В нашето духовно пътешествие с Твореца не може да има почти нищо по-вредно или по-разрушително, от това да бъде използван целият ни потенциал, за да владеем твърде много от земята. Матей 5: 3 казва: "Блажени са бедните по дух, защото тяхно е небесното царство." Тези думи се явяват не само богословско твърдение, но и формулата за това как наистина да притежавате всички съкровища на небето ... като станете бедни по дух. Но как изглежда това? Накратко, човекът трябва да се откаже от плътското желание на сърцето си да притежава земята.
Днес местоименията "на мен" и "мое" и постоянното прекомерно използване на "аз" само подчертава моята гледна точка: почти всичко в нашите лични светове се определя от границите на нашите притежания. Всъщност, по думите на A.Уилсън Тоузер: "Корените на сърцата ни са враснали във вещите и ние не смеем да издърпаме ни едно коренче, за да не умрем". Печално е, че това вечно изявление е било вярно преди сто години и все още е вярно и днес. Вярващите по света са обучени от обществото, че "нещата" имат значение. Аз също се бях оказал в тъжната истина, че коренът ми е стигнал твърде дълбоко в материалните притежания на тази земя. И изгубвайки всичко, трябваше най-накрая да разбера в какво се състои истинското богатство.
Дали предлагам да не бъдете богати или да придобивате много земни притежания? Абсолютно не. Светските притежания нямат нищо общо с духовността. Това е, когато тези ви притежания започнат да притежават вас самите, така щото отровата на тази опетнена земя лишава душата на човека от онова, което той наистина желае най-много. Няма по-добър пример за това от историята за Авраам и богаташа в Лука 16.
Авраам е бил богат с материалните неща на този свят, но той "не е притежавал" нищо. Когато Йешуа изпита богатия човек, като му казва да отиде и да продаде всичко, което има, за да влезе в Небесното царство, Той не създаваше нова теология, която да твърди, че за да влезе в Небесното царство, човек трябва да бъде беден. Той просто го изпитваше, за да види доколко душата му е свързана с притежанията му и колко много притежанията му "притежаваха" душата му. Това, в действителност, нямаше нищо общо с материалните неща, които онзи притежаваше, а по-скоро доколко здраво се държеше за тях. Къде беше положена неговата преданост? Той беше човек, който се е подчиняваше на заповедите външно, но силната му връзка с нещата на този свят не освобождавашее място в ръцете му, за да получи Божието царство. Той несъзнателно беше влязъл в идолопоклонство, в сърцето си.
И така, какво означава да бъдете "бедни духом"?
Човек може да бъде богат в този свят, пълен с цялото количество злато, сребро, овце и целия добитък на Авраам и Соломон, но ако духът на този човек се привърже към тези неща, то той няма да има място къде да приеме Царството небесно. Духът на човека трябва да се намери беден откъм нещата на този свят. Неговият физически човек може да е богат и банковата му сметка да е пълна, но вътрешният му човек не трябва да има никаква привързаност към тях. Както при изпитването на богатия човек, духовният човек не би трябвало да се интересува дали всички негови притежания ще бъдат отнети от него в един миг, защото разбира, че държи цялото Небесно царство в ръцете си. А точно това е всичко, което той наистина желае. Това е истинското значение зад израза "бедните духом ще наследят царството Небесно".
Позволили ли сте на нещата от този свят да определят кои те вие и да подкрепят несигурността ви? Смятате ли, че желаете нещо само заради това, как другите ще гледат на вас или за да ви помогне да се чувствате по-добре? Ако е така, аз ви препоръчвам да направите справка за това, колко от вашите вещи действително ви притежават. Помолете Отец да премахне "нещата" от сърцето ви, така че духът ви да стане беден. Защото само когато духът е беден, той е наистина богат.
Шалом, Джим Стейли Ноември 2017г.