ФОРМУЛАТА НА ЙОСИФ, ЧАСТ 2

Порция Тора "Ваигаш"

Част 2

В  част 1  на нашето изследване разбрахме какво наистина желае "Пребиваващия зад кулисите" и изяснихме защо Той позволява изпитания по "жълтия тухлен път" на нашия живот. Научихме, че Неговото единствено желание е да формира в нас пълна зависимост от Него, която да произведе необходимата надежда и вяра, което най-накрая ще ни позволи да служим на Неговия народ по най-благоприятния за Него начин. Открихме, че съсредоточаването в това да получаваме  нещо за себе си, в каквото и да е изразено то, ще доведе до още една ревизия на поведението ни, а това ще ни хвърли в нова ситуация, предназначена да поправи душата ни и да ни доведе до пълната зависимост от Бога. Това, което идва в нашия живот, трябва да бъде съсредоточено и върху другите, иначе никога няма да изпълним истинското  си и окончателно предназначение. Обсъдихме факта, че в живота няма почти никакви "черно-бели" обстоятелства и ние рядко сме сто процента прави или сто процента неправи. Всички ситуации са сложни и причините, които са довели до тях, са толкова разнообразни, колкото цветната дреха на Йосиф. Обсъдихме факта, че от наша гледна точка, човек като Йосиф може да бъде напълно невинен в това, в което е обвиняван, но когато става дума за зоркия поглед на Отец, той съвсем няма да е толкова невинен.

Ние съдим така: дали е прав  човека или не е прав, виновен ли е  или невинен, но Отец вижда само способността или неспособността на човек да осъзнае потенциала си за осъществяване на своята мисия. Ние се отнасяме към Бог като към Универсален Съдия, Който е готов да ни подведе под отговорност, да накаже и да ни признае за негодни, когато нарушаваме Неговите заповеди. Но всъщност Той не  гледа на нас като на добри или зли, послушни или непослушни . Ние за Него сме разбитите съдове, които се нуждаят от Неговата божествена помощ, за да стигнат до състояние, в което ще могат да задържат и поместят в себе си колкото може повече от Неговата Светлина. Нашето послушание се определя само от метода, избран от Бога, за нашето възвисяване.

Бог се опитва да ни доведе до състоянието, в което душите ни ще бъдат поправени, така че Той да може да ни благослови с всичко, което иска, и ние да успеем да изпълним нашето предназначение на тази земя, в пълнота. За да постигне това, Той използва главно изпитания и скърби. Гледайки човека, който преминава през изпитание, ние виждаме само някой,  който вероятно е съгрешил. По този начин ние заемаме позицията на приятелите на Йов. Но когато Йахве погледне човека, Той вижда само потенциала и следователно за Него няма значение дали някой е бил наказан за грях или по някаква друга причина. Мотивът Му е да извиси този човек, като го измъкне от мръсната кал. Може би ще трябва да използва изпитание, обусловено от конкретен грях. Или просто може да позволи на врага да атакува някого на основание, че е станал неефективен поради наследство, получено от предишни поколения или поради общото падение на човечеството. Какъвто и да е конкретния случай, крайната цел на Бога остава непроменена: издигане на децата Му на по-висока позиция. Човек, гледайки някаква ситуация, съди за осъждение, но Бог, докато сме на тази земя, винаги съди за възвисяване. Ето защо, след като сме решили да поемем ролята Му и да осъдим някого, ние самите биваме съдени по същия начин. С нас ще се отнесат по същия начин, както ние решаваме да се обхождаме с другите.

Фактът, че основната цел на Твореца е нашето възвишаване, ще  присъства завоалирано, но като основен мотив, до края на тази статия. Ще се съсредоточим върху основното изпитание, което Йосиф трябваше да премине, за да докаже своята готовност да премине  на ново ниво в Царството Му. Позволете ми да ви напомня, че такова  повишение никога не се дава просто заради самото повишение.

То се дава само и единствено заради  служение. Благословения идват, когато споделяме с другите тези благословения, с които Бог изобилно възнаграждава всички, които заслужават повишение.

Подхождайки към Битие 45 гл., ние видяхме, че всички изпитания на Йосиф преобразуват сърцето му до състояние, което му позволява да премине  последното изпитание. Ще успее ли да прости на тези хора, които  Бог използва за да му нанесе  скръб, която му причини толкова много болка? И не само да им прости, но ще може ли и да ги благослови? Може ли той да стане Йешуа, Който щеше да  дойде и да вземе върху Себе си техните грехове, благославяйки проклинащите? Ще може ли да покаже любов към онези, от които не е виждал любов? Само тези, които са способни на това, могат да бъдат признати за наистина достойни да получат такава висока позиция в Царството Му.

Битие 45:4-5

"Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота."

Накрая, след всичките години, прекарани в затвора, Йосиф достига състояние, според което той е способен да погледне с Божиите очи и да разбере Неговата воля.Най-сетне той е станал напълно зависим/ от Него/, изпълнен с надежда и вяра и осъзнал, че призванието му е да служи на народа. Йосиф видя, че низкото му положение всъщност е било благословение. То е било една завоалирана проява на благосклонността на Всевишния, служеща за въздигането му, чрез което той от своя страна започна да възвисява другите. 

Но преди да достигне до това състояние, в което да успее да използва пълния си потенциал и да получи повишаването, Йосиф трябваше да прости. Нека да разгледаме няколко фрагмента от Писанието и да анализираме оригиналния език по отношение на такава важна дума като "прошка".

Матей 6:12

"...и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници"

За първи път думата "прощавам" е спомената в Новия завет тук, в молитвата "Отче Наш". Йешуа ни показва пряката връзка между прощаването на нашите дългове и начина, по който ние прощаваме на другите. Само с два стиха по-долу Той развива тази мисъл по-нататък.

Матей 6:14,15

"Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения."

Очевидно прощаването на другите е ключът към нашето собствено опрощаване. Това е именно същността на историята на Йосиф. Той не можеше да се възвиси, докато не прости на братята си и на всички, които участваха в процеса на интензивното му "обучение".

В Евангелие от Матея 18гл. се намира притчата за човекът, който дължал на господаря си десет хиляди таланта, което отговаря приблизително на сегашните  6 милиона долара. 

Той помолил господаря си за милост и господарят му решил да му прости този дълг. След това същият човек излязъл на улицата, видял един, който му дължал сто динария, приблизително равна на сегашната заплата за 100 дни, и го хвърлил в тъмница, за да изплати дълга си. Научавайки как е постъпил този човек, след като му е бил опростен огромния дълг, господарят му го хвърлил също в тъмницата и го предал даже на мъчителите, да го измъчват докато се изплати всичко, което е дължал изначално. Веднага след притчата Йешуа казва: "Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас , ако всеки от вас не прости от сърце на брата си" (Матей 18:35).. Схващате ли идеята? Ние трябва да простим от сърце. Има много други части от Писанието, които бихме могли да разгледаме относно това, но нека сега разгледаме само гръцката дума, преведена тук като "да прости", и да видим какво можем да открием.

Основната дума за Новозаветния термин "прощавам" на гръцки звучи като "aфиеми", а основното му значение е "да отмахне" или "да отпрати".

Превежда се и като: "пускам, игнорирам, пропускам, отказвам се, повече не пазя, оставям на мира" и т.н.

Гръцкият език ни казва, че прощаването на някого означава "отмахване" на дълга му  завинаги. Ето как Бог постъпва с нас.

 Той отхвърля нашите грехове, толкова далеч, колкото е далеко изтокът  от запада. Предвид факта, че само Бог може да прости грехове, не съществува дума, описваща способността на човека да прощава грехове. Единственото, което можем да направим е да ги "снемем" от нас си. Следователно не бива да се изкушаваме да съдим конкретна ситуация, защото

 рискуваме да направим един несправедлив процес и да  навлечем същия съд на себе си. Отхвърляйки дълговете на други хора, ние разделяме греха от грешника и позволяваме на Всевишния да бъде Върховният съдия в ситуацията.

А сега нека се обърнем към иврит - и ние окончателно ще разберем концепцията за прошката в светлината на темата на нашия разговор и ще видим как се вписва във формулата на Йосиф. По ирония на съдбата, първото споменаване на думата "прощавам" в Библията, е именно в края на тази история за Йосиф.

Битие 50:15-21

"А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, ПРОСТИ молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно."

Този път братята помолиха за прошка, признавайки вината си и големия си дълг, в който се оказаха пред по-малкия си брат. Независимо от това, трябва да погледнем внимателно думата "прости", което на еврейски звучи като "наса". По ирония на съдбата това означава "повдигане", "носене" / ей с това се занимават и космическите кораби на НАСА :) /. С други думи, думата "наса" означава "да се издигне, възвиши".

По-рано видяхме как Йосиф беше възвишен в цялата тази ситуация за изпълнението на неговото предназначение и разгледахме формулата, с която Творецът ни отвежда  на едно ново ниво. Всичко това се свежда до думата "наса", което означава "прощавам" на иврит. От гледна точка на еврейския мироглед, прощаването - това означава не само да отхвърлиш дълга, но и да вдигнеш длъжника. Взимайки решението да "изоставиш" престъплението, тоест, да простиш, всъщност ти издигаш нарушителя като приношение на Бога, като му позволяваш да Той да постъпи с Неговото творение, както Той сам пожелае. Ние нямаме способността да познаваме всички нюанси на обстоятелствата, които подтикват някого да действа с нас по начина, по който  го  е направил, причинявайки ни болка. Ние  знаем онова, което виждаме и чувстваме, но това не е цялата история.

Последният параметър във "формулата на Йосиф" е издигането на онези хора, които са ви обидили. Как да направите това? Много просто.

С помощта на молитвата. Когато не можем да направим нищо в дадена ситуация или за някой човек, можем само да "оставим всичко всецяло" на нашия Отец. Така започваме процеса на издигането си на ново ниво, което ще ни освободи и възвеличи. В Матей 5 това се изразява по следния начин:

Евангелие от Матей 5:44-45

"Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните"

Какво? Къде да видим това? Да благославяме враговете? Да дадеш благословия  на мразещите?

Приятели, това е тайната на успеха в Царството Му. За да реализираме пълнотата на своя потенциал, трябва да "издигнем" нашите врагове, а не да ги унижаваме. Трябва да се молим за тях, а и не само да се молим, но да ходатайстваме, както бихме ходатайствали за смъртно болен близък човек. Само когато можем искрено да направим това, оковите на гнева и горчивината ще паднат от нас и ще бъдем "възнесени" на орлови криле. Именно така вие прощавате на някого. Вие следвате "формулата на Йосиф", която всъщност е идентична с формулата, използвана от Йешуа.

Аз съм убеден, че Бог именно заради това не може да ни използва в пълнотата на нашия потенциал, защото ние  не осъзнаваме липсата на прошка към нашите длъжници. Ние не сме "понесли"  греха им, както направи Йешуа, както и не "ги възвишаваме"  в молитва, и затова никога не достигаме славния момент на възкресението, изпълнен със сила и светлина. Истинския успех ще дойде когато ние станем напълно зависими от Бога, което ще доведе до упование, което пък води до вяра, която ще ни въведе в тайния параметър: решението, което трябва да приемем в резултат на кризата, която от своя страна ще ни доведе до нашето крайно предназначение. Що се отнася до хората, този таен параметър се нарича "прошка, прощаване".

Прощавайки, ние се оказваме на борда на космически кораб, който се втурва към Славата. Непрощавайки, оставаме на площадката за изстрелване и Отец ще създаде нова криза в живота ни, за да ни даде още един шанс да преминем на новото ниво.

 Христос умря за грешниците - Праведният за неправедните - да ни доближи до Бога. Ако искаме да се включим наистина в силата на Неговото възкресение, тогава ние трябва да споделяме Неговите страдания. Трябва да вземем предвид последните Му думи за прошката и да ги направим наши собствени:

"Отче, прости им, защото не знаят какво вършат" (Лука 23:34).

В част 3 от тази серия от статии, ще обсъдим причините, поради които ние се проваляме на изпита си, както и ще говорим как да избегнем този капан, като ни понижава на доста по-ниско ниво.

Шалом,

Джим Стейли

Следва продължение!