ШЕСТАТА ВЕЧЕР НА ХАНУКА – СВЕТЛИНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Докато петият ден отбелязва земното служение на Йешуа и Неговата мощна и безкрайна благодат, шестият ден е подходящ да представим човека, по-специално мъжете, на които бе поверено да занесат Светлината в света. В Матей 5:14-16 се казва: "Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата."

Какво всъщност означава това? Как може Йешуа да каже, че учениците са светлината на света, когато само една глава по-рано Матей цитира Исая и казва в стих 16, че Месията е светлината. И каква всъщност е светлината? Биха могли да минат часове наред, докато отговаряме на тези въпроси. В действителност, отговорът се намира отново в Битие, където започна светлината на света.

В първия ден говорихме за светлината на сътворението и как Бог създаде празнота в Себе си, за да има къде да създаде Вселената. Майчината утроба е съвършеният микрокосмос за това как Той създаде Вселената. От вътрешността на тази „утроба” на Бог се излъчваше сноп светлина (подобно на пъпната връв на детето), който идваше от Бащата, беше от Бащата и беше съвършен представител на Бащата.  Тази светлина беше Божието Слово. И именно това Слово беше „с Бог и бе Бог“, и щеше да стане плът (Йоан1:1,14). В Битие светлината на света беше самата същност на Бог, Словото на Този, който е без начало и без край.

Тази светлина беше толкова мощна и струеше през Адам и Ева с такова сияние, че ги караше да блестят и те дори не подозираха, че са голи, докато не съгрешиха и светлината избледня. Народът на Израел зърна тази мощна светлина, когато Мойсей слезе от планината и лицето му блестеше. Когато хората погледнаха Моисей, те буквално видяха отражението на Божия образ. Така, както Моисей видя физическия образ на Бога, те видяха образа Му чрез Моисей.

Давид казва в Псалм 119:105, че Божието слово е „светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми“. Давид разбираше, че светлината за неговия свят зависеше от Божието слово. Както Матей цитира Исая, същата светлина на сътворението, точно това Божие слово, ще проникне отново в тъмнината на този свят и ще донесе светлина на онези, които имат очи да Го видят. И така, когато Йешуа казва на учениците си, че те са светлината на света, Той има предвид, че те са част от онзи първичен сноп светлина, който се превърна в Божие слово, за да сътвори всичко, което виждаме. Тъй като Той е светлината и ние сме в Него, ние също ставаме част от тази светлина. Както Словото стана плът, така и ние ставаме Словото. И Словото не може да бъде скрито, ако наистина е Божието Слово. Както светлината не може да бъде скрита в тъмна стая, така и истинското Слово на Бог не може да бъде скрито, но се разкрива на всички да го видят. То се превръща във фар за всички уморени моряци през нощта. Но това поражда въпроса, какво е Божието Слово? Каква точно е тази светлина? 

За повечето от нас, тъй като сме с ограничени способности и живеем в този физически и материален свят, Божието слово са Писанията. Това е черно-белият текст върху пергамента, който е бил преписван през вековете и сглобен в книга, която днес наричаме Библия. Но след всичко, което току-що научихме, дали наистина Божието Слово е само сбор от думи на дадена страница?

Божието Слово, което предшества писаното Слово, е Божията светлина. И тази светлина е любов. Ето защо първите две заповеди, на които се основават всички останали заповеди, са за любовта. Любовта е цялата основа на Закона. Защо? Защото преди човекът да съгреши, имаше само любов.  Заповедите бяха добавени поради нарастването на греха, както казва Павел. Така че в действителност, ако наистина искаме да живеем за Бога и да позволим Неговото „Слово“ да бъде наш пътеводител, може би е изкушаващо за нас да кажем, че законът е този, който посочва пътя ни, но истинският отговор е, че светлината на любовта насочва нашите пътища и е светилник на нозете ни. Любовта е нашето ръководство. И тази любов е самият Йешуа. Заповедите служат само за мантинели, които да ни придържат в пътя на любовта. Излезте от любовта и ще сте напуснали светлината. Излезте от светлината и ще вървите в тъмнина. И така, бягайте към светлината! 

 Доверете се на Светлината. Бъдете Светлината. Предайте Светлината и на другите около вас.

Честита Ханука!

Джим Стейли