Обещания, обещания... (Матей 5:33-37)

Първите две антитези (убийството и прелюбодейството) се основават на Декалога. Антитезите относно развода и онези, които следват след това, са взети от други части на Моисеевия закон, включително отнасящите се до фалшивите клетви и обети пред Господа.

Прочетете Левит 19:11-13. Кои специфични точки откриваме тук? Вж. също Изход 20:7.

Моисеевият закон, от който Исус цитира, е посочен в една част от Левит, осъждаща множество измамни практики. Тук отново е очевидно, че Господ е загрижен за намеренията. Всеки, който дава обещание, без да има намерението да го изпълни, е взел съзнателно решение да съгреши.

Въпреки че заповедта против фалшивата клетва е свързана с обещания, дадени на други хора, втората заповед касае обещания, дадени на Бога.

Прочетете Второзаконие 23:21-23. В какви аспекти тези стихове са свързани с думите на Исус от Матей 5:33-37? Вж. също Деяния 5:1-11.

За разлика от човека, виновен за фалшива клетва, онзи, който дава, обет свързан с финанси, не е задължително да мами съзнателно. Но Исус познава човешкото естество и предупреждава против даването на обещания, за които по-късно бихме могли да съжаляваме. Историята на Ананий и Сапфира – които дават обещание пред Бога с намерението да го изпълнят, но променят намеренията си и получават смъртна присъда от Бога – е силен пример за начина, по който Бог гледа на този грях. Вместо да дава обещания, които може да не е в състояние да изпълни, християнинът би трябвало да е честен човек, чието „да” значи „да” и „не” значи „не”.

Помислете си за случай, когато сте дали обещание (било то на Бога или на човек) и сте имали намерение да го изпълните, но в крайна сметка не сте го направили. Как можете да бъдете внимателни по отношение на този проблем? Ами обещанията, които давате на самите себе си и не удържате?