Рождество, Ханука и Антихристът! Част 3

Част 3: Връзката между Рождество и Антихриста

РОЖДЕСТВЕНАТА ВРЪЗКА

Сега, когато познавате вече историята на Ханука, как е била празнувана през 1-ви век от нашия Месия и как я използвахме, за да открием, кога наистина Той се е родил, можем да насочим вниманието си към Рождествената/ Коледна част на тази история и да разкрием защо празнуваме Неговото Рождество на 25 декември. Нека продължим с нашата хронология от 1-ви век и ще забележите същия проблем, с който са се сблъскали Матитяху и Юда Макавей.

Когато се движим през 1-ви век, ние виждаме разколът, образуващ се между повярвалите евреи и неповярвалите евреи, което в крайна сметка довело до пълното откъсване от еврейския корен, от който е родено Християнството. И този разкол се разширил, когато всички били принудени да се раззбягат, при унищожаването на Храма през 70-та година, от н.е.

И тъй като все повече и повече езичници навлизали във Вярата на тази нова секта на Юдаизма, наречена Ноцрим (християни, наименованието идва от еврейското наименование на Назаряни-Ноцрим, бел.ред.), това оказало тежко влияние на вярванията. Благодарение на непрекъснатия приток на езичниците, се внасяли техните езически традиции и вярвания. А и когато Ноцрим не подкрепили еврейското въстание нито в първата война, която довела до унищожаването на Храма, нито в бунта на бар Кохба в 135 г. срещу римляните, в резултат на което били избити повече от половин милион евреи, това причинило фатален удар на еврейско-христианските отношения. Религиозните евреи, както и месианските християни, продължили да следват вярата си, но от този момент те почти се отделили като независими едни от други.

В стремежа си да се разграничат от еврейските си братя, езическите християни преместили празнуването на съботата в по-познатата им от тяхното езическо минало-неделя, докато еврейските християни поддържали библейския седми ден. Силното езическо влияние, срещу което Юда Макавей и неговите последователи се борели, за да опазят вярата, сега се завръщало...ОТНОВО.

До този момент никой не е празнува рождение на Месията, даже нямаме никакви исторически записи по този въпрос. Това, което знаем със сигурност обаче е, че Рим се покланял на бога на слънцето и денят му бил, както се досещате, 25 декември. В 354/362 от н.е. има запис в Римския календар за тази дата, че е била в чест на бога на слънцето. Това съвсем не е изненадващо, защото в много култури по света са празнували "прераждането" на слънцето точно в деня на зимното слънцестоене. И така, когато на сцената се появил римският император Константин, който се покланял на слънцето, тогава започнала невероятната промяната във вярванията, въпреки че той твърдял, че е станал християнин, че се е обърнал към Християнството, защото бил видял във видение кръст в небето. И в 321г от н.е. на събора в Никея, Константин променя : -денят на Шабат от събота в неделя (1) -променя Пасха във Великден (2 ) -обявява за демонично всичко еврейско, което юдейските християни на Изток / Юдея/ вършели, и обявява за "правилно и християнско" всичко, което западните християни / в Рим/ вършели (3 )

Затова, когато видим 25 декември в древноримския календар като празник на бога на Слънцето и знаем, че всички наши "християнски" празници са били определени от Римокатолическата църква точно в този времеви период от историята, то няма нужда от ракетен специалист, който да се произнесе и да ни каже, че 25 декември най-вероятно е избран нарочно, за да се опита да замести езическото служение към слънчевия бог, което е ставало именно в този ден.

И точно както във времето на Юда Макабей, още веднъж религиозните лидери се опитали да използват политически компромис, за да направят нещата "по-лесни" за всички. Но този компромис тогава струвал на Юда и семейството му живота. А ние сме налапали и кукичката и кордата и поплавъка. И не само, че сме преглътнали датата, но и не обръщаме внимание на факта, че коледната елха произлиза от езичеството и култовото поклонение. Религиите по целия свят използват вечнозелено или елхово дърво като символ на бога на слънцето, защото тия дървета остават зелени през цялата година. Дори украсяването й не е оригинално- то може да бъде проследено назад в Зороастризма: "Церемонията по украсяването на кипарис се провежда, и те приемат официално обичаите на своите предци, като искат здраве, дълъг живот и вярност към своята религия. Кипарисът в Зороастризма е знак за живот, поощрение, тъй като е вечнозелен. " (4)

Въпреки че тази статия не е задълбочена дискусия за произхода на всички орнаменти и парчета, които съпътстват Рождество, мога да ви кажа, че от дървото, през Санта Клаус/ дядо Коледа/, до елфите-почти няма нищо, което да не може да бъде проследено обратно исторически и сериозно да се постави под съмнение езическия му корен. За мен само датата е достатъчна. Преди си мислех : "Е, това няма такова значение за мен", докато не разбрах, че не аз съм Този, на Когото трябва да се покланям и в действителност няма никакво значение какво означавало това за мен. Само при мисълта, че празнуваме раждането на Месията в същия оня ден, в който древните езичници празнували и чествали бога на Слънцето, ми се свива и обръща стомаха.

Аз знам, че жена ми няма да е щастлива, ако променя рождения й ден в деня на рождения ден на моя бивша приятелка, само за да мога да "оползотворя" тази дата. Та колко повече Царят на царете ще отхвърли идеята да сменим рождения Му ден с този на един от неговите най-стари врагове?

ИЗКУПУВАНЕ НА НЕЩА, КОИТО НЕ СА БИЛИ НИКОГА НАШИ?

Защо християните смятат, че трябва да " изкупят" всичко, което е езическо?Единственото, което Бог някога е изкупил, това е Неговия народ и Неговата земя! За да изкупите нещо, то означава, по подразбиране, че е било нечия собственост преди това. Защо не сме запазили празниците на Господа такива, каквито ранните първи християни са празнували? Те поне се намират в Библията. Защо смятаме, че трябва да запазим нещо, изобретено от прото-Римската църква? Нещо, което в най-добрия случай може да се окаже неточно, а в най-лошия- езическо? Ние протестантите сме странна птица. Склонни сме да не искаме да имаме нищо общо с всичко католическо, но въпреки това се покланяме в деня, който е заменил съботата, запазили сме начина на причастието, точно както католици са ни научили, и следваме практически всеки празник, който те са изобретили. Мисля, че вече е момента за някой друг Мартин Лутер! Но аз се отклоних... Нека се върнем към заключението на нашата история за Ханука.

ВРЪЗКАТА С АНТИХРИСТА

Въпреки, че в крайна сметка ще има истински човек, който ще бъде наречен Антихрист, демоничният дух на Антихриста е жив, докато змията хапе петите на хората. Неговата задача е да накара Божия народ да спре да прави библейските неща по библейските начини, както и да яде от онова смъртоносно Дърво на познанието за добро и зло. Това е сместа от добро и зло, която е забранена. Ето такъв е плодът на това дърво, което уби човека в Началото и това се явява все още негова стратегия №1 и днес. По времето на Макавеите духът на Антихриста дойде под формата на гърците, които направиха всичко възможно, за да ослепят еврейския народ и да го направят по-гръцки / да го елинизират/, като го лишат от наследството му.

Имайки предвид това, нека да видим онова, което наистина се е случило при първата Ханука, за да видим как Антихристът всъщност се вписва в нашата история. За да намерим отговора, трябва да се върнем в Данаил 9 гл., където е описана всъщност "мерзостта на запустението".

Книга на пророк Данаил 9:27 "И той [антихристът] ще потвърди завет с мнозина за една седмица (7 пророчески години), а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите" ( в скобите са мои пояснения)

Данаил пророкува, че в средата на седемте години храмът ще бъде опустошен от мерзост, наречена "мерзостта на запустението". Невероятното е, че точно това е направил Антиох Епифан IV по време на бунта на Макавеите. За три години и половина от окупирането на Йерусалим, 1 Книга на Макавеите ни разказва, че гърците са поставили идол на Зевс на олтара, осквернявайки храма. Точно както пророчество в Данаил предсказвало, първото му изпълнение се случило в историята на Ханука, като пък предсказва как точно ще се случи и в края на нашата епоха.

Има ги всичките елементи. Ще има нападение над Божия храм (нас), където чуждестранен светски враг ще се опита да използва днешния паганизъм, за да накара Божия народ да направи компромиси с чистотата на оригиналната вяра и да ги постави в осквернените вече храмове, като създаде трудност за Светия Дух да се прояви в пълната Си сила и власт. И според автора, точно това е мястото, където сме днес. Без Юда Макавей и Матитяху и тези като тях, които решават да се изправят и да съберат войските, за да се противопоставят на тези компромиси и да поддържат храмовете си чисти, низходящата спирала на нашата вяра ще продължава дотогава, докато не стане неузнаваема спрямо могъщото си начало. Антихристът не се задоволява с това, че статуята на Зевс беше поставена на олтара в Храма преди повече от 2000 години. Тази змия все още се опитва да проникне в Божия народ и днес.

"КОЙ Е С МЕН?"

Историята на Ханука е една от най-впечатляващите истории в цялата История. Врагът може да има пълен контрол и всичките армии в света, но просто не може да се състезава с един човек, който е изпълнен с вяра. В тази история виждаме Евангелието в цялата си пламтяща красота. Това е история, която трябва да се разказва на всяко дете, всяка година. Тя ни напомня за собствените ни храмове и как трябва непрестанно да ги очистваме и да ревизираме нашите вярвания и нещата, които правим, за да се уверим, че не сме пропити от езическата култура около нас. Тя ни учи, че за да бъдем "Смелото сърце", първо трябва да имаме смело сърце: да излезем от традиции и порядки и да започнем да следваме истински нашия Господ, но не по начина, по който са вършели това нашите католически прадеди, а по начините на нашите истински църковни бащи, самите ученици.

Трябва да сме готови да се изправим срещу заобикалящата ни култура, дори и да е нашата собствена религиозна култура, и да призоваваме така, както Мартин Лутер направил, за връщане към Истината, цялата Истина и нищо друго освен Истината. Нашето бъдеще и това на децата ни, зависи от начина, по който избираме да почитаме Бог и да живеем живота си. Лесно е просто да плуваш по течението на реката и да продължиш да вършиш нещата, защото се чувстваш добре или защото винаги си го правил по този начин. Истинският "Смело сърце" /Уилям Уолъс /стана известен и дори се направи филм за него. Но той умря със смъртта на мъченик. А докато никой не иска това да му се случи, то трябва да се започне с някого. И ако не с нас, с кого? И ако не сега, тогава кога?

В последната част на тази серия, Част 4, ще споделя някои от идеите и традициите на Ханука, на моето семейство и ще покажа как те дълбоко повлияха на живота ни.

Джим Стейли

...........................

1. "История на Християнската църква" от Schaff, Vol. III, Ch. 75 2. Издаден Декрет, в писмо до Александрийската църква от Събора в Никея. 3. Лаодикийския събор, през 337г. от н.е., канон 29, цитиран в C. J. Hefele, "История на съборите на Църквата ", том 2, стр. 316.