НАСЛЕДСТВОТО НА ПЪРВОРОДНИЯ ПРИ ДВЕ СЪПРУГИ?

ВТОРОЗАКОНИЕ 21:15-17

Парашата за тази седмица (Ки теце' ) изглежда е изпълнена с няколко много странни закони.

Мнозина ще прочетат набързо този пасаж и ще продължат, мислейки си, че не може да се отнася този закон за тях, поради факта, че нямат две съпруги. Но точно както всички стихове в Писанието, в текста винаги се съдържа повече от това, което вижда окото.

Второзаконие 21: 15-17 Наследническите права на Първородният

" Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата, тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, който е истинският първороден; но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството."

От време на време ме питат, проблемът с полигамията (многоженството) в Библията и дали е библейски или не е. Има хора, които вярват, че след като много хора, описани в Писанието, са имали по няколко съпруги, Бог всъщност одобрява тази идея. Въпреки, че това не е обширна статия за полигамията, тук ще кажа само няколко неща.

Първо : Всеки път, когато се опитваме да открием мнението на Твореца по даден въпрос, трябва да издирим първоначалното Му намерение. Намерите ли това, вие сте намерили отговора вече. Какво беше първоначалното Му намерение в Градината? Един мъж и една жена. Той го показва чрез цялото си Творение и чрез целия зададен път в царството на животните. Един мъж и една жена, които създаде, за да се размножат. Ако съвършената воля на Йахве за човека беше да има повече от една жена, Той би създал този шаблон от самото начало. Но от самото начало ПЕРФЕКТНИЯТ план беше един мъж и една жена, работещи в съвършено единство, като ехад (едно). Храмът беше разделен на две части: Светилището и Светая Светих. Ковчегът на завета имаше две каменни плочи, а самият ковчег, който представляваше сам по себе си един завършен персонаж, се състоеше от две части: Умилостивилището, което е дума от женски род в иврит, и самият Ковчег, който пък е дума от мъжки род в иврит.

Жената носи дара на милостта, милосърдието, а мъжа носи закона, представлява властта и се грижи да нахрани Домът си с хляба, който слиза свише. Мога да продължа достатъчно дълго и то само с библейските примери и модели, които Йахве е заложил пред нас, за да изяви първоначалните си намерения. Но може би един от най-убедителните аргументи, които трябва да се покажат, е този, че полигамията никога не е била в съзнанието на Всемогъщия, тъй като Бог никога не създава нещо, което не работи. А многоженството не работи. То е катастрофа.

В цялото Писание постоянно виждаме как когато се добави друга съпруга, се умножават неприятностите. Вижте проблемите между Рахил и Лия, съпругите на Яков. А Агар, слугинята, превърнала се в наложница на Авраам, просто не можеше да бъде по-голямо бедствие. Тя роди Исмаил - син, чиито потомци са тръни за еврейския народ и до днес.

Второ: Давид взе Батшеба и това му струваше повече болка, отколкото можеше да си представи. Соломоновите съпруги пък отвърнаха сърцето му от Йахве. И много други примери биха могли да бъдат дадени, за да илюстрираме този момент, но е достатъчно да кажем, че няма никакви положителни примери в Писанията, в които действително да е заработило добре това с няколкото съпруги. Това, което имаме в действителност като пример, са многобройните истории на бой, ревност, разпри и проклятия, в резултат на умножаването на съпругите. Всъщност Бог казва на хората само на няколко глави преди този откъс, че царят НЕ ТРЯБВА да умножава съпругите си:

Второзаконие 17 :17 "Нито да си взема той много жени, за да се не отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато."

Царят трябва да бъде образ на Йахве в земното царство. Той трябва да бъде пример за всички. И точно тук Отец казва на Своя народ да не умножава съпругите си, защото това само причинява проблеми.

ВЪПРОС: Защо тогава Бог да даде закони за полигамията?

Отличен въпрос. Той направи това по същата причина, поради която даде закони за робите, прелюбодейството и кражбите: защото знаеше, че хората така или иначе ще ги вършат тези неща и знаеше, че историята и културата и стремежа към оцеляване го изискват.

Единствената причина, поради която културата го приемаше тогава, беше, че обществото беше селскостопанско и колкото повече деца имаш, толкова повече земя можеш да обработваш, и толкова по-богат ставаш. Много мъже са се оженили за няколко жени, в опит да създадат собствена работна ръка. Културата е била напълно различна. Също така, заради войните е имало много повече жени (вдовици), отколкото мъже и трябвало да се погрижат и за тях. Йахве не одобрява полигамията, ето затова даде инструкции как да бъде управлявана. Много хора имали вече по няколко съпруги, преди да са получили закона. Така, че трябвало да има някакви инструкции и за това какво да правите, ако вече сте били в тази позиция. Именно това е мястото, където се намираме сега в този пасаж.

Самият пасаж е доста показателен. Независимо от коя жена е дошъл физическият Първороден, то той е легитимно първороден и трябва да получи правата на Първородния, независимо дали майката е обичана или не. Това възпрепятства първородните да бъдат ограбени и лишени от правата им. Не би било справедливо първородният син да не получи наследството си само защото майка му не е любимата жена. Не е негова вина, че тя не е любимата жена. Отново, Йахве е справедлив Бог и го показва тук в този пасаж.

ВЪПРОС: Ако е така, защо Йахве не даде наследството на Исмаил вместо на Исаак, понеже Исмаил беше технически първородният?

Това със сигурност изглежда така, сякаш Бог нарушава собствения Си закон там. Това би било наистина вярно, ако не беше факта, че от самото начало Той вече беше избрал Сара и синът, който щеше да дойде от нея, за да бъде той носител на Обещанието. Исмаил никога не трябваше да се ражда и се роди само защото Сара и Авраам нямаха вяра да чакат повече, за да забременее, понеже бяха на възраст.

Има две първородни позиции: Физическотехнически първороден, който получава двоен дял от физическото и права на наследието и духовни първородни, които получават права върху духовното наследство.

Всеки, който се примирява с Бога на Авраам, Исаак и Яков, става първороден духовен син и има всички права на първородния, да получи едновременно двоен дял, а така също и свещеническата роля в семейството. Ето защо, когато някой влезе в Царството чрез Месията Йешуа и остави бившия си живот, за да Го последва, такъв човек автоматично преминава в Първородния Син на Йахве, което го прави духовно първороден и може да получи благословението!

ВЪПРОС: Какво е практическото приложение за нас днес? Какъв е вечния духовен принцип зад този закон?

Мисля, че вечния принцип е: да нямаш повече от една жена! Целта на двойният дял за Първородният, който е най-старият и вероятно най-отговорния, е да получи и допълнителна част от наследството, но не за себе си, а като вид спестовна сметка, която да ползва за да се грижи по всички въпроси, които могат да възникнат в рамките на семейството. Ако член на семейството изпадал в нужда, първородния бил този, който използвал тази допълнителна част, за да се погрижи за него. В съвременния свят повечето семейства разделят наследството между братята и сестрите еднакво и един от тях, обикновено първородният, става управител на имуществото, обработва бизнес частта от него и взема окончателно решение. Това е много подобно на разделянето на наследството на първородните при древните, с изключение на това, че ако има четири деца, то щеше да бъде разделено на пет части, като допълнителната част преминава под управлявлението на първородните. Това всъщност е една отлична банкова стратегия и страхотна идея за помощ за покриване на извънредни ситуации в рамките на семейството. Това е било като семейна застрахователна полица.

И в крайна сметка? Бъдете честни във всичко, което правите с хората. Избирайте мъдро и се уверете, че семейството се обгрижва от най-отговорното лице, което в повечето случаи се явява първородния.

Шалом, Джим Стейли