ЧЕРВЕНО МОРЕ И ЦАРЯТ НА СЕВЕРА

Във тази статия ние ще изследваме фрагмент от седмичната порция  Тора под името „Бешалах“. Фараонът току-що е позволил на израилтяните да напуснат Египет, и ето два милиона човека под водителството на Мойсей – бившия осиновен син на фараона – са тръгнали на път в неизвестното. Бог, Когото предците им са познавали в стари времена,

отново им се явил, демонстрирайки им Своята сила по много епичен начин от всички начини, някога виждани въобще по Земята. В тази статия, ние ще разгледаме две важни теми. Затегнете коланите за безопасност, поставете  си акваланга за гмуркане, и ние ще се гмурнем в дълбочините на Червено море!

ТЕ НИКОГА НЕ СА ПРЕСИЧАЛИ ЧЕРВЕНО МОРЕ

В Гл. 13 на Изход, ние виждаме какво се казва:

„18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море.“

В следващата глава се описват подробностите на едно от най-известните чудеса, виждано някога от света: преходът през Червено море. Но наистина ли израилтяните са прекосили Червено море?

Всъщност, отговорът е  „Не“.

На иврит, това название звучи като  „Йом Суф“, което означава „Тръстиково море“, а то няма никакво отношение към Червено море.

Този факт е добре известен на всички изследователи на Библията. Фразата „Червено море“ в действителност произлиза от гръцката Септуагинта. Това е отдалечаване от първоначалния текст на иврит, е довело до голямо неразбиране на дадения въпрос в продължение на много векове. Папирусната тръстика расте в тези места навсякъде покрай брега на морета, езера и реки. Фразата „Йом Суф“ може да означава всяко събиране на вода, в което има тръстика. Между впрочем, това не бива да се подразбира, че е било плитко, и цялата египетска армия е потънала на един метър дълбочина. Това чудо, щеше да надмине дори факта на разделената вода.

Това просто означава, че тази акватория или водна маса е била известна със своите обрасли с тръстика, места. Изследователите се разделят в мненията си, в това за какъв водоизточник става дума в Писанието. Някои казват, че това било голямо езеро, други пък смятат : това е била част от Средиземно море около стана на израелтяните. Във всеки случай, за тези които изучават Библията, е важно да разберат, че израелтяните не са преминавали през Червено море, нито през двата негови северни разделения: Суецкия канал и заливът Акаба. Най-главното е, че някакво струпване на вода е било преминато, и сега на неговото дъно се намират  останките на цялата египетска армия и самият фараон. 

Тази история представлява „ремез“ (намек) и е предвестник на събития, които ще се случат в края на времената. Съгласно Откровение Глава 20, злият фараон от преизподнята, поробил по-голямата част от човечеството, накрая ще бъде хвърлен в Огненото езеро (Откровение 20:10).

Схемата е ясна: злобният враг използва Божия народ за своите си интереси; Божият народ вика към Бога за помощ; Яхве идва, за да избави и спаси тях, едновременно със това унищожава техните угнетители. Сега когато, ние разбираме, че израилтяните са преминали през водоем, известен в стария свят като „Тръстиковото море“, нека погледнем текста по нататък, за да видим какво още може да открием.

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА СЕВЕРА

В глава 14, има един фрагмент, на който не се обръща внимание, но той е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важен за разбирането мотивите на Йахве, по които Той заповядал да направят лагер хората и да  преминат през Тръстиковото море, точно на това място. Нека да прочетем, за да разберем за какво се говори там.

Изход 14:1,2:

 „ Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето; срещу Ваал-Цефон ще се разположите на стан близо до морето.“

Макар географското положение на тези места, днес да не е известно, ние знаем, че „Мигдол“ означава „Кула“, а „Ваал-Цефон“ – „Властелинът на Севера“.

За последното ще поговорим по-подробно. Защо, това е имало значение? За да отговорим на този въпрос, е важно да помним: израилтяните не се намирали във вакуум. Авторите на Писанието и сам Йахве, добре са познавали боговете и религиите по онова време, и даденият епизод – е един от случаите, когато разбирането на културата оживява смисълът заложен в текста.

В Посланието към Ефесяните  6:12 е казано: 

„ Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“

 Със други думи, вътре и около нас постоянно се води духовна война, в която от една страна участва Яхве и Неговите ангели, от другата – дяволът със неговите ангели. Всички събития описани в Библията, от момента на грехопадението, са земното изображение на тази война. Ако се вгледаме в текста по-внимателно, ние откриваме тези проблясъци във вид на

 „боговете“ известни по това време в света. Например Баал – Ваал е бил един от главните божества на хананейците, по-високо от него е бил само Ел. Той е водил всички работи на

Ел-а, а именно в угаритските текстове е наречен „Царя на боговете“. Доктор Майкъл Хейзър отбелязва в своята книга „Невидимият свят“, домът на Баал е била „свещената“ планина под името Джебел ал-Акра, разположена на север от Угарит. В старите времена се наричала

просто „Цефон“ (север). По този начин, когато израилтяните в древността са чували фразата „Ваал-Цефон“, те веднага я свързвали с планината, посветена на „царя на боговете“,

която се намирала на север от Угарит на източното крайбрежие на Средиземно море.

Този Ваал-Цефон, споменат в книгата Изход, по скоро е бил южно копие на оригиналния

Ваал-Цефон, географски разположен север. Вероятно това е била още една планина със същото религиозно значение, както и главната, посветена на Ваал – господарят на всички богове от преизподнята. Днес ние знаем, кой в действителност е този „господар на боговете“. Това е самият сатана.

Когато съберем всичко заедно, ние може да погледнем на изключителната гениалност на Яхве във избора на мястото, където Той нанася съкрушително поражение на наемниците на старата змия, представящ се за бог сред хората. Яхве заповядал на Своя народ да направи лагер пред „Ваал-Цефон“ – направо пред „царя на боговете“ и всички негови поклонници. Авторът на книгата Изход Гл.14, още един път обръща особено внимание на Ст. 9, където е казано:

 „ и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пи-Хахирот, срещу Баал-Цефон.“ 

Йахве нарочно е искал, Неговият бивш върховен ангел, станал генерал на демоните, да се намира сред зрителите на първия ред наблюдаващи това, как най-добрите представители на неговата човешка армия търпят загуба, само от едно издишване на Всевишния Бог Яхве.

В този момент около планината, посветена на Баал, Той всъщност провъзгласява пред всички богове на света, че само Яхве е истинският Бог на севера. Нещо повече, ние още веднъж срещаме намек на тази мисъл в Псалом 47. Прочетете следният фрагмент с очите на израилтянина от древността, заявяващ на езическия свят, кой в действителност е истинският Бог. 

Псалм 48: 2,3 : 

„ Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, е хълмът Сион, по северните му

страни е градът на великия Цар.  В палатите му Бог е познат като прибежище“.

 Вие виждате ли взаимната връзката, направена от автора на псалма със „свещената планина“ на Ваал, „царя на боговете“, обиталището на който се намира на север?

Във редица преводи на Библията думата „на“ е подчертано удебелено, защото няма такава дума в оригиналния текст. В действителност този фрагмент звучи така:

„Планината Сион, северната страна ..“.

 Думата „страна“ на иврит звучи като „ерейка“, което може да се преведе като „граница, страна, части, квартал и дори крайбрежие“. Главният „Ваал-Цефон“ се намира на крайбрежието, на брега на Средиземно море на север. В стари времена, той е бил известен като градът на Големия - Могъщия Ваал. По този начин в този псалом, не е сложно да видим два смисъла. Неговият автор провъзгласява, че планината Сион – е истинският „град на севера“ и настоящ „град на великия Цар“. До този момент Ваал – старата змия – е бил само провъзгласилият  се бог на света, но сега когато народът на Йахве се  измъкнал от неговите ръце, е започнала вселенската война. Бог срещу богчето. Творецът срещу творението. Но Йахве, не е направил тази свещена война изключително духовна, в която Неговите ангели

биха се сражавали с бившите  Божии синове – високопоставените ангели, паднали от своите високи позиции. За да може окончателно да ги унизи, Йахве е осъществил Своят план по възвръщането на Земята от владението на тези паднали създания с помощта на обикновени хора.

Този план в крайна сметка е бил доведен до край от Йешуа, Който е изпълнил хората със

 Своят Дух, наричайки ги „баней Елохим“ (Божии синове), което е станала истинска плесница на първоначално Божиите синове – високопоставените ангели, които някога бяха част от съвета на Яхве. Точно на тези нови Божии синове, създадени от човешка плът и имащи силата на Всевишния Яхве, е било дадено да разрушат жертвениците на Баал и да построят Божието Царство на Земята, макар те още, да не са достигнали до прославеното си състояние. Каква чудесна мисъл! Точно на нас е дадено да станем върховния Божи съвет и да управляваме и царуваме заедно с Всевишния и Неговият благословен Месия!

Да направим изводите

Често ние, гледаме на някое голямо чудо, подобно на прехода през „Червено море“ и се възхищаваме на силата на нашия Бог и това, колко Той е изключителен, но при това

изпускаме от поглед нюанси, скрити зад това, което Той върши, макар те да обясняват причините водещи към чудото. Ние виждаме чудото, но не разбираме, какво е подбудило Бога да дойде до тази точка. Размишлявайте върху това. Мойсей извежда народът от Египет в пустинята. Те не са разбирали къде отиват, и съвършено очевидно е, че Мойсей за това също не е имал никаква представа. Това наистина е било недостатъчно, Йахве говори, че специално е насочил тях, точно по такъв път, за да може фараонът да си помисли, те са се заблудили

 и не знаят кой път да изберат.

Колко пъти в нашият живот се е случвало така, че Бог ни води в посоки, които ни се струват съвършено безсмислени? Неговите наставления, дори не преминават теста за логика на петокласниците, и вие сте били уверени, всичко ще свърши с катастрофа. По времето на изхода на израелтяните от египетското робство никой не разбирал, че Йахве води също и духовна война, Той иска да удари плесница на Ваал, точно пред нечестивата планина на това богче. Мойсей е познавал тези места. Той разбирал, че те ще се окажат в капан, притиснати между морето и пустинята. Все пак, Мойсей се е доверявал на гласа на Своя Господар. Той не уповавал на своето разбиране, но във всичко почитал Йахве, и Йахве разбира се направлявал неговият път.

Решил да възложи своето упование на Него въпреки това, което ние чувстваме или виждаме с естествените си очи, ние даваме на Създателя на небесата и Земята всички пълномощия да сътвори между нас чудо. Аз съм уверен, ние не виждаме достатъчно чудеса, само заради това, че просто не позволяваме на Бог да ги извърши. Ние сме твърде заети със опити, да поправим нашата ситуация самостоятелно! Съвсем скоро аз чух, как един човек каза, че за това са необходими сложни обстоятелства. В такъв случай за голямо чудо е необходима безизходна ситуация. Вие се намирате в сложни или безизходни обстоятелства? Ако да, то последно ще ви цитирам думите на Мойсей, отправени към народът на Израил от Изход 14:13,14: 

„ А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.  Господ ще воюва за вас, а вие ще запазите спокойствие“

Бъдете спокойни и знайте, че Той  – е Бог на ВАШИЯТ север, и е готов да раздели вашето

море, когато вие се предавате и позволите на Него да направи това.

ШАЛОМ!

Джим Стейли

..................

Справка от преводача. Угарит е град-държава в Древна Сирия през VI – II век пр. н.е. От 1450 – 1200 г. пр. н.е. в разцвет, когато поддържа дипломатически и търговски отношения е Египет и Кипър. Днес се намира на  12 км до днешния град Латакия.