ОБИТАТЕЛИ НА ПРЕДГРАДИЯТА, СПРЕТЕ СЕ!

ОБИТАТЕЛИ НА ПРЕДГРАДИЯТА, СПРЕТЕ СЕ!

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

Ако за времето, прекарано в затвора, нещо съм разбрал, това е фактът, че ние, жителите на предградията, посещаващи предградните църкви, оставащи си в своя малък свят и предградно мислене, в оня момент, в който се случи нещо , което не се вписва в нашия свят, появи се някой, който не е според нашето предградно елитарно мислене и въртящия се около нас самите статус, хващаме пистолета на Осъждението и откриваме повсеместен силен огън.

И внимавайте когато се сблъскате с религиозните фанатици, "отстояващи истината", защото те въобще ще прескочат етапът на съд и веднага ще почнат да викат:

"Разпни го, разпни го!"-все едно се намират на футболен стадион, където поддържат любимия си отбор.

Хора от този род, одират кожата на някоя овца, която има мъничък дефект. След една година, прекарана в моя нов "център за обучение", видях как повечето от нас, жителите на предградията, в действителност са безжалостни, безразлични, жестокосърдечни и не приличат на Христос. Време е да завъртим този влак на 180 градуса, докато не сме разрушили Божието царство отвътре.

Най-напред нека да отделим минутка, за да поговорим за съда. Какви са корените му и защо ние сме така склонни да съдим?

Основанието за съд не е нищо друго, освен егоистичната гордост.Това е елитарното мислене, което е уверено в своето превъзходство над останалите. Съгласно него всеки, който не съответства на нашите стандарти, е второкачествен. Всичко е много просто.

Неправедния съд е именно това: неправеден.

Съденето произтича от липсата на съчувствие, разбиране и любов към ближния. Оскърбяваме се когато чуем как някой ругае в магазина, ядосваме се когато чуем как някоя майка унижава децата си публично. Но защо?

Защото тези хора не са в съответствие с нашия полиран, егоцентричен, предграднически стандарт?

В същия момент, когато мръщите вежди на жената с детето и гнусливо запушвате ушите на децата си в магазина, вие ставате като ония, които не понасяше Йешуа ( Исус), осъдителните фарисеи. Можете ли да си представите, как Човешкият Син казва:

" Боже мой, не мога да повярвам, че тази жена злоупотреби с децата си пред очите ми! Как смее?! Тя какво, не знае ли Кой съм аз ? Как смее?!

Надявам се, че и за вас това би изглеждало толкова абсурдно, така както е и за мен, пишещия тези редове.

Реакцията на Йешуа не би била никога осъждаща. Тя би изглеждала така:

"Отче, моля Те за тази жена. Моля Те, изцели сърцето й, освободи я от гнева, който е носила в себе си през всичките години."

Ето така ми е известен на мен Йешуа, Ето каква е Божията любов. Приятели, истината е, че ние в действителност не обичаме хората.

Чуйте какво ще ви кажа. Ние обичаме ония КОИТО ПРИЛИЧАТ НА НАС.

Ние обичаме хора, за които имаме някакви координати, по които разбираме дали принадлежат към нашия свят. Откъде зная това?

Работата е там, че това описание беше за мен самия, до оня момент, в който моя малък балон се спука от прикосновението с острието на меча на Духа Божий.

Сега чувам поне по 200 ругатни на ден, а и останалите приказки не са по-добри. Бог трябваше да ме излекува от моята "предградна болест", когато всичко се вписваше в кутийка с червена панделка. Той трябваше да ми покаже как да обичам хората, такива каквито са си... Точка.

Рзабрах за пръв път в живота си защо Йешуа е ял заедно с бирниците, разговарял с проститутките, докато учениците стояха настрана, обидени от факта, че Той се държи по подобен начин. Йешуа е обичал хората. Знаел е в какво състояние се намират, състрадавал им е, не е очаквал те да научат веднага наизуст ТОРА, да започнат да съблюдават всички Господни празници и да спрат с ругатните.

Йешуа знаеше силата на Светия Дух и разбираше, че всичко което трябва да направи е да ги нахрани малко, за предизвика желание в тях да се върнат за повече, а на останалите да се предостави Божията любов. Него никога нищо не Го шокирваше, не удивляваше и не оскърбяваше.

Невероятно е, но единствените, които понякога наистина Го засягаха, бяха "църковните хора", които Той наричаше "лицемери"( Матей 23:27), и "рожби ехиднини" (Матей 12:34), "варосани( предградски) гробници" ( Матей 23: 27).

Аз съм абсолютно сигурен, че Той точно по същия начин няма да може да понася и обитателите на предградията ни.

Трябва да си призная нещо. Въпреки че, като вярващ и пастор, се опитвах да показвам любов към хората и да се грижа за тях, нямах представа какво правя и как във всичко това да се уподобявам на Христос, докато не се оказах в затвора.

Моето състрадание беше много далеч от еталона, а търпението ми в сравнение с търпението на Христос, се равняваше на нула. Аз просто никога не съм се оказвал в ситуации, в които да съм принуден да си изяснявам подробности от живота на хората от "другия свят".

Когато презрян търговец на наркотици ви разказва, как сестра му постоянно го изнасилвала, когато бил на осем години, как баща му го биел с въжета и колани, как всеки ден бил пребиван в училище, защото бил дребен на ръст и носел очила, как два пъти е раняван с огнестрелно оръжия и имал пет жени, как го лъгал всеки пастор, с който имал нещо общо, това ви разбива сърцето напълно и вие започвате да гледате с други очи на човека.

Когато чуете някой да казва, че е виждал сина си само веднъж, или че дъщеря му в продължение на години е отказвала да отваря писмата , които е пишел за нея от затвора, то денят ви вече няма да ви се стори "най-лошия", само защото прекалено дълго сте престояли в автомобилния трафик.

По-рано бих осъдил новообръщенеца, ако той се ядосаше прекалено заради загуба в шахматна игра, но сега вече мога да виждам колко напред е отишъл, в какво състояние е в даден момент. Съдил съм на основание стандарта на съвършенството-това е симпом на "жителя на предградията". Повечето християни ще кажат: "Не мога да повярвам, че този човек, който се държи по подобен начин, се нарича християнин! Той е толкова далеко от Бога!"

Но Йешуа би казал: " Аз съм го спасил от преизподнята и много се гордея него, защото той продължава да Ме следва.Той много се промени и с цялото си сърце се стреми към Мен.Нека видим какво можем да направим още за разрешаването на проблема с тоя гняв".

Ето що е то истинска любов и истинско състрадание. Те не обръщат внимание на миналото и настоящето на човека, но вярват в бъдещето му.

Преди малко повече от година, самият аз бях "жител на предградието". Какво мога да кажа - жена ми все още кара джипа! Спомням си един инцидент, който се случи много преди да бъдат повдигнати всички тия обвинения срещу мен.

Бях в търговски център със семейството си и видях един човек, чиито крака бяха напълно покрити с татуировки. Играеше с децата си в игралната зона. Съдейки по федералната гривна на глезена му, беше условно освободен от затвора.

Помня, че си помислих:"Какво ли престъпление е извършил?"

Вместо:"Какво благословение, че са го пуснали от затвора и сега може да поиграе ей така с децата си. Отче, моля Те: благослови този човек и го защити, така че никога повече да не попадне отново в затвора."

Когато пишех тези редове, по бузите ми течаха сълзи, защото бих дал дясната си ръка, само за да получа същата такава гривна на глезена и да мога отново да поиграя с моите деца. Аз бях тежък случай на болестта на предградията и Отец знаеше кое лекарство може да ме изцели от нея. Той направи така, че аз за някакво време да се озова в "другия свят", за да се науча да обичам хората, такива каквито са ...

Приятели, ние трябва ДА СЕ СПРЕМ !

Не не познаваме хората. На нас не ни е известна тяхната ситуация, историята на живота им, през какво са минали и през какво минават в момента. Ние нямаме право да гледаме на някого отвисоко, без значение какво е направил. Ние сме призовани да обичаме ближния си.

В Библията не се казва: "Обичай брата си в Христос, както себе си." Там е казано: "Обичай ближния си", а наши ближни -това са всички хора, дори и тези, които не ни се харесват.

Обидените обиждат другите, но и те също имат нужда от прегръдки. Може ли Светлината на истината да бъде светлина, ако никога не бъде поставяна в тъмнина?

Как тъмнината може да види Светлината, ако ние никога не я поставим в тъмнината?

Така, че спрете да криете Светлината под предградническия си шиник и я оставете да свети ярко в тоя тъмен свят, в който ни се налага да живеем. Ние не сме длъжни да бъдем от тоя свят, но трябва да сме в него.

Не се съсредоточавайте на неуредиците на хората, на гнева и греха им, а ги обичайте, както Господ ни е възложил. Той не се съсредоточава върху гореизложеното във вашия живот, нали? Бог не ви съди когато се скарате с жена си, когато ругаете засичащите ви на магистралата, или когато кръшкате от работа.

Не, Той не оправдава подобни действия, но все още ви обича, даже сред всичко това. Той е търпелив Бог и постоянно с любов ви подтиква към финалната права, която трябва да пресечете.

И така , какво представлява лекарството за обитателите на предградията? Любов и простителност, състрадание и доброта. Дарявайте всичко това на околните. Ще ви хареса. Джим Стейли