Как изглежда реалното служение. Част 5

Истинско Евангелизиране

Когато говорим за служение, ние не можем да не споменем темата за евангелизирането.

Как изглежда истинското Евангелизиране в светлината на истинското служение, основано на състраданието на Христос? За да разберем отговора на този въпрос, първо трябва да разберем как сегашният модел на Евангелизацията гледа на индивида, защото цялата му стратегия се заключава в това как вижда хората, които се опитва да евангелизира.

Първо, в днешния типичен евангелизационен модел, индивидът се дихотомизира като душа, която живее в тяло. Въпреки, че това е вярно, то създава проблеми за вярващия, който лесно може да се съсредоточи изключително много върху душата, създадена за следващия живот, като пропуска времето тук и сега. Този подход на дуализма на безсмъртната душа и нетрайното тяло е опасно близък до гностичния поглед от Първи век, който демонизира всичко, което е материално или земно, сякаш Бог не каза, че всичко, което е направил, е "добро". Този възглед гледа на всичко, което е земно, като имащо нищожна стойност и всичко, което е духовно (душата), като имащо голяма стойност. В края на краищата, ако следващият живот наистина е най- важен, кой тогава трябва да се интересува от тялото или от нещо общо с тази Земя?

Ще анализираме тази концепция и в този процес ще разкрием нейния гръцки и гностичен произход, които са повлияли на всички нас днес. Когато изследваме кой да е метод на служение, който се използва днес, трябва да го правим в светлината на Библията. Но когато правим това с помощта на Евангелизацията, виждаме голяма разликата между начина, по който Божието Слово гледа на Неговия народ и начина, по който той се разглежда традиционно. Например, в древен Израел, нямаше никакъв акцент върху индивида. По-скоро фокусът основно беше върху общността на Израел като цяло. Спасението не е било толкова индивидуализирано, колкото са го отнасяли до цялата общност в земното царство. Те са живеели за Царството СЕГА. Цялата сюжетна линия на Библията обръща внимание на обществото много повече, отколкото на отделните индивидите. С други думи, Бог разкрива факта, че Той е Бог на обществото. Интересът Му не е насочен към отделното, а към цялостното. Писанието не казва: "Ако човекът, който се нарича с Моето име ..." то казва: "Ако народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли ..." (2 Летописи 7:14).

Дори в Йоан 11, първосвещеник Кайафа, под вдъхновението на Светия Дух, пророкува, че Месията няма да умре "само за тази нация, но и че ще събере заедно Божиите деца, разпръснати навън" ( ст. 52). Това е пряко пророчество за северните десет племена на Израел, които бяха разведени и извадени от Завета, които се връщат единствено под знамето на Месията. С други думи, дори мисията на Христос не беше за отделните хора, а за група, общност от хора, разпръснати извън пределите.

Друг, Втори проблем, който виждаме при съвременния модел на евангелизиране е, че той е толкова концентриран върху идещия свят и да вземе колкото се може повече души на спасителната лодка, че не отдава никакво значение на действителното изпълнение на мисията на Христос, която променя нашия свят, като въвежда Божието Царство в ТОВА царство.

Ние не обръщаме особено внимание на промяната на качеството на физическия, социалния или политическия живот, точно поради нашето внимание само към следващия живот. Това небиблейско, по подразбиране, представяне, дава пълната власт на Сатана да управлява нашите училища, правителства, социални програми и да държи хората в бедност, болести и потисничество. Липсата на загриженост за всекидневния живот на един човек позволява на невярващите, заемащи високи позиции, да се опитват да решават проблемите без съветите на Писанието. След това се разочароваме, и в крайна сметка гласуваме за по-малката от двете злини. Като вярващи, ние не просто сме призовани да спасяваме души, но ние сме призовани да спасяваме народа. И тези народи живеят в истински общности, с истински проблеми в реалния свят. И ние ИМАМЕ решение.

Като Трето, намаляваме опитността на Спасението до мигновения опит на обръщението и единични моменти на вземане на решенията, практически без никакво предупреждение към индивида за последиците от тези решения или за техните отговорности, след като бъдат спасени. Например, когато се позовем на Библията за това, как изглеждат моментите на решенията, виждаме, че Ной примерно, трябвало да построи лодка и да й посвети живота си, за да бъде "спасен". Виждате, че израилтяните и смесеното множество от Египет, е трябвало да оставят напълно своя начин на живот и да следват Бога, Когото не виждали, никога не са Го чували и нямали никаква сигурност за бъдещето. Виждате, че Израилевият Бог им казва, че ако искат да бъдат Негови деца, те трябва да бъдат обрязани в плът, сърце и да пазят Неговите свети заповеди. Виждате, че Йешуа казва на богатия човек, че трябва да продаде всичко, което има, а на друго място казва на хората да си направят добре сметката, да поемат кръстовете си и наистина да Го последват. Виждаме, че учениците напускат своите рибарски мрежи и домове.

Примерите изобилстват и ни показват, че следва голяма промяна в посоката, и тази промяна се случва след "момента" на решение. Не виждаме модел на спасителни "моменти", но виждаме "спасителен шаблон". Виждаме променен живот на човек, който взема решения всеки ден, за да предава волята си на Него. Това е разликата между еврейския начин на спасение и гръцкия начин на мислене, който днес се е промъкнал в Християнството.

Като вярващи в Христос, трябва да преодолеем дуалистичната идея, че душата трябва да бъде отделена от тялото. Ако това беше така, Творецът не би направил тялото на първо място. Тялото и този свят са тясно свързани по начин, който Го удовлетвори и ние трябва да го оценим по същия начин. Който вярва, че единственото, което има значение, е крайната съдба на душата, няма как да каже, че трябва да направим този свят по-добро място за живот. Ако това, което е от значение, е в крайна сметка само духовното, тогава просто няма смисъл от нищо физическо.

За щастие, библейският подход към служението цени човека, както и душата. То остойностява човечеството и прави тази планета по-добро място за живот, защото Бог каза, че това е добро. А всичко, което е ценно за Създателя, ние трябва да ценим. Ако Той каза, че това е "добро", тогава трябва да направим всичко по силите си, за да се задържи всичко по този начин.

Решението на всичко това е да позволим на Еврейския начин на мислене в Библията, да ни доведе до истинската Евангелизация на света пред нас и да не се поддаваме на съвременният гръко-римски начин на мислене, който преобладава почти две хилядолетия. Истинският Евангелизъм е холистичен, а не дуалистичен. Това, което се нуждае от спасение, е не само душата, но и реалното човешко същество. Неговата цел е не само индивидуалната, но и цялата общност, в която живее индивидът.

Еврейския начин на мислене не гледа на живота като серия от тестове за следващия живот (ако и да е така), а разбира, че животът тук и сега е проект на съобщност, насочен към изкупуване на целия живот, по всеки творчески начин. Той набляга на качественото, а не на количественото в Спасението. Той не призовава към покаяние за спасение, а за покаяние и спасение чрез определен набор от ценности, дефинирани в устава на Завета. Той призовава за радикална вярност към Йешуа от Назарет и демонстрира тази преданост чрез ревностно представяне на Неговия начин на живот в общността, общество, в което хората са достатъчно състрадателни, за да живеят Вярата си в реални и приложими условия.

В Стария Завет концепцията за вечен живот или живот в друг свят след смъртта, почти не съществува. Ясният фокус на изживяването на Спасението се върти около общността, около следването на Бог и спазването на Неговите заповеди. Ако го правят, те ще бъдат "спасени" от враговете си и ще бъдат благословени. Колко християни днес ще последват Бога със същата ревност, ако не знаят, че има едно вечно обезщетение за това? Израилтяните правеха това. Те служеха на Йахве, защото като общност разбраха, че не могат да преминат през този свят без Него.

В края на краищата, целта на цялата тази серия е да подчертае факта, че Християнството е станало толкова "небесно мислещо", че е дошло опасно близо до това да бъде "не земно добро". Ние сме толкова заети със собствения си живот, че мислим много малко за ближния си. Ние дори не знаем кои са бедните и болните в нашите църкви, още по-малко в нашите общности и ние толкова дълго се съсредоточаваме върху спасяването на "душите", че несъзнателно сме заели позицията, че този свят и състоянието на индивидуалния живот наистина нямат никакво значение. Когато всичко е казано и извършено, аз вярвам, че Бог иска от нас да започнем да правим Библейските неща по Библейски начини, във всяка категория и сфера на нашия живот. И всичко започва с откриването на Истинското служение. Ще завърша с един цилен цитат от книгата на Яков:

Яков 2:14-17 "Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва."

Нещата, посочени в този пасаж, са безспорното състрадание, което пък се намира в основата на истинското служение. Ако то ни липсва, то всичко ни липсва.

Шалом,

Джим Стейли Март 2018 г.