Целта на страданието

" Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха"

Ето така изглежда първата част на 12-ия стих от първата глава на книгата Ш'мот (Изход). Благодарение на репутацията на Йосиф, израилтяните бяха изобилно благословени в Египет. Но "в Египет се появи нов цар, който не познаваше Йосиф." Това е началото на страданието на израелтяните и това ще бъде началната точка в изследването ни на най-плашещата, от всички възможни думи.

Мислейки за страданията, повечето хора не рисуват във въображението си крале и кралици, свръхестествени сили или веселие. Те им се струват подобни на смърт, болест, историята на Йов, подземия и може би дори Сатана. Независимо от всичко, всъщност и двете представи за това са верни. Понятието за страданията обхваща всичко, казано по-горе и дори повече. Всичко зависи от отношението ви към тях. Йешуа е бит и дори убит от вражеските агенти, но в свръхестественото царство Той стана превъзвишен Цар. Неговите скърби послужиха като трамплин за Неговото предназначение. Имайки предвид това, ще изследваме по-подробно какво се казва за страданието в първите няколко глави на "Изход" и да видим какво ще открием там.

В първата глава виждаме, че новият цар, който се възцарил в Египет, се отнасял с презрение към евреите и чувствал заплаха от тях поради тяхното многочислие. Завладян от страха, той поробил израилтяните в земя, която някога е била убежище за тях под защитата на Фараона. Яростта и страхът му се увеличили толкова много, че реши да издаде указ за убийството на първородните момчета, раждани от еврейките.

В глава 2 се казва, че Мойсей е роден по време на изпълнението на този смъртоносен указ. Когато бил на три месеца, майка му го сложила в една кошница и го пуснала по река Нил, и така, в крайна сметка е намерен от дъщерята на фараона и възпитан в двореца. Каква ирония! Едно от онези момчета, които трябвало да умрат, станал син на фараона, който издал същия този указ!

След това, като възрастен, Мойсей научил за своя произход, убил египетски надзирател, избягал от града и Египет и започнал нов живот в земята Мадиам. Точно в този момент (в глава 3) той се срещна с Израилевия Бог в един горящ храст и така започна историята на Изхода. Мойсей откри истинското си предназначение, след като почти вкуси смъртта, след страданията. Нека разгледаме по-подробно това.

Изход 3:7 "И рече Йахве: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им."

Винаги подчертавам в моите проповеди факта, че Бог използва модели и съвършени формули. Вселената се държи от физическите закони, създадени от Главния Учен, но те отразяват точно духовните закони, които съществуват в Духовната сфера. Ученикът, който иска да расте в отношенията си с Твореца на небесата и земята, трябва да се съсредоточи не толкова върху самата история, колкото върху моделите, които тя съдържа. Отделяйки време в търсенето на модела, ще намерим формулата за живот. Именно с това ще се заемем сега.

Историята за Изхода в действителност започва още в Обещаната Земя, с Йосиф - любимия син на Яков, патриарха на всички израилеви синове. После се случи трагедия. Йосиф изчезна за почти две десетилетия, което почти разкъса семейството отвътре. Неговите страдания станаха предзнаменования за възкресението на Месия, на Който Йосиф беше олицетворение. Благодарение на неговото помазание, той спаси известния за онова време свят, и бе издигнат в положението на заместник на фараона, над целия Египет. Божият план беше реализиран и всичко наподобяваше щастлив край на приказка от Дисни....Въпреки това, след период на невероятен растеж и големи благословения, еврейският народ отново изпита страдание под формата на гнет и гонение. И "ТРАС- ПРАС, тарарам"! Его ни го моделът! Пред нас е моделът!

Защо романът "Хрониките на Нарния" не завършва с това, че крал Питър възглави и царува над Нарния заедно с Аслан "дълго и щастливо"? Спомняте ли си какво каза лъва Аслан при завършването на филма, за принц Каспиян? Каза, че двете деца няма да се върнат, защото са научили от това приключение "всичко, което могат да научат". Това е точно същото онова, което Лъвът от Юда извърши тук, в тая истинска "история на Нарния".

Не забравяйте, че Йахве изпрати израилтяните в Египет само, за да ги спаси от сушата и да им даде възможност да се разраснат до състоянието, в което Той искаше да бъдат. Това не беше краят на историята, това беше само началото. Израилтяните не можеха да останат в Египет, защото не беше Обещаната им земя. Египет беше само първият етап от подготовката.

ВЪПРОС: Колко често ние, хората (дори вярващите) презираме произхода си? Много от нас израстват в църкви, които, както по-късно откриваме, не ни казат цялата Истина. Това е нашият Египет. Но не бяха ли мнозина от вас спасени в името на Исус, в тия църкви и бивши деноминации? Нима Израилевият Бог не ви е култивирал и през този период, докато дойде моментът, когато ви е призовал да излезете в пустинята, за следващия етап от пътуването ви? Защо сега да презирате неугледния си произход? Ако осъзнаем, че Бог е суверен Творец, то тогава нима не Той ви е поставил в тези обстоятелства?

Египет не беше лошо място. Повече от четиристотин години той стана за евреите най-доброто от всичко, за което можеха да мечтаят. Те имаха най-плодородната земя, а и числеността им нарастваше експоненциално, докато Творецът реши, че е време да се върнат в истинския си дом, Обещаната земя. По този начин в тази история, ние виждаме модела, формулата: дадено е обещание - изминало е време - започнало е страдание - Божествена намеса чрез един човек - освобождение - изпълнение на обещанието, дадено в началото.

Този модел остава непроменен в почти всички истории. Помислете само- на Авраам му беше дадено обещание, последвано от период на изчакване. После сърцето му преживя и страдание, когато Бог му каза да пожертва Исаак. После дойде избавление под формата на овен и накрая изпълнението на обещанието. Виждаме същия модел в историята на Йосиф. Той получи обещанието чрез сънища, последвано от период на чакане, скръб, после последва освобождението му от египетския фараон и накрая самият Йосиф стана освободител. Обещанието беше изпълнено.

За когото и да стане дума: Мойсей, Естер, Даниел, Павел в затвора или дори Йешуа - моделът винаги е един и същ, а ключовият компонент в тази формула, котвата, опорната точка, около която всичко се върти и люлее - това е, разбира се, думата "страдание "!

На иврит тази дума звучи като "он-ий" и се състои от буквите АИН, НУН, ЙОД и съгласно Конкорданс на Стронг, тя описва "състоянието на болката и / или наказанието, идващо като бедствие". В древноеврейската пиктографска писменост, където на всяка буква отговаря картинка, думата "он-ий" означава : "гледаш на живота в ръката." Тя изразява много дълбоко значение, ако човек разбира еврейската концепция за това, какво е това ръка. Еврейската буква ЙОД символизира дясна ръка, свързана е често с Десницата на Божията власт и затова стои първа в Неговото име- Йахве / ЙОД, ХЕЙ, ВАВ, ХЕЙ/. Според древното юдаистично разбиране, буквата ЙОД е смятана за абсолютен мрак без никаква светлина, защото тя представлява една проста черна точка, напомняща нашия знак за апостроф. Помнейки това, нека да разгледаме по-нататък определението от еврейската писменост. Ако всичко, което виждате, е Божията ръка и пред вас няма нищо друго освен тъмнина, тогава Божията ръка е против вас. С други думи, ако всичко, което виждате, е Неговата ръка, а не лицето Му, Той блокира Светлината целенасочено и всъщност това е източникът на страданието ви. Както скоро ще видим, Бог прави това, защото преследва някаква голяма цел. В книгата Плачът на Йеремия 3:2-3 е казано: "Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина. Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден."

Когато ръката на Йахве е против нас, тя затъмнява Светлината на лицето Му и ни оставя в тъмнина. Това състояние на мрак и болка се нарича "он-ий", "страдание". Най-важно е да разберем с какво намерение Бог ни предлага, образно казано, "да се опитаме да пробием глухата стена".

Той го прави с някаква цел. Нека ви напомня, че в предишните статии изяснихме, че Бог винаги е благосклонен към нас и постоянно се опитва да дава нещо на творението Си. Желанието Му е да ни върне обратно в "обетованата земя" на Едемската градина, където някога имаше близки отношения с нас. Всичко, което се случва с нас, преследва тази цел, а нашият път е изпълнен с планини и долини. Схемата е проста. Прекосявате долината; преминавате през тъмната гора; изкачвате се в планината; прехвърляте се от другата й страна през върха; слизате по хълма надолу, постоянно вървеейки надолу; преминавате през долината и т.н. планина след планина. Този модел се повтаря отново и отново.

Предназначението на това е постепенно да издигне душата ни на нови висоти, докато отново започнем да отразяваме "образа" на Твореца. Въпреки това, докато не дойде "страданието", малко хора обръщат внимание на този модел.

Какво ставаше с израелтяните, докато не бяха изправени пред никакво страдание? Те си построиха градове в Египет, в продължение на четиристотин години, охраниха се, всички бяха щастливи и се чувстваха прекалено комфортно. Те напълно забравиха за обещаното от Бога царство, което трябваше да построят в собствената си, обещана земя. Въз основа на този факт, ние разбираме откъде най-често идват страданията. Това е инструментът, който Бог използва, когато сме извън курса и Той трябва да ни върне. Или може би следваме правилния курс, но трябва да станем по-силни, за да се изкачим на по-високата планина, която ни очаква нататък. Страданията, във всички случаи, произвеждат нещо. Те насърчават и принуждават Божия народ да спре със своите дела и да започне да вика към Бога. Това е смисъла на думата "он-ий" от гледна точка на еврейските Писания. Израелтяните от древността виждат в живота си обърнатата срещу тях, Божия ръка.

С други думи, в тъмнината, когато ръката Му затъмнява светлината (с цел изкачването на нова "планина"), те спират да гледат с физическите си очи "аин"и прибягват до духовните си очи. Те виждат, че същата ръка, която се е обърнала против тях, всъщност е Единствената, която може да ги спаси. Така се постига целта на страданието. То призовава Божия народ да спре и да се обърне към Бога, което неминуемо ще ги доближи до Него, което от своя страна пък ще ги отведе до следващото ниво (от една планина на друга). Изглежда, че без страдания хората никога няма да следват Божията воля.

С други думи, страданията и моментите на тъмнина са с цел да се разкрие пълнотата на Божието име в нашия живот. Позволете ми да използвам името Йахве, за да илюстрирам целта на духовния път на страданието. То започва с буквата ЙОД - ръката Му. В този момент, човекът все още е в тъмнина, но когато бива напълно наясно с положението си и призовава Йахве смирено в молитва, това негово "откровение" всъщност привлича втората буква в Божието име ХЕЙ, която в древноеврейската писменост означава "откровение". Щом престане да се бори с ръката на Йахве и се остави на това, което Създателят прави в живота му, това откровение свързва ЙОД и ХЕЙ и се получава думата "Йах", съкратената форма на името "Йахве". Този акт на покаяние отмахва Божията ръка настрана и се разкрива Светлината на "Йах" - Божието лице.

Тази Светлина ни осветява, като ни предоставя Божията помощ, от която се нуждаем, за да направим следващата стъпка към пълното разкриване на Неговото име в нашия живот. Това е именно точката, в която израелтяните извикали към Йахве, смирени пред Него в своята тъмнота. И в този момент Той чул плача им и Светлината на лицето Му възсияла в ситуацията им, чрез мощната Му и протегната към тях ръка. Йахве изпрати помощта си към тях, но предстоеше те да направят нещо повече, отколкото само да признаят безпомощността си и да се обърнат към своя Цар. И така, следващата стъпка е най-важната. В тоя момент на тях им бе разкрито името "Йах", но Божието име нямало да се появи, докато не се добавели и другите две букви - ВАВ и ХЕЙ. Продължавайки нашето духовно пътешествие, сега ние вече виждаме, че страданието ни е произвело нова светлина, а ние трябва да довършим започнатото, за да въведем в живота си пълнотата на Божието име и Неговата власт. За тая цел, ние трябва да положим основите на буква ВАВ. ВАВ е "кука" или "гвоздей", свързващи два предмета. Тази буква е взаимосвързана с нашия Месия Йешуа, който прие гвоздеите заради нашите грехове, като ни съедини с Отец, посредством кръвта Си.

За нас, единственият начин да стигнем до последната ХЕЙ (последното "откровение") е да разпънем плътта си по същия начин, пронизвайки с гвоздей ръката си ЙОД и да последваме Божиите наставления.

Когато вземем решение да Му се подчиняваме и да се издигнем над логическите си разсъждения, отказвайки да се ръководим от онова, което виждат очите ни и собствените си разбирания, Светлината Му ще ни дари Божествената помощ, от която се нуждаем. Това ще доведе нашето послушание до съвършенството, което води до изпълнението на обещанието - до последното откровение ХЕЙ.

И така, ние вече започваме да разбираме цялата цел на страданията от гледна точка на Йахве: те ни превеждат в нашето духовно пътуване от една планина към друга. Никой няма да влезе доброволно в тъмна гора или опасна долина. Страданието е средство, което не само ни движи напред, но и ни възвисява все по-нависоко в нашето ходене с Бога. Помнете, че нашият комфорт и безопасност не Го тревожат толкова силно, колкото нас. Той знае, че крайната цел е вечността. С други думи, Бог знае, че нашият живот е просто пара и след това идва вечността, а ние няма да имаме време да достигнем пълния си потенциал. Затова Той прави всичко необходимо, за да ни издигне до възможно най-високо ниво и да ни направи достойни за всички духовни благословения, които ще станат достъпни, когато достигнем вечността. Ние мислим от земна гледна точка, но Бог мисли за нашите вечни благословения.

В Книга на пророк Осия 5:15 са показани причините, по които Йахве допуска страданията: "Ще си отида, ще се върна на мястото Си, догдето признаят грешката си и потърсят лицето Ми; В скръбта си ще търсят Лицето Ми усърдно".

Страданието ни кара да се чудим защо светлините изгаснаха. Това на свой ред ни подбужда да се смирим пред Бога, да Го призовем и да потърсим Лицето Му. Като види това, Той отстранява ръката Си и "ни показва Светлината", като ни дава помощта, от която се нуждаем, за да поправим нашите пътища според Божията воля. Това непременно ще означава разпъване на нашата плът под някаква форма. Когато процесът на поправление е напълно завършен, той създава един доста по-зрял слуга, който реализира много повече от своя потенциал, отколкото преди началото на страданието.

Вижте какво се е случило с израелтяните, когато те отмахнаха "египетското" си мислене, традициите и егоцентричния си начин на живот и отново погледнаха на първоначалното обещание. Когато се срещнаха с Бога на Моисей, Който ги водеше към истинското им предназначение, враговете им бяха смазани и самите те се издигнаха на невъобразими височини.

Дами и господа, ние се отнасяме към всичко това абсолютно погрешно. Бягаме от страданията, обвиняваме всички около нас за нашите проблеми и осъждаме онези в мрачната долина, когато вече ние самите сме на върха на планината. Вместо да се фокусираме върху нашето собствено поприще, ние се опитваме да пробягаме разстоянията на другите хора вместо тях. Ние забравяме, че страданието във всичките му форми, е създадено от Твореца, за да ни издигне на нови висоти, ако се подчиним на силната Му дясна ръка и Го потърсим с цялото си сърце. Страданието носи в живота ни пълнотата на името на Йахве и по този начин разкрива истинския образ на Бога.

Безквасните пасхални хлябове се наричат "хляб на бедствието" (Второзаконие 16: 3) ненапразно. Целта им е да ни напомнят, че нашата свобода започва със страдание, гонение. Ето защо Йешуа каза, че за да се издигнем от този свят към бъдещия, трябва да ядем тялото Му (хляба) и да пием чашата Му (страданието, водещо до проливането на кръв).

Нека не бягаме от ръката, която причинява страданието в нашия живот и да спрем да обвиняваме другите около нас за тях, но да приемем смирено Божиите методи, без значение в какво се изразяват те. Нека страданието да бъде средството, което ще ни освободи, ще ни възвиши и ще ни доведе до крайната ни крайна цел.

Шалом, Джим Стейли