Как изглежда реалното служение. Част 1

Характерът на състраданието

Теологията и служението са два напълно различни термина, които съставляват едно перфектно цяло. Теологията без служение не е нищо друго, освен сбор безполезни идеи и философия. А служението без теология е като да се провежда състезание без ясна финална линия. То няма да има истинска цел, защото именно теологията определя параметрите за правилното служение. И така, как да достигнем до правилното служение от кулата си от слонова кост? Въображение. Въображението е способността да виждаш нещо без физическите си очи. Като художник, който прехвърля мислите си върху платното чрез въображението си, така един служител прехвърля теологията в служение си, чрез въображението си. Както каза някога физикът Албърт Айнщайн: "Въображението е по-важно от знанието."

Служението само по себе си не е конкретната и твърда практика на теологията, затворена в хубавите малки кутии, чакаща да бъде отворена в подходящия момент. Служението е използването на въображението, което взима текста от свитъка и го оживява, реализира го в живота на индивида. Както изобретателят използва въображението си, за да създаде продукт, който ще направи революция в живота на потребителя, така и служителя използва въображението си, за да вземе страниците на Писанието и да направи революция в живота на търсещия.

Докато въображението е инструмент, който оживява теологията в реалния свят, духовността води до връщане, оставане на служението в теологията. Прекалено често служението измества теологията, а богословието се оставя на теолозите, които седят в кули от слонова кост, разказвайки ни в какво да вярваме и какво казвала Библията. Но ако теолозите не практикуват своята теология в реално време, сред народа на царството Му, тяхната "доктрина" не е нищо повече от суха теория, или интелектуален бонбон.

За съжаление, това, което наблюдаваме днес в Интернет, са библейски учители, които прекарват времето си, като дават на хората онова, което техния сърбеж на ушите иска да чуе. И докато това, което те казват, може да съдържа някаква истина, в същото време те пренебрегват висшите истини, практическите истини, които могат да се намерят в плода на Духа. Този тип манталитет: "трябва да придобиеш знания на всяка цена", може да убие истинската духовност и да донесе силно разделение между реалната част и духовната част на нашия живот.

За разлика от това, истинската духовност не се състои в разделение между духовен и реален живот. Духовността трябва да е основа на всяка част на това, което сме и каквото правим. Трябва да е основа на това как обичаме и как се справяме с конфликтите, на нашето работно място, домашния ни живот и дори времето за игра. Духовността е нетният резултат от "това, което правя" и което определя "кой съм аз".

Ако теологията използва въображението, за да ни доведе до служение, а духовността връща служението обратно на теологията, тогава това е задължението, което се превръща в центъра на центъра на кръга. И това задължение се състои в следното- да разглеждаме тези идеи през очите на Христос, като това ще ни позволи да гледаме на ситуации и хора през правилната теологична леща. Единственият начин да го направите, е да слезете от кулата си от слонова кост на богословието и да участвате в борбите на миряните. Само по този начин, мощното послание на Писанието действително ще може да порази центъра на сърцето им и да доведе до трансформацията им в реалния живот. Истинското богословие трябва да бъде практично. Ако то не е практично, значи не е от Бога.

Именно с тази цел Творецът на Вселената направи Словото реално за Неговия народ, като дойде в плът. Като стана това, което сме ние, което изпитваме и понасяйки най-голямата доза болка, която можем да си представим, "теологията" на Словото, която седеше в небесната си кула, стана реално "служение". Чрез участие в нашите борби, страдания и болка, кръвта, потта и сълзите Му станаха дългоочакваната вода за изсъхналото семе на живота. И така това семе стана като овощна градина. И основната емоция, която Месията изпитва към нас, е състраданието /милосърдието/. Състраданието е движещата сила на цялото служение и трябва да бъде движещата сила в живота на всеки вярващ.

Тази концепция определено е доказана и в моя собствен живот. Имах международно служение, което достигна до милиони хора по целия свят на осем различни езика. Моят живот и служение бяха съсредоточени внимателно върху теологията. Нямах представа, че всъщност станах един от онези теолози, на които се смеех. Разбирах теологията практически от всеки ъгъл. Имах страст и въображение, за да я превърна в служение. Задължението ми беше безспорно. И къде е недостатъка ми? Какво прпуснах, кое накара Създателя да позволи една корумпирана правителствена система да ме хвърли в затвора, когато по всяко разумно изчисление аз изпълнявах Божията воля, на тази земя? Състраданието. Състраданието беше едно от липсващите парчета в колана ми за инструменти.

Преподаването на богословие не е целта на служението, или призива на моя живот. Според мен, ако мога да науча хората на Истината, то това ще ги освободи. Това се превърна в "правилната срещу грешната" методология, макар и несъзнателно. Но целта на Отец във всички служения, не е да ни научи на това, кое е правилното или погрешното, като първа стъпка, а да прояви състрадание към нас, което след това ни позволява да чуваме Неговите указания с отворено сърце. Опитите ви да докажете на някой друг, че вашето "богословие" е правилното богословие, не е нищо друго освен егоизъм, основна форма на гордост, която мотивира себе си, оставайки в по-висше положение. Това не е "служение". Истинското служение започва с точната теология и чрез състрадателната мотивация на Христос, въображението ни се запалва, за да въведе тази теология в практическия свят на всяко Божие дете.

Това е една от причините, поради които Йахве ме заведе в затвора. Той просто следва модела, който използва в цялата Библия, та и досега. Той ме изведе от собствената ми "кула от слонова кост", на едно голямо процъфтяващо служение и ме сложи в подземията на един отвратителен затвор, за да участвам в борбите на онези, които живеят в постоянна болка и страдание. По този начин, аз се научих да разбирам тяхното страдание, което автоматично извиква силата на състраданието /милосърдието/, която си лежеше бездействаща досега. Животът в границите на затвора позволява на високопоставения бял мъж от средна класа, да разбере напълно историческото въздействие и настоящите щети, които расизмът е създал в Америка. Това разкрива едно много добро разбиране за това -защо хората избират да влязат в света на наркотиците, проституцията и престъпността. Това ми показа коя е истинската бедност. Да бъдеш сред угнетените, изпадналите от обществото и бедните, съвсем честно казано, ме постави в рамките на цялото служение на Йешуа - служение, изпълнено със състрадание.

Без мотивацията на състраданието, един богослов или кой да е вярващ , в това отношение не е нищо друго, освен един полиестерен професор, хранещ хората с истината, но не разбиращ цялата си сила в живота на обикновения човек. Чрез състраданието, той става вода за жадния, хляб за гладния, и храна за онези, които са отслабени от болка. Накратко, той става образ на Христос, негов съвършен представител на земята.

Състраданието е горивото на истинското служение. Йешуа не изцеляваше болните, защото искаше да демонстрира силата на теологията Си, а защото "имаше милост към тях ..." (Марк 5:19). Той всъщност чувстваше болката им и искаше да ги види, че стават наново цялостни. Отправната Му точка не е спасението на душа, а спасението на човешко същество с реални потребности. Той не виждаше само изгубена душа, а истински болен човек, на когото Той може да помогне. Разгледайте само някои от пасажите в Писанието, които каталогизират това състрадание:

Матей 9:36 "А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир."

Матей 14:14"И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им."

Матей 15:32 " А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя."

Матей 18:27 " И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема."

Матей 20:34 "А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му."

Марк 1:41 "А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен."

По-рано аз проповядвах от моя бял, средно класов подиум на предградието, че Бог ще ни съди за всичко, което правим, мислим и казваме. Изпитвах съвсем малко чувства или безпокойство относно онези, които са изгнаници и затворници в обществото. В края на краищата, мислех си, те са си виновни, нали? После научих, че милостта триумфира над съда. Това са именно типове хора, сред които Йешуа прекарваше времето си, за да служи! Докато повечето от нас много малко са загрижени за тези, които са бедни, болни, слаби или са направили големи грешки, които са им стрували всичко, Йешуа избра да не ги съди. Той избра да има състрадание към тях. Истинската духовност и истинското служение правят хората завършени. Това разширява състраданието на Христос към изгубеният и умиращ свят, дори и към врага ви. Това е първовековният Йешуа в света на 21 век. Аз твърдя, че трябва да променим акронима КБНИ (Какво би направил Исус?) на КНЙ( Какво НАПРАВИ Йешуа?). И Той направи това: показа състрадание.

И така, нека да прилагаме нещата, които сме научили на практика. Нека да обичаме, без да очакваме да ни върнат любов. Очите на Йешуа все още са изпълнени със състрадание, а не с осъждение. И само онези, които виждат през очите Му, ще чуят: "Отлично, добри и верни Ми слуго!"

Любов ... Тя прави тялото да е добро.

Шалом, Джим Стейли Февруари 2018 г.