Да срещнеш съдбата си

Ваишлах : И той отиде...

В тази седмична порция Тора бих искал да се съсредоточа върху няколко различни теми. В началото те може да изглеждат несвързани, но вярвам, че връзките ще се задълбочат, когато се потопим в нещата.

Историята започва с това как Яков напуска дома на Лаван. Той е работил повече от 20 години за двете си съпруги и целия си добитък. И всичко това беше основано на факта, че Яков избра да заблуди брат си Исав, както и баща си- както за наследството, така и за благословението към първородния. Тази измама го накара да бяга за живота си, отивайки в дома на чичо му Лаван. Но докато бе в къщата на Лаван, самият Яков беше излъган. На сватбената си вечер, след като работи за Рахел в продължение на седем години, той вместо нея получи сестра й Лия. Старата поговорка "всичко се връща" определено би била подходяща за Яков. Но историята е много по-дълбока. И за да може Йахве да използва Яков по начина, по който желае, Яков трябваше да бъде очистен от греха си веднъж завинаги.

Яков стана невероятно богат, докато беше в дома на Лаван. Всичко, до което се докосваше, изглежда се превръщаше в злато. Той използваше и интелекта и хитростта си за да отгледа стадата и да съгради собственото си домакинство, така че когато си тръгнал, той имал толкова овце, че можел да си позволи да даде на Исав двеста кози и двеста овце с агнета, заедно с много друг добитък. Нека видим разказа в Битие 32 глава. Най-напред, учудващото е, че текстът веднага казва: "И Яков тръгна по пътя си и Божиите ангели го срещнаха. Когато Яков ги видя, каза: "Това е войнството на Бога" (Бит. 32: 1-2). Това е важно, защото това в действителност е неговата първа стъпка обратно, към земята на предците му, от която Бог го призова.

ВЪПРОС: Как се отнася това последно изявление към вашия живот? Как вие се връщате обратно в земята на предците си?

Ако следвате Елохим на Израел и имате желание да научите истината на Тората и как цялата Библия е напасната едно след друго, тогава вие се връщате обратно към земята на вашите предци. Живели сте живот на измама, без да го знаете, но Бог ви е призовал да се върнете обратно у дома, в земята на наследството ви. Може да стане видно, че сте благословени, както Яков беше благословен. Но това негово благословение щеше да бледнее в сравнение с онова благословение, което Отец искаше да излее върху Домът на Израил, в течение на поколенията.

Така че първото нещо, което научаваме за такова пътуване обратно към родината е, че Бог иска Яков, а и ние - да знаем, че Неговите ангели ни съпровождат. Той е с нас. Той иска да знаем, че ние не правим това опасно пътуване сами. Ние го правим с небесните домакини, разположени около нас. И честно да си кажем, Яков е пропуснал целия смисъл на присъствието на ангелите. Защо небесното войнство го заобикаляше? Защото очевидно имаше нужда от защита при нападение! И точно това се случва много пъти- когато врагът вижда някой, който се връща към корените си, веднага атакува. Но не бива да се страхуваме, понеже Небесното войнство е с нас.

На второ място, важно е да се отбележи, че Яков обявява на глас, че "това е Божий лагер"/ стан, Божие войнство, домакинство, в тоя смисъл, бел.ред./. Това е важно, защото в онези дни биха го нарекли "лагерът на Яков". Но Яков е започнал духовното си пътуване, като е обявил, че домакинството /станът/, не е негово и не той е висшия Авторитет.

В живота ни е от решаващо значение да направим същото изявление за нашите собствени домакинства. Трябва да обявим на врага и на Бога, че ние не сме управляващите. ТОЙ е. Трябва да приемем напълно този факт и да заявим, че това е "Негов лагер/стан/" и че Той има право да направи всичко необходимо, за да има успех. Много често казваме, че следваме Бога, но в действителност ние сме тези, които взимаме всички решения, в опит да останем в контрол. Яков направи това, което Йахве искаше да бъде извадено от него. Той изрече заявлението с устата си, но гледайте какво става след това. Битие 32:6-7 "А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини.."

Значи Яков просто вижда ангели около себе си и заявява, че Елохим (Великия Съдия) е от неговия лагер. Но при първия признак на беда той незабавно се връща към неговото си ръководене, като се подчинява на старата си природа и се опитва да манипулира изхода от ситуацията, чрез познатата си хитрост.

ВЪПРОС: Колко често правим същото? Колко често имаме големи опитности с Бога и след първия знак на бедствие се опитваме да атакуваме проблема със собствения си интелект, вместо да прибегнем при Него в молитва? Можете ли да си спомните за момент в живота си, когато сте действали точно като Яков?

Ангелите бяха навсякъде около него. Яков беше заявил с устата си, че Бог е в контрол, но избра да се справи сам с проблема. ТОВА именно Бог трябваше да извади от Яков. Тази характерна черта на тичане и боричкане в житейския му път, насилване на нещата да се случат, пробивайки си път през заключени врати -трябваше да спре. Трябваше да се научи как да остави Йахве да води, а той да Го следва и да се доверява на инструкциите на Всемогъщия.

И вижте сега какво се случи, когато Яков забрави Кой беше с него. Духът на страх се появи и го накара "да се страхува силно и да се ужаси". Но ние не трябва да позволяваме на страха да се намесва в нашия живот. Защото, ако Бог е за нас, кой може да бъде против нас?

2 Тимотей 1:7 "Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение."

Страхът не е от Йахве. Страхът се ражда от липсата на доверие в Този, който е създал небесата и земята. Ако бихте имали имали петдесет МОРСКИ ТЮЛЕНИ около вас, навсякъде, където бихте отишли, трудно ще е да се страхувате от един човек, който е против вас. А сега представете си, че имате Небесното войнство зад вас, което ви подкрепя и е готово да се бие за вас където и да отидете. Няма страх за тези, които знаят, че Бог е с тях. Няма скръб, няма изпитание, реално нищо не може да създаде страх в нас, когато наистина знаем и разберем Кой е с нас.

И какво се случи с Яков, поради този страх? Цялата му група/ стан, лагер / се раздели на две. Страхът разделя. Виждал съм това безброй пъти и дори съм го преживял в собственото си служение. Когато онези, които са обхванати от страх, действат подтикнати от него, лагерът винаги ще свърши в разделение. Страхът е демоничен дух, който има една цел: разделяне и завладяване. Той ви отделя от властта и любовта на Бога и ви води в състояние на изолация, където вие вършите неща, далеч от логиката и блуждаете. Именно този плътски способ, по който Яков процедираше в стресовите ситуации, Всемогъщия искаше да изтръгне от него. И Той как реши да направи това? Принуди го да се бори.

Битие 32:22-32 "22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше. 24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, 25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. 26 Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш. 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. 29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. 30 И Яков наименува мястото Фануил/Пенуел/, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. 31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила"

ВЪПРОС: Знаем, че Яков се е борил с Бога. Но ЗАЩО се е борил? Защо е трябвало да се бори с Ангела на Господа, цяла нощ? Отделете минута и обсъдете това.

Така. Яков изпрати всички през реката, но той остана от тази страна на Явок. Той нямаше представа, че небесните ангели вече са били изпратени да се погрижат за Исав и да променят сърцето му. Цялото му семейство се готвеше да посрещне благословението, но Яков изостана отзад и беше уплашен, обхванат от страх. Защо?

Истината се заключава в това, че Яков бе предопределен от раждането си, да получи първородното благословение, но той избра да го вземе по преки пътища и да използва своята изобретателност, за да предизвика нещата да се случват. Той никога не позволи на Йахве да направи това, което трябваше да се случи, по Неговия начин. Изглеждаше сякаш Яков побеждаваше всеки път. Но стига толкова. Не му беше позволено да получи още едно благословение чрез лукавство. Сега той трябваше да се квалифицира за благословението. Трябваше да се изправи пред страховете си. Той трябваше да се срещне с Бог лице в лице и да надделее. Не му беше разрешено да прекоси тази река, без първо да се изправи срещу себе си и начина, по който обикновено реагира в ситуациите.

Без съмнение, този ангел е бил около него, в стих 1 се споменава за това, но все едно- Яков напълно е забравил за него. Така, че Бог реши просто да се изправи направо срещу него, за да може той да види, че Го е имало там през цялото време. ТОЙ. Бог искаше да промени начина, по който Яков се движеше във времето. Той искаше да промени начина му, по който виждаше ситуации и как гледаше на живота. Ние не трябва да вървим с виждане, а с вяра, а Яков не знаеше какво точно означава това. И Йахве му каза да се върне в земята на бащите си. Нима ТОЙ не видя, че Яков се готви да се срещне с брат си, доста преди това? Не беше ли това в Негов контрол? Йахве знаеше всичко, което бе планирано за пътуването му, а всичко това беше само тренировъчно обучение, за да подготви Яков да бъде един истински водач на най-великия народ на земята.

Чували ли сте някога фразата: "Трябва да направите крачка назад, за да направите две крачки напред"? Точно това Бог планирал за Яков и точно по този метод Той ни тренира днес и нас. На Яков не му бе позволено да върви напред, докато не се справи с миналото си. Той имаше неразрешен конфликт. Той беше измамил брат си и никога не се бе върнал към това. На нас, като вярващи, не ни е позволено да отиваме на следващото ниво при Бога, без да оправим нещата и отношенията с брата си. Вижте какво казва Йешуа в Евангелие от Матей: Матей 5:23-24 "И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си."

Именно чрез този принцип Бог обучаваше Яков. Той позволи на Исав да дойде с четиристотин души, да заплаши Яков и да го накара да види истинския си грях и да дойде пред брат си с покаяние. Тази борба с Божия опит всъщност дава същия ефект, както когато ние сами сме били в дълбоко отчаяние и сме дошли пред Йахве с молитви и молби, помолейки Го да се намеси за нас. Когато Яков премина теста, той попита Ангела за Неговото име. Но Господ отговори, като просто даде на Яков ново име, което в еврейската култура има значение на: нова природа и нова мисия. Той се бе квалифицирал да пресече реката. Но това му струваше нещо. Господ докосна бедрото на Яков, за да се движи той с този дефект до края на живота си. Куцането е доста сериозно нещо. Куцането означава, че човек вече не може да се движи бързо. Куцането означава, че човек трябва да се опре на нещо за подкрепа. Куцането означава, че другите ще вървят напред, а вие ще вървите отзад. Точно това бе урокът, който Бог трябваше да предаде на Яков. За да се квалифицира за истинското си призвание, Яков трябваше да се изправи пред миналото си и да плати този дълг, а също да бъде обучен, че да се следва Бог истински, не трябва да се опира на собственото си разбиране.

Притчи 3:5-6 "Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти."

Това е то, което Яков трябваше да научи ... това е то, което ВСИЧКИ НИЕ трябва да научим. Яков вече нямаше да може да бърза пред Бога. Не му беше позволено да взема решения въз основа на това, което смяташе за правилно. Той трябваше да се опира на Бога за всяка стъпка и всяко обстоятелство, което изискваше решение. Той трябваше да се научи да престане да се опира на собственото си разбиране, а да признае Бог (Ти си Бог на този стан) във всичко, което той вършеше. Когато Яков научил този урок, името му било променено, той бил освободен от изолация си и бил оставен да пресече реката и да изпълни съдбата си. Това бил Божия план.

Знаете ли, докато седя тук и пиша това, не мога да не се смутя от факта, че виждам собствения си живот в историята на Яков. А може би и вие също. Мога да се оприлича на Яков в много отношения. Когато влязох в служение на пълен работен ден, движех се със 100 мили в час и трябваше да вземам много решения в движение, за да бъде всичко в ред. Аз заявих, че Бог е Бог на моя стан, но се опирах на собственото си разбиране. Когато Бог ме призова да пресека реката и да отида на по-високо ниво в моето призвание, аз бях принуден да се изправя първо пред миналото си. Когато избрах да пренебрегна тихия, слаб глас на Светия Дух, Който ми казваше да не отивам да работя за тази компания през 2007 г., нямах представа, че това ще бъде моят "момент с Исав". Точно това мое решение ме заведе в изгнание, далеч от семейството ми. Защото се осланях на собственото си разбиране и МИСЛЕХ, че върша правилното нещата, а Духът ги знаеше по-добре и се опита да ме предупреди. Това неподчинение щеше да ме доведе до мястото, където трябваше да се боря с Бога. Ако издържа теста, бих се събрал отново със семейството си и бих се срещнал с моето призвание от другата страна на реката.

Когато Бог се намесва в нашия живот, това е само в наша полза. Това е така, защото Той желае да постигнем пълния си потенциал в Него и защото Той иска да ни използва, за да изпълним определена съдба. Всички ние сме Яков, в един или друг момент, но някои от нас се вписват в личността му доста повече. Но когато всичко вече е казано и извършено, за да може всеки от нас наистина да се доближи до Бог и съдбата на собствения си живот, ние трябва да отхвърлим духа на страх и горчивина и да приемем новото име, което Той ни е дал. На нас ни е дадено името Израел по някаква причина. Това означава "онези, които се борят с Бога, управляват с Бога". Никой не пресича реката, за да влезе в своето наследство, докато не се изправи пред себе си, не обърне внимание на миналото си и не се изправи пред Бога. Единственият начин да управляваш истински с Него е да се бориш с Него. Дали се борите с Йахве за нещо точно сега? Добре. Вие сте на път да влезете в Обещаната земя с ново име. Попитайте Го какво иска Той да научите чрез тази борба. Сравнете го с шаблона тук, в тази история на Яков. Научете го. Знайте го. Изживейте го.

Шалом, Джим Стейли