БОЖИЯТ ТРЪБЕН ПРИЗИВ

Тръбата е без съмнение най-популярният инструмент, споменат в Библията. В древния Израил тръбата не е била само музикален инструмент, а инструмент, който обявявал както празника, така и войната. Какво е значението на този инструмент днес? Какво можем да научим от този древен символ? Нека разгледаме един от най-популярните стихове, които говорят за това.

1 Солунци 4:16"Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;"

Когато Месията се завърне, Словото казва, че мъртвите в Христос ще възкръстнат първи при звука на Тръбата. Можеше да каже "при гласа Му", но ТОЙ не казва това. Това ще е честотата на звука на Тръбата, която освобождава всички онези, които чакат възкресението на праведните.

Изход 19:13 След като каза на Мойсей, че никой не трябва да преминава бариерата около планината Синай, Йахве му казва: "Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината."

Това е първият път, когато думата "тръба" се използва в английските ни библии и се използва в контекста на призива на Бога към Неговия народ. Виждате ли връзката между 1 Солунци и събитието в Изход? И в двата случая Йахве използва тръбата, за да призове Своите хора при Него си. Интересно е, че думата "тръба" в горния стих е точно същата дума, използвана в обяснението за Юбилейната година - Йовел - и е единственият път, когато Библията я използва за звука на тръбата. Като използва тази дума и тук, Бог се опитва да каже на Своя народ, че церемонията по даването на закона Му, която трябваше тогава да се състои, приличаше на юбилей. В този същия момент, израилтяните НАИСТИНА се бяха освободили от робството в Египет и всички дългове бяха опростени. В момента, в който приеха завета и избраха да дойдат при Него, те бяха свободни. Във всеки момент след това, те ходеха в своето " спасение" и новопридобитата свобода. Годината "Йовел" също започва при звука на рог на овен, или тръба и е свързана с времето, когато Месията ще се завърне и най-накрая ще бъдем свободни, докато отново ще се изкачим на Божията планина, за да отдадем почит на Царя на царете.

Стените на Ерихон

В глава 6 на книгата Исус Навин, се описва историята на Ерихон. Исус Навин възлага на народа да обикалят града всеки ден в продължение на шест дни, докато свещениците свирят с рогове от овен. На седмия ден те трябваше да обикалят с ковчега на завета, докато свещениците свирят с тръбите седем пъти. На седмия път всички трябвало да извикат силно с горната част на белите си дробове и тръбите щяха да свирят по-силно. Това било тръбата, смесена с виковете на хората, поради чийто звук паднали стените на града Ерихон. Дали това е някаква мистична военна формула? Не, разбира се. Израилевият Бог даде да се разбере на целия свят, че портите на ада няма да надделеят над Неговия народ и че гласът на човека е свързан с тръбата. Това е важен факт, над който ще разискваме повече след минута. Освен честотата на звука на тръбата и чудото, което се случило с Ерихон, има нещо много по-важно, което Господ се опитва да разкрие. Защо Той ни разказва историята на израилтяните, обсаждащи Ерихон? Какво беше първоначалното Му намерение? Той не разказва нищо, без да има причина и всичко, което се опитва да ни научи, е свързано с нещо от Неговия характер. Това, което се случи в Ерихон, определено беше пример за нетрадиционна война.

Защо Йахве каза на Исус Навин да извърши това, когато израилтяните напълно превъзхождаха по численост град Ерихон? Те биха могли да превземат града с по-малко от половината от мъжете си, с които разполагаха и даже нямаше да има нито една загуба на живот. Защо трябваше да се занимават с това странно действие на обикаляне и надуване на тръби и викове? Можете ли да си представите, че сте израелтянски воин, готов за битка, и вашият главннокомандващ ви казва да стоите там и да викате, вместо да щурмувате града?

Имало ли е някога ситуация в живота, когато е имало някаква война пред вас, ситуация, която е изисквала от вас да предприемете действия, за да можете да преодолеете и превземете нещо? Имали сте отговорът под ръка, можело е без проблем да спечелите. Какво обикновено правим в такива ситуации? Действаме, нали? Следваме инстинктите си и вършим онова, което знаем и можем да извършим, за да постигнем поставените пред нас, цели. Какво правим, когато ситуацията е трудна и ние не знаем какво да правим? Ние идваме при Бога за помощ.

Изглежда, че идваме при Него за помощ само когато ЧУВСТВАМЕ, че имаме нужда от Него. Той се превръща повече в нещо като наша патерица, отколкото нашата ежедневна зависимост във всичко. Тази история ни учи колко много желае Йахве, ние да комуникираме и да се консултираме с Него ЗА ВСИЧКО ... всеки ден ... през цялото време. Историята на Ерихон ни казва, че Йахве е Бог на нетрадиционната война. Той воюва по различен начин от нашия. ТОЙ започна първата битка в Обетованата земя, показвайки, че ТОЙ е Този, който ще върви пред народ Си и Той има силата да покори враговете им. Той желаеше те НАПЪЛНО да се допитват на Него във ВСЯКА ситуация, независимо от това дали смятат, че контролират нещата и могат сами да го направят. Той искаше да се допитват до Него в стратегиите, преди да се заемат с каквото и да било.

Колко често се впускаме с главата напред в ситуацията, само за да разберем по-късно, че в басейна няма вода? Аз със сигурност имам и мой дял в ситуациите, в които хора ми сториха неща, които са несправедливи, небиблейски и дори разрушителни. В плътта си знаех точно какво би трябвало да направя, за да се "погрижа за това". Но Отец ме научи, че макар да съм в състояние "да превзема Ерихон", Той иска да се консултирам първо с Него. И в тези мои консултации с Него, Той ме насочи да правя нещата съвсем различно, отколкото обикновено. Ние понякога искаме отмъщение, докато Той в същото време иска справедливост. Когато вършим нещата по нашия начин, поставяме нас си пред себе си, и това замества Неговото желание да му се доверим и да Го оставим да се бие в нашите битки, за нас. Той знае какво точно трябва да се направи и кога. Неговите пътища са по-горни от нашите и много пъти нямат смисъл за нас, докато Той Сам накрая не реши да разкрие Своята стратегия.

ШОФАР

Най-често срещаното име за тръба в Библията е еврейската дума ШОФАР. В библейските времена шофърът се е правел главно от рог на овен, но може и да бъде от дълъг и извит рог на куду. И двете са били използвани за най - различни цели. Надували са ги на новолунията, празници, времена на война, да предупредят хората за нещо и за други важни събития. Били са създадени като инструмент за хвала и предупреждение. На иврит, шофар се пише: ШИН, ВАВ, ПЕЙ, РЕШ. В древния палеографски иврит, където всяка буква е била първоначално някаква картина със собствен смисъл, думата ШОФАР има много дълбоко значение.

Първоначално буква ШИН е изглеждала като огън или зъби и означавала “да погълне, всеобхватен огън, да унищожи или Ел Шадай; всеобхватния огън на Бога”.

ВАВ било пирон или щифт за палатка, което означавало "гвоздей, който да осигури, мост или да се свърже нещо...". ПЕЙ изобразявала "уста". И РЕШ се изобразявала като мъжка глава и означавала "глава" или "ново начало". Буквално Рош а Шана означава " Глава на Новата година". Когато сложите всичко това заедно, думата ШОФАР означава: "Всепоглъщащият огън Божий, свързан с устата, носи ново начало."

И най- учудващо е, че това е точната картина за Йом Т’руа, Празника на тръбите. Когато тръбата Божия се поставя в устата на един от Неговите слуги, тя носи ново начало и нова година. Когато Той дойде, яздещ на облаците и се чуе Голямата тръба, то тя ще обяви истинската "Глава"на човечеството и ще открие ново начало.

Псалм 3:4"С глас извиках, към ГОСПОДА; И Той ме послуша от светия Си хълм." Псалм 26:7"Слушай, ГОСПОДИ, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми." Псалом 28:6"Благословен да е ГОСПОД, Защото послуша гласа на молбите ми."

Тръбата на нашия глас е мощно оръжие. Той трябва да се използва по същия начин като шофара - за хвала и благодарност, в привеждането на молитви и молбите пред Него, както и в обявяването на война срещу врага.

1 Корринтяни 14:8 "Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?"

Всеки от нас е тръба на Бога. Озвучаваме нашите шофари и провъзгласяваме добрите вести, които променят живота ни. При това, ние трябва да сме убедени, че свирим по правилните ноти, и ясно звучи гласа на Бога, който говори чрез нас. Когато смесим гласът на плътта ни с Божия глас, звукът става неясен и обърква всички, които го чуват. Всичко става от вятъра, преминаващ през тръбата.

Откровение 4:1 "... И първият глас, който чух, беше като тръба, и говореше с мен ..."

Йоан казва, че самият глас на Месия звучи като шофар. Значи сега вече знаем чий глас наистина събори в онзи ден стените на Ерихон. Това не беше гласът на народа, нито звука от шофарите, които трубяха. Това беше гласът на Бога, който чрез гласа на тези инструменти, стана причина тези стени да се сринат. Тяхното послушание подбуди Духът на Йахве да се присъедини към тях и да направи онова, което те не можеха сами по себе си да сторят. Това не беше нито тяхната логика, нито тяхната мощ, но вятъра (Руах) Духа, духаше през тръбите, които направиха чудото пред очите им.

По същия начин Йом Т'руа, Денят на тръбенето с тръбите, е като обикалянето на израилтяните около Ерихон шест дена, тръбеейки с шофарите. На седмия ден гласът на Бога се присъедини към тях, стените паднаха и започна завладяването на Обещаната земя. В Писанието един пророчески ден е хиляда години. Гледано от времето на Адам, ние се намираме в края на шестото хилядолетие или в края на шестия ден. Обикаляме около този вражески лагер в продължение на шест хилядолетия и Седмия ден се приближава бързо.

И докато все още сме сами в тия последни "дни", окръжаващи врага и очакващи заповедта да "презаредим", този седми ден ще дойде и Месията ще дойде при звука на тръбата. Вратите на ада няма да Му устоят. Ще паднат пред нас и ще ограбим врага веднъж завинаги.

Захария 4:6"...Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите.."

Дотогава, добре е да помним, че силата на нашата тръба се крие в правилния вятър, който преминава през нея. Когато това е нашият вятър, то това е само топъл въздух, който издава неясен звук. Когато това е Неговият вятър и Неговият Дух, звукът е кристално ясен и няма вражеска крепост, която да му устои. Когато позволим на Йахве да действа вместо нас, да говорим само онова, което Той ни казва, със силата на любовта, всяко сърце ще се топи и победата ще е неизбежна!

Хаг самеах ! (Щастлив празник!) Джим Стейли