“Ваелех” Не бойте се!

Picture: Sergey Nivens © 123RF.com Второзаконие 31:6

" Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави."

Ако в Библията има стих, който би могъл да се кандидатира за титлата " шампион в тежка категория" сред всички библейски стихове, това е Второзаконие 31: 6. Това е един кратък фрагмент, съдържащ в себе си цялата сила на Божието сърце и посланието Му към всички Негови деца. Без съмнение това послание обхваща цялата първа половина на въпросната глава и Йахве така силно желае да стигне то до Неговия народ, че отново и отново повтаря тези думи по протежение на няколко кратки стиха. Първо Мойсей го каза на израилтяните, както видяхме в горния фрагмент. После го каза това същото и на Исус Навин, както е описано в стихове 7 и 8:

Второзаконие 31:7-8 "Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде....Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай."

ВЪПРОС: Какво заключение можете да направите въз основа на представените по-горе фрагменти от Писанието относно двата най-влиятелни духа / емоции, които мотивират хората да правят нещо или да не го правят?

Страх и отхвърляне. Като пастор, който консултира много хора, мога да свидетелствам за достоверността на фактите. Страхът насърчава човека да направи нещо, което никога не би направил в нормална ситуация, а отхвърлянето може да парализира живота му и да не да му позволи да изпълни предназначението си.

Тези факти са известни на Йахве. Ето защо Той говори тук чрез Моисей, в неговата заключителна реч малко преди смъртта му. Нека разгледаме оригиналната еврейска дума, преведена като "страх", и да видим какво можем да открием.

"Яре' " "Яре' " може да се преведе като "страх", "ужасно", "ужасяващо", "страшно", "пребивава в страхопочитание". Трябва да се отбележи, че това е една от онези еврейски думи, които могат да имат двойно значение. Тя може да опише както състоянието на страх (например когато се страхувате за живота си), така и състоянието на трепет, когато стоите пред някого с уважение. В йероглифната древна еврейска писменост, където на всяка буква съответства някаква картина, можем да видим и двете страни на тази монета. Думата "яре' " се състои от буквите ЙОД, РЕШ, АЛЕФ. Буква ЙОД първоначално е изобразявана под формата на длан, което символизира ръката, десницата на властта, Божията сила. На буква РЕШ съответства изображението на главата и все още означава "главата" или "началото" и до днес. Буква АЛЕФ е изобразявана под формата на глава на бик, което символизира силен лидер. Като ги свържем заедно, получаваме:

"Ръка на главата на силен лидер".

Във всичко това забележителното е, че не знаем какъв в действителност ще е резултатът от действието на ръката върху главата на лидера. Това може да бъде както ръката на помазание на лидера, така и коригиращата ръка. Думата "яре’ " съдържа многосмислови нюанси. Това е уважение и благоговение за онези, които имат власт над вас и могат и да ви благословят и да ви поправят. Такава именно е ролята на един добър Баща. В зависимост от действията на сина Си, Той може да благослови или да коригира.

Псалом 80:17

"Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си."

Това, без съмнение, е месиански псалом, говорещ за това, че Бог ще положи десницата Си върху Сина Си и ще Го направи силен. Но какво наистина означава това? Всеки път, когато виждаме как върху някого се възлага Божията десница, това може да е с цел поправление, както и с цел помазание. Но нима Бог Бог поправяше Сина Си? Или все пак си беше Ръката на помазанието?

Искам да ви предложа една идея, която може да изглежда необичайна, но предвид личния ми опит и принципите на Писанията вярвам, че е пълна с истина. Аз заявявам, че "яре' " е едновременно и помазание и поправление. Този принцип се вижда и в цялото Писание. Помазанието идва от поправлението. Точно както "ези" на монетата е неразделна част от "тура", Отец в отношенията си с нас, ясно се придържа към принципа на коригирането ЗА ТОВА, за да станем ние силни за Него.

Йов 5:17-18 "Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия; Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват."

След този стих Отец започва да разкрива, че "ръката върху главата" носи невероятни благословения. Тези благословения са толкова многобройни, че останалата част от главата е посветена на тяхното изброяване.

Евреи 12:7-11 "Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.... Защото те за малко време са ни наказвали, ....... а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него"

От представените фрагменти от Писанието можем да видим, че поставянето на Божията ръка върху вас не винаги е за нещо приятно. Всъщност може да е и много болезнено. Повярвайте ми: аз знам. Но Той не слага ръката Си върху нас с гняв. Той осъществява някакъв план в живота на синовете и дъщерите Си. Наказанието - ТОВА Е И процес на помазание. Но на нас от тази гледна точка не ни харесва, защото ние хората, винаги искаме да получим нещо просто ей така. Истината обаче, е тая, че колкото по- голямо е помазанието, толкова по-силно е действието на Божията ръка върху нас, за да унищожи повече от плътта ни. Ако ТОЙ иска вие да бъдете водопровод, трябва да почисти тръбите ви максимално възможно. Ние в Америка казваме: "Ако не потърпиш - няма да постигнеш", в духовната сфера тази поговорка е особено вярна. Бог дисциплинира онези, които обича, защото знае, че благословенията, които ще се излеят след наказанието (както се случи в историята на Йов), надхвърлят всичко, което можем да си помислим или да си представим.

ВЪПРОС: Изпитвали ли сте някаква болка в живота си?

Помислете за това, колко болка трябваше да изпитва Авраам, когато Бог му каза да пожертва единствения си син Исаак. Никой баща не може да си представи, как ще убие единствения си син. Емоционалната травма, причинена от това изпитание, със сигурност е довела Авраам до предела, но той не се отдръпна от Божията ръка, възложена върху му. Той упова на Бог и вследствие на това беше признат за достоен за призванието на живота му и потомството му стана многобройно, като звездите на небето.

Погледнете Яков и сериозното наказание, което претърпя в живота си. Наложи се Бог да му предаде урок, но времето, когато Яков го научи, беше когато вече напусна домът на Лаван, с любовта на живота си и огромното богатство. Освен това, благодарение на болката, преживяна от борбата с ангела, той бе счетен за достоен да получи нов статут "Израел" - патриарх на дванадесет сина, което от този момент се превърна в лайтмотива на цялата Библия.

Цар Давид също беше наказан, в резултат на което страда много, но това му донесе титлата, с която не беше удостоен никой друг библейски персонаж повече: "Човек по Божието Сърце".

Йосиф претърпя сурово изпитание, но тъй като не се отдръпна от Божията ръка, по-късно получи огромна награда.

Павел беше изхвърлен от седлото на коня си и ослепен за три дни. Вероятно това са били най-ужасните дни през целия му живот, защото е нямал представа дали ще остане сляп за остатъка от дните си. Но когато Божието наказание беше премахнато от Павел, той получи помазанието да стане такъв инструмент в ръцете на Йахве, че две трети от Новия Завет излязоха из под неговата писалка. Благодарение на Божията ръка за живота си, той беше натоварен с власт и помазано служение.

Но най-добрият пример е, разбира се, самият Йешуа. Той беше наранен заради нашите грехове и измъчван заради нашите беззакония. Той се научи на послушание чрез страдание и прие поправлението и Божията ръка в живота Си, за постигане на съвършенство, което му даде помазание, на каквото равно няма. И Йешуа изтърпя всичко това не заради Него си, а заради нашия грях. Той прие на Себе си нашето поправление, за да ни покаже нагледно какво се случва, когато останем под Божията ръка и не бягаме от Неговото любящо наказание.

Ние срещаме този принцип на Божието благословение ЧРЕЗ страдание в Писанието отново и отново. Очевидно страданието наистина е първата стъпка по пътя към благословението. Те така са и създадени, за да бъдат тежки. В известен смисъл целта им е да изпитват вашата вяра и издръжливост и да се опитат да ви изплашат. Бог позволява на врага да ви атакува, както в случая с Йов, за да види дали сте достойни за Неговите божествени благословения. Трябва да заслужим това благословение, дами и господа. Спасението е безусловно, но помазанието не е. В живота ви може да има призвание, но ако искате то да се реализира някой ден, трябва да заплатите, като приемете Божията ръка в живота ви. Ние сме родени в греха и Бог трябва да отстрани нашата воля за да освободи място за Неговата воля.

Кой генерал ще позволи в ръководството над стотици хора да наемат новобранец, който не е минал обучението надлежно до предела на човешките възможности? Даже и още в първия ден на срещата генералът да е видял този огромен потенциал в младия войник, това не означава, че той веднага е способен да изпълни "призванието", което е очевидно в живота му. Този новобранец ще трябва да усети ръката на генерала върху главата си. В реалния живот, когато един висш офицер вижда голям потенциал в някой новобранец, той обикновено е по-суров с този войник, отколкото с другите. Той ще бъде подложен на натиск, ще бъде строго съден и принуден да работи по-усилено от всички други новобранци. Защо? Защото офицерът иска да извлече от този войник огромния му потенциал.

ВЪПРОС: През какво преминавате вие днес? Не се ли опитва Бог чрез това да разкрие огромния ви потенциал?

Вие мислили ли сте някога, че е възможно страданието, което преживявате в този момент, всъщност да е процесът на събеседване за по-нататъшния ви напредък и получаване на благословението, за което се молите? Мислили ли сте за това, че Йахве е искал да ви благослови още по- рано, но Сатана се опитва да ви ощети на основанието, че не сте достойни да получите това благословение? Всичко това е вид тест.

Всички чуваме израза:" Върху този човек е положена Божията ръка". Но обикновено, казвайки това, ние имаме предвид само ония видими благословения в нечий живот. Но тъй като ние не разбираме напълно този Божий процес - как Бог благославя, ние не виждаме онова, през което този човек е трябвало да мине, преди да можем да забележим благословенията му. Хората виждат само готовия продукт - покритата със захарна глазура, безупречно украсена торта. Те не са видяли металните лопатки, разбиващи тестото, и разнообразните съставки, които насилствено са смесили с него и са го поставили в пещ, където е прекарало време, което му е изглеждало като цяла вечност. Диамантите се образуват в тъмнина и под огромен натиск. Златото се пречиства при много висока температура. Ковачът изсветлява среброто, държеейки го в огъня, докато започне да се разтопява. Виждайки в него отражението си, той незабавно изважда среброто от огъня, така че структурата му да не се разруши напълно. По подобен начин и Отец иска да придобием Неговия образ и често за това Той ни слага в огъня, докато достигнем точка, в която ни се струва, че няма да можем да издържим повече. Именно в този момент на пълно подчинение на "генерала" ставаме това, което сме предназначени да бъдем.

Сега, след като изяснихме всичко това, нека се върнем към речта на Мойсей към израилтяните, готови да преминат Йордан и най-накрая да си вземат наследството - наследството, за които те са били родени. Той им казва да не се страхуват. Защо?

Защото Мойсей разбирал, че наследството не идва просто ей така. Да, Йахве каза, че им е дава тази земя, но това не означаваше, че няма да се борят за нея. Това означаваше само, че са били призовани да я получат. Сега израелтяните трябваше да преминат изпитанието, за да докажат, че заслужават тази земя. Затова Моисей им каза на тях, както и на Исус Навин, да не се страхуват, защото Бог ще бъде с тях. Всъщност той изрече най-успокояващата фраза в цялата Библия: "Той няма да отстъпи от теб, нито ще те напусне".

Независимо колко много исполини ще срещате и колко крепостни стени (като тези, които обграждат Ерихон) ще застанат на пътя ви - Бог никога няма да ви остави или отхвърли. Той винаги ще е там, скрит в сенките, подготвящ вашето благословение и ще ви покрива тила. Той няма да ви даде повече от това, с което можете да се справите. И точно в момента, в който мислите, че не можете да устоите, Бог ще покаже голямата Си любов към вас.

ЕТО какво се разбира под "страх от Господа". Вие уважавате ръката Му в живота ви и Словото Му толкова много, че правите това, което Той казва и вярвате в Него, независимо от всички обстоятелства около вас. Това е значението на думата "яре' ". Въпреки това, в почти всяко изпитание ще има елемент и на обикновен страх и Бог го позволява с определена цел. Той позволява на врага да ни изплаши с помощта на някой потенциално (или наистина) опасен сценарий. Просто Той иска да види дали ще спазваме Неговите заповеди и ще Му се доверяваме и в градушката от куршуми. Генералът може да вижда във войника огромен потенциал, но този потенциал трябва да бъде разкрит на бойното поле в истински бой. Това е именно сферата, в която много от нас търпят пълен провал. Ние се разпадаме под най-малкия натиск. Ние падаме, веднага щом нещата поемат рязък обрат. Изправени пред страдание, веднага опаковаме куфара и се прибираме вкъщи. Не ни харесва "да бъдем силни и смели" и ИМЕННО ЗАТОВА небесния ни Отец продължава да ни държи в огъня. Призовани сме да бъдем силни, но ние в действителност, сме много слаби в Духа.

Не забравяйте, че израилтяните, при напускане на Египет, бяха роби и работници. Те станаха най-могъщата армия в света само благодарение на битките и Божията ръка в живота им. Не бива да се страхуваме от ситуации и хора. Трябва да се боим от Бога и да се доверяваме на Него в тези ситуации. Източникът на смелостта ни не е в нас или в собствената ни сила, а в силата Божия. "Не чрез сила, нито чрез мощ [човешка], но чрез Духа Ми," - казва Йахве.

Когато спрем да гледаме на страданията си като на нещо негативно и започнем да ги възприемаме като опити на Йахве да ни укрепи във вярата ни, така че Той да може да постигне чрез нас и с нас велики неща, ние най-накрая ще намерим мир в разгара на бурята. Само тогава ще можем да разберем как Йешуа можеше да спи в лодката, когато бурята бушуваше наоколо. Ако наистина осъзнаем, че Бог е на наша страна и НИКОГА няма да ни изостави, нито да ни забрави, ние в крайна сметка се стигнем до момент, когато ще знаем, че всичко, което трябва да направим е - както обичаше да казва един мой приятел, брат Леон - "преодолей за да постигнеш".

Бъдете смели и не се страхувайте! Бог никога няма да ви напусне, да ви отхвърли и да ви остави!

Шалом, Джим Стейли