БЕЗКВАСНИТЕ ХЛЯБОВЕ НА СКРЪБТА

ЗАЩО БЕЗКВАСЕН ХЛЯБ?

В пролетния сезон на Пасхата лежи първият значителен целоседмичен празник в годината. Казва се Празника на безквасните хлябове и е седем дневен със свята събота на първия и на седмия ден. През това време никой, който призовава името на Йахве, техния Бог, не трябва да яде какъвто и да е заквасен хляб. Всичкия хляб трябва да е безквасен. Но защо? Технически всички жертви в храма, които изискват хляб, го изискват безквасен. За какво става въпрос при този квас, та употребата му на практика е забранена? Тази статия ще отговори на въпроса.

Ако прегледате внимателно в писанията на Тора, където се описва употребата на безквасния хляб, ще видите нещо, което сякаш се повтаря – почти винаги е замесен и помазан с маслинено олио. Това е едновременно интересно и значимо. Интересно от научна гледна точка, а е значимо от пророческо.

Хлябът сам по себе си не гори, но омесен с олио гори светло. Виждам няколко невероятни пророчески връзки. Първо, зехтинът се прави, като се пресоват маслините от дървото. Маслините са просто плода на дървото, а самото маслиненото дърво винаги е било символ на Израилевия народ (Ер. 11:16, Рим. 11:17,24). Когато Израил е зелено маслинено дърво и произвежда плод, какъвто се очаква да произвежда, това дава олиото, което осветява храма, което помазва свещениците и олиото, с което е замесен безквасния хляб, което го кара да гори със светлина пред Господа.

Тази връзка за нас, като вярващи е възлова. Когато произведем плода на Духа: любов, радост, мир, дълготърпение, милост, благост, вярност и себеобуздание; да обичаме Него, като пазим заповедите Му (1 Йоан 5:3); и като обичаме ближния си, както себе си, ние сме като маслинено дърво, което е узряло в сезона си. Ние произвеждаме олиото на радостта, която извиква помазания огън Божи. Изразяваме се, че „горим за Бога“. Има само един начин това да стане – да произведем олиото, което ни покрива, като жертва от безквасен хляб, което позволява на Святия Дух да ни възпламени и да горим в светлина, като благоуханна жертва пред Него. За съжаление единствения начин да излезе олиото от маслината е тя да се пресова. Това е самата идея на изпитанията. Те карат корените на нашето дърво да се впиват по-дълбоко и карат „олиото“ в нас да се изцеди на вън, за да се ползва подобаващо за Негова слава. Без натиска на пресата маслината никога няма да достигне своето основно предназначение.

Цялата идея на помазанието на хляба е да го отдели. Еврейската дума е „кадош“, превеждаме я със „свят“. Когато Йешуа вдигна хляба и каза „това е моето тяло“ той твърдеше, че този хляб е „отделен“; различен е от всеки друг хляб всяка друга вечер. Той свързваше себе си с безквасния хляб на Пасхата. Защо това е важно? Заради Второзаконие 16:3, където се казва защо Йахве искаше да започне точно с безквасен хляб.

Второзаконие 16:3

Да не ядеш с нея нищо квасно; седем дена да ядеш безквасни хлябове с нея, защото е хляб на печал, (защото набързо си излязъл из Египетската земя); за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си из Египетската земя.

Израилтяните не са имали време да им втаса хляба преди изхода; напуснали са Египет бързайки. Кулминацията на болката и страданието, които претърпяват за толкова много години е смъртта на хиляди новородени само за една нощ. Този хляб представлява „хляба на скръбта“. По невероятен начин Йешуа казва на своите ученици, и по подразбиране и на нас днес, че и Неговото време е дошло да напусне Египет (Земята). Точно, както пасхалното агне дава живота си за да живеят други, така Йешуа даде Своя живот за да живеем ние. Докато първородното на фараона умря заради собственото му непокорство, Първородния на всичко сътворено даде живота Си доброволно и послушно. Хляба на скръбта беше помазан и стана приета и благоуханна жертва пред трона на Йахве.

Чрез примера виждаме, че чрез скръбта ние сме помазани. Учим послушание, чрез болка и страдание водещи до по-дълбока интимност със Създателя. Но трябва да стоим без квас. Добавим ли квас по нашата си воля, желанието да си решим ситуациите и с нашите традиции и доктрини противоречащи на писанието, жертвата става неприемлива.

На еврейски думата за безквасен хляб е маца (пише се с „мем“, „цаде“ и „хе“). Повечето хора са запознати с модерния мацах: голям, квадратен и хрупкав – ползва се по време на Пасха. Но оригиналния мацах прилича повече на плосък хляб или пита. Бил е сладък, защото не е в контакт с горчивия вкус на кваса. Кваса е жива бактерия, която напада захарите в тестото и произвежда газ, който кара хляба да бухне. Въпреки, че има случаи в писанието, където е описван позитивно, в повечето случаи се ползва в негативен смисъл – добавя нещо на тестото и го прави да се надигне.

Матей 16:6

Тогава Исус им каза: „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите“.

Въпреки, че от начало учениците са объркани, какво има предвид учителя им с това, бързо се осъзнават, че Той ги насочва към ученията на лицемерните религиозни водачи. Гордостта им ги кара да се надигат правейки ги в „хляб с квас“, неприемлив в очите на Създателя им. Когато впрегнем желанието си да получаваме, кваса на гордостта прониква в центъра на самата ни душа и отнема сладостта от Словото Му в нас и ни прави надигнали се горчиви „хлябове“ в Неговото присъствие. Желанието само да получаваме познава само получаването на кваса на този свят. Когато живеем в състояние на даване и насилваме волята си да откажем получаване за себе си, бактерията на живота, която разваля сладостта, която Христос донася е блокирана и ние сме помазани и приети пред Него. Павел набляга на тази концепция в 1 Коринтяни глава 5.

1 Коринтяни 5:6-8

Вашата хвалба не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан за нас. Затова нека празнуваме (Пасхата) не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

Павел се старае да научи учениците си, че трябва да празнуват Пасхата по нов начин – без гордост, злоба и поквара. Такава жертва няма да се приеме от Създателя. Това ни казва, че една от дефинициите за безквасен хляб е „искреност и истина“. Това е критично за разбиране из основи въпроса за жертвата от истински безквасен хляб. Не е достатъчно за някого да е искрен. Почти всички религиозни водачи са искрени. Ако това е единствен барометър за приемане, буквално всички религии биха били приети, защото всеки религиозен е искрен в усилията си. Не може просто „сърцето“ или искреността да наклонят везната. Павел казва, че истинския безквасен и неопетнен хляб се отличава с истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Какво е истина? Каквото излезе от ума и устата на Създателя. От наш поглед, Той е открил истината Си, чрез Своето свято Слово.

В края всичко се свежда до това, дали сме се стремели, към благословение за другите и към Отца ни, чрез усилие нашата воля да върши Неговата воля, или дали сме се стремели да се задоволим и да получим да гърба на другите. В интерес на истината, забележително е това в еврейския език, има и друга дума, която звучи „маца“, но се пише с „мем“, „цади“ и „алеф“ вместо с „мем“, „цади“ и „хе“. Тази думи буквално означава „да намериш някого и да го направиш собствен“. Красива игра на думи, предвид че за истински безквасен „мацах“, трябва да издирим Този, който Се нарече Хляба на Живота, истинския Безквасен Хляб от искреност и истина. Да Го търсим от цялото си сърце и да Го направим наш собствен.

Да се придържаме напълно към Йешуа е да търсим Него и Неговата воля до такава степен, че да нямаме, каквато и да било воля за придобивки. Ние не се впечатляваме, какво някои мислят за нас или не им угаждаме поради тяхното мнение за нас, или не се измъкваме по лесния начин, когато сме в трудна ситуация. Този, който копнее да придобие Йешуа, като свой напълно схваща, че това може да стане само, чрез хляба на скръбта. Този човек е прегърнал болката и слави своя Създател в ниското си положение, защото разпознава, че олиото за помазване попива само върху този, който избира да се съразпъне с Христос – този, който приема скръбта със хвала, който знае, че пояждащия огън ще погълне волята му напълно и Създателя ще се усмихва на неговата „мацах“ от искреност и истина.

Много от вас са премахнали от домовете си всички неща свързани с квас. Помните факта, че не само вашите предци са избягали бързащи от Египет, но вие също сте избягали от смъртта в деня, в който ядохте от Хляба на Живота, Йешуа – нашия Месия. Избрани сте да премахнете всичкия квас от къщите си, за да напомня, че трябва да премахнем всичкия грях и гордост в земния си храм – телата ни. Отделете си време тази седмица и направете истинска жертва, която е приемлива за Бога, като изберете да поставяте другите пред себе си и като обичате без да очаквате нещо в замяна! Изберете да дадете пред това да получите и се откажете от кваса от живота, който така се старае да съсипе делата на Отца, които Той прави във вас! Търсете Него и Неговото присъствие. Сдобийте се с Него и Го направете свой! Добре дошли в огъня! Той е, който прави ВАС НЕГОВА собственост!

Шалом и Хаг Самеах! (Щастлив Празник!)

Джим Стейли

10 Април 2017

В превод от Петьо Петров