33. Дар за Господа .

Бог е направил наистина твърде мноrо за нас, за да ни освободи от фаталните последици на грехопадението. Провеждането на спасителния план, центриран в изкупителната жертва на Божия Син, коства на Бога най-скъпоценното Му притежание. Нo Той не се е поколебал да направи всичко това за човечеството и с това е манифестирал безконечната Си любов към нас. Тогава за нас естествено се появява въпросът: Какво ние бихме могли да направим за Него, за да изразим нашата признателност, ако изобщо това е възможно?

Съгласно Св. Писание, онова, което Бог очаква от нас, може да бъде сумирано в три неща:

1. Римл.12:1,2:

„И така, моля ви бpamя, поради Божиите милоcтu, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Богу, като ваше духовно служене. И недейте се съобразява с този век, но се nреобразявайте чрез обновяването нa ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.”

След като изтъква Божиите добрини към света в предните глави, великият апостол призовава в този текст вярващите да отговорят на Божиите милости с нещо - да бъдат "жертва жива и свята". Това означава пълно посвещение на живота, на онова, което имаме и сме, на Бога, за разлика от старозаветните животински жертви. Това е основно и всеобхващащо изискване. Нашият мироглед и поведение трябва да бъдат променени и съобразени с божествените принципи. В този пасаж подчертаваме думата "свята" - жертва свята.

2. Изход 31:13-15:

„Кажи също така на израеляните: Съботите Ми строго да пазите, защото това е знак между Мен и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз Съм Господ, Който ви освещавам. И така, да пазите съботата, защото ви е свята... Шест дни да се работи, а седмият ден е cъбoтa за свята почивка, свята на Господа... "

Много сериозни и строги са изискванията, свързани със съботата. Сигурно това не е случайно. Тук се изтъква, че съботата е белег на принадлежност, знак на особена връзка с Бога. Няколко пъти в този текст се казва, че съботата е "свята". Пак подчертаваме думата "свята". Това означава, че една седма част от времето ни е свято време и принадлежи на Бога. Това е второто изискване. Безспорно самото посвещение обхваща и времето ни, но тук става дума за отделяне на една седма част за по-специални цели; това е свято време. Читателят ще си спомни, че този въпрос е разгледан обстойно в предните глави.

3. Левит 27:30,32:

„Всеки десятък от земята, било от посевите на земята или от плода на дърветата, е Господен; свят е на Госnода. И всеки десятък от едър и дребен добитък, десятъкът от всичко, което минава при преброяване под овчарската тояга, да бъде свят на Господа."

Главният поминък на евреите беше земеделие и животновъдство. Една десета част от всички доходи са святи средства и принадлежат на Бога. 3а трети път подчертаваме думата "свят" и в този пасаж. Стих 32 говори за начина на отделяне десятък от добитъка - "всичко що минава под жезъла". Равинската литература обяснява, че когато израилянинът искаше да даде десятък, той затваряше агнетата и телетата в кошара с тясна врата, през която може да мине само едно животно. Майките биваха оставяни навън и когато се отвореше вратичката, младите животни се втурваха, за да отидат при майките си, а стопанинът стоеше с прът натопен в боя и докосваше всяко десето животно. Това означава "минаване под жезъла".

И така, нашата признателност към добрия небесен Баща можем да изразим чрез представяне телата си в жертва "свята", чрез отдаване на "святото" време - съботата, и "святите" средства - десятъка, на Бога.

От кога датира десятъчната наредба? Фактически, тя не е нова за Мойсей. Първият човек, за когото се споменава в Библията, че е отделил десятък е Авраам - Бит.14:18-20:

„Така и Салимският цар Мелхиседек, който бeшe свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино и го благослови като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог., Създател на нeбemo и на земята; благословен и Всевишният Бог, Koŭтo предаде неприятелите ти в твоята ръката. И Аврам му даде десятък от всичко."

Племенникът на Авраам - Лот беше отвлечен и ограбен и Авраам отиде със своите хора, за да го освободи. Бог го благослови в тази справедлива кампания и той се връщаше като победител. В текста се говори за тържественото му посрещане от един велик свещеник и цар на гр. Салим (старото име на Ерусалим), Мелхиседек, който се появява тук като метеор и изчезва в историята. Апостол Павел обяснява в посланието си към Евреите, че той е чудесен символ на Исус Христос като наш Първосвещеник. Авраам беше посрещнат с хляб и вино - главните продукти на Ханаан - в знак на благодарност за мира и просперитета на страната. Тогава той даде десятък от плячката на свещеник Мелхиседек. Всичко това показва, че Авраам е бил добре запознат с тази свещена институция. В израз на признателност към великия Дарител на всички блага, бащата на вярата отделя десятък.

Вторият докладван случай е Яков - Бит. 28:20-22:

„Тогава Яков направи обрек и каза: Ако Бог бъде с мен и ме упази в това пътуване, на което отивам и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, тaка че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб.“

Яков е беглец от своя бащин дом поради гнева на брат си Исав. Той е пренощувал на открито и Бог му се явява на сън, за да го увери в Своята ломощ и закрила. Думите на Яков тук в никакъв случай не иэразяват съмнение в Божиите обещания, а едно позоваване на Божиите думи към нero. Понеже Бог любезно му беше обещал, че ще бъде с него и ще го благослови, Яков от своя страна обещава да бъде верен на Бога през целия си живот. Обърнете внимание на израза относно десятъка. Той каза: "От всичко що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе." Това означава най-малко две неща: Яков признава, че всичко, което получаваме, иде от големия Дарител на всички блага. Те са Божии и от Божиите блага той ще върне една десета част на Него. И второ, макар че Яков не е могъп да връчва десятъка си лично на Бога, а вероятно на някой свещеник от типа на Мелхиседек, той изразява у5еждението, че всъщност го дава на Бога. Десятъкът е свят и принадлежи на Бога.

Така и ние бихме могли по примера на Авраам и Яков да имаме същото убеждение и същата практика относно святия десятък, който е Божий.

В еврейската икономика Бог въведе стройна десятъчна система - Числа 18:20-28:

„Господ каза oщe на Аарон: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз Съм твоят дял и твоето наследство между израеляните.

А нa левиевите синове, ето, Аз давам в наследство всички десятъци в Израел, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане... Защото десятъците, които израляните принасят за възвишаем npинoc на Господа, давам в наследство на левитите; за това казах за тях: Те да нямат наследство между израеляните. И Господ говори на Мойсей: Кажи нa левитите: Когато вземате oт израелянитe десятъка... тогaвa да npuнасятe от него десятък от десятъка за възвишаем принос на Господа; и от тяx да давате на свещеника Аарон възвишаем принос на Господа."

Когато евреите се установиха в Ханаан, земята беше разделена на 12 части, макар че народът се състоеше от 13 племена. Яков имаше 12 сина, от които произлезе израилевият народ, но тъй като един от синовете, Йосиф, имаше двама сина, Манасий и Ефрем, общо племената станаха 13. Бог нареди Левиевото племе, което беше посветено на духовна работа, да остане без териториално наследство. Това бяха свещениците и левитите, два типа духовници. Тяхното внимание трябваше изцяло да бъде посветено на служба на Бога и да не се раздвоява с обработване на ниви и градини. Точно затова те бяха лишени от земя. Но за да бъдат обезпечени материално, те и семействата им, Бог установи десятъчната система. Останалите 12 племена трябваше да отделят десятък и да го принасят на Бога, не на свещениците, а Бог щеше да плаща на Своите служители. Това се вижда ясно от Божията наредба в текста. Левитите от своя страна, след получаване на десятъка, трябваше да отделят десятък от десятъка и да го предават на свещениците. Дали свещеник Аарон е отделял десятък не знаем. Десятъкът се е давал в натура и може би Аарон го е изгарял.

Евреите отделяли и така наречения втори десятък, предназначен за други цели – Втор.14:22-29:

„Непременно да даваш десета част oт всичките си произведения... и десетата част от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овцете си да ядеш пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере, за да настани там името Си... и да дадеш парите за каквото и да е нещо, което пожелаеш, за говеда или за овце, или за вино, или за спиртни питиета, или за каквото и да е нещо, което би пожелал... В края на всяка трета година да изваждаш целия десятък от произведението си през онази година... така че левитът (защото тoŭ няма дял, нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са в градовете ти, да идват, да ядат и да се насищат; за да те благословя Господ твоят Бог във всичко, което вършиш."

Контекстът показва, че тук не става дума за обикновения десятък, предназначен за поддържане на духовенството. Може би се смущавате от допускането на вино и спиртно питие. Трябва да кажем, че Бог никога не е бил съгласен с това и е посочвал лошите последици от употребата на алкохол, както видяхме в една от предните глави. Но поради невежеството Той го е толерирал, както е търпял и многоженството, с което също не е бил съгласен. Но в Новия 3авет Христос посочи първоначалния Божий идеал за семейството - моногамията (едноженството), а по-късно ап. Павел заяви, че Бог е търпял времената на невежество, но сега когато е дадена много светлина по тези въпроси, той заповядва на всички да се коригират - Деян.17:30:

„А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заnовядва на всички човеци навсякъде да се покаят."

Вторият десятък се използваше за общонародни тържества и за благотворителни цели. На тези свещени семейни празници се канеха икономически слабите - левити, чужденци, сираци и вдовици. Бог определяше мястото на тези тържества и те бяха предназначени за стимулиране на релиrиозния живот на народа. Този втори десятък се консумираше на всяка трета и шеста година. В седмата година земята си по-чиваше и не се изискваше никакъв десятък.

Освен втория десятък, израиляните са принасяли и първи плодове от посевите и първородните oт добитъка. И като се сумират двата десятъка и всички останали дарения, оказва се, че това е било приблизително една четвърт от доходите на Божия народ в древността. По този начин се е проверявала и развивала щедростта на вярващите и всичко това е било възпитателно средство за надвиване на себелюбието.

Нека сега преминем към Новия завет. Потвърдена ли е десятъчната система от Исус и апостолите? Становището Си по този вьпрос Христос е изразил в Матей 23:23:

,,Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защотo давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - nравосъдието, милостта и верността, нo тези трябваше да правите, а онези да не npeнeбpeгвame."

Тук Спасителят бичува лицемерието на фарисеите. Те стриктно спазваха външните форми, даваха десятък от тези треви, но същевременно вършеха задку-лисно големи неправди. Но с тези думи Исус одобри и потвърди десятъчната система. Той заяви, че тези неща трябва да се правят. В Лука 10:7 Христос подчер-тава, че работникът эаслужава заплатата си:

„И в същата къща отсядайте, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава cвoятa заплата..."

И ап. Павел говори за възнаграждението на Божиите служители, макар че не споменава буквално десятъка – 1Кор.9:13,14:

„Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят oт светилището и че тези, кouтo служат на олтара, вземат дял от олтара? Така и Госnод е наредил, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.”

Сравнявайки службите на старозаветния свещеник и новозаветния проповедник, великият апологет нa християнството заявява, че Бог е наредил проповедниците да бъдат издържани от църквата. Право е Божият служител да посвети времето и силите си на Божията кауза и да не търси препитание в друга област. Изобщо, в Новия 3авет десятъчната институция никъде не е отменена. И днес тя е с неоценима стойност за Божието дело в целия свят. Бързото разпространение на тройната ангелска вест е възможно благодарение на Божиите святи средства..

За съвременния християнин отдаването на една десета част от всички приходи е личен въпрос, въпрос на съвест и признаване Твореца като източник на всички блага. Но Бог обещава Своите изобилни благословения на верните Си представители - Мал. 3:8-12:

„Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие - да! - целият този народ Ме крадете. Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте ceгa за това, казва Господ на силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.

И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на силите. Всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя, казва Господ на Силите."

В дните на пророк Малахия юдеите бяха неверни в десятъка и Бог ги обвини в кражба. Апелът за верност, отправен към тях, е валиден и за нас днес. Верността в материалните приношения ще се оплоди в неочаквани благословения в личния живот и семейството, както в материалната, така и в духовната област.