнахме до заключението, че да бъдем освободени от негативните глупости на ума ни, се изисква да декларираме, че ние се разграничаваме от нашия ум / ние не сме нашият ум/. В тази статия ще продължим да разглеждаме това, откъде идва тази болка и ще се потопим малко по-дълбоко в концепцията за съденето, спомената накратко в част 1.

ПРЕДИШНИТЕ ТОЧКИ:

1. Болката е възприятие на ума. 2. Вие не сте ВАШИЯТ ум.

Сега, когато разбираме, че болката - това всъщност е избор, който ние правим с плътския си ум, и че можем да се разграничим от плътския ум, обличайки се с Христовия ум и можем да пленим всяка мисъл, която ни причинява болка, то можем да преминем към част 3:

3. Съденето създава болката.

От всички точки в тази серия, аз считам, че тази може би е най- силната. Когато напълно осъзнаете къде се формира болката, можете да разработите план за намаляване й и заедно с това - спирането й.

Има три компонента в течение на живота ни: миналото, настоящето и бъдещето. Практически всяка болка произтича от възприятието и съждението на ума за тези три части, особено миналото и бъдещето. Когато се огледаме в събитията от нашето минало през призмата на критичната преценка, се оказваме в горчивината, гнева, възмущението, срама, депресията и т.н. И когато отрано започваме да съдим за бъдещето, позволяваме на ума да прогнозира неща, които още не са се случили, като това може да доведе до тревога, безпокойство и стрес. По този начин, всъщност по-голямата част от болката ни фактически е причинена от самите нас, защото позволяваме на умовете ни да преценяват както миналото, така и настоящето, от небиблейска гледна точка. Ако в действителност разберем, че миналото вече не съществува и бъдещето още не се е случило, можем да живеем единствено в СЕГАШНО ВРЕМЕ, в силата на настоящето, както и да позволим на Божия мир да надвиши цялото наше разбиране.

Чухте ли това, което току-що казах?

Филипяни 4: 6-7 казва: "Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса."

Разбирането, всъщност това е нашият ум. Заповядано ни е в Притчи 3: 5

" да не се опираме на [нашето] собствено разбиране.." С други думи, ние не трябва да позволяваме на нашите умове да ни водят, или да прогнозират, или да съдят неправедно. Точно както Павел е казал на филипяните, когато ние отхвърляме нашите грижи и подчиняваме възприятието на разума си и ситуациите, като ги представяме пред Отец с молитва, Неговият мир ЩЕ НАДВИШИ /превземе/разбирането на разума ни относно ситуациите и мирът ще "пази" сърцата и умовете ни от похотливата плът.

Когато неосъждаме ситуациите, това ни донася мир и ни позволява да имаме пълен контрол над живота си. Когато позволим на нашите умове да надвишават Неговия мир, всъщност ние заявяваме, че някой или нещо друго има контрол над живота ни и се подчиняваме на болката, която врагът се опитва да ни причини.

Помислете над това за секунда. Като хора, ние сме склонни да съдим всичко, което се случва с нас, както доброто, така или лошото. Но как е възможно и ние вярващите, да правим такива съждения, когато Писанието ни казва в Римляни 8:28 : " .... всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." ?

Как можем да се оплакваме и да определяме каквото и да било като лошо, ако бидейки дете на Всевишния, всяко "лошо" нещо по отношение на нас, е гарантирано, че ще доведе до добро?

Да се определи някакво събитие като "лошо", това значи да се осъжда Божието Слово като невярно, защото ние съдим само от ограниченото си разбиране, за голямата картина, с която сме свързани.

Например, беше ли "лошо" нещо, че Йосиф беше обвинен лъжливо и изпратен в затвора, когато времето му в затвора бе именно това, което го катапултира на най-силната позиция в Египет - позиция, която щеше да спаси Израил и щеше да гарантира тяхното бъдеще? Беше ли лошо нещо за Павел да бъде изпратен в затвора, когато по-голямата част от Новия Завет е именно резултат от писмата, които той е написал там? Когато погледнем живота на Христос и видим всички ужасни неща, които бяха извършени с Него, довели до Неговото последвало разпъване, ще кажем ли, че това е лошо или добро, знаейки, че Неговото страдание е дало живот и спасение за всеки народ?

Във всеки един от тези примери няма никакво съмнение, че на времето си всеки от посочените личности, е изпитвал болката. И няма никакво съмнение, че умовете на тези хора могат (и най-вероятно са го направили) да интерпретират тези тяхни моменти като "лоши" или дори "зли".

Но ако днес можете да говорите с Йосиф, Павел или Йешуа и да ги попитате дали отиването в затвора по фалшиво обвинение или дори да бъдат убити- е лошо или добро, няма никакво съмнение, че и тримата ще кажат, че това е най-доброто нещо което някога им се е случило.

Спасението на древните израилтяни, спасението на света чрез Христос и по-голямата част от Новия завет, са създадени по едни от най-лошите сценарии, които човек може да си представи. Така, че е вярно казаното, че това, което умът възприема като "добро" или "лошо" е просто възприятие. Реалността е написана на небесата и е обещана от Неговото Слово. Реалността е над нас и само тези, които осъществяват и упражняват вяра, могат да доведат Римляни 8:28 в СЕГАШНО ВРЕМЕ.

Така, че всичко това се свежда до един прост въпрос: Вярваме ли в Неговото Слово или не? Имаме ли духа на плътта, който казва: "Това е добро, а това е лошо"? Или имаме ума на Христос, който отказва да съди всяка ситуация като добра или лоша и се задоволява с истината, че "това е просто..."? Това позволява на Твореца да съди ситуацията по Небесния Стандарт и Словото. Не мога да не подчертая значението на тази точка и как животът ви ще се промени, след като го приемете това в сърцето и ума си и го упражнявате в живота си.

От моментът на грехопадението умът е склонен да преценява миналото и бъдещето чрез негативния си греховен обектив. Той отказва да живее в СЕГАШНОТО и обича да създава болка за възродения дух на човека, който се бори да се уподоби повече на Христос. Щом разберем, че проблемът не е в другите хора, а в това как ние реагираме на тези обстоятелства и как ги преценяваме, ние можем да излезем извън тези мисли, да ги пленим с ума на Христос и да започнем да проявяваме характера и образа, които всеки вярващ желае да подражава.

В следващата статия ще ви разкажа друг принцип и след това ще ви предложа три мощни примера за това, как всички те живеят в реално време.

Шалом! Джим Стейли Ноември 2017 г.