Матот: Обети и Клетви

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли ОБЕТ ИЛИ КЛЕТВА? Прочетете Числа 30.

Какво се набива на очи когато четем тази глава? Коя е основната мисъл, която Йахве изразява пред израелтяните тук? И накрая, в какво се заключава приложимостта днес на първоначалната идея, скрита зад обичайните черни букви на текста?

Мисля, че е съвсем очевидно, че основната идея, която се опитва да изрази Йахве, се заключава в това, че обетите и клетвите са много важни, както за Него, така и за нашите ближни. Може да се изненадате, но на иврит, "обет" и "клетва" са две различни думи.

ОБЕТ

Прочетете още веднъж стих 2 на Числа 30 "Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му."

Думата, преведена като ОБЕТ, тук е "НЕДЕР". А думата, преведена като КЛЕТВА е "ШЕБУА". Те са тясно свързани една с друга, но имат важни различия.

Когато някой дава духовен НЕДЕР, това може да се отнася само към Господа. НЕДЕР винаги е свързан с някакво действие, което е необходимо да се изпълни, или условия, необходими за да влезе НЕДЕР в сила.

Например Битие 28: 20,21: "Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог..."

В дадения фрагмент, Яков дава обет: АКО Йахве се погрижи за това, благополучно да се завърне оратно, то той ще Му служи.

Погледнете също и следващия откъс от 1 Книга на царете.

Прочетете 1 Царе 1: 1-11 "Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец. Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца. Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа. И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й; а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше). Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина? А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм). Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много. И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му."

Отново виждаме, че обещанието е направено със спазване на определени условия, това означава, че е истински обет. Обет - не е обещание да направим това, което в Писанието е заповядано вече да се направи. Обет - това означава да направим нещо на доброволни начала. Прочетете Левит 7:16: "Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден..."

Защо жертва на благодарност или доброволен принос се явява жертва по обет с определени условия? Защо израилтяните ще правят жертви, които не са необходими?Било е изпълнено определено условие. Може би човекът е дал НЕДЕР на Йахве, че в знак на благодарност ще принесе на Господа в тая година допълнително приношение, освен обичайния десятък, ако има обилен урожай.

Обсъдете в кои сфери в днешно време може да се дава НЕДЕР към Господа. Във физическия свят ние постоянно даваме недер към Господа. Например, получавайки работа, ние всъщност даваме обета, че ще изпълняваме определени задължения, дотогава докато работодателят ни плаща.

Съгласно Числа 30, ние сме длужни да изпълняваме тия задължения, като за Господа, защото носим Неговото име, като знаме. Ако кръшкаме или лъжем на работното си място или не изпълняваме в пълнота задълженията си, за които ни плащат, то в тоя случай нарушаваме обета си и следователно нарушаваме обета си и пред Господа, защото ни е заповядано да вършим всичко като за Него. Сещате ли се за други ситуации в живота, за които се прилага понятието НЕДЕР?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Когато дадем на някого или на Самият Йахве, обещание при определени условия, то заради задължението да се изпълнят тези условия, ние трябва незабавно, без да се губим и една минута, да започнем да изпълняваме своята част от договора. Постъпвайки така, ние създаваме в живота си непорочност. На иврит "непорочност" е "томе". "ТОМЕ" внушава идеята на завършеност и пълнота. Давайки дума и изпълнявайки я, ние "извършваме" обета и сами въвеждаме себе си в пълнота. Не изпълнявайки обета си, ние оставаме незавършени, опустошени и си създаваме репутация на незслужаващи доверието, хора. Също толкова важно е да бъдете внимателни когато давате обети или клетви, чието изпълнение не зависи само от вас. Аз съм се убедил в това от собствен опит, когато се занимавах с финансови дейности. Продавах продукт, изпълнението на задълженията по който, не зависеха от мен. Въпреки това, когато го продавах, именно аз давах обет, включващ основни обещания, получени от господарите ми и застрахователните компании, за което отговорността беше възложена на мен, и ми се наложи да заплатя аз за неизпънение на обета.

Затова, сключвайки обет с някого, е крайно важно да се разбере дали неговата дума е толкова надеждна, колкото вашата. Всеки обет е жертва принасяна на Нашия небесен Отец. Ако ние наистина осъзнаваме колко се грижи за нас Небесния ни Отец, колко ни обича и защитава, то целият ни живот ще премине в състояние на постоянна благодарност.

Прочетете Евреи 13:15-16 " Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име. А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога."

Нищо друго не може да изпълни душата ти и живота тис радост повече от постоянното пребиваване в състояние на благодарност. Ако благодарите на Бога за всичко, което ви е дал, напълно осъзнавайки всичко, в което сте благословени, а също и с вяра в Него, Му благодарите за всичко, което съвсем скоро по Неговата воля ще се осъществи, сякаш това е станало вече, то вашата радост ще бъде "съвършена". Къде е безпокойството? Къде е тревогата? Къде ще останат текущите страдания?

Те просто ще престанат да съществуват, защото всяка фибра от вашето същество, ще бъде изпълнена с невъобразима радост и благодарение към Бога за Него самият и за всичко, което е извършил и съвсем скоро ще извърши за вас.

КЛЕТВА

Докато смисълът на обетът се заключава в обещание, дадено при определени условия, то клетвата е дадено безусловно обещание, без оглед на ситуации и положения. Преди да се потопим в иврит за да видим удивителните особености на думата "клетва", ще разгледаме няколко фрагмента от Писанието. Прочетете Битие 24:3 "и ми се закълни в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака."

Това е едно от първите споменавания на думата "клетва" в Библията. В стих 8, Авраам каза: "Ако жената не иска да дойде с тебе, ти ще бъдеш свободен от клетвата." Думата "клетва" на иврит е “ШЕБУА” и произлиза от коренната дума"шаба". Думата "ШЕБУА" произлиза от корена "шаба" , което буквално означава "завършване", или "да стане седем". Също така е свързана с думата "шабат". Седем е числото на съвършенството и целият цикъл на Господните празниците също се върти около числото 7. Давайки ШЕБУА, вие "правите себе си седем", тоест свързвате себе си със всичко свято. Свързвате себе си със Седемте духа, произхождащи от Йахве, представени чрез седемте клонки на Менората, светеща в Храма. Всъщност, давайки клетва, вие казвате: " Да бъда съден от всичко, което произхожда от Бога, всичко което е Негово творение-ако не изпълня тази клетва".

Ако хората разбираха този принцип и тази същност, не биха бързали да встъпват в брак.

Прочетете Исус Навин 9: 19-20 "Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях. Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде Божият гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме."

Както виждате, без условия, обетът се превръща в клетва. Шебуа е много сериозно обещание, обезателно трябва да бъде изпълнено със всички средства и на всяка цена. Можете ли да дадете пример за съвременна клетва, която даваме един на друг и на Бога? Какво ще кажете за церемонията на бракосъчетаването? Ние наричаме тези обещания "обети", но в действителност те са безусловни клетви. Младоженците се обричат един на друг за цял живот в "радост и тъга, в богатство и бедност" и т.н. Не са определени никакви условия. Любов трябва да има, независимо от това, какви са обстоятелствата. ШЕБУА не трябва да бъде нарушавана при никакви обстоятелства. Това е един вечен обет, който може да бъде отменен само в случай, че има някои специфични изключения, договорено по време на обета, както в примера на Авраам, който закле слугата си с клетва да намери жена за Исаак.

Нека да погледнем Евреи 7:20-21 " И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), като каза: Ти си свещеник до века, по чина Мелхиседеков.."

Сега, когато знаете отлично смисъла на ШЕБУА и различнията между клетви и обети, нека отгворим на следващия въпрос: Как мислите, защо за автора на "Послание към евреите" е важно да подчертае, че обикновените левитите стават свещеници без заклеване, а Йешуа е първосвещеник с клетва? Как въобще свещениците са станали свещеници? Левитите получавали свещенството просто по наследство. Кръвното родство им е гарантирало тази позиция, а не лична клетва от Йахве. В същото време Йешуа е бил одобрен и става свещеник, благодарение на една настояща безусловна клетва, имаща необратимо действие. Всъщност, Йешуа е могъл да придобие по този начин свещенството, само ако не се е родил от коляното на Левий. Тъй като левитите ставали свещеници без клетва, законът можел все още да бъде променен, за да даде възможност на един нелевит да стане свещеник. Ако обаче, левитите ставали свещеници чрез клетва, то Йешуа по никакъв начин не би могъл да стане свещеник, защото клетвата е невъзможно да бъде анулирана. Йахве си е оставил "вратичка", за да може Синът Му да бъде утвърден с помощта на необратима "шебуа", независимо от коляното, в което Той се е родил.

Прочетете Послание на Яков 5:12 "А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, или с друга някоя клетва, но нека това да е говоренето ви: да, да и не, не , да не би да попаднете под осъждение".

За какво въобще става дума в дадения фрагмент, имайки предвид всичко, което узнахме за клетвите от Тора? Библията противоречи ли си? Какво мислите, за какво говори този стих? Да минем към глава 5 на Евангелие от Матей и да видим думите, които всъщност цитира Яков. Това ще внесе малко повече яснота.

Прочетете Матей 5: 33-37. " Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си". Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога; нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар. Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия."

Както можете да видите, Йешуа всъщност дава директен цитат от фрагмента от Числа 30, която току-що прочетохме. Нима не си противоречи Той, когато в един фрагмент обяснява на израелтяните как да постъпват, когато дават клетви, а в друг въобще им забранява да дават клетви?

Ключът към разгадаването всъщност се намира същия този фрагмент.

Йешуа им казва да не се кълнат в Земята, Йерусалим, или в своята си глава. В древни времена било прието да се дават клетвени обещания, подкрепени от всичко, даже от имена на други богове. Както е случаят с всички тези клетви, обещанието заслужава толкова доверие, колкото надежден е човекът, който го дава. Ако аз обещая да ви дам един милион долара, но самия аз съм банкрутирал, то моята дума не дава увереността, че обещанието ми ще бъде изпълнено. Но ако аз ви обещая един милион долара и се закълна в моя баща, който е настоящ милионер, и който ще ме подкрепи, то в тоя случай това мое обещание ще има голяма тежест. По същия начин, Йешуа говори не за това, че вие не можете да давате законни обещания на хора или на Бога. Същността на учението Му е, че хората не трябва да дават лекомислени клетвени обещания, които не са съдържателни и подплътени. Ако някой ви пита дали можете да направите нещо, то следва просто да се отговори: "Да" или "Не". Не е нужно да се кълнем в някого, освен когато това се изисква от закона. Днес мнозина използват фразата: "Кълна се в Бога" - като част от жаргона, без значение дали въобще осъзнават това, което казват, или не.

Това е недопустимо и се явява голямо зло, защото клетвите и обетите към Йахве всъщност са сериозно нещо. В подкрепа на тази мисъл, се обръщаме към Изход 20. Изненадващо е, че третата заповед е изцяло посветена на този въпрос.

Прочетете Изход 20: 7. "Не произнасяй името на Господа, твоя Бог напразно, защото Господ няма да счита невинен, който изговаря напразно Името Му".

Тази заповед няма предвид съвременните ругатни, които споменават името на Бога, тъй като те са били измислени едва с появата на съвременната лексика. Ако трябва да кажа с две думи нещата, то в древни времена имената съдържали в себе си власт. Ето защо тогава не е имало и фамилни имена. Исус, син на Навин ( Йехошуа син на Нун в ориг. бел.ред.) е имал власт благодарение на човека, чийто син се явява. Неговата власт и ролята се основавали на репутацията и авторитета на баща му. По същия начин , основата на нашата власт не е характерът ни или произхода. Приемайки спасението, ние получаваме своята власт и роля заради името на Нашия небесен Отец. Именно Неговата репутация определя нашата репутация и именно от Него получаваме своята роля. Но да се върнем на въпроса за името. Името на Йахве говори за най-височайшата власт във Вселената.

Думата, преведена като "напразно", в оригинала е "шав", която в иврит означава "извършване на измама, позор, опустошаване".

Името Йахве е толкова свято и толкова по-горно над всички други имена, че към него никога не трябва да се отнасяме както с всички други обикновени имена. По какъв начин то може да стане обикновено в очите на човека? В интерес на истината, този стих трябва да се чете така: "Не давай клетви и обети в името на Йахве, които не можеш да изпълниш, че иначе правиш Името Му празно и обикновено". С други думи, ако се кълнете в името на Йахве, за да докажете на друг човек или на Самия Бог колко са сериозни вашите намерения, а после не ги изпълните тези клетви, то вие ставате измамник.

Ето какво наистина има предвид думата "напразно". Така вие правите Името на Йахве обезценено, правите го обикновено, както всяко друго име. Помислете колко сериозно е това. Ако сте обещали да обичате Господ с цялото си сърце, ум, душа и сила, и да Го следвате с цялото си сърце, тогава след такова изявление, вие фактически издигате над историята на важия живот, знаме с Неговото име. По този начин, ние всъщност заявяваме на окръжаващия ни свят, че ние сме народа на Книгата.

Ние "се именуваме с Неговото име", както е казано 1 Летописи 7. Изпълнявайки Неговите заповеди и нашите клетви, които сме дали на Него, ние се усъвършенстваме и сами ние показваме на хората Истината. Ако ние самите не живеем по нашите собствени прокламации, то нарушаваме третата заповед и се превръщаме в ония, които наричат "лицемери", тоест измамници.

Да обобщим.

Обет - това е обещание с определени условия. Изпълнението му зависи от изпълнението на предварително договорените условия. Безусловен обет- това е клетва, която НЕ ЗАВИСИ от никакви изявления от рода на "ако ...то тогава...".

Когато Йахве се ЗАКЛЕ, че ще изпрати в света Своя Единороден Син, за да изкупи човека от греха, ТОЙ не се опря в изпълнението на тази клетва, на нас очаквайки, че ние трябва да направим нещо за идването на Месията.

В същото време ТОЙ ДАДЕ ОБЕТ, че всеки, който подчини живота си на Него и следва Неговата воля, ще получи вечен живот.Този обет има условия. Сериозността на този въпрос не е преувеличена. Неизпълнявайки своите обещания, ние показваме, че името на Месията не пребъдва в нас, и така не допринасяме за разпространението на истината Му сред хората. За каквото и да става дума: за спазване на уговореното време за среща, или вярност към дадените брачни обети, или пък за вярност в изпълнението на обещанието и довеждане до край на самото дело- всеки от нас има области, в които трябва да работи така, че името на Христос да бъде прославено в този свят.

Ние всички трябва да се покаем за това, че не сме били достойни за Неговата слава в тази или онази сфера. И накрая , нека отбележим, че въпреки че Числа 30 е посветена на правата на съпрузите и бащите, които могат да отменят обети и клетви, дадени без тяхно знание, от жени, които са под тяхната власт, то този набор от заповеди съдържа по-дълбок смисъл. Съвършено очевидно е, че съпругът или бащата има силата да унищожи всички клетви или обещания, които счита за неразумни, зли или вредни за тези, които са се заклели с тях и се намират под неговата власт. Но, ако излезем отвъд очевидните причини за защита на семейството, собствеността и на хората, които са под грижите на главата на семейството, как можем да приложим това към Йахве в нашите взаимоотношения с Него? Какво се е случило от юридическа гледна точка, когато вие сте Му отдали живота си? Преди да дойдат и да подчинят своята воля на Отец, чрез кръвта на Сина Му, хората несъзнателно или съзнателно са давали обети и клетви, които ги свързват и държат в границите на царството на ха сатан (сатана). Заради греховете си са били впрегнати в ярема и буквално заплетени с връзките на лукавия. Това е неотменима клетва, а наказанието за нея е сигурна смърт. Веднага след като Адам съгреши, с нарушаване на клетвата по завета, той се осъди на сигурна смърт, без обратен път на избавление. Цялата система на жертвоприношенията беше създадена с цел - временно да покрива този грях и Божия народ отново и отново да се оказва в правилната позиция пред Бога за да приеме благословенията. Въпреки всичко, тази система не можеше да премахне греха, а само да го покрива. Когато човек напълно се разкая за греха си и решава да последва Йешуа като Месия, той буквално признава, че е дал клетва на ха сатан, и може да се освободи от нея само чрез смъртта. Само в оня момент, когато човек изповяда себе си като грешник и признае, че е бил в договор с врага ( дявола), Неговият нов небесен Отец, чувайки за тази клетва, веднага я анулира и я обявява за недействителна, като така освобождава човека от всичките му бивши клетви и нечестиви обети. Амин!

Колко е прекрасно е да имаш такъв великодушен Небесен Отец ! Когато извършваме грешки, в Неговата уста няма нито едно осъждение ( Римляни 8:1). Може да последва наказание, защото Той наказа ония, които обича, но вие няма да чуете от Неговата уста да излезе осъждаща ви дума. Неговата любов покрива множество грехове. Ако сте претърпели крах, както милион пъти се е случвало с мен, просто елате при Отец, покайте се от нарушаването нан обети те си, вземете в сърцето си решение още днес да започнете на всичко отначало. С Неговата божествена помощ свише, вие ще се усъвършенствате в изпълняването на обещанията и ще се превърнете в човек на думата.

Шалом! Джим Стейли