Глава 02 - Президент Андрю Джаксън

Президент Андрю Джаксън

Андрю Джаксън бил избран за президент през 1828 г. Неговите смели военни умения при разбиването на британците във войната от 1812 г. са добре известни. Водил много битки в открит бой, но сега бил изправен пред напълно различен враг. Този враг твърдял, че е американец, също като него; че иска най-доброто за Америка, точно като него; и заемал висока длъжност, също като него.

Йезуитите трябвало да унищожат Америка, както било определено от страшните заседания във Виена, Верона и Чиери, и точно по времето на президентството на Андрю Джаксън, те започнали да прилагат своите зли намерения в пълна сила. Тези йезуити се движели сред американския народ и изглеждали също като американците. Всъщност, те били американски граждани, но верността им принадлежала на папата в Рим. Техните цели били като на папството. Тези хора били предатели и сериозна заплаха за по-нататъшното съществуване на Съединените щати.

„Една нация може да преживее своите глупаци и дори амбициозните, но тя не може да оцелее при предателство отвътре. Врагът пред портите е по-малко страшен, защото се вижда и носи своите знамена открито, но предателят се движи свободно отвътре портите, неговите лукави шепоти ромолят по всички улички и се чуват в самите зали на правителството. Защото предателят не изглежда като предател; той говори с познатия на жертвите си акцент; има лице и дрехи като техните и апелира към основните човешки чувства, заложени дълбоко в сърцата на всички хора. Той покварява душата на нацията; работи тайно и незабелязано в нощта, за да подкопае основите на града; заразява политическото тяло, така че да не може да съществува повече“ (Marcus Cicero, speaking to Caesar, Crassus, Pompey and the Roman Senate).

Двама от тези предатели били Джон С. Калхун и Никълъс Бидъл.

Андрю Джаксън спечелил президентството с много голяма преднина през 1828 г. Негов вицепрезидент бил Джон Калхун от Южна Каролина. Калхун осъзнал, че в сърцата на всички американци любовта към свободата е много силна. Той осъзнал, че робството бързо щяло да бъде ограничено, защото в почти всички територии, извоювани от Испания и Франция, имало свобода. Без непрекъснато разрастване на робството, в крайна сметка то щяло да бъде премахнато. С цел да провали съществуващите по това време тенденции против робството, във Вашингтон Калхун започнал издаването на вестник, наречен The Unite States Telegraph. В този вестник, той започнал да защитава идеята, наречена „Правата на щатите“.

Доктрината за правата на щатите неизбежно щяла да доведе до пълното премахване на Съединените щати. Тя заявявала, че един щат има присъщо право да прави това, което пожелае. Съгласно принципите на Правата на щатите, ако даден щат би поискал да се отдели от Съюза, той би могъл да го направи. Това в крайна сметка щяло да доведе до елиминиране на Съединените щати.

Калхун открил една „гноен цирей“ и го превърнал в претекст Южните щати да се отделят от Съюза. Тази цирей бил високата тарифа, поставяна върху чуждестранния внос, която правела европейските стоки по-скъпи. Тъй като Европа купувала големи количества памук и други стоки от Юга, тарифата налагала търговците от Юга да печелят по-малко пари за износа си. Този данък помагал на производителите от Севера, защото сега южните търговци щели да купуват повече от него.

„Калхун убеди южните щати, че са сключили много лоша сделка и че имат право да напуснат Съюза заради този проблем.

Южният район, който бе селскостопански, бе лесно убеден, че една висока тарифа за чуждестранния внос не е в техен интерес. След това той се зае да обясни на Юга, че тези високи мита са поставени върху определени клаузи и така направени, че като специална протекция, да защитават местните интереси. По този начин той каза на хората от Юга: „Вие се облагате с данък, за да подпомагате производителите от Севера“. И точно върху този национален въпрос, той заби своето унищожително знаме. (…) Тази нова фалшива демокрация означаваше правото да унищожи по мирен начин или със сила (в подходящия момент) Федералния съюз“ (John Smith Dye, The Adder’s Den, p. 22).

Малко след като Калхун започнали издаването на своя вестник, се състояла среща, за да бъде почетена паметта на Томас Джеферсън. На тази среща бил поканен да говори Андрю Джаксън. Той станал и заявил: „Нашият Федерален съюз трябва да се запази“. След като казал това, Джаксън седнал. Тогава Калхун сe изправил и заявил:

„Съюзът, на второ място след нашите свободи, е най-ценното. Нека всички ние помним, че той може да бъде запазен само чрез зачитане Правата на щатите и разпределяне поравно ползите и тежестите на Съюза“ (пак там, стр. 19).

Калхун поставил Съюза на второ място след нашите свободи. Съюзът и Конституцията са тези, което постановиха нашите свободи. Ако Съюзът беше разрушен, щатите щяха да се конкурират един друг, точно както страните на Европа през историята. Ресурсите на щатите щяха да бъдат постоянно изчерпвани в подготовка за война помежду си. Това била целта на Калхун и на папството от самото начало.

Целта им била да унищожат Съединените щати.

Калхун използвал данъците, за да създаде търкания между Севера и Юга. Конгресът можел лесно да промени данъците, така че това да не бъде причина за разделяне. Мнозина се изказали против неговите непочтени методи. Даниел Уебстър заявил: „Сър, светът трудно ще повярва, че цялата тази борба и всички други отчаяни средства, които изискват нейната подкрепа, няма друга основа, освен разлика в мнението на мнозинството на хората от Южна Каролина от една страна, и огромното мнозинство хора от Съединените щати - от друга. Светът няма да повярва на това. Ние, които виждаме и чуваме това, и до този момент трудно можем да го повярваме“ (пак там, стр. 25).

Даниел Уебстър знаел, че проблемът е далеч по-дълбок от митото. Калхун бел йезуит - внедрен, за да раздели Америка на две!

Джон Куинси Адамс от Камарата на представителите заявил:

„В опозиция на компромиса, предлаган от г-н Клей заявявам, че не са нужни никакви жертви и все пак вие предлагате да ни вържат ръцете и краката, да поръсят кръвта ни върху олтара, за да успокоим несъщественото недоволство на Юга – недоволство, имащо по-дълбок корен, отколкото митото, и което ще продължи, когато това бъде забравено“ (пак там, стр. 25).

Адамс бил прав в наблюдението си. Проблемът за митото изчезнал, но тлеещите въглени на разделението разделили Америка наполовина. Кръвта на Гражданската война може да бъде проследена до йезуита Джон С. Калхун.

Гледайки как Калхун се стремял да раздели Америка на две, нека си припомним думите на бившия католически свещеник Чарлс Чиникуй: „Рим веднага видя, че самото съществуване на Съединените щати бе огромна заплаха за неговия собствен живот. От самото начало Рим коварно пося семената на разделението и омразата между двете големи части на тази страна и успя да раздели Юга от Севера по парливия въпрос за робството. Това разделение беше златната възможност те да се избият една друга, а Рим да царува над кървавите руини и на двете - покровителствана, дългогодишна политика“ (Charles Chiniquy, Fifty Years in the Church of Rome, Chick Publications, p.291).

Калхун не бил лоялен гражданин на Съединените щати. Той действал, за да се издигне папския ред. Изглеждал като американец, но в усилията си да унищожи Америка в действителност бил йезуит от папската армия.

Свещеник Фелан направил следното изказване: „Ако правителството на Съединените щати воюваше с Църквата, ние бихме казали: „По дяволите правителството на САЩ“. Ако Църквата и всички правителства на света бяха в такава война, бихме казали: „По дяволите всички правителства на света“. Защо папата има такава огромна сила? - Защото папата е владетеля на света. Всички императори, всички царе и всички принцове, всички президенти на света са като тези МОМЧЕТА, СЛУЖЕЩИ КРАЙ ОЛТАРА ми“ (Priest Phelan, Western Watchman, June 27, 1912, emphasis supplied).

Джон Калхун бил едно от папските момчета край олтара и вършел всичко, което му е било заповядвано.

Андрю Джаксън, в посланието си до Конгреса през 1823 г., посочил следното: „Правото на хората от един щат да се освободят според волята си, но без съгласието на другите щати, от своите най-тържествени отговорности и да поставят в риск свободите, и щастието на милионите, изграждащи тази нация, не може да бъде признато. Такова право ще бъде считано за изцяло несъвместимо, както с принципите, според които е създадено Общото правителство, така и с целите, заради постигането на които то бе специално формирано“ (John Smith Dye, The Adder’s Den, p. 25).

Джаксън знаел, че сценарият на Калхун е създаден, за да унищожи Съединените щати и техните конституционни свободи, и това било неприемливо за него. Джаксън стоял на пътя на конгресите от Виена, Верона и Чиери, и йезуитите трябвало да се справят с него.

Никалъс Бидъл, още един от техните агенти, извършил втората фаза на йезуитската атака. Бидъл бил блестящ финансист, завършил университета в Пенсилвания на 13-годишна възраст. Той бил магистър на финансите. По времето, когато Джаксън получил президентски пост през 1828 г., Бидъл бил в пълен контрол над Федералната централна банка на правителството. Това не бил първия път, когато била създавана Централна банка. Два пъти преди това - първо, при Робърт Морис, а след това при Александър Хамилтън, имало опити за създаване на Централна банка, но и в двата случая те се провалили, поради измамни действия от страна на банкерите, които контролирали нещата. След войната през 1812 г. бил направен нов опит за създаване на Централна банка и точно при този трети опит виждаме г-н Бидъл. Кой стоял зад Никалъс Бидъл в опита му да създаде Централна банка в Съединените щати?

„Тъмната действителност е, че банковата династия на Ротшилд в Европа беше доминиращата сила, както финансово, така и политически във формирането на Банката на Съединените щати“ (G. Edward Griffin, The Creature from Jekyll Island, American Opinion Publishing, p. 331).

„През годините, откакто Н. М. [Ротшилд], производител на текстил от Манчестър, закупи памук от Южните щати, фамилия Ротшилд разви силни ангажименти с Америка. Нейтън (…) даде заеми на различни щати от Съюза и за известно време бе официален европейски банкер на правителството на САЩ, и заклет поддръжник на Банката на Съединените щати“ (Derek Wilson, Rothschild: TheWealth and Power of a Dynasty, Charles Scribner’s Sons, p.178).

„Фамилия Ротшилд отдавна имаше мощно влияние в диктуването на американските финансови закони. Юридическите документи показват, че тази фамилия била силата в старата банка на Съединените щати“ (Gustavus Myers, History of the Great American Fortunes, Random House, p. 556).

Инициаторите, стоящи зад опита на Бидъл за основаване на Централна банка, е фамилия Ротшилд. За кого работила фамилия Ротшилд?

„Знаейки, че фамилия Ротшилд е влиятелна еврейска фамилия, аз потърсих в „Енциклопедия Юдаика“ и открих, че те са носители на титлата „Пазители на Ватиканската съкровищница“. (…) Длъжността на Ротшилд осигурявала на черното папство абсолютна финансова независимост и секретност. Кой би подозирал някога, че семейство от ортодоксални евреи е ключа към богатството на Римокатолическата църква“ (F. Tupper Saussy, Rulers of Evil, Harper Collins, page 160, 161)?

Фамилия Ротшилд били йезуити, използвали еврейския си произход като фасада, за да прикриват своите престъпни дейности. Йезуитите, работещи чрез Ротшилд и Бидъл, се стремили да спечелят контрол върху банковата система на Съединените щати.

Андрю Джаксън не бил съгласен с основаването на Централна банка. Когато Бидъл се опитал да поднови устава на банката през 1832 г., президент Джаксън поставил в риск преизбирането си, като наложил вето на опита на Конгреса да поднови устава на банката. Той наложил вето по три причини: Банката представлявала монопол; била противоконституционна; съществуването на банка, доминирана от чуждестранни интереси (йезуитите), представлявало сериозна опасност за нацията. Джаксън смятал, че сигурността на Америка е застрашена от тези чуждестранни интереси. Той заявил: „Не съществува ли заплаха за нашите свободи и независимост с банка, която всъщност е толкова малко свързана с нашата страна? Няма ли причина да треперим за чистотата на нашите избори по време на мир и за независимостта на нашата страна по време на война? Контролираща нашата валута, получавайки парите на нашия народ и държейки хиляди наши граждани в зависимост, тя би била по-страшна и опасна от военноморските и сухопътните сили на врага“ (Herman E.Kross, Documentary History of Banking and Currency in the United States, Chelsea House, pp. 26, 27).

Коментарите на Джаксън не били нищо ново. Други разбрали властта, притежавана от тези, които управлявали банката. Майер Ротшилд заявил: „Оставете ме да отпускам и контролирам парите на нацията и тогава не ми пука кой пише законите“ (G. Edward Griffin, The Creature from Jekyll Island, American Opinion Publishing, p. 218).

Това е златното правило на йезуитите и на Ротшилд. Този, който държи златото, създава правилата!

След това Грифин писал: „Ротшилдската династия завладя света по-цялостно, по-лукаво и много по-трайно, отколкото всички цезари преди или всички хитлеровци след тях“ (Пак там, стр.218).

Томас Джеферсън казал следното за Централната банка: „Частната централна банка, която емитира народната валута, е по-опасна за свободите на народа, отколкото насрещна армия. (…) Ние не трябва да позволяваме нашите управници да ни обременят с вечен дълг“ (пак там, стр. 329).

Йезуитите използвали Бидъл и Ротшилд, за да спечелят надмощие в американското банкиране, защото знаели, че след това могат да контролират народа и ефективно да пренапишат Конституцията според папския закон. Джаксън се опитвал да ги спре.

Нека разгледаме по-отблизо Централната банка и да видим защо е така опасна. Повечето хора не разбират Централната банка или Федералният банков резерв. Ето един много опростен сценарий, който твърде добре обяснява една от операциите на Федералния резерв.

Необходимо е да се разбере, че Федералният резерв не е собственост на правителството на Съединените щати, както мнозина вярват. Централната банка или Федералният банков резерв е частна банка, собственост на някои от най-богатите и влиятелни хора в света. Тази банка няма нищо общо с правителството на САЩ, освен връзката в операцията, описана по-долу. Федералният банков резерв има абсолютен, разрешен от правителството монопол върху парите. Преди да имаме Централна банка, всяка отделна банка се конкурирала с другите банки и клиентите, потребителите, получавали най-добрата сделка. Но вече не е така.

Всички знаем, че днес правителството на Съединените щати заема пари и работи с натрупан астрономически дълг. Защо това е така? Здравият разум казва, че воденето на политика с такъв огромен дълг рано или късно ще унищожи организацията, която я прилага, защото лихвите по дълга трябва да нараснат отвъд приходите ѝ, което прави невъзможно изплащането.

Сега към нашия сценарий. Ето как протича операцията приблизително. Да предположим, че правителството на Съединените щати иска да заеме милиард долара. Правителството издава облигация за това количество, подобно на водоснабдителната компания, която иска да събере пари за нов тръбопровод или нов язовир. Правителството предава тази облигация за един милиард долара на Федералния банков резерв. Федералният банков резерв взема облигацията и пише ордер до отдела за печатане и гравиране, за да отпечатат банкноти на стойност един милиард. След около една седмица, когато банкнотите са отпечатани, отделът за печатане и гравиране изпраща банкнотите до Федералния банков резерв, който пише чек за около две хиляди долара, за да плати за отпечатването на банкнотите, имащи стойност един милиард. Тогава Федералният банков резерв взема този един милиард долара и го заема на правителството на Съединените щати, а хората в страната плащат лихва в извънредно голям размер всяка година върху тези пари, които са дошли от нищото. Собствениците на Федералния банков резерв не влагат нищо за тези пари.

От това следва, че когато правителството на Съединените щати задлъжнява с $ 1, $ 1 плюс лихвата отиват в джоба на собствениците на Федералния банков резерв. Това е най-голямата, най-колосалната кражба, която някога е била извършвана в историята на човечеството и е представена по толкова лукав, коварен и объркващ начин от новинарската медийна пропаганда, че жертвите дори не са наясно с това, което се случва. Можете да разберете защо йезуитите искат да запазят тази операция в тайна.

Конституцията на Съединените щати дава на Конгреса правомощия да сече монети и да отпечатва банкноти. Ако Конгресът правеше свои собствени пари, както предвижда Конституцията, нямаше да плаща стотици милиарди долари лихва, които плаща сега всяка година на банкерите заради националния дълг - за пари, които идват от нищото. Парите, отпечатани от Конгреса, щяха да бъдат свободни от задължение.

Бидъл отговорил на отказа на Джаксън да му позволи да създаде наново Централна банка, чрез свиване на националния паричен резерв. Направил това, като отказал да отпуска заеми. По този начин той объркал икономиката и парите изчезнали. Безработицата скочила високо. Фирмите изпаднали в банкрут, защото не можели да изплатят заемите си. Нацията изпаднала в паническа депресия. Бидъл смятал, че може да притисне Джаксън и да запази Централната банка. Бил толкова уверен, че се хвалел публично, че той е причинил неволите в икономиката на Америка. Поради неговото глупаво самохвалство, други се изправили в защита на Джаксън и Централната банка замряла до възстановяването й през 1913 г. Тогава тя била възстановена от същите хора (йезуитите от Рим) и поради същата цел: Да поставят Америка на колене и да установят светската сила на папата в Америка.

Йезуитският замисъл за Централна банка в Америка временно бил спрян по време на президентството на Андрю Джаксън. Той се противопоставил на Доктрината за правата на щатите на Калхун и спрял опита на Бидъл да основе Централна банка. Когато нещата се провалят, йезуитската клетва заявява, че е препоръчително убийството на този, който застава на техния път.

„Президентът си беше спечелил нестихващата омраза на паричните учени, както в Америка, така и в чужбина. [Йезуитите бяха бесни.] Поради това не е изненадващо, че на 30 януари 1835 г. бе извършен опит за покушение над него. По чудо и двата пистолета на нападателя засекли и Джаксън бе пощаден по каприз на съдбата. Това беше първи опит от този род срещу президент на Съединените щати. Потенциалният убиец, Ричард Лоурънс, бе или напълно луд, или се представяше за луд, за да избегне тежко наказание. Във всеки случай, Лорънс не беше обявен за виновен поради невменяемост. По-късно, той се похвалил пред приятели, че имал връзка с влиятелни хора в Европа, които му обещали да го предпазят от наказание в случай, че го хванат“ (пак там, стр. 357).

Йезуитският орден бил абсолютно сериозен в превземането на Съединените щати. Те се внедрявали в правителството на най-високи нива и използвали своите агенти в контролирането на американската банкова система. Служели си също с убийства, когато било необходимо да унищожат всяка опозиция на техните планове. Андрю Джаксън щял да бъде убит от йезуитски агент, който се хвалел с влиятелни европейци (йезуитите), които щели да го освободят в случай, че е хванат. Последвали други президенти, които също били нападани поради неугасимия гняв на Рим. Неколцина били убити, а няколко избягнали сигурна смърт. Следващата глава, която дискутира президентството на Уилям Хенри Харисън, Захари Тейлър и Джеймс Бюканън, ще допълнят подробностите.