ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРАЗНИКА ЙОМ-КИПУР

Йом Кипур - денят на изкуплението. Какво реално се подразбира под това? Когато дърпате завесата, която скрива буквалното значение на думите, какво ни говорят те? Как този ден в действителност, може да влияе и въздейства върху нас, днес? Ще разгледаме по-подробно Йом Кипур от гледна точка на буквалния текст, след което имайки предвид тази основа ще позволим на Святият Дух да ни открие пророческото значение, което ще ни даде по-дълбоко разбиране за този най-велик от свещените дни на годината. Преди всичко за тези, които не са запознати с празниците Господни, ще направя малко отклонение и ще направя много кратък преглед. В Библията са описани седем празника, които е заповядано да се спазват от Божия народ. Всеки един от тях от началото до края говори за Месията. Те са разделени на две групи.

Пролетните празници пророчески ни показват първото идване на Месията, а есенните предсказват Неговото второ идване. По време на Своето първо пришествие Йешуа/Исус е изпълнил напълно всички пророчества на всички пролетни празници. Той е умрял на Песах, положили са Го в гробницата, по времето на Празника на безквасните хлябове, когато всички евреи премахвали от домовете си всичко квасно, преобраз на греха. След това Той възкръснал от мъртвите на Йом Бикурим (Празникът на първите плодове) точно в същия момент, когато свещеникът полюшвал първите плодове от реколтата на ечемика, молейки Отец за изобилна есенна жътва. Накрая, като че ли не бяха достатъчни всичките съвпадения, след петдесет дни, на празника Шавуот (Петдесятница), Святият Дух слязъл в горницата и изпълнил учениците с Божията сила.

Изминали са точно 1200 години, от деня, когато са били дадени тези заповеди на планината Синай, и най-накрая се е изпълнил първоначалният план на Твореца. Сега в Неговия народ имало и Дух, и Истина, пророчествата на пролетните празници се изпълнили.

Есенните празници от началото до края говорят за второто идване на Месията.Те започват с празника Йом Труа, по известен като Рош Ашана. На този ден, когато са възкачвали на престола царете и са тръбели с тръби, точно на този ден, ще се върне Месията, за да вземе Своята Невяста. От този момент започват 10 дни на трепет, когато Бог ще излива Своя гняв върху човечеството, и те завършват с най-свещения ден от годината – Йом Кипур, след което следва последният празник Сукот (Шатроразпъване).

Веднъж в годината първосвещеникът на Израил обличал свещеническите дрехи, и прекадявал с димящ тамян, влизал в Святая Светих, за да напръска с кръв от телец, върху капака на ковчега на завета за своя собствен грях. След това излизал и хвърлял жребий кой от козлите да бъде жертва на Бога и кой – козел за пускане. Когато бил избран козелът „ла Адонай“, първосвещеникът вземал от кръвта му и пръскал с нея ковчега на завета за всички грехове на Израил. След това полагал ръце върху главата на козела „ Азазел“ (козел за пущане) изповядвайки върху него всички грехове на Израил, после го извеждали от стана и го пускали в пустинята, за да изчезне завинаги. В този момент вземали тъмночервена тъкан и я привързвали към вратата на храма. Ако Йахве е простил греховете на Израил, то на другата сутрин тази тъкан свръхестествено сменяла цвета си на бял.

Учудващото е, но дори в еврейския Талмуд се говори, че 40 години до разрушаването на храма в 70 г. от н.е. червената тъкан не станала бяла, а вратите били като по чудо отворени. „По чиста случайност“ 40 години до разрушението на храма, Йешуа станал едновременно и козел „ла-Адонай“ и козел за пускане, напълно изпълнявайки пророческия смисъл на церемонията на Йом-Кипур в най-малките детайли. Той взел на плещите си греховете на народа, като станал Първосвещеник извършвайки церемонията и отдавайки Своят живот за Твореца подобно на козела „ла-Адонай“. Чистият тамян на Неговата молитва: „Отче прости им защото не знаят какво правят!“ – станал гъст облак от слава, която изпълнила въздуха. Тя предизвикала земетресение, което раздрало на две завесата в храма и отворило за всички Святая Светих. Най-накрая грехът на Адам бил законно заплатен чрез кръвта на безупречното Агне. Извършен бил съд и бил открит пътят водещ към близко общение с Пребиваващия зад завесата. Такава е чистата пророческа красота на картината под название „Йом-Кипур“. Но какво, ако това не е всичко? Какво, ако този свещен ден не се ограничава само с това съдбоносно събитие с 2000-годишна давност? В края на краищата, макар Йешуа да е изпълнил пророческия образ вложен в Йом-Кипур, в действителност Той не е умрял на този ден, а на Песах като физически станал Пасхалното Агне. От гледна точка на земния календар, Йом-Кипур – това е есенен празник, а това означава, че той е свързан с второто пришествие на Месията. В какво се състои тази връзка? За да разберем, по какъв начин Йешуа свързва празниците Песах и Йом-Кипур, е важно да се разбира истинския смисъл на последния.

Думата „Йом“ в превод от иврит означава „ден“. Много просто. Думата „Кипур“ произлиза от корен с буквите „каф, пей, рейш“. Събрани заедно те дават значението: „да покриеш и да отмениш“, а също и „да умиротвориш и да прощаваш“. Тази дума може да предаде идеята както за успокоение, така и за пълно примирение. Макар тези концепции да изглеждат подобни, реално те са абсолютно различни.

Цялата същност на система на жертвоприношения се състояла в покриването. Кръвта на телците и козлите не е премахвала греха и не го унищожавала, а само го покривала.

Посланието към Евреите 10:4

„Защото не е възможно кръв от юнци и от телци да отмахне грехове.“

За да може, грехът да бъде премахнат и унищожен, този който взема върху себе си греховете, трябвало да бъде приравнен с тези, които трябвало да бъдат изкупени и също да бъде унищожен. Ето защо Творецът казал на израелтяните, просто да пускат козела „Азазел“ в пустинята, а не да го убиват. Това бил пророчески символ, че грехът само временно се отстранявал от стана, но не се унищожавал.

В същото време Йешуа/Исус се приравнил с нас, идвайки в човешки образ, и така е могъл да заплати за греха, защото в самия Него не е имало грях. По този начин, козелът „Азазел“ (Йешуа) е могъл не само да вземе на Своите рамене греховете, но и да бъде убит, като вземе греха със Себе си в смъртта. Това събитие се случило преди 2000 години на кръста, лишило греха от власт, напълно премахвайки дълга на всички, които приемат извършеното от Христос.

Ще копнем още по надълбоко. Коренът на думата „кипур“, както вече казахме се състои от буквите „каф, пей и рейш“. От гледна точка на староеврейската йероглифна писменост, в която на всяка буква съответствала някаква рисунка, които са се трансформирали по-късно в съвременните писмени букви, в тази дума е заключен невероятно дълбок смисъл. Буквата „каф“ – това е ръка, по подобие на длан възложена на главата на някой за помазание. Тя носи значението : „Помазваща ръка, подобно на длан“. На буквата „пей“ съответства изображението на уста, и точно такова значение има сега в съвременния иврит. „Рейш“ – това е глава. Тя и до днес означава глава или начало. Точно оттук се получава названието „Рош-Ашана“, тоест „глава или началото на новата година“. И така, ако съберем всичко заедно, то виждаме, че истинското значение на думата „Кипур“ – това е „Помазаната ръка и уста, отварят ново начало.“. Или втори вариант: „Помазаната ръка и уста откриват помазаната глава.“. Това ни дава дълбокото разбиране на истинския смисъл на празника Йом-Кипур. Макар че, в контекста на Месията Йом-Кипур определено говори за Него, то по-дълбокият, първоначален смисъл на този ден е бил в изплащането на откупа и изкуплението на човечеството. Неговата цел – да освободи със слово и дела, с уста и ръка. Словото Божие дошло в плът. Това е било Неговото Слово, което изговорено, сътворило вселената. Но точно, гвоздеят, който пронизал ръката на Йешуа, дарил на цялото човечество ново начало. Точно словото излизащо от Божиите уста, и кръвта капеща от ръката на Месията, позволяват на повярвалите да започнат едно ново начало, и да получат помазание върху главата си.

Аз съм във възторг от всички пророчески преобрази, включително и споменатия по-горе, и постоянно благодаря на Бог за тях. Нека да погледнем още по дълбоко. Ще оставим богословието за малко и ще се обърнем към сърцето на Отец. Той не само изпълнява пророчествата, но и показва изключителните връзки в Неговото слово.

Той е Бащата, а ние сме Неговите деца. Добрият баща винаги се стреми да вложи своите положителни характеристики в децата, като им дава личен пример. Въз основа на това, на какво Йахве иска да научи Своите деца чрез думата „Кипур“, като се има предвид цялата пълнота на нейното значение? Ако две са най-големите заповеди: „Да възлюбиш Господа с цялото си сърце.“ и „ Да възлюбиш ближния, като себе си.“, то всичко, което прави Бог, се отнася към една от тези две категории. По какъв начин, можем да съпоставим Йом Кипур с тези две заповеди? Нека да погледнем още веднъж смисловия контекст и веднага ще разберем ясно, на коя от двете заповеди той идеално съответства.

Коренът на думата „кипур“ има следните възможни значения: „да покрива, да отменя, да прощава, да възстановява, да очиства“, „да примирява, чисти, анулира, умиротворява, отлага, откупва“ и „освобождава чрез откуп“. Всички тези значения са свързани с хората. Творецът ни показва, как да имаме отношения с хората. Писанието ни заповядва, да си прощаваме един на друг, да бъдем милостиви един към друг, да анулираме чужди дългове, ако в това има необходимост, да очистваме живота си от всяка горчивина и обиди и да се покриваме един друг, когато изпадаме в грях. Истинската любов, заплаща чуждия дълг, дори ако този човек никога не разбере за вашата постъпка. Нима Йешуа не е изплатил нашия дълг, макар да сме нямали понятие, какво Той прави, докато това не се извършило? Ние сме длъжни да протягаме РЪКА за помощ и да провъзгласяваме със своите УСТА, че си прощаваме един на друг, милостиви сме един към друг, и анулираме нашите взаимни дългове. Когато постъпваме така, това наистина изявява последната буква от думата „кипур“, тоест НОВОТО НАЧАЛО!

Йом Кипур – това не е само размисъл за нашия грях и за това, което е извършил Христос за нашето освобождаване. Това не просто ден за пост, молитва и изправяне на отношенията ни с Бог. Йом Кипур е начин на живот. Ние трябва да изглаждаме чуждата вина, също както, Христос е изгладил нашата вина. Съдът принадлежал на Неговия Отец, но актът на прощаване принадлежал на Него. Ние трябва да прощаваме и изцяло да анулираме чуждите дългове, като предоставим съда на Отец.

Възможно е, Той да донесе възстановяване на отношенията или последствията на този грях, да наложат някакъв друг изход или решение. Каквото и да е било, ние трябва да легнем на този кръст и да търсим възможности наистина да станем Христос за другите хора. Лесно е да обичаш тези, които те обичат. Но кой е способен да обича тези, които те нараняват в този момент или са те наранили преди. Ето в какво се състои наистина, същността на празника Йом Кипур.

В глава 18 от Евангелието на Матей има притча за слугата с жестоко сърце, на който бил опростен дълг от хиляди таланти. След като му простили, той не искал да прости на приятеля, длъжен му сто динария. Вместо да му прости този дълг, той затворил длъжника в затвора. Когато господарят разбрал за случилото се, повикал слугата и казал: Ст.32 „Нечестиви слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. Ст. 33 не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над тебе?“ Като резултат този слуга бил предаден на мъчителите, докато не изплати целия дълг.

Тази история ни показва, реално в какво се състои начинът на живот Йом-Кипур. Съществувал е дълг, който е бил изплатен, и човекът е бил освободен от затвора чрез откуп. Колко често ние пазим обида, позволявайки на горчивината да ни изяжда отвътре, и държим други като заложници в затвора на нашия разум, докато не изплатят целият наш дълг? С мен това се е случвало не веднъж.

Нека тази година, не просто да празнуваме Йом Кипур, но да ЖИВЕЕМ в силата на този празник всеки ден от нашия живот, да търсим възможности да отворим вратите на тъмницата и освободим пленниците. За Божия дом, това е час на изпитание. Ще освободим ли тези, които задържаме като заложници, или ще изискваме от тях да изплатят всичко, което ни дължат? Христос умря заради грешниците. Ние трябва да приличаме на Него. Следователно, ние трябва да умрем за тези, които са съгрешили против нас. Животът – Христос, а смъртта – придобивка. Смъртта разкъсва завесата, закриваща нашето сърце, и позволява в него да влезе потока на Божията любов. Прощавайте, помилвайте, умирайте. В това е силата на Йом Кипур.

Шалом,

Джим Стейли

(Превод - Краси Георгиев и Женя Иванова)