"Аз закоравих сърцето на Фараона"

В главата от Тора "Бо" срещаме един от най-обезкуражаващите фрагменти в цялата Библия. Ако Господ дава на човека свободен избор, тогава защо казва, че Той е закоравил сърцето на Фараона? Това е добър въпрос и е лесно да отговорите, ако се обърнете към оригиналния език на Писанието. Да започваме.

Изход 10:1 "Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих сърцето му и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях"

Наистина, как може да обвиним Фараона в съпротива срещу заповедта на Твореца - да пусне народа Му, ако в действителност това съпротивление го е дал Самият Творец? Това определено изглежда като някаква свирепа игра с предвиден край. Но в действителност така ли е станало? Дали наистина Бог е закоравил сърцето на Фараона просто за да "си поиграят на мускули" в Египет? Когато четем Библията в превод, всичко изглежда точно така, но истината зад този стих е далеч от това, което ни показват преводите. Ако се отнесете към оригиналния текст на иврит, в много отношения ще видите съвсем различна картина.

Преди да се впуснем в контекста и езиковата основа на еврейската дума, преведена "закоравих", е важно да научим малко за това, как древните египтяни се отнасяли към сърцето, какво значение имало то за тях. Това разбиране ще ни помогне да оценим по-добре истинската същност на описаните събития. От религиозна гледна точка египтяните вярвали, че след смъртта на човек, сърцето му бивало поставяно на някакви космически везни, където трябвало да бъде претеглено от боговете. И съгласно техните представи, ако някой имал "леко сърце" означавало, че в живота си е извършил малък грях, а това би му позволило да влезе веднага в задгробния живот. Ако имал "тежко сърце", това означавало, че греховете му срещу боговете са големи и тежки и ще бъдат претегляни на везните, пред всички богове. Несъмнено всеки египтянин е искал сърцето му да бъде леко, тъй като това е определяло резултата от процеса срещу него, пред боговете, след смъртта му. В един от коментарите дори прочетох, че върху гърдите на мумифицираното тяло е поставян амулет във форма на сърце, от скъпоценни камъни, за да се гарантира, че сърцето на починалия ще бъде обявено за невинно и "леко" пред боговете. Идиоматичният израз "твърдо сърце" в културата на египтяните се възприемал като описание на добродетели, тъй като това означавало сила, решителност и самообладание на лидера. Когато се казва, че Фараона имал твърдо сърце, това означавало, че той не се колебаел и не се влияел от думите на обикновените смъртни хора, дори когато те заплашвали царството му. Или на съвременен език бихме могли да кажем, че такъв човек е силен по дух и не е страхливец. С други думи, "твърдо сърце" имал оня, който не губи кураж и не се колебае в кризисни ситуации.

Това качество е присъщо на всички добри лидери. Когато чуете пожарната аларма, вие не бихте искали да видите водача си да е страхливец, да плаче от страх в някой далечен ъгъл, нали. Бихте искали да видите в негово лице някой, който е способен да оцени ситуацията и да изведе подчинените си на безопасно място. И така, в египетската култура такава решителност се наричала "твърдо сърце". Да се правят отстъпки на противника/врага означавало слабост и липса на лидерски качества. Това е контекстът, в който ние ще използваме езиковата си лопата, за да разкопаем горния слой на езиковата основа и да разкрием истинския древноеврейски корен на думата.

На иврит думата, преведена като "закоравих" е "кавед". Това е най-невероятната от всички думи, които могат да се използват в този контекст, тъй като буквално означава "тежко". Навсякъде, където се среща в Библията, тя предава смисъла на нещо сложно, тежко или трудно. За първи път думата се използва в Битие 12:10, където Писанието казва, че "се увеличил, усилил (станал "кавед"-тежък, силен) глада по земята". Най-забележителният аспект на тази дума е, че тя се състои от същите три букви, от които се състои и думата "почитай", използвана например в петата заповед. "Почитай баща си и майка си". По този начин "кавед" означава не само "тежък", но и "почитай", "прославяй", "славен". Когато Писанието споменава "преизпълване " с Божията слава, се използва думата "кавед". Когато казваме: "Днес присъствието Му на това място е неизмеримо /с голяма тежест/" - на иврит думата "неизмерим, тежък" съответства на "кавед". Божията слава ("кавод") има голяма тежест("кавед"). И двете думи се записват идентично: КАФ, БЕТ, ДАЛЕТ.

От гледна точка на еврейския мироглед, ако почитаме някого, то трябва да приемем, че думите му имат тежест за нас. И ако някой не е почитан, тогава думите му просто нямат никакво значение. Ние виждаме как тази концепция оживява в древноеврейската пиктографска писменост, където всяка буква съответства на някаква оригинална картинка. Така буква КАФ е представена под формата на извитата длан на помазваща ръка. Буква БЕТ буквално означава "дом", а буква ДАЛЕТ съответства на "врата". Ако сложим всичко заедно, значението е : "Помазването на домът отваря врата". С други думи, когато благославяме другите и техните домове, Бог създава отворена врата и за нашия живот. Това е истинското определение за взаимно уважение и почитане на самия Йахве.

Но да се върнем към въпроса за сърцето на Фараона и да видим как да приложим в случая, всичко това. За да намерим ключ към разбирането, че Бог може да "закорави" сърцето на Фараона, трябва да се върнем няколко глави назад: към глава 7. Изход 7:22 "Но и египетските магьосници с баянията си сториха същото; затова, сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както беше казал Господ"

От този фрагмент виждаме, че веднага щом фараонът разбра, че неговият придворен магьосник може да пресъздаде същото, той стана още по-решителен в нежеланието си да отстъпи пред изискваното от Мойсей. Нека ви напомня, че Мойсей в миналото е бил приемен член в семейството на фараона. Той оспорвал силата на Фараона, като това създавало за самия фараон голямо триене в центрофугата на гордостта му, а лидерите не търпят такова нещо дори и днес. И така, от този фрагмент от Писанието е съвсем очевидно, че сърцето на Фараона се е закоравило много преди Йахве да го "закорави". Той нямало да отстъпи на този египетско-еврейски ренегат без борба, иначе би паднал в очите на другите.

Когато най-накрая стигаме до глава 10, в която Йахве казва, че "закоравява" сърцето на Фараона, това означава само едно- че Йахве е зачел истинското желание на Фараона да бъде силен и да не позволява на Мойсей да вземе връх над него. Бог просто му е позволил да получи това, което искал. Нямало нито един момент, в който Фараонът да е имал дори далечна мисъл да освободи израелтяните. Ако го направел, по този начин той напълно е щял да се дискредитира пред цял Египет. Фараонът не е имал никакво намерение да допуска такъв цирк, в който му е отредена ролята на клоун. Писанията казват, че сърцето на всеки човек е в ръцете на Йахве и Той може да го води, както пожелае. С други думи, ако Господ искаше, Той би могъл да повлияе на Фараона, като насилствено промени състоянието на сърцето му, но вместо това Той избра да остане настрана, като позволи на Фараона да действа по неговия си начин. Йахве "зачете" истинското желание на сърцето му.

КАК СЕ ОТНАСЯ ТОВА ЗА НАС ДНЕС?

Колко пъти Бог ни дава това, което искаме, защото искаме да получим това, което искаме и то "на всяка цена"? Йахве е Бог, който не налага волята Си върху нас и не ни принуждава да я изпълняваме насила. В почти всички случаи Той зачита нашите решения. Той ни позволява да имаме свободна воля и това е част от договора. Ако искаме нещо, Той просто "зачита" нашето желание и на нас ни се налага да пожънем последствията от решенията си. Йахве "зачита" нашите сърца, а ключов елемент в този процес е гордостта ни. Тя е тая, която не позволява на Твореца да проникне във вътрешното ни пространство. Той няма да сподели обиталището на някой, който е пълен с гордост.

Ето защо Денница е бил свален от небето. Йахве лесно би могъл да унищожи този великолепен херувим, но е решил да бъде "кавед" - да "зачете" желанието на сърцето му, като го направи тежко, закоравено. Унищожавайки арогантния предател (или, както в нашия случай- фараонa), би показал прекалено много милост, като се има предвид нивото на греховете им. Вместо това, Йахве им позволил и на двамата да получат това, което искат, като първия ще завърши в Огненото езеро, а вторият (фараона) се удави в морето.

Това е много по-тежко наказание за техния грях, отколкото лесното унищожение. Бог е много търпелив. Той ни гледа отстрани, позволявайки ни да избираме собствените си пътища и ни предоставя достатъчно време за покаяние. Той зачита нашите решения - както правилните, така и неправилните.

ПРОМЯНА НА СЪРЦЕТО

Йахве може да промени сърцето на човека, нали? Но по какъв начин Той може да направи това, както току-що казах, ако Той зачита решенията на сърцата ни? Отличен въпрос! Помните ли, че казах, че ключовата връзка е гордостта? Да. Когато нямаме дух на смирение и не даваме на Йахве свободата да действа, за да може Той да ни повлияе, Той няма достъп до сърцето ни. Но когато сме отворени за поправление и позволим на Твореца да насочва сърцата ни според Неговите желания, Той ще зачете и това. Йахве зачита и затвърждава нашата позиция, каквато и да е тя.

Именно поради тази причина, човекът, който твърди, че следва библейския Бог, винаги трябва да заема позиция на смирение, признавайки че греши в дадена ситуация, както и да бъде отворен за преоценка на възгледите си, което ще позволи на Твореца да направи промяната в сърцето му. Фараонът не възнамеряваше да отменя царския си указ, за да позволи на народа Му да излезе из Египет. За съжаление, той е много подобен на нас днес. Трябва да се случи някакво огромно бедствие за нашите очи и сърце, което най-накрая да отвори очите ни и да видим, че сме сгрешили в дадена ситуация, и да се съгласим да дадем свобода на действие на Йахве, така че Той може да се движи в нас. Когато първородния на Фараона умря на ръцете му, той най-сетне се смири и съкруши, дотолкова, че да пусне израелтяните да излязат от Египет. Невероятно, но скоро след заминаването им, съкрушителното смирение напусна сърцето на Фараона и то беше изпълнено с гняв и жажда за отмъщение. Гордостта му стана за него смъртна присъда.

Тази история ни учи, че за да бъдем прави, трябва да сме готови да признаем грешката си. Твърде често заемаме непоколебимото положение на Фараона, без да даваме на Твореца свобода на действие, за да може Той да действа в сърцата ни и да промени нашите възгледи. Освен това, въз основа на нашите си изводи, можем да стигнем до заключението, че ако случайно грешим, Бог би ни поправил, но това само втвърдява сърцата ни още повече. Проблемът е там, че Той няма власт да нахлува в нашето пространство, ако ние изобщо не сме се обърнали към Него, не се смиряваме, не признаваме, че може би грешим, дори не искаме да бъдем в правилното положение пред Него.

КАКВО ДА ПРАВИМ С ФАРАОНИТЕ?

Какво да правим, ако се изправим срещу някой, който се държи като фараона? Как да действаме, когато хората задържат нещо, което ни принадлежи, както направи Фараонът? Какво да правим, когато някой се противопоставя или заема позицията на Фараона: "ти грешиш , а аз съм прав"?

Първото нещо, което трябва да направим е да покажем на Твореца, че ние сме готови да осъзнаем, готови сме да признаем, че сме сгрешили и да позволим на Святия Дух да влезе в сърцата ни и да ни води в посоката, която Той ще избере. Именно тази мисъл ни предава и Йешуа в Матей 5: 43-48, където се казва да се молим за гонителите си, за ония, които ни мразят и злите хора. Сърцата им вероятно са ожесточени по същия начин, както се закорави сърцето на Фараона, и те не дават на Създателя да действа в тях, но молитвата на праведния е в състояние да постигне много. Чрез ходатайстване за някого, ние се поставяме на мястото на тези хора, като искаме от Отца да отвори сърцата и очите им, за да разберат те Божиите желания.

Ние позволяваме на Святия Дух да проникне в тези хора и да промени сърцата им. Такава е истинската сила на молитвата. Като смятаме, че даден човек се е закоравил и ожесточил в някоя ситуация и се отстраняваме от него, проклинайки неговото съществуване, ние анулираме силата на Йахве в тази ситуация, като в същото време осъждаме този човек за грях. Но като правим това, ние се осъждаме сами, защото Бог ни е дал силата единствено да помагаме на другите чрез молитвата.

Той е казал: "Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему." Яков 4:17

Когато знаем, че трябва да се молим за враговете си и да ги благославяме, но ние не правим това, позволяваме на "Фараона да остане в нашата земя", макар да имаме властта да ходатайстваме за тези хора, от съжаление за тяхното бъдеще във вечността и желанието да направим всичко възможно, за да ги измъкнем от гордостта им.

В заключение ще кажа, че Отец иска всички да бъдат спасени и да се намерят с податливи, смирени сърца пред Него. Той желае да ни доведе до нашата крайна цел и към пълнотата на нашия потенциал. За съжаление, често заемаме позицията на Фараона, въпреки че не се досещаме за това.

И така, нека обобщим. Винаги трябва да сме готови да признаем нашата неправота, за да се намерим в правилната позиция (пред Бога). Мъдрият човек прави точно това. Дори парашутистът в набора си има резервен парашут в случай, че първият не се отвори. Дайте на Отец свободата да действа, като му позволите да проникне в сърцето ви и да омекоти закоравяването ви. Смиреният човек, който признава грешното си мнение, запазва достойнството си, но гордия човек, който се закоравява в погрешната си позиция, се излага като глупак.

Шалом! Джим Стейли