Моята трета Ханука в затвора

Трудно е да се повярва, но аз имах и трета Ханука в затвора. Беше горчивосладка. Сладка от гледна точка, че определено се усещаше като Ханука благодарение на хубавата сребърна менора, която ни дадоха (имахме дървено джудже миналата година) и двата празнични дни, които имахме като прекрасно време за общуване и изучаване на Библията. Но беше и горчива, защото не можах да се измъкна от дълбоките чувства на желанието да съм си у дома, да проповядвам на моите деца. Но и този ден ще дойде рано или късно. Месията ще запали светлината в сърцата на осемте членове на моето семейство и никой никога няма да може да заличи това.

Дотогава ще продължа да бъда най-добрата светлина на това тъмно място, доколкото мога. Започнахме Празника на светлините тази година с празник. Имахме домашно приготвена пица, ябълки и тиквен пай, които ни осигури охраната на затвора (остатъците от едно тяхно парти) и куп други хранителни продукти.

Времето мина отлично, аз проповядвах за истинската история на Ханука и как тя се отнася към нас като вярващи днес. После символично обвързах всяка свещ от ханукията, с човек от Писанието и всеки ден показвах как символа/значението на този човек осветлява пътя на Завета, от Битие до Откровение.

В Първия ден научихме, че светлината, която беше създадена на Първия ден от Сътворението, беше "Словото"- светлината на Месията. Тази светлина беше "Светлината на света" преди слънцето да бъде създадено на четвъртия ден. Говорихме за смисъла на светлината в еврейския език и как и огънят и присъствието на Йахве са тясно свързани с нея. После направихме и връзка с това, как Адам беше първият, който получи Завета, и как когато го развали, Божието присъствие (огън) беше изявено чрез пламтящия огнен меч, с който ангелът-пазач трябваше да защитава Дървото на Живота.

През Втория ден на Ханука говорихме за това, как Заветът беше предаден на Ной, свързахме осемте дни на Ханука с осемте души в ковчега и разкрихме, че Ной е избран, защото е бил праведен човек, такъв който спазва Божиите заповеди. Посочих, че той е трябвало наистина да победи, да го направи за да опази семейството си живо.

Ден Трети представляваше Авраам и как Йахве реши да поднови завета си с човечеството, като избра само един народ този път, вместо всичките седемдесет- народа Израил. Говорихме за това как Авраам е помолен да пожертва единствения си син, за да се квалифицира като водач на Израил и да бъде направен паралел с Йешуа. Прекарахме известно време в разговор за това, как Йахве винаги ни изпробва, преди да ни възвиши и как се справяме с тези изпитания, които определят нашето повишение. Подобно на Авраам, ние също трябва да побеждаваме.

В Четвъртия ден позволихме на Авраам да предаде факела на Йосиф, който ни показа как да преодолеем изпитанията си, след като Господ го сложи в кладенец и в затвора. Йахве направи това, за да убие гордостта му и да го обучи напълно, за да бъде водач на целия Египет. Неговото послушание и изпитания доведоха до защитата и благословението на целия Израил през следващите 400 години!

Ден Пети ни донесе Мойсей и горящия храст. Научихме, че гласът в "храста" всъщност беше Ангелът на Йахве, известен също като Йешуа (Словото, преди да стане плът). След това отидохме в Исус Навин, гл. 9 и открихме, че Царят на дърветата (хората) е Къпината. Оттам се върнахме в Изход и открихме, че горящият храст изобщо не е бил просто някакъв храст, а всъщност е Къпината, която е "дървото", което е било използвано, за да се направи трънената корона на Месията. Научихме и причината, по която се казва, че всеки, който признава Къпината за цар, трябва да намери подслон под вейките й, а това е казано защото Къпината има клонки, които се спускат до земята. Единственият начин да се подслоните под тях, е като пълзите на ръце и колене и се промъквате под сянката на Царя! Мойсей всъщност стоеше пред Царя на "дърветата", който в действителност беше огънят на Бога, самият Ангел на Йахве, Който щеше да ги води през пустинята! Нищо чудно, че каза на Моисей да свали сандалите си, защото той стоеше в тронната зала на Царя!

В ден Шести символиката бе за цар Давид. Прекарахме времето в разговор за провалите и успехите на Давид, как е бил човек по Божието сърце, както и че животът му беше в Светлината на Словото, размишлявайки по него ден и нощ. Той знаеше кога да благодари, кога да съди и как да отдаде слава във всички ситуации.

Оттам стигнахме и до Седмата свещ, ден Седми, свещта, която представлява Йешуа въплътен, Светлината от първия ден на сътврението. Светлината на света, която осветяваше Земята до четвъртия ден/ четири дни/, сега отново стана Светлината на света, Която учи учениците Си как да се върнат в Първия ден. Тогава видяхме как Месията отново ще бъде Светлината на света, когато няма да има нужда от слънце- на "осмия ден" на Сътворението, след Хилядолетното царуване.

Ние приключихме с Осмия ден, в който осимволизирахме нас самите, Неговите ученици, които също сме призовани да изпълняваме Завета, като бъдем Светлина за другите в този тъмен свят. Ние следваме Неговите стъпки, за да завършим цикъла на Светлината на Завета. Имахме много време и момчетата научиха много от Пътя. Благодарен съм за това време, тъй като ме научи, че наистина трябва да се радвам на всяко време и да обичам хората там, където се намират. В края на краищата, Отец беше търпелив с мен, когато не разбирах, не знаех нищо и се борех с плътта си.

Така, че бъдете Светлината в тия времена, приятели. Не се притеснявайте да посочвате тъмнината. Просто бъдете светлина.

Шалом!

Джим Декември 2017 г.