Истинската сила на Шавуот

Шавуот е един от тези празници, за които всъщност не сме казали защо ги празнуваме. Това е празник със сигурност, във всеки смисъл на думата. Това е велико тържество, с което започва събирането на реколтата от пшеница и завършва пролетните празници на Господа, които започнаха с Песах, на 14 Нисан. В Тора се казва, че трябва да се изброят седем съботи от Песах и да отбележат петдесетия ден със свято събрание пред Него. Но какво значи всичко това и какво означава днес за нас? Каква беше значимостта на това в библейските времена и по-важното: има ли някаква сила за нас днес?

Въпреки, че първоначално бяха заповядани много жертвоприношения, то единственото реално действие, което днес можем да извършим в дисперсия е : да предложим два квасни хляба пред Него като символичен мирен принос и първи плодове пред Господа. Но това е леко заблуждаващо. В тези два хляба има огромна сила. Въпреки, че Писанията сякаш нищо не казват по въпроса за Шавуот, малко повече ровене в тях ще разкрие доста неща пред очите ни.

Както и първите плодове на ечемичната реколта от петдесет дни по-рано, това беше първият плодов принос от реколтата на пшеницата, което вероятно означава втората от трите пророчески жътви, за цялото време. Първата от тях бе първоначалната жътва на "новата година", когато Йешуа ходеше по Земята и се роди голямата първа реколта, като буквално копираща първата реколта от плодовете на ечемика. Втората жътва е средната жътва, от трите (реколтата от пшеницата), където зрелите свидетели ще бъдат възкресени, за да представят Него (учениците Му, които ще представляват началото на прераждането на двете царства). И третата жътва ще е в Края на времената, точно преди Месията да се завърне, за да вземе Невястата Си. Също така е интересно, че имаше жертвоприношение на козел, за грях, която жертва лесно може да се разглежда като паралел на принасянето на жертвата за грях на Йом Кипур, както и две агнета като примирителна жертва. Сякаш Той ни показва, че поставя греховете на Израел на "Козела" (Сатана) и прави мир с "двете агнета" на Йахве, двата квасни хляба, които представляват пророческото предсказване на двата дома на Израел. Днес влизаме в тази древна сила, която е загатната тук, тъй като празникът за всичко, което Христос направи за нас по време на този прекрасен празник, започва пророчески да се разгръща пред очите ни.

Но тук има и доста повече.

В Книгата на Юбилеите, която някога е била считана за част от Святото Писание, от мнозина от ранните евреи и християни (и най-вече от етиопската църква), Ной е първият човек в историята, който празнувал празника Шавуот, но по различен начин. В глава 6 на Юбилеи се отбелязва, че Шавуот е бил истинският ден, в който Господ е поставил завета Си в дъгата, за да не наводни отново Земята с потоп в гнева Си. Нека да видим.

Юбилеи 6: 16-19"Постави лъка Си в облака за знамение на вечния завет, че няма да има потоп на земята, за да унищожи, през всичките дни на земята. По тази причина е заповядано и написано на небесните трапези- да празнуват празника на седмиците (Шавуот) в този месец, веднъж годишно, за да се подновява завета всяка година."

А този бе същия този ден, в който Ной послуша завета с обещание да забрани яденето или пиенето на кръв, както е казано от Йахве (ст. 7). Това ядене на човешка кръв е директна препратка към Нефилимите (гигантите, създадени от падналите ангели), които убивали човечеството и учели мъжете да направят същото, след това вземали тяхна кръв или кръв от животни и ритуално я пиели, за да поемат в себе си техните качества (много култове все още практикуват този древен ритуал и днес). Този варварски, но все пак усъвършенстван начин за унищожаване на короната на Йахве, за създаването и за влизане в духовното царство чрез церемониите на кръвта, беше важната причина на първо място, поради която Потопът беше даден.

Шавуот бил празникът на дъгата, в смисъл че земята бе очистена от цялото това кръвопролитие и бе направен завет между хората и Бога, че човечеството никога няма да се върне по този път отново. За съжаление, само няколко стотин години по-късно човекът отнво щеше да започне да убива. Гордостта, завистта и мисленето, което започна с Каин, щеше да покаже отново грозната си глава и да изиска от Отец да добави още пластове към това небесно тържество, което започна още в Градината. Говорейки за Градината, нека разгледаме още няколко стиха и да видим какво можем да открием.

Юбилеи 6:18-19 “18 И този празник се празнува в небесата от деня на Сътворението до дните на Ной - двадесет и шест юбилея и пет седмици, от годините (1335 години); и Ной и синовете му го отбелязваха за седем юбилея и една седмица, от годините (357 години), до деня на смъртта на Ной и от деня на смъртта на Ной, синовете му спряха да го отчитат и до Авраамовите дни, ядяха кръв , 19 Но Авраам го отбелязваше и Исаак, Яков и чадата му го отбелязваха до деня ти, а в твоите дните израилевите синове го забравиха, докато посрещна отново празника на тази планина.”

Ако погледнете внимателно текста тук, ще забележите, че стих 18 заявява, че празника е бил празнуван "на небето" от дните на Сътворението. Това е поразително. И така, показано е в тази времева линия не само, че Ной е празнувал Шавуот повече от хиляда години, преди заповедта да бъде дадена на Мойсей в Тора, но текстът сега подсказва, че е бил празнуван още в Едемската градина. Това не е изненадващо, тъй като при Сътворението има слънце, луна и звезди, дадени да са знаци и "сезони", като думата "сезони" на еврейски е думата "моедим", което буквално означава "празник, фестивал" на Господа.

Тези святи дни бяха част от една по-висша духовна Тора, която съществува в Небесното царство, от което се оформяше нашето земно царство и земната Тора. Святите дни като Шавуот имат своя съвърршен смисъл в тази сфера, с пълно изразяване и разбиране. Тук на земята от самото падение на човека, истинското небесно изражение е било скрито за нас и затова ние сме обвързани само с онова, което Той ни е разкрил за тях. Нашето празнуване на тия празници е по-слабо когато се опитваме да ги разберем с наши сили, и по- силно, когато това идва от вярата ни в Единния, който обхваща всички тях. Когато празнуваме Шавуот или някакъв празник (включително и Шабат) ние се присъединяваме към празника с всички небесни обитатели, които съблюдават празниците от Зората на времето, като по този начин се свързват двете сфери, а празнуванията са нещо като пъпната връв. Освен това, ако погледнете през вековете в Писанието, ще видите слоеве от смисъл, прикрепени към Шавуот, които ни дават една по-ясна картина и по-голямо откровение днес.

Интересно е, че Книгата на Юбилеите, в 16:13 казва, че Исаак е роден на Шавуот. Това е невероятно, тъй като се казва, че Исаак е пророческо предсказание за самия Христос, Който ще бъде изпратен в този свят под формата на Божия Свят Дух, на същия ден хиляди години по-късно. Благодарение на завета, даден на Ной, който добавя слой на земята, очистена от кръвта, която е била пролята от греховете, то е съвършено поразително, че Йешуа в същия този ден даде на Своите ученици Духа Си като последното парче за очистване на земята отново, от петното на греха. Това им даде не само завета, но и силата реално да го изпълнят.

Предишният слой на Шавуот беше даването на Тора, 1100 години назад по времевия път. Интересно е, че първата заповед, която се отнася до ближния ни, е шестата заповед: "НЕ УБИВАЙ". Това е основният компонент на завета, сключен с Ной. На Синай Бог бе добавил този слой към Шавуот, който бе един друг опит за повторно връщане на Неговия народ към любовта и милосърдието към техния ближен, върху което са създадени небесните основополагащи камъни. И точно това щеше да се случи почти 2000 години по-късно, по времето на Йешуа от Назарет, когато Истинската сила на небето се спусна върху хората, за да им помогне да направят именно това.

В Деяния 2 глава виждаме учениците, събрани в горна стая на Храмовия хълм, чакащи Господа. Те бяха последвали Тората и преброили омера за последните петдесет дни, в очакване на думите на възкръсналия им равин. Докато времето на Шавуот при Ной се съсредоточавало върху обновяването на земята чрез символа на дъгата - символ, който е пряко свързан със славата на Неговото присъствие (Езек. 1:28), фокусът на Петдесетница ще бъде насочен към друг символ на Всемогъщия: огъня. Това е свързано с онова, което Книга на Юбилеите нарича в стих 21 "двоен" празник. Това е Празникът на седмиците, а също и първото събиране на плодове от пшеницата. Това е обратното броене на възпоменанието до обновяването на земята чрез водата - което е свързано с измиването във водата на Словото, чрез Христос , а също и и първата жътва на плодове, което можеше да дойде само чрез огъня, изпратен от Духа. Това е "Святият Дух и огън", за който говори Йоан Кръстител в Матей глава 3. Славата на Йахве (дъгата) се проявява, когато водата на Неговото Слово, пълна с чистата светлина на Неговото присъствие, и всепоглъщащия Огън, който ни е даден на нас, ни помагат да изпълним божествената заповед да обичаме ближния си като себе си.

Силата на Шавуот (Петдесетница) не беше в огнените езици или дори в говоренето на други езици, които не знаеха. Силата беше във факта, че Творецът на вселената, чрез кръвта на Своя Син, отново подготви жив храм, един начин да живее лично в нас и да ни учи как да изпълним двете златни заповеди: Любов към Бога, с цялото си сърце, ум, душа и сила; и обичай ближния си като себе си.

Върховният суверенитет на този свят ден се заключава във факта, че в дните на Ной и на Петдесетница, Йахве отново свърза "пъпната връв"/между небесата и земята/, давайки на човечеството още един шанс да общува с небесните войнства в ритъма на Царството Си. И този ритъм се изгражда върху любов към всички. Точно както Потопът донесе възраждане на света, а раждането на Исаак беше раждане по обещание, което щеше да се изпълни в Христос, така и размахването на хлябовете от пшенично брашно от първосвещеника, през Първи век означаваше обещание за голяма реколта през есента. По същия начин, огнените езици, които слязоха над последователите на Христос в този ден, бяха последният слой, който отново се добавяше към възраждането на света. Но този път възраждането няма да бъде във физическата сфера, спасявайки само осем души в ковчег, а възкръсването на духовното Царство, което ще бъде спасено чрез кръвта на Агнето и очистено от Светия огън на Неговия Дух.

И така, как днес човек наистина да празнува Шавуот? Дали просто да се събира с други и да размахва няколко хляба? Приятели, доста повече. Този празник представлява началото на размножаването на Неговото царство на земята, първо при Ной, а след това при Йешуа. Единият хляб е Йешуа-изпълнението на Празника на седмиците - а другия сме ние, зрялото копие на нашия равин, първите плодове на Неговото ново творение. Нашата цел? Да изпълняваме това същото изискване, дадено на Ной: Спрете да се убивате един друг. Спрете омразата, горчивината, гнева, ревността и борбата. Това е подновяването на Тората свише към Тората тук долу. Това е времето, когато си спомняме да не гледаме грешките на другите и да помним, че Той ни наблюдава и е по-близо до нас. Това е подновяването на нашите обети и клетвата да забравим болката от нашето минало, болката, която Той е измил с кръвта на Своя Син и да живеем в СЕГАШНОТО! Това е денят, в който казваме: "Няма да бъда като тези в дните на Ной, но ще обичам ближния си като себе си и ще увеличавам Царството на моя Бог, на земята!" Това е истинската сила на Шавуот! Сега кажете на някого, че го обичате, точно сега!

Хаг самеах, мишпаха!

Джим