23.Най-удивителното пророчество

Най-дългият пророчески период се намира в Данаил 8:14 и само там в целия библейски текст, но изучаването му ни довежда до началната дата на изследователния съд:

“И каза ми: До 2300 денонощия; тогава светилището ще се очисти.”

Даниил 8 глава е третата пророческа верига в която великият пророк предсказва историята на три епохи - Мидоперсия, Гърция и Рим - с нови детайли и насоченост. Целият текст показва, че при това видение са присъствали и небесни същества. Един ангел, който с ужас бе гледал последната сцена на това Даниилово видение, пита развълнуван: “До кога?” Дан.8:13:

“Тогава чух един свят да говори; и друг свят рече на този който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?”

Земната история е наниз от злини, неправди и жестокости, които винаги са огорчавали светлите духове на човечеството. Историците е трябвало да минат през планини от трупове и реки от кръв и сълзи, за да напишат историята. Един постоянен вопъл се е издигал от земята към Бога: “До кога, Господи?” Отговорът на този въпрос даден в Дан.8:14 ни довежда до най-големия пророчески период в Библията - 2300 денонощия. Това е решителната и върховна точка на пророчеството. Непосредствено следващият пасаж Дан.8:15-17 показва, че самият Даниил не е разбрал видението и ангел Гавриил трябва да му го обясни.

“И когато аз, Даниил видях видението, поисках да го разбера... и чух човешки глас, който извика...:Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението...”

Кой е този Гавриил? В Стария Завет го срещаме само тук, и в Даниил 9:21. В Новия Завет Гавриил съобщава за рождението на Йоан Кръстител и на Мария за рождението на Исуса. Съгласно Лука 1:19 ангел Гавриил заема мястото, от което Сатана бе изгонен.

Но да се върнем към това знаменито пророчество. До края на 8-ма глава ангелът не дава никакви обяснения за този период. Даниил е дълбоко развълнуван. Вместо скорошно освобождение на юдеите от вавилонско робство, ангелът го информира, че краят е далеч в бъдещето... Възрастният пророк не можеше да понесе повече перспективите на тежки преследвания и затова ангелът прекъсва обяснението на видението тук. Ето последните стихове на тази глава - Дан.8:26,27:

“А казаното видение за денонощията е верно; все пак, обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни. Тогава аз, Даниил, премрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. И чудех се на видението, защото никой не го разбираше.”

И така в 8-ма глава не можем да намерим никакви условия за дешифриране на този период. Анализът на Даниил 8:14 показва, че тук имаме два елемента: Един период от време, именно 2300 денонощия, и едно събитие - очистване на светилището.

В една от предните глави ние се запознахме с пророческия символ на времето, принципа ден-година, съгласно Числа 14:34 и Езекил 4:6. Следователно това е един исторически период от 2300 години. Един период е определен от началната дата:

Ако ус­пе­ем да от­к­ри­ем на­чал­на­та да­та, ще оп­ре­де­лим лес­но и крайна­та. В Да­ни­ил 9 гла­ва се раз­каз­ва за пов­тор­но­то по­Ако успеем да открием началната дата, ще определим лесно и крайната. В Данаил 9 глава се разказва за повторното посещение на ангел Гавриил в резултат на пламенната молитва на Даниил - Дан.9:21-23:

“Дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мен около часа на вечерната жертва. И вразуми ме като говори с мене казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш заповедта излезе и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюблен; за това размисли за работата и разбери видението.”

Първите думи на ангела показват целта на визитата му. Той идва за да довърши обясненията на пророческото видение от Дан. 8 гл. и започва оттам, където е прекъснал тълкуванието - Дан.9:24:

“Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град, за въздържане на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, за да се запечата видението и пророчеството...”

За да обясни 2300 денонощия ангелът използва нов пророчески период - 70 седмици. Както ще видим по-нататък това е едно импозантно пророчество, свързано с идването на Месия - Христос. Текстът гласи:” 70 седмици са определени”, в оригинала в смисъл на “отрязани” от по-големия период:

70 + +2300

В Дан.9:25 е посочена началната точка на 70-те седмици и следователно и на големия период от 2300 денонощия.

“Знай, прочее и разбери, че от излизането на заповедта де се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъде седем седмици и 62 седмици; ще се съгради изново, с улици и окоп, макар и в размирни времена.” (Дан.9:25).

В този стих се казва: “От излизането на заповед да се съгради изново Ерусалим”. Ерусалим лежеше в развалини. Той беше опустошен от Навуходоносор II. Сега в историята трябва да открием някакъв указ за възстановяване на Ерусалим.

Развитието на археологията допринесе твърде много за удостоверяване на библейските факти и събития. При Наполеоновата експедиция в Египет бе открит Розетният камък и дешифрирането му от Шамполион се оказа ключ за разчитане на древните надписи. За изчисляване на 2300 денонощия спомогна Птоломеевият канон, който представлява хронологически списък на царете на Вавилон, Персия, Гърция и Рим.

Древната история отбелязва три декрета свързани с делото на еврейския народ: Кир в 537 г. пр. Хр., Дарий I в 520 г.пр.Хр. и Артаксеркс Лонгиман в 457 г.пр.Хр. Трите указа са сумирани в Ездра 6:14б

“Те градиха и свършиха според заповедта на Израилевия Бог и според указа на персийския цар Кир, и Дарий, и Артаксеркс.”

Но първите два засягат само реставрирането на храма, а пророчеството говори за възстановяването на Ерусалим. Третият указ е търсеният от нас, защото чрез него се дава пълна автономия на еврейската държава и се възстановяват религиозните и граждански права на евреите. На Ездра му се дава обширна власт, той създава администрация и назначава управници и съдии.

И така, най-големият пророчески период на Библията започва от 457 г. пр.Хр.

Декретът на Артаксеркс е издаден през пролетта на 457 г.пр.Хр. но влиза в сила през есента на същата година, защото Ездра е пътувал четири месеца от Вавилон до Ерусалим, и вероятно е обнародвал правата си на великия празник на омилостивението в 10-я ден на седмия месец тишри. Но има още едно основание за отчитане на периода от есента на 457 г.пр.Хр. В Дан. 9:25 се предрича, че до княза Месия т.е. до Христос ще изтекат 69 пророчески седмици. “Месия” от еврейското - “Машиях”, означава “Помазаник” (свещеник, цар). Това е едно от най-вълнуващите пророчества на Св.Писание. Даниил предсказва, че дългоочакваният Спасител щеше да се появи на точно определено време. Исус Христос бе помазан при кръщението Си през есента на 27 г.сл.Хр - Деян.10:38:

“Исус от Назарет, как Бог Го помаза със Св.Дух и сила, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.”

От есента на 457 г.пр.Хр. до есента на 27 г.сл.Хр. са точно 69 пророчески седмици, както се посочва в пророчеството. Този факт е второто ни основание за отчитане периода от есента, а не от пролетта на 457 г.пр.Хр.

И така, като отчетем цели 2300 години от есента на 457 г.пр.Хр. стигаме до есента на 1844 г.сл.Хр. Читателят може лесно да направи това изчисление.

До тук разгледахме елемента време в нашия основен текст - Дан.8:14. Сега да преминем към събитието. Нека прочетем още веднъж Дан.8:14. Какво трябваше да стане в края на 2300 години? Отговорът е: Тогава светилището ще се очисти. За кое светилище става дума тук? Това очевидно не може да се отнася за Ерусалимския храм (земното светилище), защото той беше разрушен в 70-та г.сл.Хр. Ние вече знаем съгласно обясненията на ап.Павел в посланието към Евреите, че в Новия Завет, функционира небесното светилище - Евр.9:11,12:

“А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч не от настоящето творение, веднъж за винаги в светилището и то не с кръв от козли и телци, но със Собствената Си кръв и придоби за нас вечно изкупление.”

Следователно в 1844 г. това очистване може да се отнася само за небесното светилище.

А какво значи очистване на светилището?

В старозаветното светилище имаше два вида служби: всекидневна и годишна - Евр.9:6,7:

“И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението, а във втората, веднъж в годината влизаше първосвещеникът и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете сторени от незнание.”

Всеки ден свещениците принасяха жертви за греховете на вярващите израилтяни и символично пренасяха греховете върху светилището. Кулминацията и краят на религиозния цикъл беше денят на омилостивението, 10-тия ден на 7-мия месец тишри, в който чрез една специална служба извършвана от първосвещеника ставаше очистване на светилището от натрупаните през годината грехове. Докато всеки ден свещениците служеха в Светая, то в този тържествен ден на омилостивението първосвещеникът влизаше и служеше в Светая Светих. Този ден евреите наричаха “Йом кипур”, което значи “ден на съд”. Те имаха чувството, че стоят на съд пред Бога. Когато първосвещеникът влизаше в Св.Светих, народът биваше поканен да се събере около светилището и всички да смирят сърцата си пред Бога, за да получат прощение на греховете си и да не бъдат отстранени от църквата.

Нека направим сега паралел с Христовата служба в небесното светилище. Съответствието е идеално. След възкресението Си Христос влезе в небесната Светая и започна Своята служба като Първосвещеник, т.е. посредник между Бога и грешника. В 1844 г. Христос влезе в Св.Светих и започна Своята специална служба на Адвокат на грешника в изследователния съд. В старозаветното светилище службите бяха символични. В новозаветното светилище на небето всекидневната служба е представена от Христовата първосвещеническа служба до 1844 г. Денят на омилостивението отговаря на една специална служба, която Христос започна от 1844 г. именно очистване и заличаване на греховете в изследователния съд.

Драги читателю, тук трябва да подчертаем, че този въпрос е от изключително значение за христологията (науката за Христос) и библейското вероучение изобщо. Въпросът “Къде е Христос след възнесението Си, къде е сега и какво прави?” е един фундаментален въпрос. За съжаление световното християнство не познава тази съдбоносна за нас функция на Богочовека. Тази основна истина се изясни на искрените библейски изследователи през 19-то столетие при изучаване на Данииловите пророчества и посланието Евреем. В настоящата глава ние обстойно разгледахме този въпрос.

За да я приключим нека дадем пълното тълкувание и на знаменитото пророчество наречено седемдесет седмици

Съгласно принципа ден-година 70-те символични седмици, т.е. 490 пророчески дни, представляват 490 действителни години. Да поясним Дан.9:24, цитиран по-горе. 490 години бяха определени за еврейския народ, във връзка с тяхната специална роля в Божия план т.е. до отпадането на еврейския народ като богоизбран с особени привилегии оставаха още 490 години. Израилевият народ щеше да препълни чашата на беззаконията си с отхвърлянето и разпъването на Христос. Да се запечата пророчеството означава да се потвърди. Изпълнението на пророчеството за идването на Месия щеше да бъде гаранция за точното изпълнение и на пророчеството за 2300 денонощия. 70 седмици са разпределени на три части: 7+62+1=70 седмици. В новия български превод е допусната една неточност в стих 23. Правилното звучене на текста е: “седем седмици и 62 седмици”. В първите 7 седмици или 49 години се завърши възстановяването на църква и държава в Ерусалим и Юдея. Според Придо това е станало в 15 година на Дарий Нот. Краят на 62 седмици или 434 години ни довежда до кръщението на Христос в 27 г.сл. Хр. Обаче съгласно Лука 3:23, Христос е бил на около 30 години при кръщението Си. Несъответствието се дължи на грешка в християнското леточисление. То е основано от римския монах Дионисий Екзигус в 6-ти век сл.Хр. Той допуснал грешка от около 4 години. За това в 27 г. Христос е бил на 30 години!

Последната пророческа седмица е разделена на две части по 3,5 години - Дан.9:26,27:

“И подир 62 седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза който ще дойде ще погубят града и светилището, и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.

И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът. И един който запустява ще дойде яздещ на крилото на мерзостите, и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.”

Изразът “завет с мнозина за една седмица” се отнася за юдеите като богоизбран народ. В средата на пророческата седмица стана посичането на Месия. Христовата публична работа започва от кръщението Му в есента на 27 г. и трае до разпятието Му в пролетта на 31 г. Тогава символичните жертви се прекратиха, защото Сам Христос се пожертва.

Още 3,5 години ерусалимските власти толерират апостолите и с убиването на Стефан, първият християнски мъченик, в 34-та година сл.Хр., еврейският народ бива отхвърлен като заветен Божий народ. Спасението се предлага вече на езичниците, започва така нареченото време на езичниците, т.е. на световното християнство. Времето на езичниците се простира от 34 г.сл.Хр. до 1844 г. когато започва съдът. Това е краят. И за да дообясним ст.27 трябва да кажем, че в 70 г.сл.Хр. римляните разрушиха Ерусалим и храма и изпълниха пророчеството. “Потоп” в смисъл на заливане, смазване, затрупване. Но съгласно пророчеството и самият разорител щеше по-късно да бъде унищожен.

Наистина удивително е това пророчество! То предсказва точната дата на кръщението и разпятието на Христос.

Ето и пълната схема на пророческите периоди: