Как да спрем болката сега! Част 4

В този момент от нашето пътешествие, ние вече научихме, че много пъти болката бива предизвиквана от собствените ни умове и всъщност изобщо не идва от другите. Всичко идва от това как възприемаме положението си и нещата, които се случват с нас, а не самите ситуации, които са основата на всяка болка. След това научихме, че можем да възпрем ума да създава тази болка чрез "пленяване на всяка мисъл" и придобиване на ум Христов. Това съответно води след след себе си разбирането, че духовния човек, истинския човек не следва да има плътски ум. И в последната статия научихме, че голяма част от нашата болка идва от това, че позволяваме на умовете ни да съдят миналото и бъдещето, вместо да живеят в Христос в СЕГАШНО време.

В тази статия ще разширя тези концепции, като въведа друг принцип, който да ви помогне в момента на болката. Този принцип е могъщ и с божествената помощ на Светия Дух ще ви помогне да изобразите повече от образа на Христос във вас.

Предишни точки: 1. Болката е възприятие на ума 2. Вие не сте вашият ум 3. Съденето създава болка

Днешната точка:

4. Спрете да се съпротивлявате

Съществуват два типа съпротива: интелектуална и емоционална и е важно да разберем разликата, ако искаме да пленим всяка мисъл и да изявим плодът на Духа, за който се говори в Галатяните 5, плод, който включва самоконтрол. Самоконтролът е изграден около контролирането /очевидно/ на "себе си". За да контролираме нещо, първо трябва да го разберем /схванем/ достатъчно добре или в противен случай то ще маневрира всеки наш ход, овладявайки истинските "нас", вместо ние да го овладеем. Така че, нека да отделим една минута на двата вида съпротива, за да ги дефинираме.

ИНТЕЛЕКТУАЛНА СЪПРОТИВА Интелектуалната съпротива е, когато учителка оценява тетрадките и се сблъсква с отговора на ученик, който е написал: 1 + 1 е равно на 3. Умът й веднага не се съгласява, защото знае, че отговорът е неправилен. Няма никаква емоция- това е просто статична реакция. Тя отбелязва, че е погрешно и продължава напред. Интелектуалната съпротива - това е начин на ума да определя с кои факти е съгласен и с кои факти не е съгласен, в съответствие с информацията, която му е била подадена преди да направи тези определения.

ЕМОЦИОНАЛНА СЪПРОТИВА Емоционалната съпротива е съвсем различна и много по-сложна. Защо? Защото ние не сме интелектуални същества, ние сме емоционални същества и имаме инструмента на интелекта, за да ни помага той да се ориентираме в изборите в живота ни и за разрешаване на проблемите ни. Емоционалната съпротива - това е когато нещо, което вашият интелект определя като погрешно, се приема лично, а не като нещо статично. Такова съпротивление създава болка.

Когато приемаме нещата лично, това, което се случва е следното: нашата емоционална система се компрометира и това оказва влияние върху нашия ум, който тръгва да защитава нашето его. И точно това се случва в действителност. Нашето его се чувства атакувано, затова се задейства механизма "борба или бягство" вътре в нас, принуждавайки ни към отговор. Ако го разчупим в дълбочина откриваме, че слоят под егото ни е несигурност. Ето един пример: Наскоро писах статия, на която посветих цял един ден, като се стараех да я направя така, както аз исках. Когато я споделих със съпругата си, тя не беше уверена, че сега е моментът да я пускаме. Веднага се разочаровах, защото бях прекарал толкова много време и бях горд от работата, която бях извършил. В крайна сметка, егото ми беше заложено на карта и емоциите ми започнаха да приемат лично нещата, което предизвика реакция. Аз се "съпротивлявах" на отзивите й и ги преценявах като отрицателни, защото не бяха в унисон с моите мисли. Ако нямах емоционална система, интелектуалната част от мен щеше да прецени новата информация, която жена ми предлагаше и би се съгласила напълно с нея, тъй като нейните мисли бяха съвсем логични и имаха перфектен смисъл. Но заради моето его, интелектуалната част в мен беше временно изключена и емоциите ми се надигнаха, за да защитят гордостта ми. Когато разбрах какво се случва, избрах просто да наблюдавам и да слушам. Отказвайки желанието да се съпротивлявам на това, което тя казваше, моите емоции бяха под контрол и интелектът ми можеше да отсъди за това, което беше казано правилно.

ЖИВОТЪТ НА ХРИСТОС

Като пример ще разгледаме животът на Христос. Когато Го обвиняваха, Той не каза нито дума. Когато Го биеха, Той не коментираше нищо. Когато Го заплюваха в лицето, назоваваха Го с разни скверни имена, клеветяха Неговия характер, раздраха дрехите Му и пронизаха тялото Му с гвоздеи, Той не каза нито дума. Представете си само какво щеше да бъде когато религиозните водачи му казваха, че Той не е Месията, ако отговорът му би бил "Аз съм тоя Месия! Престанете да ме клеветите! Защото мога да го докажа!" Но на лъва не му е нужно да съобщава на другите животни, че той всъщност е царят на джунглата. Просто нямаше нещо, което някой можеше да каже и то да предизвика "Неговото его". Той знаеше кой е Той и как Отец Му се чувстваше заради Него. Той знаеше, че Неговият Отец е единственият Елохим.

Разбирането на името "Eлохим" е от решаващо значение за спирането на съпротивлението. Елохим не е просто друг термин за "Бог". На еврейски език то носи идеята за "могъщ съдия". Така че, когато Йахве казва на народа Си в първата заповед: "Аз съм Йахве (Бог), вашият Елохим (Бог), който ви изведох от египетската земя, от дома на робството, няма да имате други елохим (богове), освен Мене" - Той заявява много повече, отколкото бихте могли да помислите. Той буквално заявява пред тях: "Там, където египтяните бяха ваши съдии <<<I>>> Аз съм сега ваш съдия. Аз ги съдих, а вас изведох да ви направя Мои. Сега разберете, че не трябва да позволите на никой друг да бъде ваш съдия, освен Мене. " Да позволиш на някой друг да пробие емоционалната ти система е като да забравиш кой си в Христос и как се чувства ТОЙ за ТЕБ. Това временно ти отнема самоличността на дете на Царя.

Този принцип на непротивопоставяне изисква известна практика и осъзнато разбиране за това как работи егото, както и за съгласувани усилия да разберем и съхраним идентичността на нашия Цар. Това означава, че трябва да се отървем от собствените си тронове и да престанем да бъдем толкова загрижени за себе си. В епохата на iPhone, iPad, iCloud, а също и iThis и iThat, всичко изглежда се върти около мисълта "Аз" / "мен". Това ни поставя над другите.

Но какво става, ако някой направи нещо или каже нещо, което ме обижда? Какво да правя? Добре, нека да поговорим за това минутка. Когато се намирате точно в момента на деянието, не му се съпротивлявайте. Нека да премине през вас, сякаш сте само страничен наблюдател на всичко това. Библията казва да сме бързи да слушаме и бавни да говорим. С други думи, когато емоционалната ви система е компрометирана и предизвикана, всяко говорене е съпротива, а съпротивата създава болка. Точно тук е мястото, където плодът на Духа - самоконтролът, има значение. Понятията "аз", "аз самият", "мен"- са именно това, от което се опитваме да се отървем. За да защитите своето "аз", вие трябва да защитавате плътския егоистичен човек, давайки му контрола. "Себе"-то не трябва да има контрол. Ние трябва да имаме контрол над "себе"-то си, то трябва да е под наш контрол, под контрола на вътрешния човек, който пък се ръководи от Божия Дух. Затова когато ние разсъждаваме от нашата гледна точка, защитаваща нашето его, отговаряйки на лицата, които ни оскърбяват под въздействието на емоциите, ние показваме плода на врага и позволяваме на нашата плът да контролира и решава кои ще бъдем всъщност.

ДВОЙКА ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ТОЧКИ

Творецът непрекъснато използва всичко, което може, за да ни накара да отразим повече от образа на Сина Му. Той използва братята на Йосиф, за да го отхвърлят, а после да го хвърлят в кладенец, което в последствие доведе до фалшивото обвинение от съпругата на Потифар / Петефрий/, което пък го доведе до затвора, а това пък доведе до повишаване на Йосиф във втори след Фараона, в Египет. Когато Йосиф беше пръво хвърлен в кладенеца и после отведен в затвора, сигурно е бил много ядосан както на братята си, така и на жената на Потифар. Той беше също толкова емоционално компрометиран в онези моменти, колкото всеки от нас би бил. Опитваше се да се измъкне от кладенеца и да излезе от затвора. Но в края на краищата какво научи? Какво каза на братята си? " И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог.."(Битие 45: 8). Йахве се опитваше да накара Йосиф да стигне до там, където щеше да престане да се съпротивлява и да се предаде на обкръжаващите го страдания- страдания, изпратени от Бога за по-голямото му добро (Римляни 8:28).

И така, откъде знаете, че сегашното ви нещастие не е изпратено от Бога, за да подбуди душата ви да убие егото ви, за да ви научи на практиката да давате любов без да ви се връща, и така да изобразите във вас повече от образа на Христос? В края на краищата, как ще се научите да направите Него единствен Съдия (Бог) в живота си, ако не са ви предоставени възможности, които ви позволяват да избирате между думите и действията на паднали хора, които ви дефинират, и онова, което Отец казва за вас?Какво ще бъде, ако всяка една негативна ситуация, позволена в живота ни, е била изпратена от самия Създател, само за да ни тества и да ни обучи да заприличаме повече на Него? Ако Писанията наистина са верни, като казват, че "всяка стъпка на праведния е предопределена" и "всичко спомага за нашето добро", тогава реално няма нищо "негативно", което да се случва с нас. Това означава, че цялата болка реално е възприятие на нашия ум, което е просто проява на нашето его.

И въпреки че има някои изключения, те са далеч по-малко. Наш избор е дали ще се съпротивляваме или не. Мога да се съпротивлявам и да съдя ситуацията с моят разум като правилна или погрешна, но с второто аз позволявам на моите емоции да защитавам моето его. Хванал съм се в примката на Сатана. Така, че не се съпротивлявайте. Нека това да протича през вас. Следващият път, когато почувствате, че сърцето ви ускорява и чувствате нужда да изстреляте нещо обратно към човека, който възприемате като атакуващ ви, просто се преструвайте, че сте някой друг, който току-що е бил поставен в това тяло и нямате представа как сте се озовали там и какво става. И ако това се случи в средата на емоционално заредена ситуация -просто се опитайте да наблюдавате и събирате информация, за да установите какво точно се случва. Зрителите наблюдават и не се намесват, защото тяхното его не е ангажирано. Ще бъдете шокирани от това, което ще научите, когато позволите на другия човек или ситуация да преминава, а вие просто да наблюдавате само без никаква реакция. И когато всичко свърши, то става част от миналото. От тази позиция вече не го съдете, а просто го анализирайте и определете какво подходящо положително действие ще зарадва вашия Цар.

Да, това звучи по - скоро като за робот, а не човешко. Но в действителност това ви прави по-скоро цар, а не селянин. Живейте Христос СЕГА! Така се живее В ШАЛОМ и се пребивава В ЛЮБОВ. Искате ли отново да се влюбите? Прочетете отново тази статия, от тази гледна точка.

Шалом! Джим Стейли Ноември 2017 г.