ЗАКОНЪТ ЗА РОБИТЕ

ЗАКОНЪТ ЗА РОБИТЕ

В главата от Тора ( 21гл на Изход), Творецът започва в достатъчно едър план, да представя подробно закони, свързани с някои граждански въпроси.

Ние ще разгледаме някои от тях, не само за да развенчаем мита, че Йахве подкрепя робството, но най-вече да изявим скрития духовен смисъл зад тези закони, така актуални за нас и сега. Тази глава на Тора въобще е наситена с удивителни наставления, които ако следваме стриктно, бихме се разбирали много по-добре помежду си на нашата синя планета.

И така, започваме.

Първите шест стиха на глава 21 от книгата Изход са изцяло посветени на правилата за отношението към робите- евреи. Противно на мнението на скептиците, Библията не насърчава робството в смисъла, в който е свикнало да го възприема западното общество.

На иврит думата за роб е ''ебед" и описва слуга, който работи без заплата.Думата показва идеята за слугуване по някакъв начин, и далеч не предава същия смисъл на робството, какъвто ние от нашите "западни традиции" го познаваме .

За съжаление, от историята на Америка, знаем, че африканци са били превозени насила от родината им - в Америка и заставени към принудителна работа във фермите под страх от смъртно наказание. Както сега ще видим, в библейския контекст подобна концепция просто не съществува. Йахве е отделил много внимание на системата за незаплатен труд, която е съществувала в почти всички древни култури и е искал с това да бъде уверен, че с робите в Неговото царство ще се постъпва справедливо, ще се грижат за тях през цялото време. На израелтяните им се наложи да продадат сами себе си в египетско робство, където отношението към тях, даже при всичкото ни желание не бихме могли да кажем, че беше справедливо. Ето защо Йахве се занимава с тоя въпрос в разглеждания фрагмент от Писанието. Той не желаеше израелтяните да се отнасят така със своите роби, както се отнасяха със самите тях.

Целият този фрагмент склонява към едно хуманно и цивилизовано отношение към хора, които поради определени обстоятелства в живота си е трябвало да продадат себе си в робство.

В древните култури, животът никак не е бил прост и често се случвали такива ситуации, когато вие ставате слуга, само за да оцелеете.

Съществували са два основни типа слуги / роби:

Първият от тях - това е бил кредитополучател, който става слуга на заемодателя. Ако човек заеме пари, независимо по каква причина и не може да се разплати, или в живота му е имало катастрофална ситуация, принуждавайки го да заеме дълг, който не може да плати, тогава такъв човек и семейството му често трябвало да отидат в слугуване на заемодателя за срок до шест години. В онези дни застраховката все още не е съществувала, затова неразумното боравене със средствата и нехайно отношение към дълга, лесно можело да завърши с робство към заемодателя.

Това е концепцията на древноеврейското робство. Законът, представен в първата част на тази глава гласи , че хората, оказващи се в тази ситуация трябва да слугуват не повече от шест години, а в седмата година да се освобождават. Често тези семейства, на които им се е наложило да станат доброволни роби, изявявали желание да останат в домът на своите господари, защото за тях това е било по-добре отколкото сега наново да започват самостоятелен живот. Много слуги наистина толкова са обичали господарите си, че не искали да ги напуснат. Това напомня на отношенията между наемния работник и работодателя. Основната разлика била тази, че на робите не е било разрешено да напуснат до седмата година. И тъй като не са имали възможност да се разплатят с господаря си, заплатата за работата им е отивала за изплащане на дълга. Това означавало, че до момента на изплащане на дълга, телата им ставали в действителност собственост на господаря им.

Ето защо Библията казва, че робите са всъщност собственост господаря си. Причината била тая, че те с помощта на физическите си тела създавали материални активи. Робството от втория тип се обуславяло от войните. Когато на война отивали голяма част от мъжете, възможното поражение веднага създало много вдовици и сираци, които не са имали шанс да оцелеят сами. Ако не са загивали по време на сражението, то е можело да бъдат отведени като роби. Скептиците, критикуващи Библията, не разбират, че тези бедни, изтормозени от войни хора, СА ИСКАЛИ да бъдат взети в качеството на слуги.

Освен това, по време на война, жените в повечето случаи са се обличали в най- хубавите си дрехи, за да се представят в най-благоприятната си светлина. Така са имали по-голям шанс да бъдат отведени в страната- победителка. Това било методиката на оцеляването. Без подкрепата на мъже в тези земеделски общества е почти невъзможно да се оцелее и Йахве се е погрижил за това, в този процес всеки да бъде третиран справедливо.

ПРОДАЖБА НА СЛУГИ

Когато нещата дойдат до стих 7, очите на повечето хора започват да излизат от орбитите си, тъй като при нас, жителите на Запада, отсъства система от координати за такъв сценарий. Как може някой човек да продаде дъщеря си?! Отново същото: семейството понякога се оказвало в такова бедствено положение, че е трябвало да продаде за да оцелее, дъщерите си в брачна сделка. Това изглеждало като обикновен брак, но претендента за ръката на девойката, плащал откуп-цената на невестата. Отчитайки този факт, можем напълно да кажем, че бащата е продавал дъщеря си за жена на някого. Всичко зависи от това как гледате на действието. Разликата в дадения случай е тази, че вероятно дъщерята не е искала да се омъжи за дадения жених, но заради прежияването на семейството ( и своето собствено) е била принудена да се съгласи с това да бъде продадена. Нататък, в стих 8 е казано: 8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. За какво става въпрос тук ? Ако мъжът е променил решението си да се ожени за това момиче, той не може да го продаде на някой друг. Тъй като й е изменил-нарушил е думата си, с решението си да не я взема за жена и на семейството и е дадено право да я откупи обратно. В онези дни, нарушаване на обещание по каквато и да е причина, се е смятало за ужасното предателство. Това отново излагало на риск момичето и семейството му, въпреки сключеното споразумение. Ще повторя, че тия всички наставления служили за защитата на тия, които заради несгоди в живота им е трябвало да продават себе си в робство.

АКТУАЛНОСТ В НАШИ ДНИ

Разглеждания по-горе фрагмент за робството ни казва много не само за нашия Създател, но и за това, как можем да приложим тази част на Тора в съвременните условия. Преди всичко, ни казва че ние служим ( "ебед" е същата дума като "роб") на Любящия Отец, Който се грижи за всички хора, независимо къде живеят и на каква степен на социалната стълбица се намират.

ТОЙ се опитва да ни научи, че всеки човек заслужава уважение, дори и да се намира в най-низката точка в живота си. Днес, тук- в Съединените щати, нашата система на гражданското правосъдие е проектирана така, че лице, обвинено в извършване на престъпление, което предполага необходимост от възмездяване на ущърб, бива изпращано в затвора, където се занимава само с изчакване края на срока му за лишаване от свобода, без да произвежда нищо, за да помогне на пострадалата страна.

Тази система противоречи на учението на Тората. Разглежданият пасаж от Писанието казва, че длъжникът причинил щетите, е длъжен принудително да работи на пострадалия заемодавец, или в полза на последния. Лишаване от свобода на виновника, не помага с нищо на човека, който е претърпял финансовите загуби. Според Тора, ако някой причини на някого имуществени щети случайно, то той трябва да стане слуга на този човек, докато не изплати изцяло, даже в някои случаи - двойно, размера на дълга. В случай на разкрито умишлено мошенничество, нарушителят трябва да плати двойно размера на щетите, ако откраднатото бъде намерено между вещите му (22: 4). Ако откраднатите овца или вол, са били продадени или заклани, крадецът им е трябвало да заплати 400-500% от стойността на животното, като компенсация. Ето колко сериозни са последствията от умишлената кражба.

Принципът е съвършено очевиден.

Всичко зависи от сърцето на човека и първоначалното му намерение. Ако той не е имал намерение да причини материални щети, но поради някои външни обстоятелства все пак това се е случило, той е длъжен да се погрижи за този дълг.

Ако този човек е един истински крадец, кроящ планове как да открадне нечие чуждо имущество, то за наказание би трябвало да плати минимум два пъти размера на щетите, или даже много повече. И в двата случая, центърът на внимание е фокусиран върху финансовата компенсация от страна на длъжника. Човекът в никакъв случай не е бил хвърлян в затвора, без възможност за възмездяване на ущърба. Би било не толкова наказание само на длъжника, но в същата мяра и за заемодателя, защото не би могъл да си поучи подобаващата компенсация. Ако правителството на САЩ наистина иска да реформира системата на затворите, то нека помисли добре и да вземе за стандарт Божия закон, в който Твореца се интересува повече от претърпените вреди на ощететните, отколкото да накаже провинилите се.

ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА

Трябва да отбележим това, че всички родители трябва да положат максимални усилия, за да научат децата си на принципа на възмездяване на причинени щети. Ние с жена ми често сме виждали как деца са били наказвани за някакви простъпки, но при тия наказания ситуацията не се е коригирала и не се е подобрявало и сърцето на детето. С други думи, понякога ние родителите действаме по навик и бързо налагаме наказанието, движени от чувството си на раздразнение, но не осъзнаваме, че в този момент не постигаме родителските си цели: формиране на сърце, готово да служи на Царя. От нас се очаква не наказание, а поправление, а това- не е едно и също.

Говорейки в контекста на разглежданата глава от Тора, Йахве е заинтересуван от поправлението на провинилият се и възмездяването на загубата на пострадавшия. Ако детето е откраднало нещо от брат си или сестра си или от някой друг, то ние можем или да го накажем за това, или да го научим на правилата на възмездяването и как да се компенсира загубата на потърпевшата страна.Благодарение на това, ще научи, че кражбата ще му излезе на двойна цена и ако не се овладее, това в края на краищата ще го доведе до наказние от страна на властта. Ние учим децата на закона на служението, който ни показва, как към всеки човек трябва да се отнасяме с максимално уважение, защото всички сме сътворени по образ Божий. Ние не крадем само защото това е "лошо". Наставлявайки децата в това, обясняваме , че да се краде е лошо, защото това опорочава Божия образ, като ги лишава от нещо, което им е било дадено от Твореца. Когато отнемаме от другите, това което не ни принадлежи, то така обезславяме името на Йахве в нас. По този начин кражбата не се явява просто физически акт на присвояване на нещо материално. Тя по същество, отнема от образа на Йахве, който Той иска да утвърди на Земята.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както е видно, можем да научим много от всяка заповед, която Йахве дава на народа Си. Зад всяка от тях се крие някакъв духовен принцип, който излиза извън периода от времето, в който са били дадени. Има черен текст в съответствие с епохата, както и скрит в него "бял огън"на принципите, оживяващ този същия текст за нас днес. Именно това послание се явява настоящата Тора, съществуваща за всички времена. Именно това е, което търсим: сърцето на Твореца и Неговия първоначален замисъл, а в дадения фрагмент от Писанието, Неговия замисъл се състои в това: трябва да се отнасяме към другите с максимално голямо уважение, независимо от това дали са богати или бедни, роби или свободни. С всеки трябва да се отнасяме справедливо и с всеки трябва да бъдем внимателни, за да е сигурно, че първа възможност ще бъде компенсирана загубата на ближния.

Като цяло, най-големия урок, който бихме могли да научим от този фрагмент за "принудителното робство, поради невъзможност да се плати дълг", това е историята за онова, което направи Йешуа за нас, Неговия народ.

Тора изисква от нас следното: за собствения ни грях да бъдем продадени в робство. Когато съгрешаваме срещу Йахве и сме в нарушение на Неговия закон, наказанието е вечна смърт (Римляни 6:23). Но преди да достигнем до тази смърт, ние сме осъдени да живеем в робството на примитивните принципи, на които учи този свят. И Отец, виждайки бедственото ни положение в тоя сегашен Египет, изпрати Своя Син да плати цената на невястата, изкупвайки ни от робския ни живот и сигурната смърт със Собствената Си кръв. Това ни позволява да бъдем освободени от закона на греха и смъртта и да служим ( да бъдем роби) на Един друг Господар, Който се отнася с нас като с наследници на Престола Му. Цялата история на Евангелието е построена върху тази глава от ТОРА. Ние никога не бихме могли да върнем на Бог тоя дълг, който Той плати за нас, затова с радост приемаме решението Му - да бъдем Негови доброволни роби до края на нашия живот. АМИН.

Шалом, Джим Стейли