ФОРМУЛАТА НА ЙОСИФ, част 3

Порция Тора "Ваигаш"

Част 3

В първите две части на тази серия от статии за Йосиф, разгледахме доста информация, за това как Йосиф не само оцеля в изпитанията, но и преуспя в тях, и в крайна сметка бе издигнат на по-висока позиция. Всеки истински вярващ може да се идентифицира с историята и болката на Йосиф, предателството, страданието и скръбта. Тази история описва живота на всеки човек и следователно е идеалната нагледна помощ за разкриване на "формулата", поставена в нея от Твореца, така че днес всички ние по същия начин  можем да бъдем възвишени.

Открихме, че изпитанията и скърбите на Йосиф  доведоха сърцето му до състояние, при което той може да бъде признат за достоен да изпълни призванието си, въпреки че то винаги е присъствало. Именно предателството на братята му, бе онова, което в крайна сметка го доведе до позицията на наместник на египетския фараон. По същия начин, точно заради  предателството на Юда,  Йешуа сега е отдясно на Отец. Ако някога сте се чудили защо Йешуа е позволил всичко това, причината е, че Той разбираше принципа, който аз сега наричам "формулата на Йосиф". Той знаеше, че именно предателството, изпитанията и смъртта водят до живота на Възкресението. Едното без другото няма как да  съществуват. Това са двете страни на една и съща монета. Йосиф трябваше да прости на братята си, за да изпълни изцяло мисията си, която беше : да спаси еврейския народ.

По същия начин и Йешуа трябваше да прости, за да спаси Своя народ.

Тези две истории са  взаимосвързани и ни показват кое е нашето призвание днес и как можем да се справим с долините на мрачната сянка, през които преминаваме.

Разберете ли тази формула - вие ще бъдете възвишени. Отказвате ли да я следвате - вие отново и отново ще обикаляте една и съща планина, целият ви живот ще премине в забиването на колчетата на шатрата някъде в пустинята.

В тази част аз искам да разкрия някои често срещани грешки, които правим, когато става дума за изпитания и трудности - тези "интервюта", водещи към повишението и  преминаването към следващото ниво - особено когато сме лъжливо обвинени както Йосиф. Лъжливите обвинения са може би най-трудното изпитание от всичко, което човек може да преживее, предвид факта, че плътта се активира, за да защити себе си и едновременно с това да атакува обвинителя. В това се и заключава капанът, но преди да го обсъдим, искам да отделя малко време, за да разгледам малко по-подробно концепцията, която вече сме срещали епизодично в другите части от тази серия от статии. 

Става дума за концепцията за даването и получаването.

Следването на Твореца и угождаването Му, всъщност е един набор от формули. Бог каза: "Полагам пред теб сега животът и смъртта, благословението и проклятието. Избери живота"(Второзаконие 30:19) И постъпвайки по този начин, ние ще бъдем в зоната на благословенията. В противен случай няма да  има благословения.

Всъщност, целия  живот е подреден по този начин. Ако успеем в нашата работа, тогава ние сме добре платени и насърчавани. Ако правилно показваме любов към нашите съпрузи, ние получаваме същото от тях в замяна. Това е безкраен кръг от причини и следствия. За съжаление, ние не се съсредоточаваме особено върху механизмите и формулите на Духовното царство и съм сигурен, че причината е, че ние просто не изучаваме Библията достатъчно, за да можем да ги видим. Щом познаем тези формули, можем да проведем подходящата ревизия на живота си. 

Как можем да разберем, че неправилно сме решили математическа задача, ако не знаем формулата за изчисляване на правилния отговор?

Ще обсъдя подробно този въпрос в бъдещите публикации, а сега искам да покажа само една проста формула. Това ще ни помогне да получим окончателната "формула на Йосиф", която се опитваме да извлечем в тези статии.

И така, основната формула за всички други формули, това  е концепцията за даването и получаването.

ДАВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ

Вътре във всеки един от нас има две желания: желанието да получаваш и желанието да даваш. 

Почти всичко, което правим, може да бъде отнесено към една от тези две категории. За да не разкривам всички тайни на моята бъдеща статия по тази тема, ще кажа само накратко:

Творецът е най– големия  Дарител и единствената Му цел е да даде Своята благодат на творението Си. Това правило е номер едно. Тъй като Бог е съвършен и цялостен, Той не се нуждае от нищо. С други думи, нищо не можем да дадем ние на Него за да  Го допълним, защото Той вече е  завършен (и съвършен). Цялото Му съществуване се проявява под формата на дарование  или даване.  Това трябва да бъде пример за нас. От друга страна, хората са по естество получатели. Още от самия миг на падението ние вече не сме съсредоточени върху пълнотата на  Твореца и следователно сме несправедливи и несъвършени. Тази празнота, обусловена от недостатъците, е онова, което създава желанието да получаваме неща за себе си. Вместо да подражаваме позицията на Създателя (да даваме в Името на Дарителя), човечеството обикновено се стреми да получава заради самото себе си. Именно тази концепция е онова, което ни отделя от силата и близостта на Светия Дух.

За съжаление, ние сме толкова вкоренени в навика да караме на автопилот, за да получаваме блага и да живеем само за себе си, че дори не осъзнаваме, че почти през цялото време се занимаваме само с това. Нека да вземем тази концепция и да я сложим в реалното време, за да видим как тя се вписва в нашата "формула на Йосиф".

Когато сме атакувани, независимо дали от друг човек или ситуация, първото ни инстинктивно желание е да атакуваме в отговор. Това е капанът, заради който търпим поражение.

1. Не осъзнаваме, че това е капан.

2. Ние дори не мислим, че тази атака би могла да бъде замислена от Господ като изпитание, което да ни възвиси и да ни отведе на ново ниво.

3. Не знаем как да ревизираме ситуацията, за да създадем ефективен план, който би ни помогнал да осъществим прехода към новото ниво.

4.Ние всъщност не вярваме,че Йахве Елохим, Богът на Авраам, Исаак и Яков, наистина е и НАШ Елохим.

Какво правим вместо това? Ние действаме в хармония с нашите плътски, животински инстинкти на защита и нападение. Може ли някой да ми покаже поне един пример, когато някой от тия двама -Йосиф или Йешуа, да се е защитавал или нападал в отговор на обвинение и клевета или в ония моменти, когато са се срещали с изпитанията, довели до тяхното епично повишение?

Те казваха нещо в тяхна защита само когато директно ги питаха за това. Тогава  отговаряха. Но дори и в тези случаи защитата им бе мотивирана от желанието да се каже Истината, а да не се излагат или осъждат хората,задаващи въпросите.

КАПАНЪТ

Поставени в ситуации, подобни на онези, през които Йосиф и Йешуа трябваше да преминат,  ние сме изкушавани да се защитаваме или да атакуваме като отговор, за да си отмъстим. Но постъпвайки по този начин,  означава, че сме налапали стръвта и сме по-загрижени за мнението на хората, отколкото за Нашия свят и праведен Съдия.

Когато се стремим да  угодим само на Него, ние живеем над доводите на разума - в сферата на вярата. Ние имаме всички основания да се притесняваме, да нервничим и да се ядосваме във всяка негативна, досадна ситуация. Затова "издигайки се над нея", преминаваме отвъд плътския ум, над онова, което изглежда логично, и действаме в сферата на вярата. Когато не се тревожим относно негативната ситуация, с която се сблъскваме, или за това как врагът използва другите за да ни нападне, но отиваме директно при Бога, молим се  и  Му благодарим за възможността да преминем на следващото ниво,  то ние така стартираме процеса на издигането ни.

Отказвайки да се откажем от желанието  си за получаване, което се проявява, когато  се стремим да оправдаем себе си като атакуваме  насилниците си, или да си позволяваме да си задаваме въпроса: " Защо се случва всичко това?"-  то така ние привеждаме в действие "формулата на Йосиф."

Питайки  "Защо?" - ние всъщност позволяваме на нашите умове да се съмняват в съвършения суверенитет на Твореца и в Неговото великодушие.

Подготвеният човек знае точно защо всичко това се случва. Това е било осъждане поради някакъв грях или предсказано изпитание, изпратено отгоре.

И двата варианта са предназначени да ни издигнат до по-високо духовно ниво. Ето защо ние сме призовани "да бъдем свети, както Той е свят". Трябва да бъдем "отделени" от хаоса на ситуацията и да не се въвличаме в него.

По същия начин, Творецът  отделя Себе си от греха и отказва да общува с нас, докато сме в това състояние, но търпеливо очаква нашето завръщане.

Когато се отдадем на желанието да получим нещо в наша полза, но в ущърб на другите, това се нарича "зло". Единственото нещо, към което трябва да се стремим, е да дадем на другите любов, оставяйки Съдията да съди, без значение колко много страдание си навличаме в резултат на това. Докато не изпитаме онази болка, която Йешуа претърпя заради Своите врагове, нямаме причина да се оплакваме от Неговото простичко наставление да се молим за тях.

АТАКАТА !

Как постъпват повечето от нас, когато биваме наранени? Ние веднага  сравняваме извършителя със земята и се опитаме да се защитим, като го излагаме пред света. Когато счетем, че някой не е прав, ние искаме да викаме от покрива за несправедливостта, която/ както ние смятаме/ са проявили към нас в тази ситуация.

Ние се съсредоточаваме върху хаоса на заобикалящата ни "сърдечна операция", вместо да се грижи за това, че в края на това изпитание, сърцето ни все още ще бие в унисон с Божието сърце. С други думи, ние напълно се концентрираме върху всички подробности на бурята и върху причините, които явно са я причинили, като  забравяме, че от Божия гледна точка Той е този, Който го е извършил и единственото, което Го интересува е : как ние ще се държим в ситуацията.

Ще се поддадем ли на желанието да получаваме, като  се подхлъзнем до най-ниското ниво на нашата плътска природа? Или ще се издигнем над доводите на разума и ще се движим само във вярата, като по този начин пренесем душата си на по-високо ниво?

От гледна точка на плътския ум имате "всякакво основание" да излагате и да атакувате обиждащите ви. Независимо от това, ако се поддадете на  такива "доводи и аргументи", няма да издигнете душата си, а даже  това няма да ви позволи да поддържате това ниво на духовност, на което сте били преди. Всяка "разумна" и "логическа" реакция отслабва душата и увеличава дефицита в банката на духовността.

Не сме призовани да следваме разсъжденията на плътския ум. Разбира се, когато сме изправени пред несправедливост или обвинение, имаме всички основания да се защитаваме и да изложим всичко така, че ние да победим, но това няма да увеличи вярата ни по никакъв начин. Единственият начин да преминем изпитанието е : да се ИЗДИГНЕМ НАД аргументите на разума и да заживеем в сферата на вярата. Само по този начин можем да се издигнем над хаоса и наистина да започнем да водим живот, който казва: "Няма друг Бог (Съдия), освен Него". Не казва ли Писанието, че отмъщението  принадлежи на Него?

Не казва ли Той: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог (Елохим)"? Ако искаше да направим нещо за нашето спасение, не би ли казал: "Не спирай! Засипи ги с жар  и знай, че ТИ си съдия! "

Но вместо това Той заявява: "Уповай на Господа и пази пътя Му; и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато нечестивите бъдат унищожени, ти ще видиш това "(Псалм 36:34).

За  решението на нашия проблем, ние трябва да уповаем на Него. Така ще видим Възкресението на нашия Господ в нашия живот и ще се възвисим, както Йосиф беше възвишен. Той се държа именно по този начин. Йосиф "удържа на ударите", упова на Бога сред бурята, обичаше дори враговете си и благодарение на това беше възвишен на най-високо ниво.

ЦАР ДАВИД ЗНАЕШЕ ТАЗИ ФОРМУЛА

Сигурен съм, че Йосиф се е изкушавал да използва властта си, за да отмъсти на съпругата на Потифар и на братята си, но той не го е направил. По подобен начин и цар Давид действа в онзи забележителен фрагмент от 16-та глава на Втора книга на царете. Докато бягаше, срещна един мъж на име Семей, който  хвърляше камъни по него с думите: "Бягай, бягай убиецо и беззаконнико!".

Този човек имаше наглостта да злослови цар Давид директно в неговото присъствие пред неговите смели воини! И как реагира Давид? 

"Оставете го, нека клевети, защото Господ му е позволил. Може би Господ ще размишлява за унижението ми и Господ ще ме възнагради с благост за сегашната му клевета "(2 Царе 16: 5-12). 

С други думи,  вместо да предриема  действия в сферата на разумните доводи и да се поддаде на жаждата си за отмъщение, за да причини зло на онзи, който го нападна, Давид просто призна факта, че ние не знаем дали това не е допуснато от Бога и дали не  се дължи на собствените ни грехове.

Той избра да не предприема нищо, оставяйки Бог да съди всичко, за да не би убие случайно пратеник, изпратен да го изпита с атаки. Давид реши да не поглъща тази стръв, да не би да се окажен в капан, което би го направило недостоен да  премине на по-горното ниво. По този начин рискът беше прехвърлен върху този, който устно обвиняваше Давид в злодеяния. Дори и този човек да беше прав в преценките си, то той реши да злослови Давид публично, като  по този начин пое всички рискове, обвинявайки Божия помазаник извън рамките на съдебно разбирателство.

Тази тема е изключително важна за нас днес, като вярващи, защото живеем в епохата на Интернет. Интернет се превърна в постоянно достъпна площадка, където можем да "хвърляме камъни" по някого  и да изразяваме някои от нашите емоции. Това е място, което може да бъде едновременно както причина за благословението ни така  и причина за падането ни.

И тъй като повечето от нас имат първични реакции - плътски, рискуваме да причиним голяма вреда на тялото на Христос и на себе си. Ще се издигнем ли над аргументите на ума, просто "спирайки" и знаейки, че Бог е съдия? Или ще погълнем стръвта и ще попаднем в капана, което в крайна сметка ще навреди на живота ни?

 Както Йосиф, така и Йешуа предпочетоха да покрият онези, които им причиняваха болки. Йосиф лесно би могъл да използва позицията си, за да наклевети братята пред Фараона и идвайки на власт, да разкаже на всички за това, как се отнесли към него.

Но, както един човек наскоро отбеляза в статия, публикувана в "Първите плодове на Сион", Фараонът беше доволен от пристигането на братята на Йосиф, а  това показва, че Йосиф дори не е споменавал на Фараона какво се е случило между него и братята му. Този факт говори сам за себе си. Йосиф удържа на удара, надявайки се, че Йахве ще постави всичко на мястото му кога да е. Йешуа, Давид, Моисей, Авраам, Исус, Павел, Гедеон ... Всички направиха същото. Ето това прави патриархът патриарх. Те следваха тази формула!

В заключение можем да извлечем от живота на Йосиф няколко ключови момента, чрез които ще бъде по-лесно да намерим правилния път в собствените си "ситуации на Йосиф". По-долу са основните елементи на така наречената "формула на Йосиф", която, ако следваме, ще увеличи вашата духовност, ще "понижи кръвното налягане'  и в крайна сметка ще донесе дългоочаквания мир.

1. Знайте, че Йахве е суверен и всичко, което се случва с нас, като вярващи, идва от Него. В Псалм 36:23 се казва, че всяка стъпка на праведните се предопределя от Господ, което означава даже и ями, ровове и затвори.

2. Когато някой ни нарани или сме изправени пред изпитание, трябва незабавно да заемем позицията, към която цар Давид и Йосиф се придържаха, и да признаем, че всичко това е от Бог, без значение колко трудно е  за нас в този момент да го направим и да го вярваме. Фактът, че преживявате всичко това, означава, че Господ, по някаква причина, е определил това за вашия живот. То може да бъде заради грях (независимо дали е известен или неизвестен), или за това, че Той иска да ви издигне духовно. Във всеки случай Той позволява тази ситуация, единствено във ваша полза.

3. За да бъдем възвишени до най-горно ниво, първо трябва да разберем еврейската концепция за възвисяването. На иврит тази дума звучи като "наса", което означава "прощавам", "повдигам", "възвишавам". Когато някой ни наранява, ние трябва да снемем греховете му от себе си, да ги предадем на Бога в молитва. Докато не направим това, докато не разграничим хората от техния грях, никога няма да можем да се издигнем. Ако искаме да бъдем въведени на ново ниво, какъвто беше случаят с Йосиф, цар Давид и Йешуа, ние трябва да следваме същата формула, както те са го направили. 

Йосиф можеше да убие братята си, но предпочете да ги прегърне.

Давид можеше да убие Семей, но не го направи. Йешуа можеше да извика ангелите  да унищожат враговете Му, но вместо това Той протегна ръце към тях, като се доверяваше на тази формула до Възкресението Си.

4. Когато заемаме позиция, която изисква някаква реакция от нас, трябва да си зададем въпроса: "Не действам ли в рамките на рационалното разсъждение и логиката? Не действам ли по собствената си воля, за  да получа нещо за плътта си? Дали Йахве ми позволява да реагирам по този начин? Ще Му донесе ли това слава? Може би трябва само да се примиря с това, което се случва и да заема позицията на Давид: "Може би Господ ще ме възнагради с добро за всичко, което се случва сега?".

5. И накрая, когато ни се струва, че ние просто не можем да устоим на изкушението да се откажем от желанието да получим нещо за себе си и нашата плът, понеже  е твърде силно, ние трябва да паднем на колене и да признаем  голямата си нужда от божествена помощ. Трябва да се молим на Отец да ни даде способността да се издигнем над плътското мислене и да започнем да живеем чрез вяра. Ако искрено Го помолим за помощ, а след това да принудим плътта ни да се въздържи от каквото и да било действие, докато активно се молим за ситуацията или за тези, които са причинили проблеми, незабавно ще получим необходимата помощ и невероятно възвишение.

Приятели, предавайки в ръцете на Твореца контролът  над всичко, случващо се в живота ни, ние в крайна сметка ще бъдем в състояние да постигнем "шабат" (покой) и истински мир. Ако следваме "формулата на Йосиф", тогава ще бъдем въведени на ново ниво и повишени. Много от нас възпрепятстват благословенията и силата на Бога да влязат в живота им, защото им се струва, че трябва да "направят нещо", за да "оправят" сами ситуациите си. Както много пъти посочих, понякога най-голямото проклятие е благословението, което не сме приели, а  дори не сме и узнали за него,  че го е имало.

Като вярващи трябва да спрем само да "четем" Библията и да започнем да изучаваме живота на великите патриарси на вярата, в търсене на онези модели, които са им донесли успех, както и тези, които са довели до техните неуспехи.

Тези модели са "инструкциите" за нашия живот. Те са истинската Тора и затова Бог е позволил подобни истории да се появяват в страниците на Неговото Писание. Потърсете моделите. Следвайте формулата. Бъдете в мир и вярвайте в Бога. Приемете възвишението.

Шалом,

Джим Стейли