Как да спрем болката сега! Част 5: силата на истинската прошка

Истинската прошка. Как наистина изглежда това? Какво е това? Мога ли да кажа, че аз прощавам на някой, докато дълбоко в себе си всъщност не му прощавам?

В тази статия ще обединим много от понятията, разглеждани в тази серия, както и ще разберем защо е толкова трудно да се прости и защо повечето хора са все още затворници в собственото си съзнание, в резултат на престъплението, което е било извършено срещу тях. После ще разбулим истината и механизма за това как прощаването работи и как да използваме тези механизми, за да се освободим от тази болка СЕГА!

Силата наистина да простиш

Вие сте дълбоко наранени. Човекът, който ви е наранил, иска прошка, но болката просто не иска да изчезне. Бихте ли им простили, ако все още чувствате болка? Или още по-лошо, какво става, ако човекът, който ви е наранил, не се е покаял, починал е или ПРОДЪЛЖАВА да ви наранява? Как да оставите това и да продължите с живота си?

За вярващия въпросът за прошката, е един от НАЙ- ОСНОВОПОЛАГАЩИТЕ въпроси в цялата Библия. Без прошката в тялото Христово не може да има единство, а индивидът не може да има мир. Без това да се реализира в живота на вярващия, човек си остава в затвора, зад решетките на собствения си ум, живеещ постоянно с кървящо сърце и купичка, изпълнена с болка. Този въпрос е толкова важен и толкова сериозен, че СОБСТВЕНАТА ни прошка е заложена на карта в Съдния ден. В Матей 6:14 Писанието ни казва, че ако не простим на другите, ние самите ние няма да бъдем простени. Това е много сериозно изявление, за това как ще се отнесат с нас. Прошката към нас е зависима от това, как ние прощаваме.

Така че, нека да задълбаем в това и да видим дали не можем да открием как да премахнем болката от непростителността.

На първо място, важно е да запомните, че болката се нуждае от две неща: време и съпротива. И тъй като имаме работа с травма, която вече се е случила, значи имаме работа с миналото. Съществува елементът "време", от който умът се нуждае, за да създаде болка, чрез най-мощния си инструмент: съдението/преценката/. Умът не иска да живее в настоящето, защото в настоящето няма какво да направи, за да задоволи своята плътска природа. Той се нуждае от нещо в миналото, за да преценява, отсъжда или пък да планира бъдещето в проект. Това е мястото, където врагът работи. Ако врагът може да създаде фалшива преценка или проекция за нещата, той може да контролира индивида чрез отрицателните емоции, свързани с неговото царство. И въпреки, че душите са спасени и не са под неговата юрисдикция, той може да ги прави нещастни през целият им живот, като ги заобикаля със своите негативни емоции, заставяйки ги едва да дишат в мъглата на лъжите му. Но само след като разберем тактиката му, можем да бъдем напълно освободени от болката.

Имайки предвид това, тук представям три стъпки, които са необходими, за да бъдем в състояние да простим и да бъдем свободни от обидата:

1.Човекът и самото деяние не са еквивалентни едно на друго

Индивът се състои от две части. Това са: Духовният човек, който никога няма да навреди на никого, защото е направен по образ на Твореца, и Душевният човек, който е осакатен с грешен ум, воля и емоции, които карат повечето от нас да нарушат Божия закон и да навреждат на ближния си.Той е предразположен към греха и продължава да яде от онова дърво, почти несъзнателно на моменти. Той се защитава, гордее се със себе си, съди себе си и прави каквото е необходимо, за да се предпази от егоистичната атака на някоя друга душа. Това е душата на човека, която е изложена на системното смъртоносно заболяване на греха. И щом вие разберете, че този, който ви е съгрешил, е душевния човек, а не истинският човек, който никога не би ви наранил умишлено, ще е лесно да изпитате състрадание към тази бедна "душа", която е била заразена с онова смъртоносно заболяване, което е причинило това престъпление. А престъпниците, бих добавил, ще бъдат подведени под отговорност и съдени, както в този живот, така и в следващия, тъй като никой няма да се укрие от последствията и съда на Всевишния.

И така, разрешено ни е да съдим постъпката като небиблейска и дори отвратителна, но трябва да го положим това върху плътската душа на този "смъртно болен" човек, а не върху духа на човека, създаден по Божия образ. Защото ако духовният човек би могъл да расте и да бъде подхранван до такава степен, че да е в състояние да изпревари душевния човек, престъпление срещу вас никога нямаше да се случи. Но поради всички условия, които са довели до това плътско решение на ума, което ви е обидило ( всички предишни поколения, които са били повлияни от техните собствени травми или греховете, извършени срещу тях, когато са били деца, страх, безпокойство, гняв, болка , депресия, страдание и т.н., и техните собствените грехове по пътя, в добавка) духовият човек е бил изместен от душевния от пътя, по който да направи всичко така, както е редно. Всички тези променливи - това вижда Твореца, когато ни вижда в собствените ни грехове, и именно това е подбудило Месията да каже: " Отче, прости им, защото не знаят какво правят". Той не виждаше само деянието, а слепотата на душите им, които бяха повлияни от хилядолетия от демоничните началства, и които в крайна сметка се върнаха към самата древна змия.

Ето защо, по време на Йом Кипур (Денят на умилостивението ... Съдния ден), първосвещеникът полагаше ръце върху козела за Азазел и прехвърляше всичките грехове на Израил върху козел с едно от имената на Сатана. Йахве възлагаше греховете на Израил върху този, от който е възникнал всеки грях. Затова можем да заключим, че "нашата борба не е срещу плът и кръв" и че човекът, който ни е наранил, всъщност е бил повлиян от нечестивите сили, а неговият духовен човек не е бил достатъчно силен за да предотврати тази атака. Това разбиране може да ни доведе само до положението на състрадание към подобно състояние, което прави прощаването не само постижимо, но даже да изглежда като нещо незначително, на фона на трагичното болно положение, в което се намира извършителя на престъплението. Това по никакъв начин не оправдава извършителите на престъплението, нито намалява ефектите от престъплението им: "Не се лъжете, Бог не е за подигравка, защото каквото сее човек, това и ще пожъне" (Галатяни 6: 7).

Просто доказва, че в решението им да ви наранят са действали повече сили, и че те наистина не разбират последиците от това, което са извършили ("не знаят какво правят"), инак никога не биха направили първо това. Ако знаят обаче, то това би означавало, че духовият човек е напълно събуден в тях, би изместил веднага душевния човек, и би имал пълното познаване на Писанията по въпроса. Религиозните водачи със сигурност знаеха какво правят, когато разпнаха Христос. Как тогава, Той можа да каже, че "не знаят какво правят"? Тъй като със сигурност те не можеха да видят вечните последици от деянието си, инак никога нямаше да извършат такова престъпление.

По същия начин онези, които ни нараняват, го правят от душевния си човек, без да са напълно запознати с последствията от действията си както върху себе си, така и върху нас. Ето защо, чрез примера Си Йешуа ни показа точно как да се отнасяме с престъплението. Той знаеше, че нарушителите действат под заслепяващата сила на греха. Това знание създаде състраданието в Него, за да направи такова изявление от позицията на любовта. И ние трябва да направим същото изявление. Трябва да отделим ИСТИНСКИЯ човек от душевния човек, извършил греха.

2. Вашият грях на непростителност е равен на тяхното престъпление

Всъщност, душата и умът, който я води, имат толкова силно влияние над нас, че човекът заел позицията на непростителност, няма и представа, че го прави несъзнателно, позволявайки на своята плътска душа да диктува действията му ТОЧНО по същия начин, както и извършилият престъплението преди това, като това прави двете деяния абсолютно равни по грях! Защото каква ще да е разликата между онзи човек, който е извършил престъпление, когато е бил под мощното влияние на плътския си ум, който го е принудил да се бунтува срещу Божието Слово и онзи човек, който се е обидил, който също се покланя на своя плътски, непокорен ум, като отказва да се подчини на Писанията, според закона за прошката? Кой грях ще да е по-голям? Вашият ум и его със сигурност ще се защитят и ще кажат, че "техният грях е по-голям", без да имате представа, че това всъщност идва от вражеският лагер, който се опитва да контролира ума ви с лъжите си, така че да може да ви държи в затвора зад могъщите, болезнени решетки. Но дали сте сигурни, че техният грях е по-голям?

*** Защото вашият небесен Отец ви е простил греховете, водещи до вечна смърт - дълг, който никога не бихте могли да платите или да възстановите.***

Грехът, извършен срещу вас, заслужава ли вечно проклятие в ада? Дори и да заслужаваше, смятате ли, че имате право да седнете в Съдния ден с Христос и да вземете такова решение? Ако не, тогава попадате в "притчата за Непростителният слуга" където се казва, че царят опростил на слугата си десет хиляди таланта, което се равнява на около 60 милиона долара заплата, но слугата отказал да прости на своя слуга, който му дължал пари за примерно, надници за около 100 дни. Когато царят установил, че той не е опростил дълга на собствения си служител, след като на него му е била опростена сума, която е невъзможно да се върне обратно, царят наредил да бъде предаден на мъчителите, докато дългът му бъде напълно изплатен. Именно в този момент Йешуа казва: "И Моят Небесен Отец така ще ви стори, ако всеки от вас от сърце не прощава на брат си греховете" (Матей 18:35). Техният грях произхожда от плътта и вашият грях на непростителност произхожда от същата плът. А според горната притча може да се направи извод, че вашият грях е всъщност по-голям. Веднага щом разберете, че това е онзи ВАШ СОБСТВЕН ГРЯХ, разпънал Божия Син, много по-лесно ще е да простите на брат си. Тогава стигате до точката, в която разбирате, че действието непростителност има само една цел - непрекъснато да нанасяте болка върху себе си и да укрепвате своето его.

3. Никой не може да открадне това, което сте всъщност.

" Защото съм убеден, че нито смърт, нито живот, нито ангелите, нито началствата, нито силите, нито сегашното, нито бъдещето,нито височина, дълбочина, нито кое да било друго създание, ще може да ни отлъчи от любовта на Бога, която е в Христа Исуса, нашия Господ "(Римляни 8: 38-39).

С други думи, нищо не може да ви стори някога нещо, което би могло да повлияе на това кой сте наистина в Христос и как Той се чувства за вас. Хората могат да ви атакуват, да ви клеветят и да говорят за вас, но това не означава, че сте вие. Това не сте истински ВИЕ. Вие сте ценни. Вие сте обичани. Вие сте купени с цената на кръвта на Сина на Живия Бог. Вашата идентичност е в Него, а не това, за което хората казват или вършат с вас. Приятели, когато самоличността ви е запълнена с това, което казва умът ви, няма да има място за това, което вашият небесен Отец казва за вас. Когато позволяваме на нашия ум да съди човек, защото ни наранил, ние избираме частта на плътския човек и опита му да задоволи егото си, като се бори да остане в по-висше положение от онзи, който обижда и наранява. Когато заемаме висшата позиция на съдия, Творецът няма право да съди, защото мястото Му вече е заето.

Само тогава, когато вземем по-ниската позиция на несъдене, предадем всичко на Правилния Съдия, който знае всичко, тогава Той правилно ще отсъди, защитавайки този в по-слабата позиция, ако всъщност се нуждае наистина от защита.

И за край / под чертата/? Спрете да слушате ума си. Врагът го използва, за да ви кара да се ядосвате за престъплението, извършено против вас някога, както и да ви натяква, че трябва да направите това или да кажете онова. Сатана идва, за да открадне, да убие и унищожи, и той използва ума, волята и емоциите ни (нашият душевен човек), за да го направи. Той знае, че ако може да манипулира нашите емоции и да ни накара да следваме нашия плътски ум, обгърнат в егото, ще може да открадне от самоличността ни онова, което Христос казва за нас, и да сложи онова, което казва Неговото падналото творение. И знае, че крайният резултат от това е идолопоклонство. Да, именно! Идолопоклонство. Когато решаваме да позволим на другите да ни определят ...каквато е целта на самото престъпление..., ние им даваме повече власт над нас, отколкото на Оня, Когото зовем "Господ".

В заключение

Щом престанете да съдите човека, който ви е наранил, и осъзнаете, че вашият собствен грях е толкова голям, колкото неговия и разберете, че единственият, който може да открадне мира ви, радостта и любовта, която получавате в Христос, е вашият собствен плътски ум, който непрекъснато се опитва да защити собственото си его и гордост чрез съденето, то в този момент ще бъдете абсолютно свободни от болката. Това ще стане когато откажете да оставите ума си да ви връща в миналото, за да може да го съди /което всъщност създава болката / и се заставите сами да живеете в Христос СЕГА, тогава цялата болка ще се стопи както сняг през пролетта. Когато спрем да се съпротивляваме на събитията, които се случват с нас и да престанем да ги съдим като добри или лоши, но просто ги "оставим да си преминават", умовете ни ще бъдат "парализирани" да създадат болка поначало.

За вярващия човек няма такова нещо като негативно събитие, защото "всичко спомага за нашето добро" (Римляни 8:28) и ни е заповядано да "смятаме за голяма радост, когато [ние] падаме в различни изпитания" (Яков 12).

Окончателното послание на Библията е, че от времето на грехопадението врагът се опитва да направи нашата идентичност да бъде всичко друго, но не и по образа на Твореца, а Творецът се опитва да накара човечеството да получи идентичността си в Него. Ето защо Той обещава на децата Си, че ако Го обичат, Той ще вземе отрицателните и греховни събития на този свят и ще ги обърне в наше добро, като ни даде повече от онова, с което сме започнали. Всичко, което трябва да направим е: да свалим ръка и да седнем, да Му позволим на Него - Той да бъде Съдия, да простим на ония, които са ни съгрешили.

В крайна сметка, всичко се свежда до едно нещо: ВИЕ СТЕ тези, които контролирате собствената си болка през цялото време. Вие сте позволили на врага да измами ума ви за да вярва, че имате право да бъдете обидени, за да защити умът ви вашата гордост, като по този начин заставате на мястото на Бог, Истинския отмъстител за нас. Това е идолопоклонството, майсторското изкуство на Сатана. Не следвайте ума си. Не сте вашия ум. Умът ви е бил отровен още преди 6000 години от семената от дървото на Познаване доброто и злото. Следвайте любовта. Следвайте Бога. Следвайте Неговото Слово. Това е единственият начин да излезете от болката. Ако наистина Бог е вашият Елохим ( и Последния Съдия), тогава всичко, което идва към вас, винаги ще бъде използвано за вашето добро.

Ще завърша тази серия с това - цитат от Марк Аврелий, казан преди 2000 години: "Приемайте всичко, което идва до вас, включено в схемата на съдбата ви, та какво друго може да бъде по-добре приспособено точно за вашите нужди? "

Джим Стейли Ноември 2017 г.