Божието съдилище

Прочетете Псалм 11:4–7 и Авакум 2:20. Какво още прави Бог в небесния храм? Защо за нас е важно да знаем това?

Много псалми говорят, че Господ не е безразличен към нуждите на праведните или към несправедливостите, на които те са подложени. И Той ще откликне на виковете за възмездие, „ще оправдае правия и ще осъди виновния” – така, както би постъпил всеки честен съдия (Второзаконие 25:1).

Когато Бог съди, тронната зала се превръща в съдебна зала, а небесният престол в съдийски престол. И Онзи, Който седи на него, става Съдия (виж Псалм 9:4–8) – практика, позната в Близкия изток от древността, когато царете често са едновременно и съдии.

Небесният съд съди както нечестивите, така и праведните. Нечестивите получават наказание, подобно на Содом и Гомор, докато праведните „ще гледат лицето Му” (Псалм 11:6, 7). Класическата комбинация между тронна и съдебна зала се появява и в Даниил 7:9–14 (много важен текст, който ще изследваме по-нататък). Тук съдът отново има две страни – оправдаване на светиите и осъждане на Божиите неприятели.

В книгата на пророк Авакум пророкът пита Бог защо мълчи пред лицето на неправдата (Авакум 1 глава) и Бог му отговаря, че непременно ще проведе съд (Авакум 2:1–5). Идолите нямат нито „дишане”, нито „дух” в себе си (Авакум 2:19), но Бог -Творецът - седи на престола в Своя храм – небесното светилище – и е готов да съди.

Апелът на пророка е: „Млъкни пред Него цяла земьо!” (Авакум 2:20). Правилното отношение към Божието управление и съд е благоговейното мълчание и тихо страхопочитание.

Мястото, където Бог разкрива особеното Си присъствие и където приема поклонението на небесните същества, е същото място, където провежда Своя справедлив съд над човешките същества – светилището в небето. Бог е праведен и всички наши въпроси относно праведността ще получат своя отговор в Неговото време, а не в нашето.

Колкото и да викаме за справедливост днес, често не я виждаме с очите си. Защо трябва да вярваме в Божията окончателна справедливост? Ако нямаше обещание за такава справедливост, каква надежда имаме изобщо?