Погледът на вярата

Ако познавате Библия, то тогава, когато кажа думата "вяра", най-вероятно ще си помислите за дефиницията от петнадесет думи, която се намира в Евреи 11: 1: "вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат." Но какво точно означава това? В действителност няма друга дефиниция за вяра, дадена в цялата Библия. Това загадъчно изявление на автора на "Посланието към евреите", е всичко, което имаме. Но реалността на вярата е много по-дълбока, отколкото нейната теологична дефиниция.

Повечето хора гледат на вярата като на езотерична и нематериална ... духовна дума. Но ако това е така, тогава кажете ми, какво е накарало жезъла на Мойсей да се превърне в змия? Или какво е причинило Червено море да се отвори, за да разкрие подводната си магистрала? Какво накара водата да изтече от скалата, Давид да убие гиганта, или Петър да ходи по водата? Не можа ли Творецът да отвори Морето Сам, без да има нужда от пръчката в ръката на един заекващ иври / евреин/? Не беше ли Бог достатъчно могъщ, за да накара водата да изтече от скалата в пустинята, без Мойсей да я удря или дори да й говори ? Във всеки от тези примери се вижда нещо осезаемо, нещо много реално, което е причинило тези свръхестествени събития. Сякаш, когато всеки от тези хора вярваше в Бог достатъчно за да действа, се появяваше един истински мост, към едно по-реално измерение от нашето- мост, който позволяваше на Твореца да се спусне по него и да запълни празнината, където свършва човешката способност.

Какъв е този "мост", този портал, който слиза от небето, за да се свърже със земята? Това осезаемо "нещо" е самата същност на субстанцията, за която авторът на "Послание към евреите" свидетелства. Нашата вяра е един истински съществуващ мост, който свързва всичко, на което се надяваме, с всичко, което е разрушено, тук на земята.

На иврит думата "надежда" е " тиква' "/tiqvah/ и идва от коренната дума "кав", която е еврейската дума за "чакам". Също така, означава "въже" или "връв". Да имаш надежда в Бога - това е буквално "да се държиш за Неговото въже и да Го чакаш". Но не само да чакаме, тази дума носи буквалната идея да се взираме внимателно в обекта на надеждата и никога да не гледаме настрани. Изобразяването на думата би било : човек, висящ на скала на въже, взиращ се внимателно към върха, където въжето изчезва над ръба. Неговата надежда и вяра е в онова, което не може да види от другата страна на ръба. Единствената разлика между думата "чакам" и думата "надежда" е буквата ТАВ, която е се добавена пред думата "чакам". В древния палеоеврейски, буква ТАВ означава "завет". Така че в действителност думата "надежда" може да се тълкува като "заветът на очакването".

Това е акт на концентрирано взиране и пълно вярване в Един, който е на другия край на въжето, което създава "моста" към Невидимото. Когато Мойсей повярва в Бог и хвърли жезъла си пред фараона, неговата вяра в действие бе доказателството за Невидимия Йахве, Който присъстваше в залата. Когато вдигна същия тоя жезъл на брега на Червено море, тази абсолютна зависимост от "въжето", подкрепена от вяра в действие, бе доказателство за това че " Свръх" се превърна в "естествено".

А.У. Тоузер казва: "И така, ако вярата е поглед в сърцето на Бога, и ако този поглед е повдигане на вътрешните ни очи- да могат да срещнат Божиите очи, то значи това е едно от най-лесните неща, които можем да правим." *

С други думи, далеч по-сложно е да гледаме надолу от скалата или да насочим вниманието си към самия процес. Тези разсейвания създават стрес, тревога, гняв и всякакви форми на болката. Лазерното фокусиране към очите на Бога носи непосредствен мир, защото душата знае, че дълбоко в този поглед е мостът, който се формира, и по който скоро ще дойде отговора от Божественото.

Джим Стейли Ноември 2017 г. .........................................

* А. У. Тоузер,"Преследването на Бога", Harrisburg, PA: Christian Publications, 1948г.