СИЛАТА НА ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА ЧЕРВЕНАТА ЮНИЦА

Първа част на този седмичен откъс от Тора (Числа, глава 19, Хукат) е една от най-големите загадки на целия Юдаизъм. Жертвоприношението на червената юница е различно от всички останали жертви, на всички нива. Заповедите за това изглеждат противоречиви и странни и ви заставят да клатите глава в недоумение, правейки само догадки за хода на мислите на Йахве. Въпреки това, ако на тази загадка погледнем през призмата на Руах ха Koдеш (Светия Дух), тя не само може лесно да бъде разрешена, но става много значима и приложима към нашето време. Най - напред ще изложа сухите факти около тази странна жертва и тогава ще позволим на Светия Дух да ни открие истинското й значение за нас днес. Да започваме.

- Червена юница - това е червена крава. На тялото й не трябва да има повече от два бели косъма. Тя трябваше да е напълно червена.

- Тя е отглеждана специално за жертвоприношението и затова никога не трябвало да бъде използвана за работа. Тя не е била поставена под ярем и т.н.

- В историята на Израел тази жертва е била извършвана само седем пъти, защото това е най - важната от всички жертви, използвана изключително само за очистването на храма, неговите компоненти и самите свещеници. Ако храмът е бил подложен на унищожение или някакво оскверняване, единственото нещо, което можело да го очисти, била пепелта от червената юница. Бог беше този, Който избра това, своеобразен вид почистващо вещество, което да активира цялата система и да я подготви за работа.

- Жертвата трябваше да бъде изведена на изток от скинията, в пряка видимост от Светая Светих. По времето на храма са го правели от другата страна на долината Кидрон, на Елеонския хълм.

- Тази жертва е единствената, която не можела да бъде въведена в храмовите площи. Трябва да се извършва извън стана. Смятало се, че границата на стана минава на разстояние 2000 лакти (около километър) от центъра на храма, поради което жертвата е била довеждана в средата на склона на Елеонския хълм. Да не се бърка с разстоянието, позволено в шабат, което беше определено на 2000 лакти от външната стена на Йерусалим.

- На същото място извън лагера, козлите, жертвани на Йом Кипур, бивали изгаряни.

- Всеки път, когато било необходимо да се жертва червеникава юница, издигали тристепенен мост, през долината Кедрон, свързващ Храмовия хълм с Елеонския хълм, до мястото, където издигали олтара за червената юница. Това билоправено така, за да не се оскверняват свещениците, да не минат през долината, в която имало гробове, да не се докосват до тях.

- Първосвещеника заколвал кравата, вземал с една ръка кръвта и поръсвал седем пъти по посока на храма, чиито врати бивали широко отворени и завесата, която отделяла Светая Светих, се виждала.

- При изгарянето на червената юница вземали червена прежда, парче кедър и исоп, вързали всичко заедно и го изгаряли едновременно с жертвата.

- Накрая, пепелта от юницата се смесвала с вода, която се изливала в съдове и се държала на чисто място.

Просто невероятно е колко много елементи в това жертвоприношение са свързани с Месията. Въпреки че Йешуа е по-известен като пасхалното агне, не може да има съмнение, че пророческият символизъм, скрит в жертвата на червената юница е не по-малко значим. За да спестим време, ще разгледаме само някои паралели, тъй като преди съм проповядвал на тази тема точно от мястото в Израел, където са жертвали червеникава юница. (* проповедта за жертвата на червената юница, записана в Израел, през март 2015г., Бележка на редактора)

Цялата система от жертвоприношения е предназначена временно да покрива греха на Израел и нашето очистване, така че да можем да останем в правилното положение пред Бога. Първосвещеникът трябвало да влиза в храма в Светая светих веднъж в годината, за да изкупи всичките грехове на израилтяните, неизкупени през годината. На този ден, от година на година, всичко започвало наново, на чист лист, така че израилтяните да бъдат уверени, че Господ ще остане с тях и през следващата година. Но ето, Йешуа се яви. Той дойде не само да бъде Пасха, да плати за греховете на първото Божие дете Адам и да отмени проклятието, тегнещо над цялото човечество, но и да се постави началото на нова свещеническа система по чина на Мелхиседек (цар на Правдата). Йешуа стана новият Първосвещеник, което означава, че има налице инаугурация, тоест встъпване на ново лице на висока длъжност. Според Тора, когато храмовата система е стартирана в действие, червената юница трябвало задължително да бъде пожертвана. Йешуа изпълни тази задача. Погледнете как е извършил всичко точно, както е било предписано и всичко е свързано с това невероятно жертвоприношение.

- Тя трябваше да бъде изведена извън стана, с видимост към Светая Светих и завесата, която трябва да се вижда. Йешуа бе разпънат извън града, на няколко метра от мястото, където се жертвала червената юница. Той беше изправен да виси на кръста в пряка видимост към храма. В резултат на земетресението, което стана при смъртта Му, вратата на храма се отвори широко и завесата се разкъса на две, позволявайки ясно да се види "лицето на Бога", разположено между херувимите на "трона на милостта", т.е. капака на ковчега на завета. Ето защо Йахве трябваше да се отвърне от Сина Си. Той не можеше да гледа вида на греха, който понесе Синът Му.

- Телицата обезателно трябвало да е купена с пари от храмовата съкровищница. По същия начин Йешуа бе купен за тридесет сребърника, които свещениците взели директно от храмовата съкровищница и дали на Юда.

- Жертвата трябва да е без петно и порок. Йешуа беше съвършен и безгрешен.

- Непосредствено преди жертването на червената юница трябваше да се даде на първосвещеника да я разгледа и разследва. В нощта преди разпятието, Йешуа беше предаден на първосвещеника Каяфа за разследване.

- Не бе необходимо юницата да бъде убита непременно от свещеник. Задължението на свещеника е само да поръси с кръвта й. Това е единствената жертва, която всеки израилтянинът можеше да заколи. По аналогия Йешуа всъщност не бе убит от евреите, а от римляните.

- Пепелта се смесваше с вода и след това, в съответствие с изискванията, се слагаше в съдове за три дни в новоизсечена пещера в скалния склон, и едва след това може да се използва очстващата й сила. Йешуа е бил поставен в наскоро изсечен нов гроб, който бе на Йосиф от Ариматея, а три дни по-късно възкръсна от мъртвите и Неговата очистваща сила сега е на разположение на цялото човечество.

- В процеса на изгарянето на юницата, тя трябваше да бъде смесена с исоп, червена вълна и парче кедър. Виждаме едни и същи елементи при разпъване на Месията. Когато на Йешуа се подиграваха и Го наричаха "еврейския цар", те го облякоха в червена роба. Иссопът е бил използван директно в разпятието / гъбата на исопова тръстика/, а кръста, на който е бил закован, без съмнение е бил кедър. Всеки елемент беше повторен до последния детайл.

Въпреки, че вие вероятно сте вече убедени в съществуването на истинска и мощна връзка между смъртта на Месията и жертването на червената юница, това далеч не е всичко. Във видеопроповедта аз изяснявам как всичко това е свързано с Голгота и разкрива тайните на мястото на разпъването, както и мястото на гробницата, в която поставили нашия Господ. През вековете са се създали множество хипотези за това, къде точно са тези необикновени места, но когато разгледаме такива въпроси в древноеврейския им контекст, пред нас истината започва да свети като фар, който сочи пътя в тъмната бурна нощ.

КАК Е ПРИЛОЖИМО ДНЕС ЗА НАС ВСИЧКО ТОВА?

Пречистващата вода с пепел от червената юница се използвала, когато някой докоснел труп. Използвала се за очистване на човек, който се е допрял до мъртво тяло, а също и за очистване на къщата, нечиста поради факта, че в нея е умрял някой. Каква беше първоначалната цел на Бог, когато Той даде тази заповед? Какъв духовен принцип е скрит в него? Какво се опитва да ни каже Бог за контактите с умрели безжизнени тела? (Обсъдете го)

В онези дни, когато имало физически храм, той бе центърът на живота, така че никаква смърт не би могла да се доближи до него освен жертвите, символизиращи живота. Ако някой, докосвайки починал, се приближи до храма, той осквернявал храма, защото такова лице донасяло смърт в сферата на чистотата. Храмът бе място, гарантиращо ритуална чистота и нищо не трябваше да го оскверняваше. Благодарение на това "убежище" от смъртта, Духът на Йахве можеше да обитава и да се проявява в пълнота в храма.

Днес храмът на Руах ха Кодеш (Свети Дух) сме НИЕ. Подчинявайки се на жертвата на Христос и помазаните с кръвта Му стълбове на вратите на сърцата ни (нашия храм), ние буквално се приобщаваме към жертвата на червената юница и това ни дава свещенически статут да влезем в служение към Него, в новата храмова система, при която тялото ни - това е външността на храма, а духът ни е вътрешната стая, в която Бог обитава. Тъй като храмовата системата все още действа, но просто е в друга форма вече, проблемът е, че на обезпечаването с чистота на "светилището" трябва да се обърне нужното внимание, както и преди, за да може да обитава там Светия Дух. Като влизаме в контакт с нещо нечисто, ние трябва незабавно да приложим пречистващата сила на жертвата на Йешуа в нашия живот.

Смъртта може да се прояви под много различни форми. Към смърт може да доведе и греха. Да останеш с онези, които грешат точно пред очите ти, може да доведе до смърт, защото грехът им може лесно да повлияе на живота ти. Погледнете го по този начин:

Използвайки храма като аналогия, представете си, че той във всяко отношение бе напълно чист. Всички мисли, действия и мотиви на сърцето трябва да са безупречни и чисти. Всичко, което се принасял в Светая светих, е угодна жертва на хваление. Но си допуснал лоша мисъл. Представете си, че тя става физически обект, поставен в светилището. Една мисъл е осквернила вашия храм. Каквото и да е: случайно видяно нечисто изображение; съзнателен грях; опити за праведни дела, но с неправилен мотив или за погрешна причина - всяко неправедно или нечестиво действие е като поставяне на нечисти, отвратителни предмети в храма на Бога. Като им позволяваме да бъдат поставени в светилището, ние оскверняваме целия храм. Това място се нарича "светилище" защото трябва да е чисто и свято. Това трябва да е единственото място на земята, свободно от всякакъв грях, където да може да живее Божият Дух. Но ние всички продължаваме да грешим. Как функционира тогава този механизъм?

Отговорът на този въпрос директно доказва, че с Божият закон не е приключено, а системата на жертвоприношения продължава да функционира в своята цялост. Когато някой е осквернявал храма или се откривал грях в стана, това изисквало покритие (жертва). Тъй като кръвта на бикове и кози всъщност никога не можела да премахне греха, жертвите трябваше да бъдат принасяни отново и отново. Точно както жертвата на червената юница очиства тялото, кръвта на Йешуа очиства съвестта и напълно премахва чувството за вина (Евреи 9: 13-14). Днес, когато грешим, оскверняваме нашия храм, трябва да предприемем същите мерки, за да очистим храма, прибягвайки до жертвата. Прекрасната новина е, че Йешуа стана жертва, която не само плаща греха, но го отнема завинаги. Най-важното е, че трябва да прибягваме до тази жертва всеки път, когато грешим.

Днес в Християнския свят е широко разпространена чудовищната ерес, според която всичко, което трябва да направим, е само да приемем веднъж Исус, а Той ще покрие всички наши бъдещи грехове, каквото и да извършим. Това е ерес, тя проповядва доктрината за "хипер-благодат", която изобщо не фокусира дори вниманието върху покаяние или Истинската жертва. Ако разбирате същността на жертвата на Месията, тогава е лесно за вас да видите каква е вашата роля. Той плати за греха на Адам, като по този начин отнема от цялото човечество проклятието за вечната смърт. Всеки, който вярва в този факт и го изповядва, изговаряйки брачния обет да последва Йешуа, "докато смъртта ни раздели" се ражда отново. Това незабавно очиства храма, Но никога не ни освобождава от задължителния процес да поддържаме храма чист, за да може Бог да живее в нас винаги, достигайки максимален потенциал. След като съгрешим, ние сме длъжни да се покаем от този си пореден грях, да прибегнем до кръвта на Йешуа, ако е необходимо, да поправим нанесените щети, да поправим всичко и да положим всички усилия да не грешим повече.

Поддържането на храмът чист е ежедневна, постоянна работа. Бидейки майка на шест дъщери, жена ми може да ви разкаже как тя по цял ден се занимава само с това да подежда след децата, да чисти домът ни. Ако тя не го прави всекидневно, ще се натрупа толкова много боклук, че в рамките на няколко дни ще ни затрупа. По същия начин, ние трябва да се смиряваме пред Господа и да разглеждаме ежедневието си, за да се уверим, че в нашия храм няма НИЩО обидно и оскърбително за нашия Цар.

Ако сме съгрешавали против някого, дали тайно или в присъствието на този човек, то не ни е позволено да стигнем до Господа, докато не установим правилните отношения и връзка с този наш брат. Докато не се покаем изцяло заради греха си, Бог няма да приеме дори жертва на благодарност (Матей 5: 23-24). Ако скриете в "килера" всички ваши тайни грехове, които никога не сте признали пред съпруг си или съпругата си, пред другите, или пред тези, които сте обидили с престъплението си, вашият храм е осквернен и вие се лишавате от пълнотата на Божието присъствие. Докато храмът е нечист, Бог просто не може да ви позволи да се доближи до Него. Може би не е лесно да се направи, но следва очистителния дъжд на Божието присъствие, който веднъж завинаги очиства съвестта ви. Една от най-големите загадки на жертвата на червения юница, е описана в стих 21:

"... и тоя, който докосва водата ще бъде нечист до вечерта."

Това е парадоксално. Как може човек, който първоначално е бил чист и заради това той е допуснат да поръси с очистващата вода нечистия, той да стане нечист?

Е, от пророческа гледна точка отговорът е много прост. По времето, когато Йешуа предложи Себе Си в жертва за всяко време, за всеки нечист човек на планетата, Той се превърна в жива вода, взе върху Себе Си греха на другите и това Го направи нечист. От гледна точка на нашия живот днес, всеки път, когато помагаме на някого в борбата срещу греховете му, ние изпълняваме същата роля, която Йешуа изпълни. В разглеждания текст се казва, че първосвещеникът трябва да присъства само за да поръси с кръвта на червената юница, но за очистването на онзи, който е нечист от смърт, може да бъде всеки, достатъчно е да е ритуално чист. Това ни показва, че когато работим с хора, които имат сериозни проблеми с греха, вероятно това дава някакво влияние върху нас. Знаейки този факт относно храмовите ритуали, това ни помага да бъдем бдителни и да разбираме по-добре свръхестествения свят, който ни заобикаля. В действителност, в Галатяни 6: 1 Павел ни предупреждава:

"Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните (зрели), поправяйте такъв с кротък дух, като внимавате на себе си, да не би вие да бъдете изкушени" .

Служейки на хората, никога не трябва да подценяваме силата на духовния свят и това, което се случва "зад кулисите". Винаги трябва да помним факта, че като се раздаваме, ставаме по-слаби. Врагът особено обича да атакува след голяма духовна победа или индивидуална услуга на някого. Вие изливате толкова пречистваща вода, че ставате празни и уязвими. Трябва незабавно да попълним този резерв с помощта на времето, прекарано насаме с нашия Цар - това специално време, когато водата на Неговото Слово ни очиства!

Въпреки че тази статия не е посветена на подробно изследване на концепцията чистота и нечистота, то те са тясно свързани помежду си. Пепелта от червената юница е необходима само по причина на взаимодействието. Взаимодействайки с нещо нечисто, ставаме нечисти. Когато тръгваме към място, изпълнено с нечистота и грях, когато прекарваме време с грешни хора, когато взаимодействаме с нещо нечисто, това "нечисто" определено ще ни засегне. Ето защо Писанието казва, че не трябва да се впрягаме в ярема на невярващите. Прочетете 2 Коринтяни 6: 14-18.

УПРАЖНЕНИЕ: Изберете партньор. Който е по-силен от вас, нека застане на повдигната платформа (диван, стол и т.н.), а оставете по-слабия да стои на земята. Онзи, който е по-горе, символизира чистия, а онзи, който е долу, е човекът в състояние на нечистота. Сега човекът, стоящ на стола трябва да хване ръката на човека на земята и да се опита да го вдигне на стола. Получи ли се? Не, не и така. Онзи, който стои на земята, винаги може да свали човека, който стои на стола, въпреки че онзи на стола е по-силен. Проверих това с децата си. Оказа се, че дори едно дете може да свали един възрастен от по-ниската си позиция. За да видим духовния паралел, не се изисква много усилие. Въпреки всички наши добри мотиви да издигнем хора към себе си, веднага щом споделяме тяхния ярем, те неизбежно ще ни завлекат на своето ниво. Трябва да покажем любовта си, като им помагаме да изграждаме мостове към Христос. Ние вършим работата на свещениците само когато насочваме хората към Йешуа и им обясняваме как могат да бъдат очистени. Свещеникът не докосвал прокажения, но му обяснявал какво трябва да направи, за да стане чист, а после можел вече да го докосне. Истинската любов не се състои в приемането на грешници в собствения ни живот и по този начин да станем нечисти, а в оказването на помощ да видят греха си, за да могат да бъдат очистени!

Във фрагмента от 2 Коринтяни е очевидно, че става дума за нашите храмове, и че те трябва да останат чисти. Когато ние, в резултат на приятелство или брак с невярващ, се впрегнем в ярема им, това е като внасяне на идол на нашия храм. Мислили ли сте някога, че обичайното близко приятелство с невярващ е като идол в джоба ви? Ще поясня.

Бог не говори за привързаността ни към нашите близки, към познатите ни и колегите ни и прочие такива неща. Той говори за онези, които пускате в живота си, с които "се държите за ръка". С кой предпочитате да прекарвате времето си и кой ви влияе? Според Тора не е било разрешено на нито един необрязан езичник да се приближи дори до храма.

Тази концепция касае не само невярващите. В нашия живот има моменти, когато сме изправени пред необходимостта да се отстраним даже и от вярващите, в чийто живот грехът е налице, поради което те са станали нечисти, но те някак си не се смущават от това. Ако вярващ бъде уличен в някое прегрешение, то отношението към такъв се разглежда в съответствие с протокола, описан в Матей 18 гл, но ако той не се покае за греховете си, тогава той трябва да бъде премахната и от общността, която също е модел на храма. Причината, поради която някой трябва да бъде премахнат и от общността или от живота ви е, че "квасът" на тези хора застрашава да зарази останалата част от "тестото". Разглежданият фрагмент от 2 Коринтяни, казва: "Защото какво общо има правдата с беззаконието"

Общуване с тези, които живеят в един откровен грях, е равносилно на съучастие в греха им. Автоматично ставате нечисти. Можем да обичаме тези, които живеят в грях, но не можем да имаме близко общение с тях.

Както можете да видите, силата на жертвата на червената юница е, че тя чудесно ни напомня колко много нашият Бог е взискателен и колко желае да живее в чист дом. Това е чудесно напомняне, че жертвената система все още е много важна и трябва да я приемаме сериозно. Когато започнем да гледаме на себе си като на един истински храм, процесът на поддържането му в чистота става много по-важен за нас. Грехът е опасен. Поради него хора, семейства и дори цели общности стават нечисти пред Бога. Ако грехът не бъде елиминиран и не преминава през процеса на изповядване, покаяние и възстановяване, ние ще останем в това състояние на нечистота, неспособни да приемем пълнотата на благословенията, които Бог желае да ни даде.

- Гледали ли сте някога живота си като на един истински храм, който трябва да почиствате и инспектирате ежедневно?

- Налагало ли ви се е някога да се дистанцирате от някои хора заради непокаяние заради грях в техния живот?

- От практическа гледна точка, как можете да сте сигурни, че пречистващата вода с пепелта от червената юница (Йешуа) ви очиства всеки ден?

Не забравяйте, че това, което е важно, не е просто пепелта на червената юница, като такава. Тя трябваше да се смесва с чиста вода. Ежедневно измити от водата на Словото, чрез вяра в Йешуа, ние сме поръсени с Неговата очистваща сила. Ако изучаваме и познаваме Неговото Слово, то ще разкрие нашата нечистота и ще разкрие нашия грях. Това ни води до мястото на покаяние - това е чудесен и неизчерпаем извор на пречистваща вода, който напълно ни очиства и ни прави истинска жива жертва за нашия Цар.

Затова не се колебайте! Точно сега Го помолете да ви разкрие нечистите неща или идоли във вашия храм, които могат да ви попречат да се приближите до Него и да получите всичко, което Той наистина иска да ви даде!

Шалом! Джим Стейли