ТРАДИЦИЯ ИЛИ НЕ ? ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

Всяка година, с наближаването на празниците, се надига вълна от полемика за това кои празници имат място в живота на вяращия и кои не. В тази кратка статия се надявам да ви дам един ефективен стандарт, който ще ви позволи да разберете как да се различава какво да се празнува и какво - не.

Що се отнася до мен, аз винаги използвам така наречения “закон на екстраполацията”, която в продължение на много години, ми помага да "видя гората между дърветата". Той гласи " Ако нещо е истинско, то е редно да бъде истинско до краен предел". И така, за начало ще определим няколко правила: 1. Не ни е позволено да се покланяме на Истинския ЕДИН Бог по забранени начини (Второзаконие 12 :. 30-31). 2. Не ни е позволено да Му се покланяме по каквито и да е начини, заместващи ясно изразените Му изисквания (Изх. 32). 3. ПОЗВОЛЯВА ни се създаването на каквито и да било традиции за поклонение към Него, НЕНАРУШАВАЩИ първите две правила (Деяния 20: 7). 4. ПОЗВОЛЯВА ни се да съблюдаваме каквито и да били традиции, НЕнарушаващи записаното в Словото или съдържащите се там духовни принципи ( първоначалния замисъл) Нека сега едно след друго да ги разгледаме тези 4 правила.

Правило №1

1. Не ни е позволено да се покланяме на Истинския ЕДИН Бог по забранени начини (Второзаконие 12 :. 30-31). Цялата 12-та глава на кн. Второзаконие говори за това, как е длъжен да се обхожда Божия народ след като влезе в Обетованата земя, за да не се окаже подложен на изкушението да се възползва от начините на езичниците, с които ще има допир- да се поклони по този начин на Йахве, Той заявява в стих 3: "Разрушете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им". И продължава в стих 4 : А спрямо Господа вашия Бог да не постъпвате така; Като продължава да развива тази идея по-нататък в главата, като обяснява колко важно е да се покланят на Него само по предписаните начини, да не използват езически начини, да не ги внедряват в поклонението пред Него. Йахве е толкова строг ненапразно. Той не иска хората да правят това, което изглежда правилно в техните очи (стих 8). Просто хората не са имали достатъчно разбиране за Неговия характер до тоя момент, не е имало никакви записани правила, които да следват.Нямали са дори водителството на Светия Дух, Който би им дал някакво разбиране, че с вземаните решения и начини в действителност оскърбяват Йахве. Когато започнете да ухажвате момиче за пръв път, нямате представа от това какво й харесва и какво не и има голяма вероятност ненарочно да я обидите. Поради тази причина, Йахве забрани на народа Си да проявява подобно творческо отношение, защото така е много вероятно в центъра на взаимоотношенията да се окажат те, а не ТОЙ. Какво заключение можем да извлечем от правило №1 ? Не ни е позволено да въвеждаме практики, които се използват в почитането на други богове, които да прилагаме и в поклонението към Йахве. Това не означава, че ако в някои езически ритуали и култури са се използвали свещници със седем или девет разклонения, то до края на света повече никога никой не трябва да се използват свещници със седем или девет разклонения. В ония времена не е имало електричество, така, че не бива да виждаме непремено окултизъм в използването на някакви свещници, забелязвайки ги в езическите им ритуали. Те са използвали и чаши и купи и кани, а дори са имали дрехи! Това са съвсем обикновени неща, не бива да ги правим "езически" навеки. Къде е разграничителната черта? Нека да приведем пример, да кажем -с коледната елха. Ако може да се докаже, че в древността хората са сечали вечнозелено дърво, носили са го в домовете си на зимното слънцестоене -25 декември, украсявали са го в чест на раждането на бога-слънце, падащо се на тази дата -то това е вече друго нещо, в сравнение със свещите. Защо? Защото обичаят да се носи вечнозелено дърво в дома и да се украсява, е свързан с езическо поклонение- празник и не може да се каже, че е нещо всекидневно. Този ритуал пряко попада под действието на закона записан в книгата Второзаконие, защото сам по себе си е конкретен творчески метод на поклонение към друг бог, което се внедрява и в поклонението към Йахве. Напомням, че първоначалния замисъл на Йахве, изразен в глава 12 на Второзаконие, се заключава в това-да научи народа Си да използва само предписаните методи в поклонението към Него, а не да им казва, че всичко което ползват другите народи се превръща в езическо, че всичко е ритуално, и че даже ежедневните вещи и неща са нещо забранено. Тези наставления касаят идолопоклонническите практики и формули, а не обезателно самите вещи. Например както израелтяните, така и езичниците използваха жертвеници. Йахве просто искаше Неговия да е построен по точно определен начин. На израелтяните не беше позволено просто да вземат какъвто и да е предмет и да го "християнизират", като изменят предназначението му.

Аз разбирам, че това е първото правило е много противоречиво и ще бъде сложно да да се разбере как да се прилага, затова ще развия мисълта си нататък, навеждайки читателя към думите на Павел по този въпрос, записани в 8 глава на 1 Коринтяни. В нея Павел решава проблем, възникнал в Църквата, който се заключавал в това, че някои вярващи са имали проблем с купуването на месо от пазара, защото не знаели дали е било принасяно на идоли или не. По тая причина решили да бъдат вегетарианци. Павел ги нарича "немощни". В стих 4 казва: 4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един. А в стих 7 и 8 продължава: 7 Но това знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява. 8 А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. Павел дава много ясно разбиране, че идолът - това е едно нищо, а това значи, че не може да направи нечист оня, за когото Йахве е казал, че е чист. От друга страна, той показва пример, в който използването на такова месо е грях и е забранено. Виждаме го в стих 10: 10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? 11 И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос. Това с точност повтаря онова, което езичниците правят за своите богове и лесно може да доведе до факта, че някои от по-слабите братя биха направили същото, мислейки, че няма нищо лошо в това изпълнение на езически ритуали. Това би ги върнало обратно в идолопоклонството и на свой ред -в погибелта. Мисълта на Павел се заключава в това, че е по-добре да се въздържаме от ядене на месо, отколкото да станем предпоставка за препъване на брат във вярата. Независимо от това, че идолът не може да направи нечист разглеждания предмет.

По същия начин, можем да приложим този принцип днес.

Не можем да вземаме това, което е изобретено и създадено с единствената цел -поклонение към друг бог и да го използваме това същото нещо, или този метод в поклонението към Йахве. Например, знаем, че 25 декември в Рим е приеман за рождения ден на бога- слънце.Този факт е отразен в римския календар през 354-та година от н. ера. Поради това тази дата е забранена за използване за поклонение към Истинския Бог по какъвто и да бил начин, с какъвто и да бил метод, под каквато и да е форма. Би било смесване на нечистото със святото. Защо? Защото се нарушава не само правило №1, но и правило №2, подменяйки съществуващите празници, заповядани от Йахве на народа Му ( тоест Сукот, Шатроразпъване).

Още един пример е свещника с девет разклонения, пален на Ханука. Някои твърдят, че има доказателства, че древните езически култове са използвали свещници с девет разклонения, и следователно Ханука има езически корени. Това е същото, като да кажем, че не можем да използваме вилици с три зъба, защото последователи на езическите култове използват същите вилици, с които ядат жертвоприношенията. В древния свят е имало хиляди култове и може да откриете, че са използвали най-различни свещници. Деветте разклонения на ханукията се обяснява с това, че в древноеврейската култура Ханука е продължавала 8 дена, всеки от който отговаря на една свещ плюс служещата свещ, от която се запалвали останалите. Същото се отнася и за храмовата менора. Тя олицетворява шестдневната работна седмица и един ден служение, принадлежащ и собственост на Йахве ( Шабат)-което дава общо седем. Шест дни - една човешка седмица , а седмия й ден - Неговия СВЯТ ден, отделен от шестдневната човешка седмица. Въпреки, че може да се дава пример след пример, то е важно да отбележим един важен момент. Ако и да ни е известно със сигурност, че даден предмет е използван в поклонението към идол, това не означава, че непременно е нечист сам по себе си. Забранен е само начина на използването му. Вечнозеленото дърво е създадено от Йахве, само по себе си не е нечисто. Забранено е използването му обаче, по начина по който езичниците го използват за поклонение към техните богове. Простото обяснение за това се намира в същата глава 12 от Второзаконие, където се казва: 31 Да не постъпваш така спрямо Господа твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си и дъщерите си.

Когато ние използваме същите предмети ТОЧНО ТАКА , както правят това езичниците, това напомня на Йахве всичките ужасни неща, които те вършат за техните богове.

Правило №2

На нас НЕ НИ Е ПОЗВОЛЕНО да Му се покланяме по какъвто и да било начин, заместващ ясно определените изисквания. Когато Мойсей беше на планината, на израелтяните беше наредено да останат в подножието й, да чакат завръщането му с условията на Завета, но вместо това те решиха, че той е умрял. Той беше посредникът между тях и Йахве. Съгласно околната култура, в която се намираха достатъчно дълго време, те решиха, че не могат да общуват директно с боговете. Затова задължително им трябва някакъв "идол". Ето защо създадоха телето, описано в 32-ра глава на кн. Изход. От тяхна гледна точка, просто намериха заместник на Моисей, но както и преди, все пак се покланяха на Йахве. Аарон ясно е изразил тази мисъл в стих 5: Изход 32:5 ... Утре ще бъде празник Господу. Но от гледната точка на Йахве, те извършваха идолопоклонство, защото беше забранена форма на поклонение. Кравата, сама по себе си не е забранена, но израелтяните я използваха точно по начина, по който я използваха езичниците, въпреки че беше за поклонение към Йахве, но това беше забранено. Този метод на поклонение замести ясните наставления на Йахве и поради това попада под осъждение. В друг пример, Йахве изрично заповяда на Своя народ, за да отпразнуват Песах, както предписан празник за спомен за смъртта на Пасхалното агне. Самият Павел казва в 1 Коринтяни 5: 8: "Затова нека празнуваме (Пасха)."

За съжаление Католическата църква в 325г от н.е. заменя библейския ден на честването на Песах -14 Нисан, с римския Великден, който се празнува в първата неделя след пролетното равноденствие. Това е забранено, защото нарушава правило № 2.

Правило № 3

ПОЗВОЛЯВА ни се създаването на каквито и да било традиции за поклонение към Него, НЕНАРУШАВАЩИ първите две правила (Деяния 20: 7). Ако каквато и да е традиция не е забранена, тъй като не копира никакви ритуали, които са използвани по-рано в езичеството, и не замества никаква традиция, заповядана от Писанието до днес, то тя може да се практикува. Например, никъде не е заповядано да се поклонят на първия ден от седмицата (неделята), но първите учениците го правеха, когато беше възможно (Деяния 20: 7). С това не заместваха Шабатното спазване и служение, а просто са се срещали още веднъж в събота вечер, началото на първия, неделния ден. Ако желаете, можете да провеждате богослужения и всеки ден, но конкретната заповед беше дадена само за съботата. Езичниците са почитали бога на слънцето в първия ден от седмицата (ден на Слънцето), провеждайки своите богослужения тогава. Означава ли това, че всеки , който се покланя на Йахве в неделя, следва езическите традиции? В никакъв случай! Неделята сама по себе си, не е езическа, но ако не спазваме и почитаме Шабат, предпочитайки друг ден , а не заповядания, то ето това е ЗАБРАНЕНО. Друг хубав пример е това как Мойсей избра модел за лидерско управление за цял Израил ( Изход 18). Йахве никога директно не е говорил за това, каква трябва да бъде структурата на ръководството, какво да бъде управлението над народа, но Моисей използва метода на тъста си Йотор ( Йетро), да назначи десетници, петдесетници, стотници и хилядници, за да бъде освободен Моисей да съди целия народ сам.И тази структура съществувала чак до времето на Христос и са я използвали в синагогите и в ранните църкви, но вие няма да намерите съответни заповеди за това, дадени от Самият Йахве. Този стил на ръководене е измислен от човешка традиция и одобрен от Йахве, защото не е нарушавал ясно изразеното Слово, не е замествал ни едно явно наставление и е съответствал на първоначалния замисъл на Йахве. Даже Той сам използва точно такава схема на ръководство.

Йахве е Отецът делегиращ власт на Сина си, Който от своя страна делегира власт на апостоли, пророци, евангелисти, пастори и учители за служба на Тялото във всяко добро дело. Ние виждаме тази йерархия дори и в ангелската структура, която е от няколко нива.

Правило №4

ПОЗВОЛЯВА ни се да съблюдаваме каквито и да били традиции, НЕнарушаващи записаното в Словото или съдържащите се там духовни принципи ( първоначалния замисъл) Отчасти аз вече разкрих това в представеното в горния пример за модела на лидерство, даден чрез Моисея, тъй като правилата 3 и 4 са свързани помежду си. Например, можем да видим как Сам Йешуа напълно промени смисъла на Песах, когато каза: "Правете това за Мое възпоменание". В разстояние на 1200г те са "съблюдавали Песах", в спомняне на извеждането им от робството в Египет,а сега Йешуа искал центъра на внимание да се измести към Него, като това да е същността на Пасхалната трапеза. Той е показал на учениците истинския духовен смисъл на "изхода от Египет." Тази нова традиция не се споменава в Писанието, но е в тясна взаимовръзка с духа и принципа на първоначалния замисъл на библейския фрагмент, описващ Изхода. Юдеите са имали много традиции, срещу които Йешуа не възразявал. Например всяка седмица седем човека са четяли в синагогите фрагменти от ТОРА. Имали са много традиции по отношение на всеки празник, за които Йахве не е дал подробни указания за това какво точно да се прави. Например ТОЙ почти нищо не е казвал точно как да се празнува Празника Шатроразпъване и израелтяните са въвели собствените си традиции. Освен това, заедно с много други традиции, те започват да празнуват и Ханука. Празник на освещението или обновлението ( Ханука) започнали да празнуват 150г преди рождението на Христа, в памет на освобождението на храма от гърците. В Йоан 10:22 се казва, че Йешуа го е зачитал без най-малката сянка на присъда. Това било национално тържество за светлината, която отново осиявала Храма. Какво осъдително има тук? Ханука не е заменила ни един от заповяданите празници и не била забранявана, защото не е нарушавала с нищо духовните принципи. Напротив, даже е в пълно съгласие с желанието в сърцето на Йахве. Самият Той е тържествувал за светлината в храма и ни е заповядал да разпространяваме светлината, която сега е в нас по целия свят. Празникът на освещаването заявява това, колко важно е да не се прави компромис с Божието слово и да се следи за това - Божия народ да следва с цяло сърце Йахве. Би могло да се приведат и много други примери, но ще спомена само един: Празникът Пурим. В книгата Естир е заповядано да се празнува на 14-ти и 15-ти ден на месец Адар в памет на това, че израилтяните бяха избавени от неприятелите си и Бог, благодарение на постъпката на един смел човек (Естир), промени съдбата им от смърт към живот. Тя решава да рискува себе си заради спасението на целия народ. Този случай е аналогичен с това, когато Моисей създаде модел на лидерство и даде заповедите за развода. Въпреки, че Йахве не е давал заповеди за всичко това, Той одобри и първото и второто. Защо? Тъй като те не нарушават никое от посочените по-горе правила и подкрепят писаното Слово- както текста, така и духа. Йахве винаги е говорил на народа Си да не забравя Неговите пътища и да има вяра в спасението Му. Той отново и отново им напомня за необходимостта да се уповават на Него, да се молят, да постят и да бъдат търпеливи в очакване на спасението от техния Бог. Указът на Мардохей за Пурим се превърнал в годишен спомен за всичко това. Когато идват трудности, Неговия народ да коленичи само пред Него. И накрая ще отбележа, че проблемът не е в самите традиции, а в това как ги съблюдаваме.Ето това трябва да следим. Понякога много добри и одобрени от Бога традиции, биват омърсени от хората, които ги превръщат в гуляи и плътски вечеринки. Например съвременния юдаизъм е превърнал Ханука в замяна на Коледа, а Пурим -в светски маскарад, наподобяващ Хелоуин, в който на всеки е позволено да се почувства като някой друг. Иначе тези празници в чистия си вид са едни добри традиции с богата символика, говорещи за силата на Бог и вярата на Неговия народ. В първия век на Песах юдеите наистина се напивали с вино, но Павел в 1 Солунци 5: 8 изобличава не самия празник, а оскверняващите го с поведението си. Подобна на тая дискусия се води и за празнувания на годишнини, рожденни дни и т.н. Заменят ли те някакви библейски празници? Явяват ли се начините им на празнуване като точно подражание на методите, прилагани по време на езически ритуали? Нарушават ли те записаното в Словото или духът, вложен в написаното? Ако не, можете да с чиста съвест да продължи да ги празнувате и в бъдеще. Йахве не седи на небесата, в очакване на най-малката причина да удари всеки, който направи грешка в поклонение към Него. С това прекрасно се справят неговите паднали творения, твърде ревностни в своята религиозност. Йахве е Бог, който прощава и Му се харесва факта, че ние използваме получените от Него творчески дарования. Той просто желае и ние да се стремим към онова, към което Той се стреми,а не към това, което отклонява хората от Него или от ясно изразеното Слово. Накрая искам да ободря цялото Тяло на Месията. Дори и да не сте съгласни с всичко казано по-горе, аз не виждам нищо лошо в това. Всеки, включително и аз, има право на грешка. Така, че на нас не ни е позволено да съдим, осъждаме или да изпълняваме ролята на Бога в чуждия живот. Вие сте длъжни да бъдете "винаги готови да отговаряте, (но с кротост и благговение), на всекиго, който ви пита за вашата надежда."( 1 Петрово 3:15). Ключовите думи тук са "кротост и благговение".Главната характеристика на фарисея, неразбиращ сърцето на Твореца, е желанието да споделя своите убеждения, но под такъв образ, че да докаже превъзходството си. Той не възнамерява да изрази с кротост новата информация и уважително да поощрява хората сами да се обърнат към Господа, като изследват самостоятелно този или онзи въпрос. Един човек, потопен в гордостта на собствената си позиция, се грижи повече за себе си и върховенството на своята доктрина, отколкото за духовния път на събеседника си. Братя и сестри, ние всички трябва да споделяме позиция на Христос и същността й е любов. Нека не копираме поведението на религиозния елит от първи век, който се е кичел с неговите обширни познания, от които всъщност нищо не е разбирал. Нека бъдем кротки в нашите диалози, меки в своето несъгласие и с уваженителни в нашия начин на говорене в каквото и да е обсъждане. Не ни е дадена някаква единична заповед, от която крайния резултат да се заключава само в промяна на външното ни поведение. Заповедите са дадени за да се промени характера ни! Ето защо, като се стремим да угодим на Бога, нека споделяме своите открития с другите и нека да го правим с Христовата кротост и благодат. Спазвайте Неговите заповеди, и нека нашите традиции допринасят за нашата любов и да имат подкрепа в силата на Неговото Слово! Шалом, Джим Стейли, 2017