Еврейска събота? (Изход 20:8-11)

Въпреки че мнозина наричат седмия ден „еврейска събота”, Библията разкрива, че съботата предшества евреите с много векове. Корените й се простират чак до самото Сътворение. Битие 2:1-3 обявява, че след като свършва Своите дела на сътворяване в рамките на шест дни, Бог си почива на седмия ден и след това „благославя седмия ден и го прави свят” (Нов международен превод). Това ясно показва високото положение на съботата в Божието творение. Освен, че е благословена, съботата е „направена свята”. С други думи, Бог прилага някои от Своите качества към този паметник във времето.

Сравнете двете съботни заповеди в Изход 20:8-11 и Второзаконие 5:12-15. Какво е отношението им към идеята, че съботата е само за евреите?

Най-забележителната разлика между двете заповеди е основанието за спазване на съботата. Изход направо ни препраща към Битие 2:3, издигайки факта, че Бог „благославя” и „освещава” съботния ден. От друга страна, Второзаконие 5:15 посочва освобождението на Израел от египетско робство като основание за спазването на съботата. Въз основа на този текст мнозина смятат, че съботата е само за евреите. Но този аргумент напълно пренебрегва факта, че текстът в Изход ни насочва към Сътворението, когато Бог постановява съботата за цялото човечество.

Нещо повече, препратката във Второзаконие 5:15 относно освобождението от Египет е символ на спасението, което имаме в Христос. Ето защо съботата е символ не само на Сътворението, но и на Изкуплението – две теми, свързани помежду си в Библията (Евреи 1:1-3; Колосяни 1:13-20; Йоан 1:1-14). Факт е, че Исус е нашият Създател и като такъв може да бъде и наш Изкупител, а седмият ден – събота - е символ на Неговото дело и в двете Му функции.

Всеки може да твърди, че почива в Христос. Как според вашата лична опитност спазването на съботата може да ви помогне да намерите тази почивка?