ВСИЧКО, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕТЕ, Е БЛАГОДАТ

Винаги по-рано, когато чувах библейски учители да използват тази фраза, потрепервах вътрешно. Обикновено поради факта, че това, което следваше, беше проповед как не можеш да направиш нищо, за да угодиш на Бога или как не трябва да правиш нищо, за да придобиеш Неговото благоволение, или как не трябва да се притесняваш как живееш, защото всичко е покрито от Неговата благодат. Наскоро обаче, Бог промени радикално мисленето ми по тази тема, използвайки един мой добър приятел.

Какво представлява благодатта в действителност? Еврейската дума е “кен” и означава „благодат, добрина/благост, благосклонност”. Тя носи в себе си идеята „да се наведеш благосклонно към по-нисшестоящ субект”, което е буквалното значение на „кенан”, дума близка до „кен”. Когато Създателят дава на някого благодат, Той буквално се покланя пред него и му дава Своята добронамереност и благоразположение. Ако трябва да изобразим думата с картина, то изображението би представлявало как някой се покланя пред своя цар, а царят става от трона си и протяга своя скиптър към просителя. Това е картинното изображение на думата, но смисълът е много по-дълбок.

В Захария 12:10 се казва: „А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си.” Този стих е с мощно послание и е познат на повечето вярващи. Това е пророчество как Месията ще бъде прободен и как накрая на тези, които го разпънаха на кръста, ще им се отворят очите да видят кой действително е Той. Но нека да погледнем по-отблизо как се случва това.

Какво направиха те, за да им се отворят очите? Какво ги накара да плачат за Него? Абсолютно нищо. Самият Яхве беше Този, Който реши да изпрати Духа Си на кен, на благодат и моление. Разгледахме молението в предишната статия и открихме, че то е свързано с кен и буквално означава „да разположиш лагера си и настоятелно да Го молиш за Неговата благосклонност”. В цитирания по-горе пасаж, причината те да се покаят и да им се отворят очите е, че Бог изпраща Своята благосклонност и благодат. Странно, Той ПЪРВО изпраща Своята благодат и СЛЕД ТОВА те Го „виждат” прободен. Именно незаслужената благодат от Господа беше това, което им позволи да „видят” и да получат необходимите средства, които да ги доведат до мястото на пълно и цялостно изцеление. Нямаше нищо, което те биха могли да направят, за да получат тази благодат. Бог просто направи избора да я протегне към тях за тяхна собствена полза поради Своята огромната любов.

Това разбиране бе липсващото звено в личното ми общение с Бога и ме докосна по начин, по който дори не можете да си представите. Ако не разберем концепцията за истинската благодат в самата й същност, можем да развием (и обикновено го правим) чувство на духовна гордост, без дори да го съзнаваме. Това се беше случило с мен. Как? Защото ако не разберете напълно благодатта и нейната пълна мощ, която крепи цялата вселена, в ума ви може да се прокрадне мисълта, че имате нещо общо с всичко, което сте „направили” по някакъв начин. С други думи, ние започваме, обикновено несъзнателно, да бъдем твърде горди с нещата, които сме постигнали, и да разчитаме твърде много на себе си, нещата да се случват. Разбира се, ние „отдаваме цялата слава на Бога”, но дълбоко в себе си знаем, че ние също имаме своето участие. И това е абсолютно същата мисъл, която най-високопоставеният ангел бе имал точно преди да избере да се разбунтува срещу своя Създател. И в какво се превърна той? В Сатана.

Някои от вас може би не са съгласни с последното ми твърдение. Аз обаче съм разбрал, че нашата плът е твърде умна и доста силна. Тя обича да си приписва част от заслугите. И е лесно да го направи. Защото, когато видим крайните резултати, ние виждаме и нашето участие. Виждаме нашите идеи, нашето участие, крайното ни творение. Но дали то наистина е наше? Има ли нещо, което сме направили и за което Той не ни е дал Своята благодат, за да го постигнем? Как и откъде се роди тази нова идея в мозъка ти? Откъде дойде кислородът, който изпълни белите ти дробове, така че да можеш да изпълниш задачата си? Няма действие, мисъл, дума или акт, които да прозлизат от нас и за които наистина заслугата да е наша, особено ако вярваме в Месия Йешуа. Защото „Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20).

Ако сме се съразпнали с Христа, то ние сме мъртви, а доколкото знам, мъртвите хора не могат да се похвалят с каквито и да било заслуги за случващото се в живота. Затова апостол Павел казва „Сега вече не аз живея, но Христос живее в мене.” Не можем вече да се хвалим с нищо, защото Той е, Който живее в мен и цялата слава трябва да принадлежи на Него. Това означава „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30). За да може Създателят наистина да живее чрез нас, трябва да изпразним себе си и да станем съд за Негова употреба.

Да изпразним себе си означава да отдадем цялата слава на Този, Който действително я заслужава. Да се откажем да приемаме само за себе си, защото това води до гордост, която от своя страна води до нарастване на егото ни, което ражда чувство на отделяне от Създателя. Не че Той някога ще се отдели от Своите деца, но личната, интимна връзка между нас ще се изгуби. Ние сме създадени да получаваме, но с цел да даваме на другите. С други думи, всичко, което някога сме получавали в този живот, е имало за цел да благослови някого другиго в пътя ни. Нашият „приемник” е създаден, за да дава. Когато сме опитали от плода на Дървото за разпознаване на доброто и злото, способността ни да получаваме, за да служим на другите, се е повредила, изкривявайки се в самоприемане и ние пазим и се държим здраво за нашето „скъпоценно” (използвам аналогията от филма „Властелинът на пръстените”). Моментът, в който започнем здраво да се държим за което и да е нещо, което Той ни дава, и повярваме, че сме направили нещо за Бог или човечеството, точно в този момент Той започва да ни се съпротивлява, защото... "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава БЛАГОДАТ" (Яков 4:6).

За съжаление, има хора, които започват да учат Неговите заповеди, Неговите пътища и несъзнателно започват да си мислят, че знаят нещо, че правят нещо за Бога. Те дори Го защитават, като че ли Той има нужда от това. Знанието, което не е осъзнато през очите на благодатта, се превъзнася и води до духовна гордост, която е омразна пред трона на Господа. Благодатта разбира, че всеки е на различен етап от своя духовен път и не изпитва нуждата да обръща и принуждава към правилната доктрина. Любовта води хората с пример. Гордостта ги тласка натам, където трябва да стигнат, чрез вина и срам.

Никога не подценявайте силата на благодатта. Тя е тази, която ви дава дори силата да четете тази статия. Когато сте болни, се нуждаете от повече благодат. Когато не можете да разберете и подредите нещо, молете се за благодат да разгадаете пъзела. Когато връзката с партньора ви не върви, имате нужда от Неговата благодат.

Кога беше последният път, когато се молихте за Неговата благодат в живота си? Аз, откакто Небесният ми Баща ми даде това откровение чрез моя приятел, се моля ежедневно и през целия ден за повече от Неговата благодат и благосклонност. Това ме поставя в позицията да разпознавам, че Той е този (а не аз), Който поддържа всичко, и че не мога да направя НИЩО без Него и ВСИЧКО чрез Него. И когато направя „всичко”, сърцето ми ще знае, че това в действителност не съм бил аз, но Бог, Който живее в мен и ми дава Своята благодат, за да върша волята Му на земята.

Сега сигурно разбирате защо много от апостолите са започвали своите послания така: „Благодат и мир да бъдат на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа”. Неговата сила, действаща чрез нас, е нашата надежда във всяка ситуация. Смирете се пред своя Цар и Го помолете за Неговата благодат и ще преживеете радостта, която тя носи всяка сутрин.

Шалом!

Джим Стейли

Септември 2019