Какво се случи на 2/22!

Всичко започна с решението да постим от дата 2/21. Исках да се помоля за всеки, който ще се моли и пости за мен на 2/22, тъй като и те щяха да се молят за мен. Така, че по времето, когато настъпи вече датата 2/22, аз бях в леглото си около 1 ч. през нощта, просто лежах там и се молех. Бях много уморен и започнах да задрямвам. Когато се събудих, нямах представа колко време е минало, влючих светлинката на будилника си и той показа: 2:22 ч! Шансовете за това, сам да се събудя в тоя час, са практически невъзможни. Бях благословен да узная, че Той беше с мен и слушаше моите молитви. Но не знаех, че това е само началото.

После започнах да подготвям празника, който бях планирал от цяла седмица, за нашето седмично служение на "Ерев шабат'' / шабатната вечер бел. ред./, което правим в 15:00 ч. всеки петък. Проблемът беше, че никой не можеше да дойде, защото всички бяха извикани на работа. Затова реших, че ще отида сам да празнувам с Господа и да се наслаждавам на един личен празник с Него. Сложих пиците си в микровълновата печка, седнах и отворих Библията си.

Тя се отвори на 1 Летописи, гл.22 и затова аз естествено прочетох стих 2. Той казва, че цар Давид е поръчал всички чужденци, които живеели в земята на Израел, да секат камъни за изграждането на Божия храм. Веднага чух как Духът ми казва, че Той вече е наредил такива да действат и за мен, за да помогнат за възстановяването на живота ми. Започването на празника ми с друго божествено 2/22 определено беше прекрасно чувство. Но онова, което щеше да последва, просто щеше да ме разбие.

Веднага след като свърших с прочитането на този стих, един мой приятел дойде и ме видя да седя там, беше развълнуван от нещо и ме попита дали може да ми покаже нещо в Библия. Аз казах ДА. Но преди да ви кажа какво каза той, трябва да знаете, че около седмица или по-рано, той седял на масата в общежитието и внезапно една от входните метални врати, които осигуряват и затварят общежитието, се отворила и след това се затворила сама. Това е абсолютно невъзможно, тъй като вратите са блиндирани и защитени, отварят се навън и се заключват електронно. Не може да е вятърът, защото вятърът щеше да ги принуди да се затворят още по-здраво, да не говорим, че вратите са били заключени в онзи момент, което означава, че дори и някой да иска да ги отвори, няма да може. Районът извън общежитието даже е покрит повече от 5 месеца. Никой не може да отваря тези врати по което си иска време, без да получи разрешение от охраната, което пък би изисквало ръчно натискане на бутона за електронно отключване. Така, че това, което се случило, било наистина невъзможно, а няколкото затворници, които го видяли, били изплашени от това, което току-що видяли.

И така, когато той дойде при мен, беше много развълнуван, защото в религиозната му книжка, за деня имаше стих, който наистина говореше за това. Той грабна моята Библия и я отвори на Откровение глава 3: 7 и искаше да прочета частта за Църквата във Филаделфия. Аз почти паднах. Пасажът, който той искаше да прочета, беше един от 3-те стиха в цялата Библия, които са най-важните за мен. Този пасаж е пряк цитат от Исаия 22:22, който казва: "И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; Той ще отваря, и никой няма да затваря, И ще затваря и никой няма да отваря;. "

На дата 2/22 в религиозната му книжка имаше коментар за това, че Бог е единственият, Който държи ключовете за отваряне и затваряне на врати и се цитираше Исаия 22:22 и Откровение 3: 7, които са 2 от моите 222 житейски стиха! (Първият и най-важен е 2 Тим. 2: 2). Човекът нямаше и представа, че е 2/22 и как Господ ми говореше вече с 22 и 222. Той не знаеше, че конкретно се моля за това, Отец да ми даде слово този ден, което да говори директно за мен. Той нямаше представа и за това, че той е човекът, когото Отец използва, за да ми донесе словото! И ако това не е достатъчно, понеже ние се готвехме да се разотиваме, той осъзна, че това е 22-ия ден откакто е чист и трезвен! Този бивш наркоман преживяваше Бога на съвсем ново ниво и каза, че никога не е бил толкова нависоко в живота си, отколкото сега… УАУ.

Оттам се върнахме към нашето общежитие под строй и после отидохме в спортната зала, сякаш защото все още не бяхме получили достатъчно от това, което правеше Aвва. При разходката дотам приятелят ми сграбчи един друг приятел и му каза, че трябва да дойде с нас, защото "Бог се движи". Спрях да получа пощата си и забелязах, че е книга от един приятел. Все още беше в пакета. Когато започнах да обяснявам на новия човек всичко, което Бог правеше, точно когато завърших цитирането на Исаия 22:22, той отвори пощата ми и извади книгата. На всички устите ни "паднаха до земята" от това, което видяхме. Заглавието на книгата бе "Ключът на Давид", а на корицата имаше снимка на ключ на раменете на един мъж. Това буквално бе картината на пасажа от Исаия 22:22!

Какво? Наистина ли се случваше това?

Беше едно друго Ях-намигване и всички го почувствахме. Тогава си спомних, че първата книга от тази поредица имаше картина на ключ на нея и отворена врата, която стоеше зад нея, със светлина, преминаваща през нея, което си бе просто още една картина на Исаия 22:22. Тогава не го осъзнавах. Затова попитах приятеля си кой ден е било когато е видял вратата да се отваря и разбрах, че е било същия ден, когато получих тази книга със снимка на отворената врата, на предната корица! И даже ако това беше мястото, където всичко спира, щеше да е достатъчно. В този ден бях изпитал повече от тия 222, 22 и Божиите подвизи, отколкото във всеки друг ден в близката история, но Той не беше приключил все още.

Когато отидохме на молитва вечерта в 21:00 ч., всички споделихме за какво сме благодарни на Бога и заявихме какви молитвени прошения имаме. ТОЙ минаваше из целия кръг и всичко беше нормално, както обикновено, докато не дойде до човекът, който седеше до мен отдясно. Момчето попита дали ще се молим за сина му, който е на състезание по баскетбол на следващия ден. Каза, че обикновено позволяват по 25 опита и иска да се помолим синът му да изпълни поне 22 от 25- те свободни хвърляния. Аз и моите приятели извикахме: "Какво ?!" Откъде накъде 22? Защо не 25? Беше още един "УАУ“ момент. И после, ако това не бе достатъчно, когато всички завършиха, водещият започна завършващата молитва, на която по средата каза: "Татко, ти си ключът, който може да отвори всяка врата, която никой не може да затвори и да затвориш всяка врата които никой не може да отвори. " Аз и моят приятел веднага се спогледахме един друг шокирани.

Този човек току-що беше цитирал Исаия 22:22 в заключителната вечерна молитва, и то веднага след като човекът до мен каза, че иска сина му да изпълни 22 от 25-те свободни хвърляния, и след като приятелят ми ми показа в религиозната си книжка стиха от Откровение 3: 7, което пък цитираше Исаия 22:22, и докато аз получих книга по пощата, която на корицата си изобразява Исаия 22:22 , и след като се събудих точно в 2:22 часа, и след като получих първата книга от същия автор, която има отворена вратата на предната си корица, която пророчески ни показа какво е преживял моят приятел в следобедните часове на деня, когато вратата мистериозно се е отворила сама! Какъв ден беше само. Духът се прояви повече пъти, отколкото можехме да преброим. Той чу моята молитва да ми даде слово директно от Него и да ме уведоми, че Той наистина се движи за мен. И Той го направи за момчето!

Това, което ме порази във всичко това, а това важи за всички нас, е колко много Той трябваше да направи, за да се получат всички тези "съвпадения" така, както станаха. Размислям над това. Той е трябвало да вдъхнови автора на религиозното служение преди години да говори точно по Исаия 22:22 в молитвата за дата 2/22. Трябвало е да накара приятелят ми да се развълнува от това, след като нагласи всичко, като отвори вратата на общежитието ни, която беше здраво заключена. Той трябваше да вдъхнови приятеля ми да ме намери в точното време, когато бях затворил Библията си, трябваше да направи така, че да е чист в продължение на 22 дни. Да направи така, че човекът в молитвеното събрание случайно да каже "22 от 25-те свободни хвърляния", като беше повлиян, без той дори да го знае? Имаше толкова много "съвпадения" от типа на Матрицата, че някой, който обърне внимание на това, трябва да започне да си мърмори: "Творецът наистина може да докосва сърцата на хората и да движи планините по Неговата си воля."

Подобни дни и преживявания разкриват на всички нас колко е силен Той и как ВСЯКО НЕЩО е под Негов контрол. Той може да повлияе на мислите, думите, ситуациите и реалните обекти, според Своята воля. Просто няма ни една „врата“, която да не може да отвори или затвори по команда. Така, че следващия път, когато се окажете в ситуация, която е мрачна и започвате да се съмнявате дали Той наистина е под контрол, или се съмнявате дали Той все още може да прави чудеса за удоволствие, спомнете си това писмо. Бог може да отвори вратите за вас, преди да мигнете. Той може да развълнува сърцата на хората, дори да ги накара да казват неща, които нямат представа, че изговарят.

Той все още отговаря на молитвите ни, приятели, и на дата 2/22 Той ми показа само малко от суровата Си сила и това колко много Той работи зад кулисите, през цялото време. В този ден ми Той позволи да видя едва едва съвсем малко как точно го прави. С други думи, възникна една дълбока мисъл от всичко видяно: успях да видя всички тези връзки само защото беше 2/22 и имаше толкова много от 22-те, които на свой ред ми помогнаха да видя всичко онова, което е необходимо, за да се състоят всички тези "съвпадения". Но ако не беше 2/22 и нямах толкова много ясни знаци, нямаше да видя нищо.

Това ми показва, че Духът работи всеки ден зад кулисите и кара хората да правят неща, да влияят на това или онова, да отварят врати и да затварят други, и т.н. Ние в действителност нямаме и представа колко много работи Той за нас и по колко молитви работи. Той всъщност отговаря на молитвите зад кулисите. Той е реален и се движи в невидимото Царство и идва на помощ на онези, които напълно Му се доверяват. Не се съмнявай в силата и способността на Бога, на който служим. Той е чул всяка молитва и се движи за вас в момента. Довери се и вярвай (Ш'ма) и ще видиш отворената врата за теб!

До нова среща във вярата!

Джим