Формулата на Йосиф,  част 1

Порция Тора Ваигаш

Формулата на Йосиф,  част 1

Главата от Тора "Ваигаш", без съмнение е една от най-красивите истории за помирение, изцеление и прошка и  искрено прощаване, от всички в Святото Писание.

Тя не само описва кулминацията на епичните приключения на един от най-обичаните библейски герои за всички времена, но се явява един  точен модел - безупречен в своята разумност прототип за живота и характера на нашия Месия Йешуа. Този исторически разказ за Йосиф, без никакво преувеличение, би могъл да бъде номиниран за "Най-добра  библейска история", ако някой  реши да проведе конкурс.

Той съдържа целия спектър от емоции и човешки преживявания: ревност, гняв, скръб, предполагаема смърт, възкресение, радост, похот, бедност, богатство, предателство, преход от унизителното лишаване от свобода до славата на десницата на Фараона,от страх до сълзи на  радост- и това всичко в една минута. Славната кулминация на тази история, напомняща на приказката за Пепеляшка, искри във всички аспекти на човешкия живот. Това е историята на Йосиф. Това е история и на Христос. Това е и нашата история. Нека да се впуснем в нея.

След като Йосиф беше освободен от затвора, изминаха около девет години, през които той управляваше цялото египетско царство, като се готвеше за суша, по-лоша от  която, никой не бе виждал. Всичко, до което той се докосваше, процъфтяваше, а Йахве, Израилевият Бог, благославяше всичко, на  което Йосиф слагаше ръката си.

Неговото име бе променено  на египетското "Цафнат-панеах", което означава "Бог говори и живее". Истинският Бог продължи да говори и да живее чрез Йосиф, дори в страната, пълна с езичество.

Историята продължава в Битие 44:18, където Юда умолява управителят на Фараона, поставен над целия Египет  (маскирания като египтянин, техен брат), за да го вземе него като заложник вместо Вениамин, когото  Йосиф поиска да остане в Египет, докато останалите братя се върнат в Ханаан и доведат баща си Яков.

Юда знаеше, че баща му няма да може да преживее факта, че единственият му син, останал от любимата му Рахел, ще бъде оставен на милостта на съдбата, като заложник  в Египет.  При вида на  братята си, които бяха крайно разтревожени,  сълзите, блестящи в очите им и страха в сърцата им, Йосиф вече не можеше да се сдържа.

"Махнете се всички от мен! - извика той  на слугите си, които бяха в  стаята заедно с него, и те го оставиха сам с братята му.

Плачейки горко, Йосиф свали покривалото от главата си, за да открие истинското си лице.

 - Аз съм Йосиф,  жив ли е още баща ми? 

Но братята му не можаха да му отговорят, защото стояха смутени пред него."

Те били в пълен шок. Брат им, когото считаха от дълго време за мъртъв, и който бяха  видели за последен път в кладенеца, сега стоеше пред тях като владетел на целия Египет. Някои от тях просто стояли и не  вярвали в очите си.

Други се уплашили за живота си, страхувайки се, че Йосиф сега може да използва силата си и властта си, за да им отмъсти. Имало и такива, които просто плачели, а останалите вероятно покривайки устата си с ръце, паднали на колене, за да покажат уважението си.

Емоциите достигнали  върха си и били осезаеми и неустоими, като водопад, изливащ се от извора на сърцата им. Всички застинали, парализирани от това, което се случвало в момента и от онова, което може да се случи по-нататък. Братята, обхванати от страх, смесен с много други чувства, чакали следващите му  думи, които без съмнение трябваше да изяснят бъдещата им съдба.

В Битие 45: 4 се казва: "Аз съм Йосиф, брат ви, когото продадохте в Египет". В този момент те без съмнение са изпитали срам и вече имали предчувствие за предстояща  смърт. Но Йосиф продължил:  

"Но сега не бъдете печални и не съжалявайте, че ме продадохте тук, защото Бог ме изпрати преди вас, за да спаси живота ви".

Можете да си представите какво са си помислили братята му в този момент. Започнали да се споглеждат помежду си, все още не вярвайки, че Йосиф няма да ги убие за всичко, което са му сторили. Освен това той казал, че не са те онези, които го пратили в Египет, а самият Бог! 

Именно за разбирането на това, ще посветим останалата част от тази статия.

ВЪПРОС: Имало ли е някога травматични преживявания в живота ви, когато всичко, на което сте били способни, е било да запитате Бог "Защо"?

 И непрекъснато  да Го питате и да Го молите да "поправи" ситуацията и да поправи всичко ... И всичко това само за да откриете  по-късно, че Той знае точно какво прави, от самото начало?

Ние, хората, сме творения, които в действителност  виждат всичко не толкова в цветно, отколкото в черно-бяло. Виждаме или вина или невинност. Виждаме или правилното или погрешното. В същото време, ни убягва от поглед фантастичната, колоритна страна на Оз (образно говоря).

Някои от нас са толкова съсредоточени върху злата вещица на Запада, върху отвратителните летящи маймуни и върху всички опасности, с които се сблъскваме при ходенето по пътя от жълти тухли, че не забелязваме как в процеса на нашия напредък по този път, се приближаваме до Том, Който наистина е зад кулисите: към небесния Първосвещеник, Който вижда всичко, знае всичко и насочва нашите стъпки.

Погледнете по-дълбоко в  случващото се  с Йосиф в този епизод и ще разберете защо всъщност той се оказа в затвора. Разказвайки тази история, него винаги го представят като най добрия момък, и че нищо не било станало по негова вина, а той  бил принуден да плаче на дъното на кладенеца, а  после попаднал за нищо и зад решетките.

Въпреки това истината е, че Бог  е имал вече  призвание за живота на Йосиф. Както в случая с Йов, за да използва истинската пълнота на Своя потенциал, Бог трябваше да отстрани гордостта му и да го доведе до най-дълбоката низина в живота му, за да бъде обучен и най-важното- за да може да  му се повери позицията, за която е роден.

Йосиф беше най-обичаният син и той го знаеше. Той бе роден да бъде лидер, но не притежаваше необходимата мъдрост за това. Разказвайки сънищата си на семейството си, той бе движен от високомерие. Въпреки, че знаеше, че братята му го мразеха, отивайки да ги види там в полето, облече своята шарена дреха, защото беше особено горд  с разноцветната си горна дреха, и я ползваше от ден на ден, да ги провокира.

Като цяло Йосиф попадна в затвора, защото не спазваше правилата на благоприличието и не показваше уважение към братята си. Дори да не беше оскърбил Потифар и в случая с него да не беше виновен, то ако  не беше провокирал братята си, никога нямаше да се окаже фалшиво обвинен. Йосиф, без да разбира даже, даде на врага въже, чрез което той го хвана в примка. По този начин, това, което ние виждаме в черно и бяло, Бог го видя доста "по-цветно".

Йосиф трябваше да се подготви за новото си призвание и така Бог използва грешките му като повод, за да го приведе в правилния вид.

Знам всичко това от собствения си живот. Изпитал съм тази история до дъното на душата си. Въпреки че не съм Йосиф, със сигурност мога да кажа какво е преживял той, защото сега пиша тези редове, седящ зад стените на затвора. Бях фалшиво обвинен в умишлена измама по същия начин, по който и Йосиф беше обвинен в умишлено действие срещу Потифар. Аз подобно на Йосиф, никога не съм извършил никакви умишлени действия, за да навредя на някого или да заблуждавам някого. Въпреки това, както в случая с Йосиф, това не означава, че този случай е черно-бял и никой от нас не е виновен в нищо. И щом Йахве е позволил това да се случи, това означава, че вътре в нас има нещо, което Сатана използва, за да спечели делото срещу нас. Що се отнася до Йосиф, това беше неговата гордост и липса на мъдрост.

Именно затова той, в крайна сметка, беше продаден в къщата на Потифар.

А що се отнася до мен, то това беше заради моето непокорство на гласа на Светия Дух, когато Той ме посъветва да не започвам работа в компанията, поради която всички тези неприятности ми дойдоха на главата. Освен това, не трябва и да отричам факта,че аз не я проверих със задължителната правна проверка, преди започване на работа.

Така че, въпреки че Йосиф и аз не сме виновни по обвиненията, то ние най-напред не трябваше да се държим по онзи начин, за да не се окажем в това положение, както и  и да не предизвикваме да се повдигат обвинения срещу нас.

В книгата  Деяния на апостолите  виждаме, че Павел направи същата грешка, когато беше предупреден от пророка Агав да не отива в Йерусалим, но поради неговата усърдност той не послуша гласа на Светия Дух и все пак отиде в Йерусалим. Там той беше лъжливо обвинен в проповядване срещу закона, арестуван, бит и затворен - точно както предсказа пророкът. Павел бе затворен не заради вярата си. От Божията гледна точка, той е бил хвърлен в затвора, защото не се подчини на ясното предупреждение на Светия Дух. Ако не беше това неподчинение, никога нямаше да бъде фалшиво обвинен.

Колко пъти сме били неоснователно обвинени в нещо, и докато ние знаем, че тези твърдения са неверни и неоснователни, то въпреки това произтичат  последствия, такива сякаш нашите обвинители са прави?

Дори ако тази тъмница не е във физическия свят, а просто в сърцето и ума, страданието, което причинява е не по-малко. Но често ли сядаме да  обмислим факта, че може би самите ние сме извършили нещо, което е позволило на Сатана да ни пресее през това сито? Да, обвиненията може би са неверни, но въпреки това има наказание. Даже и ако ни се струва несправедливо, Бог го използва, за да ни притисне да заемем  формата, която трябва да приемем.

Ние веднага започваме да крещим: "Защо ?!" - като забравяме, че самите ние сме  направили нещо, което провокира съдебен иск от врага, заради което сме и атакувани.

В моя живот осъзнах, че ще бъда съден по-строго, защото съм учител (Яков 3: 1). Просто нямам право да правя грешка. Ха сатан ще повдига искове срещу мен и за най-малките неточности, като ги раздува до състояние, което далеч ще надхвърля реалността, чак в сферата на абсурда. Той е майстор в това, да взема  вашите думи и дела и да започне да ги манипулира, защото единственото му желание е  -да дискредитира учителите на Словото, колкото се може по-активно. Единствената му цел е елиминирането на конкуренцията възможно най-бързо и, за съжаление, основните  изпълнители в това му деяние никога не са атеисти или богомразители. Те са хора, които се наричат ваши "братя". Ха сатан винаги намира в Божия народ заинтересовани лица, които доброволно ще вземат участие в изпълнението на волята му. Точно това се случи с Йосиф.

ВЪПРОС: Случило ли ви се е някога да сте били атакувани, изправени пред съда, претърпели изпитания, които според вас не заслужавате, или  били ли сте фалшиво обвинени?

Ако е така, тогава трябва да разберете какво е първоначалното деяние за това, за да получите в крайна сметка и благословението на Йосиф. Важно е да запомните, че Отец използва всички изпитания и скърби, без значение колко нечестни могат да бъдат те, за да ви издигнат  и да ви отведат на ново ниво, но просто трябва да се отнасяте правилно към тях. Ако сме наясно с този факт, тогава започваме да разглеждаме всички изпитания като възможности за преминаване към ново ниво и голямо духовно изкачване. 

Погледнете сега  това, което аз наричам  "формулата на Йосиф".

ФОРМУЛАТА НА ЙОСИФ

Йосиф се сремеше  да угоди на баща си Яков и следователно - Небесния си Отец. В отговор на това желание да се угоди на Него, Отец облагодетелства  Йосиф, като направи да му се даде разноцветна дреха, като с това се подразумяваше призвание и отговорност. Независимо от това, Йосиф, който прие тази дреха, направи грешни заключения относно истинската й цел. В резултат на това Небесният Отец го изпрати на пътешествие, което бе  предназначено да научи  Йосиф на истинската цел на шарената горна дреха и да го подготви да използва пълнотата на потенциала, който се съдържаше в нея.

Целта на това пътуване беше да освободи Йосиф от самия Йосиф, да го спаси от всякаква самоувереност и да формира в него пълно и безусловно упование във Всевишния. И колкото повече биваше изхвърляно от Йосиф, толкова повече биваше наливано от Отец, в него. Кладенецът, затвора, страданието, унижението, лъжливите обвинения, отчаянието, предателството и т.н. - всичко това беше само инструмент, за да доведе Йосиф до точката, в която той щеше да разбере, че въпросът не е в него, а в дрехата, която той прие и облече на раменете си и онова, което тя  олицетворява: народа.

Целта на изпитанието е да се формира зависимост. Целта на пълната зависимост от Бога е тая , че човек трябва да Му се довери и уповае на Него. Целта на доверието в Бог е формирането на вяра. Целта на вярата е да станем по-ефективни служители на Божия народ. Целта да служим на хората е да ги приближим до Бога, за да може Той да ги благослови. Целият смисъл е да угодим на Бога. В момента, в който правим нещо, за да получим благословение, ние сме в  сферата на получаването, а  получаването-това  е форма на зависимост от това, което правим.

Отделянето от състоянието на истинска святост довежда до това,  Творецът да стартира процес, чиято същност е да ви изпрати изпитание, за да ви върне обратно към Него и да ви принуди да станете по-зависими от Него. Когато се намираме в режим на получаване на каквото и да е за нас си (съзнателно или несъзнателно), Творецът ще отговори с наказание, чиято цел е да ни доведе отново в съответствие на Неговата воля.

Ако получим нещо, което Той дарява като благословенията за другите, Той показва  добродетелната Си воля и ни издига на по-високо място, до по-силна позиция на влияние  в Неговото Царство.

Това именно се случи с Йосиф. Йахве искаше да се увери, че Йосиф зависи изцяло от Него.

Той издържа изпитанието в къщата на Потифар и достигна пълния си потенциал в тази сфера. Въпреки това, Йосиф все още не бе достигнал пълнотата на неговия потенциал от гледна точка на целта на неговото предназначение, затова Отец допусна той да премине още веднъж през процеса на наказание. Това беше направено, за да доведе Йосиф до още по-дълбоко разбиране за Божието присъствие и да осъзнае по-осезаемо  пълната си зависимост. Веднага след като Йосиф бе подготвен за следващата си мисия (заключителната мисия), той бе освободен. Но първо трябваше да се научи на зависимост, доверие и вяра, за да изпълни основната си мисия: да служи на народа с хляба на живота.

Искате ли да достигнете пълния си потенциал? В този случай помислете върху тази формула, която възвиши Йосиф до позиция, от която той можеше да реализира вече пълния си потенциал, и я запомнете. Помолете Отец да формира във вас желанието да получите нещо, заради служение към другите. Погледнете обстоятелствата като възможност да преминете на ново ниво и да станете напълно зависими от Бога.

Джим Стейли

Следва продължение!