Embedded Files
Снимка: Flickr чрез talkingpointsmemo.com
Първата неделя на септември всяка година е чествана като Ден на труда в Съединените щати, в който се отдава дължимото на приносите на американските работници. Отговорно за установяването на Деня на труда като федерален празник през 1894 г. било лейбъристкото движение. Незнайно за мнозина, трудовите обединения, често използвани взаимозаменяемо с търговски обединения, са в крайна степен с/вързани с Римокатолическата църква и ще бъдат средство, използвано в последните дни, което ще допринесе за докарването на националния неделен закон и последващото велико време на скръб. „Работническите обединения ще бъдат едно от средствата, които ще докарат върху тази земя време на скръб, каквато не е имало от началото на света.” 1
Някои от четящите това могат да почувстват, че то е просто предположение; такива бих насърчила да обмислят историята през 1888 г., когато "Рицари на труда", изтъкнат работнически съюз по онова време, подкрепян до голяма степен от римокатолци, способствал за придвижването на национален законопроект за неделна почивка. Историкът, адвентист от седмия ден, Алонсо Т. Джоунс припомня историята: „След това се изказа г-н Шултайс. Той каза, че представлявал местно събание № 2 672 на Рицарите на труда. Каза, че събранието му одобрило законопроекта Брекинридж. Позова се на одобрението на неделния законопроект на Блеър от Националното събрание в Индианополис, през 1888 г., и каза, че всеки Рицар на труда е представен в това одобрение. Каза, че няма специално наставление да се яви пред комитета по този конкретен въпрос, но е член на комисията по законодателството, и имаше удостоверителни документи, които го упълномощаваха да говори пред законодателната комисия по теми, спадащи към труда.” 2 „На среща на това Събрание, законопроектът за неделна почивка на Брекинридж беше темата на разискване и в движение беше решено, че този колектив одобрява законопроекта на Белия дом 3854, озаглавен „Законопроект за възпрепятстване хората да бъдат принуждавани да работят в неделя” и се моли за приемането на същия.” 3
National Catholic Reporter потвърждава взаимовръзката между Католическата църква и дейността на Рицарите на труда през 1888 г. и растящата взаимовръзка между църквата и търговските сдруженя. „Колелата на бюрокрацията в Рим, тогава, както и сега, се движеха бавно, но през 1888 г., Светият престол издаде постановление, че Рицарите на труда биха могли да бъдат толерирани... Така се роди една силна, братска връзка между Католическата църква и организирания труд в Съединените щати. Не беше връзката изградена и единствено върху папско учение. Много местни клонове на съюзи провеждаха първите си срещи в приземието на Католическа църква. Много работници, които образуваха дежурните редове по време на седмицата, образуваха също и реда на Общението в неделя... Въпреки това, едно нещо става непосредствено ясно: Щом настъпи септември, когато Франциск ще направи посещението си в Съедиените щати, ще има много членове на обединения, редящи се по улиците с насърчителни викове към него.” 4 Чувството на папа Франциск към работническите обединеия е взаимно, като потвърждава заглавие на CNN: „Папа Франциск, най-добрият приятел на лейбъристкото движение.” 5
В допълнение, трудовите обединения в Полша и по други места настояват за задължителна неделна почивка от труд и търговия – тласък, подобен на онзи, за който Римокатолическата църква е лобирала е района. „Търговският съюз на Полша „Солидарност” ще постави за обсъждане гражданска инициатива за законороект за забраняване на търговията в неделя в твърдо католическата страна от ЕС, заплашващ работодатели, които проявяват пренебрежение към закона, с двугодишни затворнически присъди, каза съюзът в четвъртък... Буяра каза, че очаква законопроектът да премине плавно през парламента. „Имаме политическата подкрепа на министър-председателя Беата Шидло, президента Анджей Дуда и... председателя на (управляващата) партия Ярослав Качински,” каза Буяра, като добави, че „законопроектът би влязъл в сила през пролетта. „Дясното правителство на „Право и справедливост” (PiS) е също близо и до могъщата Римокатолическа църква на Полша, която от дълго време е лобирала за това магазините да затварят в неделите. Но Буяра каза, че законът „не се отнася просто до християнски ценности”.” 6
Обмислете следния исторически доклад. „Докато законовият статут на „Солидарност” беше възстановен през 1989 г., той процъфтяваше нелегално, беше снабдяван, подхранван и съветван до голяма степен от мрежата, установена под покровителството на Рейгън и Йоан Павел II. Тонове екипировка... бяха внесени тайно в Полша чрез канали, установени от свещеници и американски агенти и представители на конгреса на производствените профсъюзи към Американската федерация на труда (AFL-CIO) и европейски лейбъристки движения. Пари за забранения съюз идваха от финансирания на ЦРУ, Националния фонд за демокрация, тайни сметки във Ватикана и Западни търговски обединения.” 7
Явно е, че неделното движение проправя пътя си в тъмнината и скоро ще бъде наложено, не само в Полша, но започвайки в Съединените щати. Денят на труда, отбелязван като национален празник, в който работниците получават почивен ден, скоро ще доведе до възхода на "работнически недели", или недели, седмични „свети” дни [англ. holiday – букв. свят ден], в които трудът, пазаруването и търговията са забранени, а „християнски” и семейни ценности са поощрявани за „общото благо”. С такова законодателство, ограничаването на гражданските и религиозните свободи на човека ще бъде неизбежната последица.
В заглавие, което гласи „В изявение за Деня на труда, епископи от Съединените щати отправят предизвикателство към водачи, които използват несигурността за политическа печалба”, е заявено следното: „Докато водачите ни трябва да ни призовават към виждане за общото благо, което издига човешкия дух и се стреми да облекчи наклонностите ни към страх, намираме, че несигурността ни е използвана като средство за придвижване на партийна програма,” казва то... Писмото прави едва попътно отнасяне към трудовите обединения, като ги нарича „несъвършени”, но допускането, че „остават съществена част от усилието и хората на вярата и добрата воля, може да бъде мощен квас за уверяването, че тези групи, толкова важни в обществото, продължават да поддържат човешкото достойнство в сърцевината на усилията си.” Католическата църква в исторически план е била един от най-силните поддръжници на трудовите обединения в Съединените щати.” 8
Нека този ден, почитан като Ден на труда, бъде време на размисъл върху единствения седмичен почивен ден, който Бог е осветил и който е заповядал всички хора да „помнят” (Битие 2:2, 3; Изход 20:8-11) - седмия ден, събота, и шестте други дни, дадени ни за труд; и че свободата, на която се радваме сега за поклонение на Бога, според нарежданията на съвестта, скоро ще бъде ограничена и един фалшив почивен ден ще бъде постановен чрез закон, според повелението на трудовите обединения.
Източници:
1. Уайт, Елън. Избрани вести, книга 2 (1958), стр. 142
2. Jones, Alonzo T. The American Sentinel 5 “A Hearing on the Breckinridge Sunday Bill “February 27,1890
3. Jones, Alonzo T. “Arguments of the Breckinridge Sunday Bill” (April 1890), page 65
4. https://www.ncronline.org/news/people/church-labor-need-renew-their-bonds
5. http://www.cnn.com/2015/09/06/opinions/gehring-pope-francis-labor/
6. https://uk.news.yahoo.com/polands-solidarity-union-table-sunday-181308430.html
7. http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,159069,00.html
Автор: Хилъри Енрикес
Статия, преведена от Prophesy Again.
Page updated
Google Sites
Report abuse