Празникът Шатроразпъване, част 3

Церемонията "Възлияние на водата"

Тази церемония е може би една от най-мощните и невероятно пророчески церемонии във всички библейски времена: церемонията по възлиянието на водата. Това става по време на празника Сукот и без съмнение е най-популярната част от седмичното празнуване. Всъщност древните еврейски мъдреци категорично заявяват: "Който никога не е виждал тържествата по церемонията на " Възлиянието на водата", никога не е изпитвал истинска радост в живота си" (пак там, 5,1). Казват, че светлините от празника в Храма някога били толкова ярки, че предизвиквали сенки в селата, на шест мили далеч! Какво ще да е било това празнуване в празненството, което го е правило толкова сюрреалистично, толкова фантастично, че някой да каже, че ако не сте участвали в него, никога не сте изпитвали истинска радост? Какво е това водно възлияние и защо се явява толкова важно за нас днес? Е, точно това ще научим сега.

Първият елемент към разбирането на церемонията по Възлиянието на водата, се състои в това да разберем малко повече за водата. Преди всичко водата е била по-ценна от златото, в древните времена. Около нея се оформяли градове и селища, поддържани от именно нея, а в някои случаи дори войни се започвали заради нея. Ако вие контролирате водата, можете лесно да контролирате и хората. От нея идва поддръжката на целия живот. Тя или идва от дълбините в земята или от небесата горе. Реколтата за хората, животните и животът им, зависели от всяка капка. Всъщност водата е толкова тясно свързана с живота и той е толкова зависим от нея, че самата дума "вода" в еврейски език се съдържа в думата за небеса. На иврит вода е "маим"/ма -им/,а думата за небеса е "шемаим", и съдържа думите " шем" и "маим". "Шем" означава име, а "маим" означава вода. Така че думата шемаим (небеса) означава "вода, която идва от името", или по-конкретно Името над всички имена.

Древните израилтяни бяха напълно зависими от Йахве, за да им изпрати дъжд. Когато са били роби в Египет, те са били принудени да задвижват водни колела, за да може водата от водоемите да проникне в полетата. Бог им обещал, че в Обещаната Земя, Той ще се грижи за дъжда и те никога повече няма да трябва да се правят на хамстери.

Преди да продължим, нека да спрем и да разгледаме това за секунда. Водата практически, почти винаги е свързана с благословението, поради своята интимна връзка с живота. Първият път, когато се споменава за водата в Библията, е в казаното, че "Божият Дух се е издигал над водите" (Битие 1). Затова може да се заключи, че когато Бог е помазал някого, в живота му потичат живи води, които донасят живот на всеки, до когото се докоснат. С други думи, неговото помазание не е произведено, манипулирано или самогенерирано; то просто тече от него, както се получава и с шемаим (небесата). Колко често ние се движим по хамстерските колела на живота, опитвайки се да произведем нещо за себе си или за Бога, когато през цялото време Неговото желание е Той да свърши цялата упорита работа, а ние просто да останем в правилното положение, за да го получим?

Помазването идва от правилното ни стоене в съответствие с небесния резервоар, от който тече цялата вода. Ако сме под капката, ще видим славата! Повечето от нас прекарваме времето си, опитвайки се да изпитаме Бога чрез нашите собствени методи, вместо да прекарваме времето си, като се стремим просто да бъдем в хармония с Него и Неговите пътища. Колко често изпреварваме Бога, опитвайки се да направим нещо, вместо да се доверяваме напълно на Него за решението (водата), което може да дойде само от Него? Когато наистина се спрем, повярваме и уповаем в Него за решението, водата просто ще дойде.

Сега да се върнем към нашата тема, откъде вземаха водата, която използваха за церемонията на "Възлияние на водата"? Можеше да я вземат от река Йордан. Това би имало смисъл. Можело да я вземат от Средиземно море, близкият кладенец и т.н., но не са го правили. Водата идвала от къпалнята Силоам, която беше в основата на връх Мория, на който стоеше Храмът. Това е бил басейн с размери един акър и неговите стъпала са открити до Храма, от археолозите. И тези от вас, които сте били с мен в Израел, знаят, че ние стояхме на тези стъпала.

Това е доста обширно място, с голяма история и преживявания. Именно в този басейн Йешуа изцели слепеца с калта, смесена със собствената Му слюнка. В тази къпалня всеки посетител на Храма е трябвало първо да бъде напълно потопен - да влезе нечист от едната страна и да излезе церемониално чист от другата страна. Била им е давана нова бяла роба, а после се изкачвали по хълма Господен, по пътеката на територията на Храма. Тази вода била избрана, помазана от Бога, през която всеки трябвало да мине, за да влезе в присъствието на Йахве. По подобен начин всички израилтяни трябваше да минат през Червено море, за да влязат в Неговото присъствие, под върха на Синай.

Всеки, който желае да дойде при Отец, първо трябва да премине през дълбоката, прочистваща сила на водата на Словото: самият Йешуа. След като се подчинят на Неговите очистващи води, дава им се нова дреха и им е възложено да се изкачат стъпалата на стълбата, докато стигнат до Славата. Минаването през водата е най- първата стъпка. Това е само първото стъпало. И никой никога не е имал намерение да остава там, в басейна, при подножието на хълма . Ние трябва да се издигаме от това, което е ниско, към това което е по-високо.

Псал 24:3 "Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа."

И така, нека пресъздадем сцената: в Йерусалим и в околните села са се събрали над един милион души. Има музика, танци по улиците и повече храна, отколкото можете да си представите. Това е прекрасна справедлива среда, единствена в света, в която свирят тръбите, децата играят, а равините поучават големи групи от хора, по целия град. Свещениците са облечени в най-красивите си одежди и жертви непрекъснато се принасят на олтара, през целия ден. До края на празника ще бъдат пожертвани седемдесет бика, като вспомняне за седемдесет народа по света. (Израилтяните били единствената култура в познатия свят, която действително се интересувала от останалата част на света, за да направи жертви и от тяхно име!). Цялата територия на Храма е украсена с клони от хубави дървета, отрязани от четирите вида, описани в Левит 23 гл. Навсякъде има зеленина и радостта, която изпълва въздуха, е почти осезаема. Несравнимо красиво е. Когато идва време за шествието, хиляди хора изпълват пътеките до и от басейна на Силоам. Те са там, за да станат свидетели на това великолепно събитие, докато свещениците слизат надолу от Храма, за да донесат голяма кана, пълна с вода. Тръбите тръбят; тамбурите, флейтите и лирите могат да се чуят над гласа на тълпата. Левитските певци са в пълен състав и хората пляскат и танцуват навсякъде.

И ето свещеникът застава на едно коляно пред водата, тълпата млъква, попивайки този велик момент. Каната влиза под повърхността на водата, загребвайки наведнъж достатъчно от чистите води, идващи от основата на планината. Сега водата ще бъде принесена и използвана за по-висша цел. Щом каната се издигне, тълпата отново започва ликува, а шествието, наподобяващо почти сватбено, върви нагоре по планината, към Божия дом.

Ликуващата тълпа достига храмовия хълм, минава през Водната порта и продължава към Храма. След като се върнат в дворовете на Храма, водата се занася във външния двор и нагоре по рампата до олтара, където свещеникът я поема с внимание. Когато се подаде сигналът, той ще излее водата в жлеб, който се върви по югозападния ъгъл на олтара. Но водата не е единственият компонент, в тази церемония. Друг свещеник носи елемент от огромно значение, който също ще се излее върху олтара в съседен жлеб. Този свещеник носи кръвта на жертвата и тя ще се излее точно по същото време, както водата. Тъй като кръвта е по-плътна от водата, жлебът за кръвта, който се движи успоредно на жлеба за водата, е с по-голям диаметър. Така и двете течности ще достигнат до основата на олтара точно по едно и също време.

Причините за тази церемония са много прости. В най-опростен смисъл, те бяха вид десятък. Вземаха части във водата, с която Йахве ги бе благословил, бе им дал, и ги изливаха пред Него, като начин да кажат "Благодаря Ти", както и да Го помолят за още една година изобилни дъждове за посевите им. Казвайки "Благодаря", това е част от процеса на даване и получаване, във взаимоотношенията. Израилтяните разбирали, че човек трябва да жертва, за да спечели. Даже и на някои да им се струва, че изливат напусто самата субстанция, която им носи живот, то те са знаят, че именно Йахве е Този, който носи живота. Това е бил техния начин да Го почитат, заради цялата Му грижа за тях, през цялата земна година.

Ние виждаме същата концепция в Матей 26, когато една жена, в къщата на Симон, помазва главата на Йешуа с много скъпо масло в алабастърен съд. Учениците бяха разтревожени, че тя напусто погуби толкова скъпо масло, но Йешуа внимателно им обясни духовното значение на жертвата, която тя прави. Може да е загубила скъпото масло, но Йешуа каза, че тя винаги ще бъде споменавана в проповядването на Евангелието - за спомен на това, което направи. Когато изпуснем нещо ценно заради Божието царство, наградата ни винаги е по-голяма от инвестицията. Малкото, в ръцете на Бога, може да се умножи експоненциално ( нарастващо) . Обзалагам се, че малкото момче е нямало и представа дори, че торбичката му, пълна с риба и хляб, всъщност ще нахрани пет хиляди души. Малките предлагания дават зашеметяващи резултати в Царството Му.

Този процес на възлияние на водата, взема нещо от най-ниската част на планината (т.е. водата от басейна Силоам) и я издига до най-високата част на планината: самият олтар в Храма. Цялата жертвена система се въртеше около вземането на нещо, което принадлежи на нас, и даването му на Бога, за да се превърне това, което е земно, в нещо с природа от Царството Му. Това е и смисъла на десятъка и принасяне на приносите. Когато "жертваме" това, което принадлежи на нас, ние предлагаме това, което е земно и го даваме обратно на Бога, като начин да кажем "Благодаря Ти" за цялото Му грижене за продължаване на живота ни. Както приносът, така и приносителя се възздигат по-високо , ако дарението се изпълнява с весело сърце.

В случая с церемонията по възлиянието на водата, двете най-скъпоценни, съдържащи се в живота, неща - вода и кръв - се изливаха в Божиите крака, така да се каже. И двете указваха поддръжката и основите на всеки един от членовете на Божия народ. Вода и Кръв. Работят заедно.

Йоан 19:34"Но един от войниците с копие прониза странично ребрата Му и веднага изтече кръв и вода."

Няма по-велико изпълнение на това красиво пророческо послание за водата и кръвта, течащи заедно, от онова случило се на самия Христов кръст. Там двата основни източника на живот бяха изляни на олтара, като благодарствен принос и инвестиция за бъдещето, защото Месията доброволно изля живота Си и като принос. Всички, които се стремят да бъдат спасени, трябва да участват пророчески в тази прекрасна церемония по Възлиянието на водата, която завършва с толкова много радост. Те трябва да бъдат потопени във водата на Словото и да приемат действието на кръвта на Йешуа. Водата и кръвта трябва да се смесят в самата тъкан на нашите души.

Едно от великите Писания, четено на последния Велик ден на празника, било Исаия 12 гл. Тя гласи следното: "В оня ден ти ще речеш: ГОСПОДИ, ще Те славословя, Защото, ако и да си се разгневил на мене, Гневът Ти се отвърна, и Ти си ме утешил. Ето, Бог ми е спасение; Ще уповавам, и не ще се боя; Защото Господ Иеова е моя сила и песен, И Той стана мое спасение. Затова с веселие ще начерпете вода От изворите на спасението. И в оня ден ще речете: Славословете Господа, Възгласете името Му, изявете между племената делата Му, Напомнете, че е възвишено Неговото име. Пейте Господу, защото извърши велики дела; Нека бъде познато това по цялата земя. Извикай и възклицавай, сионска жителко, Защото Светият Израилев е велик всред тебе."

Тази глава била главата, която определяла значимостта за церемонията по Възлиянието на водата. Истинската сила и значение на тази глава е в самият текст на иврит. Думата "спасение" в нашата английска Библия съответства на думата "Йешуа" на иврит - което е същото, както името като нашия Месия! Вижте как това променя всичко!

Стих 2: "Ето, Бог е Моят Йешуа и аз ще уповавам на Него и няма да се страхувам, защото Йах е моята сила и моята песен, и Той е също и моят Йешуа!" Стих 3: "Затова с радост ще почерпите вода от кладенеца на Йешуа!" Това прави последния стих истински жив, когато казва: "Извикай и възклицавай, жителко на Сион, защото Светият Израилев сред теб е Велик!"

Цялата глава е за Йешуа: да се доверяваме на Него, да извличаме от Него истинската вода и да Го хвалим, че е сред нас! Сега, когато знаем повече за възлиянието на водата на и нейната пророческа връзка с Йешуа, Йоан 7:37 оживява както никога преди.

Йоан 7:37 "В последния ден, този велик ден на празника, Йешуа се изправи и извика:" Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Който вярва в Мен, както казва Писанието, "от утробата му ще потекат реки от жива вода".

Точно тук в това изявление, Йешуа казва, че Той е водата, която те принасят. Той беше водата, която им даваше живот и ако някой пиеше от Него, никога повече нямаше да бъде жаден. ТОЙ беше целият смисъл на церемонията за Възлиянието на водата! Това всичко беше за Него! Той беше Вечният кладенец на Спасението, който идваше от една по-ниска позиция в основата на планината и ги въздигаше до върха на планината, там в съвършено общение с Него!

Церемонията по възлиянието на водата беше нещо, което правеха всеки ден на празника, и достигаше връхната си точка на последния Велик ден, в последния акт на изливане на водата върху олтара. С палмови клони в ръцете си, хората щяха да обикалят около олтара, докато свещеникът изливаше златната кана с вода от Силоам. На осмия ден обикаляли седем пъти около олтара, за да почетат седемте кръга около стените на Ерихон, които ги накараха да се сринат.

Тази церемония има дълбоки последици в нашия собствен живот днес. Ежедневно трябва да правим възлияние върху Божия олтар, като Му благодарим за всичко, което Той е направил и продължава да прави в нашия живот. Всеки ден трябва да помним кръвта на нашия Месия, която беше пролята и колко много се нуждаем от Неговата кръв да ни покрива всеки ден. Трябва да дойдем при Него с благодарност в сърцата си: с чисти ръце и чисто сърце. Ние не трябва да идваме пред Него с празни ръце или да бъдем "стиснати" в това, което Той ни е дал. Но вместо това трябва да горим от желание да дадем от плодовете на нашия труд, да кажем "Благодаря" на Този, който наистина заслужава нашата благодарност.

Това е времето да си спомним, че Духът Божий е Оня, който носи живот и изтича от нашите утроби, само когато пием от Неговия кладенец. И когато влагаме вяра в Него, великите стените около наследството ни се разпадат на земята, без да вдигаме нито пръста си даже.

Днес, този ден да ви бъде ден за очистване, в който да влезете по-дълбоко във водата на къпалнята Силоам, за да се потопите напълно във величието на това, което е Той онова, което иска да направи в живота ви. Възлейте себе си днес и гледайте как Той излива нещо много по-голямо за вас, което ще ви изпълни с препълнена мерка!

Шалом, Джим Стейли